Шансовете, рисковете и последиците от членството на България в Европейския съюз.”-есе

[Kotkata68]

Международно висше бизнес училище – Ботевград
Есе на тема:
“Шансовете, рисковете и последиците от членството на България в Европейския съюз.”
Изготвил:

Спец. МИО, Фак.№

Ботевград
2008г.

Шансовете на България да се присъедини към Европейския съюз през 2007 год. са едва 30 на 100, което повишава вероятността членството на страната да бъде отложена с една година. Проблемите, които биха произтекли за България, обаче са преди всичко политически, тъй като чуждите инвеститори и бизнесът вече са калкулирали еврочленството на страната в проектите си.
На фона на вътрешнополитическата истерия за мен основния прочет е в това, че ЕК си остава партньор на България, че членството на България в ЕС не е провал, както се опитват да го представят част от опозиционните лидери. България е на път да се справи с проблемите. Вероятно по-бавно отколкото комисията очакваше от нас, както и българските граждани. Но България е на прав път и има ясно разбиране от правителството. Като се иска по-голяма решителност, по-голям ангажимент от страна на всички, които имат ангажимент по тези проблеми. Това е кабинетът и народното събрание, за които оценката е по-скоро положителна и много по сериозен ангажимент от страна на съдебната власт. Защото основните критики са именно в съдебната власт.
Ние трябва да търсим проблема извън нас, защото независимо коя е дирекцията, която следи усвояването на фондовете, критериите са едни и същи. С присъединяването на България към ЕС може би една част от българската администрация реши, че нещата могат да се изпълняват вече толкова стриктно, че контролът към нас като страна членка ще бъде занижен. Несериозната нагласа, че най-после сме влезли се указа най-голямия проблем на нашата администрация. Като от нас се изисква повече отколкото една страна-кандидат и даже ни оценяват като страна членка, която трябва да отговаря на средно европейски критерии за борба с престъпността, с корупцията, използването на европейски фондове. Компромиси за това няма да има като всяка приета в общността страна включително и ние го научаваме доста отчетливо. И ако се учиме от собствените си грешки поне, ако не от грешките на другите, то не трябва да допускаме подобни проблеми с използването на еврофондовете като страна-членка.
От тук-нататък и за европейските фондове е важно процедурите в България да се провеждат прозрачно, да не се допускат корупционни практики. А когато се установят, мерките да се вземат от българските власти, а не да се чака европейската намеса. Защото ЕК е длъжна да защити интереса и адекватното на бюджета на ЕС, за да не могат да страда коректния български бизнес. А другите некоректни проекти да бъдат спирани от българска страна. И тогава и самата комисия ще има доверие, че когато има проблеми, те ще се решават от самите нас и това няма да налага блокиране на средствата като крайна мярка. Факт е, че ни бяха спрени средства и по трите предприсъединителни програми.
Това налага необходимост от по-нататъчни стъпки за осигуряване на квалифицирана, прозрачна и подлежаща на отчетност държавна администрация. Съдебната система продължава да бъде слаба и засега няма основание да се промени оценката, направена миналата година, че са необходими още повече усилия за нейното укрепване, независимост, ефективност и професионализъм, за да е в състояние да гарантира пълното зачитане на върховенството на закона, както и ефективно участие на вътрешния пазар. Ефективното прилагане на законова рамка представлява предизвикателство и е нужно по-голямо съсредоточаване върху предотвратяване на престъпността. Това налага средоточаване на повече сили и енергия върху поведението на полицията. България е на една крачка за създаването на функционираща пазарна икономика. Тя би трябвало да е в състояние да спре натиска на конкуренцията и на пазарните сили в ЕС в междинния период, стига да продължи да прилага реформите и да ускори реформаторските усилия за отстраняване на трудно отстранените препятствия. Съвсем малко е сторено да подготви съдебната система, която има нужда от модернизиране и укрепване, за осигуряване най-вече на ефективното прилагане на европейското законодателство. Що се отнася до регионалната политика България почти не е напреднала и се изисква да се обърне много повече внимание на подготовката за прилагане на структурната политика. Стремежът на България да се впише в механизмите за организиране на сътрудничеството и интеграцията в Европа е многостранно обоснован цивилизационен избор. Исторически и културно България принадлежи към европейската цивилизация.
За българското приемане в ЕС се съдържат допълнителни предизвикателства, някои от които могат да се окажат с неблагоприятни последици за националните интереси и външната ни политика. Те не трябва да се отъждествяват с опасност, че България няма въобще да стане член на ЕС. Но ще възникне риск от евентуално забавяне на евроинтегрирането ни в желания от нас срок. Дори и да изпълним в определен срок икономическите и други критерии, не можем да се сблъскаме с отслабено желание, а не е изключено и с временен отказ за членство с аргумента, че е необходимо време за адаптиране на приетите вече страни и реформирането на разширения ЕС.
