Аз изграждам Европа-есе

[Kotkata68]

АЗ ИЗГРАЖДАМ ЕВРОПА
/Есе/

От началото на ХХІ век човешкият род навлиза в най-новата епоха на своето съществуване и развитие. Тя се характеризира с ново по качество и последствия индустриализация, с преломни научна и техническа революция, висок образователен стандарт и нови условия на живот. Всички явления, определящи тази епоха, се развиват в рамките на даден етнос или общност от етноси. Отделните държави с техните общества са обособени микросистеми и те остават такива независимо от общите процеси и явления. Опитът на нациите показва, че глобализацията на човешката дейност и общуване не унищожава, а засилва народностното самочувствие. В днешния ден много хора се обединяват на основата на етнос, религия и култура. Културната свобода е толкова необходима за човешкото развитие, колкото демократичната политическа система и икономическите възможности. Световната цивилизация е сбор от материални и духовни ценности, създавани от всички народи и етноси.
Членството на България в Европейския съюз превръща всички нас, българите, в равноправни участници в изграждането на Европа. Това е процес на интеграция, на взаимно проникване и обогатяване на обществени, културни и духовни ценности. В началото на третото хилядолетие сме изправени пред предизвикателствата на новата реалност. Постепенно се отърсваме от наследството на тоталитарното минало, от несигурността на прехода и гледаме с оптимизъм на присъствието на България в Обединена Европа. Мечтата ми, която е и желание на повечето хора в нашата страна, е да живея в добре развита, стабилна и сигурна държава, гарантираща чрез действащи закони правата и свободата на гражданите. Аз изграждам Европа, участвайки в процесите на обновяване и демократизация на българското общество и повишавайки своята инициативност, предприемчивост, лична отговорност. Демократизирането на обществото, усъвършенстването на икономическата, политическата и социалната му структури поставят нови изисквания пред нас. Не бива да се заблуждаваме, че съществуващите в момента проблеми ще се решат леко и безболезнено, от само себе си. Всеки българин трябва да положи нужните усилия, за да може страната ни да превъзмогне своята изостаналост; да се справи с корупцията, престъпността и безработицата; да започне своето възходящо развитие като представител на Европейското семейство.
Новата действителност ни поставя в динамична среда, в която трябва да се приспособим и присъединим към европейските модели. Пред нас стои задачата да променим своя манталитет, да преодолеем чувството на национална непълноценност и да се настроим на „европейска вълна”. От съществено значение е обстоятелството, че трябва да променим отношението си към своите професионални и производствени ангажименти, да станем по-взискателни към своето поведение като членове на гражданското общество. Демокрацията става принцип, манталитет, стереотип, умение и навик, когато свободата е образ на нацията. Искаме за броени месеци да излезем от кризата, обхванала държава и нация, и да се изравним с Европа за няколко години /ако тя остане на същото равнище!?/ Изпускаме обстоятелството, че сме исторически обременена и национално-проблемна държава. Принизеното ни национално достойнство с битаковото стопанство, корупцията и потъпкването на символи и история няма да ни се размине лесно. Едва ли демокрацията предвижда подобно съдържание на живота.
Приобщаването ни към европейските ценности събужда оправдан скептицизъм и много въпроси: Оправдано ли е насаждането на чужда културна традиция и ценности, пренебрегващо националните ценностни нагласи? Какво не достига на традиционните български ценности, за да застанем на равна нога с останалите европейски народи? Не създава ли постоянното акцентиране върху европейските ценности излишни комплекси на българина?
„Европа” е комплексно явление и затова е естествено да бъде интерпретирано от различни гледни точки: географска, културно-историческа, политическа. Това, което обикновено наричаме „Европа”, не съвпада с географските граници на континента Европа – европейските държави и население не са еднородни като степен на обществено-икономическо развитие, културна традиция, етнически и религиозен състав. Различните епохи формират различните лица на Европа. Формирането на съвременна Европа е дълъг процес; негово същностно начало, гарантиращо устойчивостта и идентичността, са европейските ценности – идеите на хуманизма, на социалното равенство и справедливост, на просветения разум, работещ за прогреса на обществото. Те обединяват и насочват в единна посока усилията на интелектуалния, политически и икономически елит на Стария континент, очертавайки относително трайни тенденции в неговия социално-икономически и духовен път.
Европа осъжда дискриминацията. Но не е ли дискриминация и прикрит неоколониализъм неявното й изискване да бъдат наложени западноевропейските ценности в останалите европейски страни? Европа държи много на правата на човека – особено на възрастните, болните, инвалидите. Но именно тези категории хора у нас са най-честите жертви на безмилостно /а понякога и несправедливо/ налаганите ни от нея икономически щети.
