Биография на Бил Клинтън

[sko4]

Ранни години

Клинтън е роден като Уилям Джеферсън Блайт III в Хоуп , Арканзас, а е отгледан в Хот Спрингс, Арканзас. Той е наречен на баща си Уилям Джеферсън Блайт мл. , търговски пътник, загинал при автомобилна катастрофа три месеца, преди да се роди малкият Бил. Майка му Вирджиния Дел Касиди 1923-1994 се омъжва повторно за Роджър Клинтън. Бъдещият президент е отгледан от майка си и втория си баща, като възприема фамилията му, но официално не я променя, докато не стане на 14 години. Той е отгледан в традиционно семейство, но според Клинтън баща му е бил комарджия и алкохолик, който често е малтретирал майка му и природения му брат Роджър.

Клинтън е отличен студент и талантлив саксофонист . Той обмисля възможността да се отдаде на музиката, но след като посещава Белият дом по времето на Джон Кенеди, последвано от избирането му за национален младежки сенатор, го карат да се насочи към кариера в политиката.

Политическа кариера в Арканзас, образование

Клинтън получава диплома по международни отношения от Школата по международни отношения „Едмънд Уолъш” към Университета Джорджтаун във Вашингтон. По същото време работи за сенатор Джордж Фулбрайт и печели стипендията на името на Сесил Роудс на Университета в Оксфорд (Англия). След като изкарва една година във Великобритания, става доктор по право във Правната школа на университета в Йейл през 1973 г. Докато учи там, се среща със своята бъдеща жена Хилъри Родам Клинтън. Те се женят през 1975 г.

1974 г. е първата му година като преподавател по право в Университета на Арканзас. Тогава се кандидатира за Камарата на представителите, но губи изборите от действащия конгресмен Джон Пол Хамершмид с 52% от гласовете. През 1976 г. Клинтън е избран за главен прокурор на щата, без да има конкуренция.

През 1978 г. Бил Клинтън е избран за губернатор на щата Арканзас и така става най – младата личност на този пост от 1938 г. Първоначално управлението му е съпътствано с трудности, включително и въвеждането на непопулярния данък върху моторните средства, а и избухва обществено недоволство поради бягството на кубински емигранти, затворени в емигрантски лагер на територията на щата.

На изборите през 1980 г. Клинтън е победен от претендента на Републиканската партия Франк Уайт, като така става жертва на популярността на Рейгън по това време. Както се шегува по–късно, той е най–младият бивш губернатор в историята на страната. Но през 1982 г. Клинтън си връща стария пост и през следващите десет години помага за трансформацията на икономиката на Арканзас. Той се превръща във водеща фигура сред така наречените „Нови Демократи”, които се обявяват за реформа в политиката на доходите, по–малко правителство и други идеи, приписвани дотогава на Рейгън.

Подходът на Клинтън по време на губернаторството търпи критики от страна на консерваторите. В крайна сметка неговите лични и бизнес дела по това време се явяват основата на разследването, познато като Уайтуотър, което смущава по–късно президентската му администрация. След изключително обстойното и многогодишно разследване не са открити никакви проблеми и няма повдигнати обвинения, свързани с този период.

Президентската кампания от 1992 г.

Първата поява на Клинтън в политиката от национален мащаб става, когато е поканен да произнесе реч на Конвента на Демократическата партия от 1988 г., за да представи кандидата за президентския пост Майкъл Дукакис. Речта, която е трябвало да продължи 15 минути, се разтегля над половин час и често се сочи за най–неуспешната публична изява на Клинтън.

Четири години по–късно той се подготвя да се кандидатира срещу действащия президент Джордж Буш. По времето след Първата война в Персийския залив Буш изглежда непобедим и няколко евентуални кандидата на Демократическата партия – особено губернатора на Ню Йорк, Марио Куомо – се отказват от това, което изглежда обречена кауза, и така Клинтън печели номинацията на своята партия.
Изборът на вицепрезидент

Клинтън избира на 9 юли 1992 г. сенатора Албърт Гор от Тенеси да бъде с него в президентската двойка. Първоначално това негово решение търпи критики от страна на специалистите, тъй като Гор е от съседния на Арканзас щат Тенеси, което противоречи на традицията при кандидат-президент от Юга да се избира кандидат-вицепрезидент от Севера и обратното. От днешна гледна точка мнозина смятат, че Гор помага в голяма степен за спечелването на изборите през 1992 г.