Усилията ни за членство в ЕС трябва да бъдат мотивирани от разбирането, че 2007 год. не е самоцелно или произволно определена дата, а е от голямо значение за бъдещето развитие и международните позиции на България. Ако не бъдем приети е Евросъюза в максимално кратък срок след следващото разширяване, рисковете и негативните последици за нас в икономиката, външната политика и сферата на сигурността рязко ще нараснат. Ние не само ще се окажем със значително по-ограничени външнополитически възможности в сравнение с приетите преди нас страни в ЕС, но и в ползването на огромните икономически и други предимства на европейския интеграционен процес. Реализирането на тази цел предполага изключителни усилия и мобилизирането на целия национален потенциал, пълен политически и обществен консенсус и най-важното, чувствително по-резултатна в сравнение с досега провежданата политика във всички сфери.
Европейската конституция предвижда, че страните-членки трябва да поощряват подобряването, особено на работната среда, с оглед на здравето и безопасността на работниците. През 1993 год. Република България стана асоциран член на ЕС, а от 1999 год.води преговори за същинско присъединяване към съюза. Във връзка с тези преговори, България пое ангажимент изцяло да въведе изискванията, принципите и нормите на европейското законодателство в своите национални нормативни документи, което основно се изразява във въвеждане изискванията на европейските директиви.
Темите за здравословните и безопасни условия на труд е с изключителна важност и широка приложимост във всички сфери на икономическия живот в страната. Интегрирането на дейността по безопасност и здраве при работа като елемент на цялостната бизнес политика на отделната фирма, представлява основен подход за успешното прилагане на новите стандарти, за осигуряване на устойчиво развитие и ефективност. Единният европейски акт дава тласък на социалната политика в областта на безопасните и здравословни условия на труд.
В процеса на присъединяване на България към ЕС има две направления, които няма да подлежат на никакви компромиси – това са изискванията по отношение условията на труд и екологията. За целта българската индустрия трябва да насочи вниманието си към изпълнение на тежките ангажименти по покриване на тези изисквания. Особено голямо ще се окаже финансовото бреме за експортно ориентираните отрасли, които трябва да направят огромни инвестиции паралелно в областта на условията на труд и на екологията, както и по сертификацията на продуктите.
С присъединяването си към ЕС гражданите на България станаха част от една зона на мир, стабилност, сигурност и просперитет, в която са осигурени високи стандарти на политиките в областта на околната среда, здравеопазването, безопасността на храните, както и социалната политика. Всеки българин има правото да пътува, работи, учи или живее във всяка една държава-членка, включително и правото да развие собствен бизнес в държава-членка и да ползва системите за социално осигуряване.
Известни трудности при прилагане на европейското законодателство в областта на безопасността и здравето при работа има във връзка с привеждането на завареното във фирмите работно оборудване в съответствие с изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване; недостатъчен размер и недостиг на инвестиции при прилагането на минималните изисквания за безопасност и здраве на работещите на повърхността и под земята при добив на минерали; финансови затруднения за фирмите при въвеждане на условия на труд в съответствие с българското законодателство и други. Законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд въвежда нови индустриални отношения с разпределени отговорности на работодателите и работническите представители, като спомага за формирането на една нова култура на труда.
Членството на България в Европейския съюз предполага не само адаптация към интеграционните структури и механизми на общоевропейската политика, но и самостоятелното изграждане на капацитет за обратна проекция на национални цели и интереси в политиката провеждана от общоевропейските институции. Както в политиката, така и при функционирането на органите на управление на централно и местно равнище, на неправителствения сектор и на гражданското общество съществува специфика и различия в проявлението на европейския фактор до и след присъединяването към ЕС.
Докато на предприсъединителния етап е сравнително ограничен броят на институциите, координиращи европейското направление на политиката, включително изходящите и входящите информационни и финансови потоци, то самото членство в ЕС прави огромен брой политически, стопански и социални субекти непосредствени участниците в реализацията на европейския проект със съвършено нови отговорности и възможности.
