ВЪНШНА ПОЛИТКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

[sko4]

18. ВЪНШНА ПОЛИТКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
1. Понятие за сигурност
Нац. сигурност: елемент от политиката на държавата, която има за цел съхраняване на вътрешните и международни условия, благоприятстващи за защитата и утвърждаването на жизненоважните ценности, противодействие на действителни и потенциални противници. Често терминът се използва за оправдаване на интервенция, агресия спрямо друга държава или за елиминиране на вътрешната опозиция.
Националният интерес и националната сигурност се разждат от баланса наинтересите на различните групи и прослойки в рамките на нацията.
Националната сигурност според Моргентау е критичният минимум на нациоанлния интерес. По време на война националният интерес съвпада с националната сигурност.
Стремежът към сигурност е универсален, затова повечето държави поддържат въор. сили. Процент от БНП се отделя за предотвратяване на престъпления, преврати, бунтове, революции, нападения от др.страни (полиция, жандармерия, армия).
Уязвимост – често произтича от геогр.положение, както и от това, че държавите (съзнателно или несъзнателно) са обект на въздействие
Заплаха – може да е под ф-мата на претенции, въор.нападение; понякога се насажда, за да се внуши мощта на противника. => правителството увеличава сигурността чрез редуциране на уязвимостта и елиминиране на заплахите.
2. Функцията “сигурност” на външната политика - ?????????

3. Политика на сигурност:
- изолация: начин да не бъдеш заплашва, е да стоиш настрана от конфликти и да избягваш военни задължения; не трябва да предизвикваш интереса на другите. Пр. САЩ, Япония, Албания.
 Ниска (липса) на въвлеченост в повечето сфери на системата
 Малък брой връзки с други субекти на системата (не се изключва поддържането на търговски или пол.отношения)
* условия за поддържане на изолационизъм:
1. географско разположение и топография
- географски дадености, осигуряващи защита
- държавата не представлява обект със стратегическо разположение за други субекти от системата
2. социално-икономическа и политическа самодостатъчност /Холсти я нарича автаркия/, т.е. разполага със собствени средства да се защитава и развива
- Собствени сили: като изолация, обаче поддържаш мощна армия, която следва да разубеди потенц,агресори; неучастие в съюзи; вс.войски в страната (Китай 60-те г.)
- Неутралитет: неучастие в съюзи, признаване на неутралитет от др.държави, др.държави гарантират неутралитета им. Неутр.държави нямат право да укриват чужди войски, да дават бази и т.н. Свободно преминаване на цивилни и невоенни стоки (Швейцария, Австрия)
- Необвързаност: едностранен акт, при който не е задължително да бъде признат от др. държави; исторически се появява след разпадане на колониалната система, а след II СВ – движение на необвързаните; могат да участват в съюзи.Това са предимно страни от Третия свят, извън НАТО и ОВД. По време на конфликт могат участват – предоставят помощ на страна от конфликта. Придобива форма на невоенна организация, като целта е да се избегна цената за създаване на съюз.. Има общи интереси (ОС на ООН).
* Специално за движението на необвързаните могат да се изброят следните причини:
1. позволява една активна външна политика (привидно не се взема страна)
2. възможност за натрупване на ресурси
3. възможност да се запази от влиянието на една или друга суперсила, т.е. нещо като буферна зона
 Стратегии на съюзи: най-популярна; държавите са водени от обща заплаха.
Съюзите комбинират елементи на сътрудничество и конфликт, т.е. коалиране имаме при някакъв конфликт, за разрешаване на които има общ или сходен интерес. Това сътрудничество може да е:
 неформално – действия по сходен начин по отношение на трети страни или по даден проблем
 формално – съюзи (писмена форма). При формалните съюзи е важно:
o при какви обстоятелства клаузите на договора влизат в сила;
o какви са задълженията на стр.-членки – помощ, логистична подкрепа, консултации, сътрудничество (НАТО – чл.5);
o в каква степен са интегрирани въор.сили на съюзниците; стандартизирани ли са въоръжените сили – интегриран персонал, общ ген.щаб;
o геогр.покритие на договора за съюз. Има общи цели!
Целите на съюзите могат да се разглеждат и като цели за сформиране на съюзи:
1. агрегиране на сила
2. разгромяване на противника
3. изпреварващо лишаване на противника от възможността за съюзяване с друга страна (опитите на В.сили за привличане на балканските страни)
4. за увеличаване на предсказуемостта на МО
5. да се демонстрира пол.принадлежност – по формален начин да се разграничи “ние-те”
Условия за прекратяване на съюзи:
1. премахването на общия враг или заплаха (когато съюзът е сформиран с тази цел)
2. по идеологически причини (при ясно изразена несъвместимост на пол. И социални ценности – при смяна на пол.режим.

 Протекторат: когато сигурността не може да се гарантира от собствените въор.сили (Брит.империя); запазва се пълна вътрешна автономия, но нямаме суверенитет
Обобщение: При избора на стратегия на сигурност се отчита:
 Географско разположение
 Вътрешните фактори – военни възможности, ресурси, степента, в която пол.лидери възприемат наличието на постоянни заплахи (субективен фактор)
 Минал опит

4. Развитие на представите за сигурност
 Първоначално сигурността се свързва с защита на определени ценности – териториална цялост, ценностна система, защита на населението, режима, икономика.
 През ядрената епоха – самата война се явява заплаха => основната задача на политика на сигурност е предотвратяване на войната, а не толкова справяне с конкретна заплаха
 Към настоящия момент – нови заплахи – масови потоци от бежанци, СПИН, незаконната търговия с оръжие и наркотици и др. Класическите средства за преодоляване на уязвимостта и заплахите – увеличаване на размера, качеството и разполагането на въоръжени сили – не са достатъчни.