Критики

Много критики от личен характер са повдигнати по време на кампанията, включително и обвинения, че Клинтън се е отклонил от изпращането му да служи войник през Виетнамската война, че е използвал марихуана, за което Клинтън твърди, че само се е преструвал, че пуши, но „без да вдишва”. Изказани са и обвинения относно извънбрачни връзки и съмнителни бизнес дела. Макар по традиция такива обвинения да стават причина кандидатът да се откаже от надпреварата, то Клинтън показва гъвкавост пред лицето на скандалите - качество, което по–късно се оказва от решаващо значение по време на мандатите му. Като кандидатът с най–много набрани пари и с най–ясно послание – да се създадат повече работни места – Клинтън успява да остане в надпреварата по време на дългите първични избори.
Изборите


Резултати

Клинтън печели президентските избори от 1992 г. с 43,01% от подадените гласове срещу републиканеца и действащ президент Джордж Буш с 37,4 % от подадените гласове и милиардера популист Рос Перо, който като независим печели 18,9 % от гласовете. Всичко това става благодарение на фокусирането върху вътрешнните проблеми, а голяма част от успеха му се дължи на спадналата популярност на Буш. Описван преди като „непобедим” с одобрение от 80% веднага след войната в Залива, Буш влиза в надпреварата с одобрение от около 40%.

Причините за победата

Три фактора правят възможни спечелването на изборите от Клинтън. Първият е, че кампанията се провежда в зенита на рецесията от 1992 г. Макар и от историческа гледна точка тя да е слаба и завършва преди изборния ден, тя води до загуба на работни места, което е причината за недоволството от действащия президент, който успешно е нарочен за надменен, далеч от действителността и отдаден прекалено много на външната политика. Изглеждащият добре по телевизията Клинтън е представен като съчувстващ, загрижен и разбиращ проблемите на обикновените хора.

Повишаването на данъците

Вторият фактор за загубата на изборите е решението на Буш да приеме увеличението на данъците. Притиснат от нарастващия бюджетен дефицит, нарасналата нужда за финансиране на социалните програми и ниската събираемост на данъците, всичко това последица от рецесията, президентът Буш се съгласява на компромис около бюджета с Конгреса, където Демократическата партия има мнозинство. Тъй като Клинтън не е член на Конгреса, това му дава възможност да заклейми увеличението на данъците, което е в негова полза и поставя честността на Буш под въпрос. Телевизионните спотове, излъчвани от Демократическата партия, на които се вижда известното предизборно обещание на Буш: „Четете по устните ми - "Никакви нови данъци!"” ("Read my lips ... No new taxes.”) са особено ефективни.

Рос Перо

И най–накрая поддръжниците на Буш са разколебани от кампанията на независимия кандидат Рос Перо, който апелира към страховете на умерените избиратели, свързани с бюджетния дефицит, и отклонява решаващи гласове от Буш. По същото време консервативните избиратели – особено социалните консерватори - не вярват на Буш, тъй като го считат за твърде умерен. Преди тази група от обществото е обединена от антикомунизма, но сега общият враг е изчезнал. От друга страна, въпреки пословичната разпокъсаност на Демократическата партия, Клинтън успява да обедини всички нейни крила. Опира се и на своето минало като губернатор на Арканзас, което се отличава с умереността на „Новите демократи”. По–либералната част от избирателите са впечатлени от академичните му постижения, участието му в протестите от 60-те години, подкрепата му за такива каузи, като правото на жената на аборт.

Клинтън се превръща в първият демократ, който служи два пълни мандата, след времето на Франклин Делано Рузвелт. Неговият избор прекъсва ерата на контрол на Републиканската партия над Белия дом, продължила 12 поредни години, а от предишните 24 – 20 години. Тези избори дават пълен контрол на демократите върху властта, което включва двете камари на Конгреса и президентския пост.



