Биография на Джордж Буш

[sko4]

Ранни години

Джордж Хърбърт Уокър Буш е роден на 12 юни 1924 година, в семейството на Прескот Буш и

Дороти Уокър. Баща му е сенатор от Кънектикът и работи в известната банкова инвестиционна

фирма Браун Брадърс Хариман. Дядо му, на който е кръстен, е заможен бизнесмен и важна фигура

в американската голф история.

Започва образованието си в начално училище „Гринуич Кънтри“ в гр. Гринуич, Кънектикът, след

което продължава образованието си в гимназия „Филипс“ в Андовер, Масачузетс (1936-42). В

гимназията е капитан на бейзболния отбор на училището и членува в братството A.U.V.

(Auctoritas, Unitas, Veritas, което на латински означава „власт, единство и истина“), което

е с ограничен достъп. Негов съквартирант в интерната е младеж на име Едуард Хукър. Във

„Филипс“ Буш научава за събитията от 7 декември 1941 в Пърл Харбър.
Военни години

След завършването на гимназиалния курс през юни 1942, Буш постъпва във флота на САЩ на своя

18-и рожден ден, където по-късно ще стане авиатор. След 10-месечни учения преминава в запаса

на 9 юни 1943 като енсин, няколко дена преди да навърши 19 години, като по този начин става

най-младия морски авиатор по това време.

След завършването на обучението за летец Буш е назначен през септември 1943 в торпедна

ескадра VT-51 като фотографиращ офицер. Като част от 51-а авиогрупа неговата ескадра е

разположена на самолетоносача „Сан Хакинто“ през пролетта на 1944. Сан Хакинто влиза в

състава на 58-о съединение, което взема участие в операциите при островите Маркъс и Уейк

през май и при Марианските острови през юни. На 19 юни съединението триумфира в една от

най-големите битки във войната. При завръщането си от мисията самолетът на Буш прави

принудително кацане във водата. Изпратена е подводница да спаси младия пилот. На 25 юни Буш

и още един пилот получават признание за потапянето на малък търговски кораб край Палау.

След като Буш е произведен в звание младши лейтенант на 1 август 1944, „Сан Хакинто“

предприема военни действия срещу японците на островите Бонин в северната част на Тихи океан.

На 2 септември 1944 Буш пилотира един от четирите самолети на VT-51, които нападат японските

установки на Чичи Джима. Екипажът на самолета му включва радист Джон Дилейни и младши

лейтенант Уилиам Уайт, който замества на оръдието. По време на нападението четири авенджъри

от VT-51 са посрещнати от интензивен противовъздушен огън. В началото на нападението

самолетът на Буш е поразен и моторът се подпалва. Буш довършва нападението и пуска бомби над

набелязаната цел, осъществявайки няколко успешни попадения. С подпален двигател Буш лети на

няколко километра от острова, където той и още един член на екипажа на авенджъра скачат с

парашут. Парашутът на другия парашутист обаче не се отваря и той загива, но самоличността му

не е установена (Делейни и Уайт са убити в боя). Докато Буш престоява в надуваемия сал

четири часа, няколко приятелски самолета кръжат над него, за да го предпазят от вражески

огън. Накрая Буш е спасен от спасителната подводница „Финбак“. За тази операция Буш получава

отличителен авиационен кръст. До края на месеца Буш остава във „Финбак“ и помага при

спасяването на други пилоти.

По-късно, през ноември, Буш се завръща на „Сан Хакинто“ и участва в бойните действия на

Филипинските острови. Когато „Сан Хакинто“ се връща в Гуам ескадрата, която претърпява

загубата на 50% от състава си, е сменена и се завръща в САЩ. През 1944 Буш изпълнява 58

бойни задачи, за които е награден с отличителен авиационен кръст, три авиационни медала и

президентски благодарности.

Поради ценния опит, придобит от сраженията, Буш е прехвърлен в Норфолкската военноморска

база и е назначен в учебното крило за нови пилоти на торпедоносци. По-късна е авиатор от

флота в новосформираната торпедоносна ескадра VT-153. След капитулацията на Япония Буш е

освободен с почести от активна военна служба през септември 1945 и постъпва в университета

„Йейл“.

Следвоенните години

В „Йейл“ Буш става член на братството Делта-капа-ипсилон и е избран за негов председател.