Европа се опитва да създаде ново икономическо и социално-политическа единна структура на европейските народи, променяйки ценностната си система, търсейки път за оцеляване и развитие чрез обединени усилия на равнопоставени партньори.
В съвременната геополитическа карта на Стария континент България търси своето достойно място. Държавата ни не само се намира в Европа, но и присъства трайно в общоевропейското културно и духовно развитие. Средищното географско положение, което България заема, обуславя в голяма степен нейната драматична историческа съдба. На кръстопътя между Запада и Изтока, между християнството и исляма, страната ни е привличала погледите на много завоеватели. Близкото й минало е белязано от 45-годишно авторитарно управление /1944-1989 г./. Годините на прехода не ни донесоха така надуваната промяна: нарастване на доходите, осъществяване на законност и социална сигурност. Естествено е да очакваме, че след влизането на България в Европейския съюз ще бъдат решени наболели обществени и икономически проблеми. Надеждите ни са свързани преди всичко с повишаването на жизнения стандарт, с премахването на безработицата и корупцията, с въвеждането на действащи закони, гарантиращи нашите право и свободи, сигурността и живота ни. Необходимо е да се създадат условия да живеем като европейци в собствената си държава, без да се налага да напускаме пределите й и да търсим по-добро съществуване в страните от Западна Европа. За тази цел трябва да се насърчава частното предприемачество/но не сивата икономика/, да се разкриват нови работни места, да се подобри социалната политика.
Членството на България в Европейския съюз има не само икономическо, а и политическо, и нравствено измерение. Време е вече другите европейци да престанат да се отнасят към нас с недоверие и скептицизъм. Макар и да ни е трудно да го признаем, в момента много граждани от развитите европейски страни са негативно настроени към нас. Този негативизъм има своите корени още от времето, когато Бай Ганьо тръгва по Европа, за да трупа капитали: да върти търговия с розово масло и да търси „келепира”. Сред европейците все още се шири мнението, че българинът е груб, невъзпитан, безотговорен. Доскоро наши сънародници въртяха „куфарна” търговия в съседните държави и с това уронваха престижа на България. Към тази нерадостна картина трябва да добавим и търговията с „бели робини”, в която участват българи, както и трафика на наркотици. За да участваме пълноценно в изграждането на Европа, трябва да докажем на своите партньори, че съзнаваме отговорността, че притежаваме воля за промяна. Българите са предприемчиви, трудолюбиви, критични към себе си. Изключение са онези наши сънародници, които се стремят да забогатеят с непочтени средства. В България секторът на икономиката в сянка започва да се стеснява. Повечето българи са готови да дадат своя принос в изграждането на Обединена Европа. В замяна на това очакват укрепване на своя социален статус, подобряване условията на живот, демократизиране на обществото.
Ние нямаме основание да се срамуваме от своята родова принадлежност. Представители сме на нация, която има доказано присъствие в европейското културно пространство. Остава въпросът как да убедим другите, че заслужаваме по-добър живот и сме достойни да бъдем истински европейци. България влиза в Европейския съюз не като „беден роднина”, а като равноправен партньор.
Ние, българите, притежаваме специфичен манталитет. В него съжителстват различни норми и модели на поведение. Този манталитет съчетава модерното с отживялото, прогресивното с консервативното. В продължение на векове, особено във времето на робството, българинът изгражда своята житейска философия на оцеляването. Привидно приема правилата, които потисниците налагат, но отстоява своята позиция. За да запази своята народностна идентичност, да съхрани своята самобитност, българинът е бил принуден да се съобразява с нормите на нашествениците, да се примирява и да търпи. Наред с робското примирение обаче той проявява и своето свободолюбие, своята гордост и човешкото си достойнство. В продължение на пет века българите са живели като зависими хора. Покорството създава в народностната психология и характерология чувство на непълноценност, на неувереност в собствените сили. Традициите, обичаите, фолклорът, предавани от поколение на поколение, се превръщат в духовна опора за поробените българи. Днес именно тези традиции стават нашата „визитна картичка” за Европа.
В изграждането на Европейския съюз ние участваме като потомци на горд и храбър народ, като носители на българско самосъзнание. В стремежа да се достигне по-бързо Европа мнозина българи проявяват чуждопоклонство, отричат се от родното. Не бива да забравяме, че по пътя към Европа трябва да отстояваме националните светини, а не да ги пренебрегваме. В съвременните глобализационни процеси всеки индивид се включва като представител на определена етническа общност. Заличаването на границите между държавите не бива да става чрез родоотстъпничество и пренебрегване на народностните традиции.