Значими събития от първият мандат

Първият акт на Клинтън като президент е да подпише изпълнителна заповед, която поставя сериозно ограничения върху възможността на неговите старши политически съветници да лобират пред техни колеги след напускане на държавната длъжност.

Малко след като е избран за президент, Клинтън изпълнява предизборното си обещание, като подписва Закона за отсъствие по семейни и медицински причини от 1993 г. , който дава възможност на работниците при големи работодатели да взимат неплатен отпуск поради медицински причини или бременност. Докато това негово действие среща общественото одобрение, то той среща опозиция в желанието си да допусне явни гейове в армията – от ляво го критикуват, че не е достатъчно настойчив в защита на правата на хомосексуалистите , а от дясно го обвиняват, че не се съобразява със спецификата на живота в армията. По време на предизборната си кампания той поема обещание да премахне забраната за служба на гейове във войската, но след много дебати се стига до решението „Не питаме, не казвайте” („"Don't Ask, Don't Tell"”), което е все още в сила и има за основа разбирането, че хомосексуалните мъже и жени могат да служат в армията, докато тяхната сексуална ориентация е тайна.

Клинтън се застъпва и за друга противоречива за американското общество инициатива – Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което той подкрепя през 1993 г. в Сената. Въпреки, че условията по него са договаряни от републиканския му предшественик, президентът Клинтън е твърд привърженик на споразумението. По-голямата част от опозицията идва от протекционистично настроените демократи, малко число републиканци и привържениците на Рос Перо. В крайна сметка договорът е ратифициран, което се счита за изключително законодателно постижение.

Клинтън подписа и Законът Брейди, който вкарва в сила петдневен изчаквателен период при покупката на оръжие, по време на който да се извършат проверки на купувача, така че оръжието да не попадне в ръцете на престъпници.

Най–важната законодателна инициатива на Клинтън си остава комплексния план за реформа на здравното осигуряване, съставен от екип начело с Хилъри Клинтън, който има за цел въвеждане на универсално здравно осигуряване посредством национален осигурителен план. Въпреки че първоначално е приет добре от политическите кръгове, планът е провален чрез добре организирано движение на лекарите, консерваторите и здравно-осигурителната индустрия. Въпреки че партията му има мнозинства в Сената и Камарата на представителите, опитът за въвеждане на универсално здравно осигуряване пропада под силния „обществен” натиск – това е първият голям законодателен неуспех на администрацията.

Два месеца по–късно, след две години на контрол от страна на Демократическата партия на Конгреса, частичните избори през 1994 г. се оказват трагични. Демократите губят контрола над двете камари за първи път от 40 години, като причина за това се сочи и проваленият план за универсално здравно осигуряване.

Значими събития по време на втория мандат


След частичните избори през 1994 г. вниманието се насочва към „Договора с Америка” – програма за управление, прокарвана от председателя на Камарата на представителите Нют Грингрич. Тази инициатива представлява набор от традиционни обещания на Републиканската партия плюс антикорупционни мерки. Без добронамерено законодателно тяло, Клинтън променя тактиката си и вместо да прокарва своите инициативи, започва да блокира тези на републиканците.

Контролираният от републиканците Конгрес и Клинтън първо се сблъскват за бюджета. Клинтън подписва през 1993 г. закон, с който се повишават значително данъците на най–богатите 2% от данъкоплатците, без да предоставя намаление на данъците за средната класа, както е обещал по време на кампанията си. Междувременно републиканците искат реформа на социалните програми и намаление на сумите за тях. Тези позиции са традиционни за партиите и често водят до сблъсъци, но изненадващо доброто представяне на Рос Перо на изборите показва нарасналата обществена непоносимост към бюджетния дефицит. След като републиканците приемат бюджет с включени в него значителни намаления на данъците, те знаят, че Бил Клинтън има два пътя – или да го подпише и превърне в закон, което ще представлява значителна политическа загуба, или да наложи вето, което ще доведе до спиране на действието на голяма част от бюджетната администрация. Републиканците считат,че ентусиазираните им от последните избори поддръжници ще ги подкрепят, докато спирането на държавата ще бъде приписано на Клинтън и той ще бъде държан отговорен за това. Клинтън налага вето на бюджетния закон и чрез медиите предава послание на американците, че за ситуацията трябва да бъдат държани отговорни лидерите на Републиканската партия. Обществото като цяло приема вижданията на президента и неговите противници понасят тежко политическо поражение. Възприемането на републиканците като опасни радикали остава у публиката по време на цялото управление на Клинтън и той умело го затвърждава и използва, когато иска да блокира техните инициативи.