За съжаление, България не е подготвена, нито институционално, нито функционално на централно и местно, на публично и частно, на официално и неправителствено равнище, включително като граждани за новите предизвикателства и възможности на европространството. Това касае активното формиране на българския интерес и работата по интегрирането му в европейската политика при водещата роля на органите и институциите на българската външна политика, националната сигурност и отбраната. Политическата класа, експертната европейска прослойка и широката публика възражда модела на управление и рисковете от ранния преход и опасността от конверсия на привилегирования достъп до информация и знания за начините и механизмите на функциониране на ЕС в източник на корупционни практики и бариера за развитие. Европейската сметка на доверие на българския избирател постоянно се дебитира чрез неумели и неразчетени действия. Това крие рисковете от преждевременен и непропорционален евроскептицизъм, който ще се отрази неблагоприятно върху България към европейските стандарти на благополучие и развитие.
Членството на България в Европейския съюз предполага интеграция на националните и европейските приоритети, особено в зони на наши сравнителни предимства. Членството на България в Европейския съюз разкрива нови отговорности и перспективи при формиране и реализация на общоевропейската политика в сферата на външните отношения и енергийната сигурност.
За разлика от много други страни от Централна и Източна Европа България няма нито външнополитическа стратегия, нито прагматичен план за действие как да развива отношенията си. Външнотърговските и инвестиционните потоци са активни отношения със страни извън ЕС носят поне три положителни резултати за България: нови възможности за българския бизнес; по-голяма издръжливост на отворена икономика като българската срещу евентуални външни шокове; подобрена перспектива за сигурността, сега именно въпросите на сигурността и стабилизацията на демокрацията с уважение към човешките права се превръщат във важни икономически съображения.
Извеждането на преден план на ефекти, които отразяват негативно върху жизнения стандарт на хората, покупателната им способност и качеството на публичните услуги, намалява значението на останалите предимства, които могат да бъдат усвоени само, ако в страната е налице ефективно правосъдие, прозрачност и контрол над управленските решения, както и приемливо качество на живот със съответстващите му обем и качеството на потреблението.Така например такава възможност като достъп до широка гама качествени стоки и услуги, до нови образователни институции, до по-добра защита на потребителите, както и хората отчитат като позитивни, остават назад в класацията поради слабата им степен на реална приложност в българските условия.В този контекст едно от най-важните видими положителни следствия от единния европейски пазар за българите е възможността да се живее и работи в други европейски държави.Тази възможност се мисли предимно през икономическите предимства, които трудовата мобилност осигурява, а не като устойчиво желание за емиграция.
Наистина България ще ползва по-късно от други кандидатстващи държави предимствата от членството в ЕС, но в крайна сметка трябва да съзнаваме, че поемането на произтичащите задължения при ускорена евроинтеграция ще бъде непосилно и крие огромни рискове за все още слабата ни икономика.
България е пълноправен член на Европейския съюз в една сравнително парадоксална обществена атмосфера. Същевременно в България съществува, макар и предпазлив оптимизъм, свързан с финансовите последици от членството в ЕС. Очакваните сътресения са свързани главно с вътрешни фактори – ценова спекула, злоупотреби с общностни фондове, административна неразбория и т.н. Положителната роля на външния фактор, особено във финансирането на икономическите, социалните и административните процеси у нас, общо взето, не се подлага на съмнение, общностните фондове на ЕС действително ще са от огромно значение за България през първите години на пълноправното и членство и в обозрима перспектива. Причините за това са очевидни и многократно дебатирани:
• Сега България изостава чувствително от средните показатели в ЕС за социално-икономическо развитие и за качеството на живот.
• След встъпването си в Европейския съюз страната ни ще продължава да изпитва относителен недостиг на ресурси за икономически растеж.
• България има социално-икономически перспективи и проблеми и се възползват в най-голяма степен от общностните фондове на Съюза. В селските и изолирани райони, където няма изградени експертно-мениджърски екипи и образователно-квалификационни институции, адаптационният период е още по-дълъг.
От тази гледна точка силите и средствата, които са заделени в рамките на Националния план за развитие и обучение, квалификация и експертна помощ, изглеждат крайно недостатъчни. Институционалната и организационната инфраструктура на страната не дава достатъчно гаранции за оптималното оползотворяване на средствата от общностните фондове на ЕС, предвидени за България. По редица причини у нас се стигна до прекомерно усложняване, дублиране и бюрократизиране на този механизъм. Трябва да се има предвид, че обективната обстановка в ЕС в момента също не е от най-благоприятните за пълноценното и ефективно използване на общностните фондове от една новоприета страна-членка като България.
Основните последствия от това обаче няма да настъпят веднага. Разбира се в началото ще настъпят някои негативни промени като например ръст на инфлация, но те ще отшумят за няколко месеца.