Става капитан на университетския отбор по бейзбол. През 1948 Буш е в четвърти курс и е

посветен в тайното общество „Череп и кости“. След една година по молба на Буш, Уилиам Кофин,

негов съученик от гимназията, е поканен в обществото. Буш и Кофин остават приятели завинаги

въпреки противоположните си политически възгледи — Кофин е антивоенен активист от левицата.

Буш се жени за Барбара Пиърс на 6 януари 1945. От своя брак те имат шест деца: Джордж Уокър,

Полин Робинсън (1949-53, умира от левкемия), Джон, Нийл, Марвин и Дороти Уокър. Семейството

му дава началото на нова политическа династия в САЩ — синът му Джордж Буш-младши е

губернатор на Тексас и по-късно президент на САЩ, другият му син Джеб Буш е губернатор на

Флорида, а самият Буш-старши е също избран за президент на САЩ. Дядото на Дж.Х.У. Буш по

майчина линия е Джордж Хърбърт Уокър, основател на Дж. Х. Уокър и Ко; неговото име носи

голфкупата „Уокър“. Чичото на Дж.Х.У. Буш, Джордж Хърбърт Уокър-младши, е директор на

компанията. Джордж Хърбърт Уокър III, посланик на САЩ в Унгария, е първи братовчед на

Дж.Х.У. Буш.

След Втората световна война Буш рискува със спекулативния бизнес с нефтени проучвания в

Тексас и има значителен успех. Осигурява си позиция в „Дресър Индъстрис“. Синът му, Нийл

Малън Буш, носи името на работодателя на Джордж Буш — Нийл Малън, който е близък приятел на

семейството. Много години по-късно „Дресър Индъстрис“ се слива с „Халибъртън“, чийто бивш

главен изпълнителен директор е Дик Чейни, секретар по отбраната на САЩ в кабинета на Дж.Х.У.

Буш (1989-93) и вицепрезидент на САЩ от 2000.

Конгресмен и неуспешните кампании за Сената

През 1964 година влиза в политиката като се кандидатира срещу сенатора демократ от Тексас

Ралф Йърборо, като прави акцент в кампанията си неговата подкрепа за Закона за гражданските

права от същата година. По това време множество политици от Юга се противопоставят на

приемането на този законодателен акт. Буш нарича Йърборо „екстремист” и „левичарски

демагог”, докато Йърборо казва, че Буш е богаташ от Севера, който се опитва да си купи място

в Сената „така както си купуват място на Фондовата борса в Ню Йорк.” Буш губи тези избори.

Буш не се отказва от политиката и е избран на два пъти – през 1966г. и 1968 г. за Камарата

на представителите от Тексас. Той губи и във втория си опит за влизане в Сената през 1970

г.от демократа Лойд Бенстън, който побеждава действащия сенатор Йърборо в първичните избори

на Демократическата партия. По – късно Бенстън става претендент за вицепрезидент от

Демократическата партия за изборите от 1988 г., а по – късно е посочен от президента Клинтън

за финансов министър – 1993 г.

Заемни длъжности през 70-те години

След загубата на изборите за Сената през 1970 г., Буш е назначен от президента Никсън за

посланик на САЩ в ООН, длъжност която той заема от 1971г. до 1973 г.

След като Никсън е преизбран през 1972 г., той иска от Буш да стане председател на

Републиканския Национален Комитет. Той е на тази длъжност по време на аферата Уотъргейт,

когато популярността на Никсън и на партията му рязко спада. Буш упорито защитава Никсън, но

когато по – късно става ясно, че президентът е нарушил законите, той се средоточава върху

защита на Републиканската партия, но все пак запазва лоялността си към Никсън.

След оставката на Никсън от 1974 г., Буш е бил една от кандидатурите за назначаване на поста

вицепрезидент, но новият президент Джералд Форд избира Нелсън Рокфелер. Форд назначава Буш

начело на Офиса за връзки с Китай, тъй като по това време между двете страни няма официални

връзки, а следователно и посолство.

През 1975 г. Форд връща Буш във Вашингтон, за да стане директор на Централното

Разузнавателно Управление Службата по това време е разтърсена от серия разкрития относно

незаконно и неоторизирани действия и на Буш е възложено да възстанови спокойствието и морала

в ЦРУ.

По – късно Буш казва, че не му е било по сърце тази постоянна поредица от постове, тъй като

никога не е искал да бъде бюрократ от кариерата. Въпреки това, ако той не беше получавал

тези постове, той едва ли щеше да придобие политическа популярност в национален мащаб.