Клинтън умело се справя и с предизвикателствата, отправени от републиканците в „Договора за Америка” към социалната система, която е непопулярна сред средната класа. Вместо да посочват, че тя е неефектвина, бюрократична и скъпа (както са правили преди), републиканците се средоточават върху „борбата с бедността”. Те изпозлват същите статистики, които други групи представят, за да изискат повече пари за социалната система, но чрез тях републиканците посочват, че разликата между богатите и бедните се увеличава и се създава една зависима от социалните помощи „долна класа”. Съгласно техните предложения за реформа, социално слабите няма да могат да получават помощи повече от пет години. Междувременно щатите ще получават „блокови заеми” от федералните фондове, като ще имат право да ги харчат както преценят за инициативи, насочени към намаление на бедността. Това представлява значителна промяна в политиката на общественото подпомагане, която води до рязка опозиция от страна на Демократическата партия. Клинтън обаче подкрепя плана на републиканците, което вбесява част от министрите му. В обръщението си „За състоянието на Съюза” от 1996 г. президентът казва, че общественото подпомагане вече няма да бъде „това, което е”, и по–късно той подписва Закона за личната ангажираност и възможностите за работа.

Това се оказва голяма политическа победа за президента, и проблемът е отнет от полето на републиканците, като едновременно с това Клинтън се показва като умерен и човек с отворен уми за новостите. На изборите от 1996 г. Клинтън е преизбран с 49,2% от всички гласове. Републиканецът Боб Доул получава 40,7%, а Рос Перо 8,4%. Републиканците губят места, но все пак запазват контрола над Конгреса.

През 1998 г. в резултат на обвиненията, че е лъгал по време на свидетелските си показания пред голямото жури относно личните си отношения с младата помощничка в Белия дом Моника Люински, Клинтън става вторият президент, който е подложен на импийчмънт от Камарата на представителите. Той е разследван от Сената, но обвиненията срещу него са отхвърлени. Клинтън първоначално отрича, че е имал неподходящи отношения с Люински. След като разследващите се сдобиват с нейна дреха, на която има остатъци от семенна течност, и с показанията на самата Люински, Клинтън все пак признава, че са съществували сексуални отношения между двамата. Той се извинява за действията си на нацията и се съгласява да плати съдебна глоба от 25 000 долара, също така урежда делото си за сексуален тормоз с Пола Джоунс за 850 000 долара и му е отнето адвокатската правоспособност в Арканзас и за явяване пред Върховния съд на САЩ.

В последната година на мандата си Клинтън се опитва да разреши близкоизточния конфликт. След първоначалните успехи, като например Договореностите от Осло, ситуацията лека-полека се влошава и мирният процес се разпада окончателно със започването на Втората интифада. Клинтън събира израелския премиер Ехуд Барак и палестинския лидер Ясер Арафат в Кемп Дейвид, но тези преговори се оказват неуспешни. Критиците обвиняват Клинтън, че се опитва да направи нещо невъзможно, за да остави значими историческо събитие, но вместо това е влошил ситуацията и е погребал мирния процес. Поддръжниците му смятат, че това е бил опит да се внесе нова енергия в процеса и да се постигне спиране на възобновеното наскоро насилие, и че е невъзможно да се обвинява Клинтън за конфликт, започнал векове преди това. Посочват освен това, че решението на Арафат да откаже споразумение, което задоволява всички предишни негови претенции, дава възможност на САЩ да предприемат по–твърд курс след това.

Въпреки политическите трудности, Клинтън остава популярен сред американците, освен това той е подкрепен от силното развитие на икономиката. През 1999 г. САЩ имат бюджетен излишък за първи път от 1969 г. Сривът на дотком компаниите и последвалата рецесия започват месеци, преди да отстъпи офиса си на Джордж У. Буш. Клинтън остава популярен и след напускането на президентския пост.