Днес всички българи изразяват воля за демокрация, национална сигурност и териториална цялост. Приобщаването ни към европейската цивилизация е немислимо без просперитета на държавата като функция на демокрацията в осъществяването на нацията. За да се превърне България в символ на престижа и закрилата, е необходимо да се отърсим от бремето на миналото. Достойно място и име в Европа ще усвоим без демагогия в думите свобода, права, демокрация и единство. Страната ни сега преживява преломно време, утвърждава се нова ценностна ориентация на обществото, изградена върху преоткритите общочовешки принципи на свободата и социалната справедливост.
Днешният българин живее в нова икономическа ситуация – на частната инициатива, в нова политическа система – на парламентарната демокрация, гражданското общество и либерализма.
България е въвлечена в общоевропейски процеси, които водят до необходимостта от осмисляне на новите реалности. Отстояването и развитието на националната идентичност – разбирано като чувство на принадлежност към националната общност – нито е заплашено от европейската ни интеграция, нито пък пречи за нейното осъществяване. Днес проблемите на националното ни самочувствие и самоуважение са от друго естество. Има наши сънародници, за които да си българин, се оказва непрестижно. Може би една от причините за потиснатостта на националното ни съзнание е в слабостта на българската държава, която още не успява да защити интереса на отделните граждани, и националния интерес като цяло.
В България се случват много и позитивни неща. Никой не може да си затвори очите пред ставащите всекидневно демократични промени. Въпреки трудностите, българският народ вече необратимо е избрал своето бъдеще и стъпка по стъпка следва световните демократични тенденции за развитието на обществото.
Европейската харта за правата на човека утвърждава спазването на човешките права и свободи – икономически, политически, религиозни, етнически, професионални, интелектуални, изискването на социалноотговорно поведение, търси се упорито формулата за запазване интересите на всяка страна и всеки гражданин на Европейския съюз.
В последните години България се променя в движение, стреми се да намери своето място в кръга на страните от Обединена Европа, като очертава и търси нови параметри на националната си сигурност. Тя трябва да защитава равнопоставеността на гражданите пред закона, да създава условия за хармонично цивилизовано интегриране на българското общество. По силата на историческите обстоятелства България винаги е била и сега е на границата между различни цивилизации, била е и продължава да бъде преден пост и преграда за опазване идентичността на европейската християнска цивилизация. България трябва да убеди Обединена Европа, че нейното геополитическо разположение й придава изключително важна роля за европейската сигурност и бъдеще.
В изграждането на Европа българската ни идентичност не се противопоставя на европейската. За цялата ни общественост европейската идентичност е силно желана, макар и представяна като бъдеща възможност, която би могла да се осъществи чрез преодоляването на минало и настояще, т.е. ако по някакъв начин престанем да сме това, което сме били и което сме.
Бидейки един от най-старите европейски народи, ние повече от век вървим по пътя към Европа и винаги сме заплашени да се обърнем към Азия. Нашата идентичност, изграждана чрез миналото, има такива особености, че ни отдалечава от останалия европейския свят. За да се включим оптимално в изграждането на Европа, трябва да оценим себе си като личности, като общество и като народ, в чието минало и настояще се вплитат и противопоставят различни култури и цивилизации. Необходимо е да преодолеем балканизацията, което означава намаляване на противоречията и изчезване на агресивността.
Във времето, в което живеем, всеки от нас трябва да намери своето достойно място в България и Европа. Не бива да забравяме, че правото да бъдат прилагани към държавата ни и народа европейски ценности трябва да се извоюва. Участвайки в изграждането на Обединена Европа, търсим баланса между материално и духовно, индивидуално и социално, национално и общочовешко.
Начинът на овладяване на околната среда чрез производствените техники и технологии, еволюцията на религиозните идеи и на религиозните институции, социалната структура, еволюцията на обществения организъм в хода на времето са част от факторите, чието действие диктува многоаспектността на всяка етническа идентичност, включително и на българската. В комплексната й цялост се съдържат различни идентичности, създавани във времето: европейска, средиземноморска, балканска, славянска. Те са различни по тип компоненти на дългата историческа еволюция в пространството на Стария свят, което българите обитават и споделят с други народи много отдавна.
Европа трябва да намери начин да се обедини, преди глобализиращият се капитал да помете всяка европейска страна – голяма или малка – поотделно. Днес и малките страни са жизненоважни за Европа. Налага се Старият континент да потърси в себе си духовни сили, за да се умиротвори по начин, изгоден за всички. Европейският съюз има свои противоречия и горещи проблеми – прекалените изисквания към нас всъщност са реакция на напрежението около тях.
Съвременна Европа обединява една многонационална, мултикултурна, мултирелигиозна развиваща се общност, запазвайки самобитните ценности на всяка от страните и етносите.