АБСОЛЮТИЗЪМ

[sko4]

АБСОЛЮТИЗЪМ
/ Един теоретичен поглед върху класическия абсолютизъм в Европа /

“ В своята гордост на самодържец Людовик ХІV бе казал: “ Д ържавата съм аз “, но това правило, дори преди да бъде изказано от Людовик ХІV, е било, и преди, както и след това, правило на всяка деспотична кралска власт.”
Александър Дюма- Баща

Едно от първите определения на абсолютизма / абсолютната царска власт/ е дадено от Аристотел. В своята “ Политика “ големият мислител пише :” Колкото до така наречената абсолютна царска власт / а това е властта , с която царят управлява всички според своята воля/, то някои смятат , че е против природата един човек да има власт над всички, когато държавата е съставена от равни граждани – равните по природа трябва да имат еднакви права и еднакво достойнство.”Но обикновено, когато става дума за абсолютизъм, е прието да се разбира формата на проявление на политическата власт- монархия в периода от втората половина на ХVІІ в .до края на 80- те години на ХVІІІ в.Най-ярката проява на тази форма на проявление на политическата власт е царуването на Луи ХІV – всемогъщия френски крал, чиято прославута фраза “Държавата съм аз “ кара голям брой историци да оприличат неговото управление като личен режим. По това време всички европейски владетели се стремят да подражават на Луи ХІV, като с това дават на цялата епоха името “век на абсолютизма “
В действителност абсолютизмът се налага в Европа доста по-рано. В Англия това става с идването на власт на династията на Тюдорите/ 1485 г./. В края на 15 век абсолютизмът се установява в Испания, с тази особеност, че прилича повече на азиатските форми на управление, отколкото на абсолютните монархии в Европа.Силна кралска власт се установява още в началото на ХVІ век във Франция, която разчиства пътя на неограничената, абсолютна монархия.Най- късно абсолютизмът завладява Германия, след края на 30- годишната война, завършила с Вестфалския мир/ 1648 г/.Раждат се 300 дребни държави, в които малки князе, напълно независими от императора, подражават във всичко на големите монарси в Европа- бляскави дворове, собствени армии,жестока експлоатация на собствените си поданици и др.
Абсолютизмът, ако вземем за пример френския по времето на Людовик ХІV, бележи завършек на централизацията и бюрократизацията на управлението.Думата крал става олицетворение на същността на държавата, както думата Бог е същността на религията. Цялата политика – вътрешна и външна, преследва една цел- “ славата на краля “. Всички държавни дела се решават в тесния съвет на краля и се свеждат за изпълнение от няколко секретари, подчинени на генералния контрольор на финансиите Жан Колбер, чието влияние е толкова голямо, че французите измислят термина “ колберизъм “,като синоним на “меракантилизъм “/ меркантилен е човек , обърнат единствено към себе си /. Старите институции загубват смисъла си, стават послушно оръдие в ръцете на краля и непосредствен изпълнител на неговата воля.
Бляскавият крал- “ Кралят – слънце “ има и своето бляскаво обкръжение, съсредоточено в двореца Версай, близо до Париж.- И до днес се смята, че Версай е най-величествения и предизвикателен жест на самодържавието. Такова е било деспотичното желание на Луи ХІV : да изгради бляскав олтар на своята лична самоувереност, на склоннстта си да се обожествява. Този краен самодържец и властолюбец победоносно налага на разпокъсаната страна желанието си да я обедини, той диктува реда в кралството, нравите на обществото, дворцовия етикет, единството на вярата, чистотата на езика. “ Където съм аз, там е държавата”, където живея аз , там е центърът на Франция , там е пъпът на света: за да онагледи безогледното си пълновластие, Кралят – слънце умишлено измества своя своя палат вън от Париж.С това намерение, кралят подчертава , че няма нужда от града, гражданството и масата като опора или фон за своята власт.Достатъчно е само да протегне ръка и да заповяда – и ето ,че дори тресавищата и пущинаците ще се превърнат в градини и гори, във водопади и пещери, в най- красивия и могъщ дворец. Версай е построен, за да бъде дадено на Франция доказателство, че народът е нищо, кралят – всичко
Абсолютизмът от средата на ХVІІ и през целия ХVІІІ век има еднакви черти във всички европейски монархии, независимо от националните особености . Те могат да бъдат сведени до следното:
1. Престижен крал, чието легитимно царуване не подлежи на никаква дискусия, т.е. кралят е Бог и притежава божественото право да да царува, той е олицетворение на самата държава.
2. Власт на суверенен владетел, разпростираща се върху цялата територия на съответната страна и упражнявана с помощта на силно развит бюрократичен и централизиран апарат, специализирани държавни органи и министерства, пряко подчинени на монарха.
3.Кралски съвет с пълномощия за фискалната политика и правораздаването.
Абсолютизмът е личен режим, особена форма на политическа власт.Като модел отразява съотношението на социалните и политическите сили в европейското общество и не бива да се смесва с азиатския деспотизъм /според проф. Андрей Пантев / .Абсалютизмът в Европа е метод за функционирането на държавата. Той е временно равновесие между двора , аристокрацията и третото съсловие, временна пауза в противоречията им в навечерието на революциите.Така абсолютизмът гарантира политическото равновесие в обществото. В края на ХVІІІ век обаче,вече никой не е удовлетворен от съсловнопредставителните монархии, определени от Томас Пен като мехури , трик на кралските дворове, с които те печелят пари.
Абсолютните монархии създават необходимите обективни и субективни предпоставки за формиране на националните държави. Завършващата работа в този процес принадлежи на политическите революции, които оставят в историята съсловната обществено-политическа система и поставят началото на нови национални държави, в които се появява нова форма на власт на обществото – представителната демокрация.
ЛИТЕРАТУРА:
Наско Петров “Политическата власт през вековете” 2002 г.
“Нова история” –част първа 1975 г.

РАЗРАБОТИЛ:
Мария Радославова Генчева І Х “б”. кл.