Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Неореализъм, неофункционализ и Британската дипломатическа школа

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с политологията и политиката.
Сравнителна политология, политическа философия, международни отношения, политическа икономия, публична администрация, държавна политика, национална сигурност, авторитаризъм, консерватизъм, анархизъм, демокрация, диктатура, комунизъм, консерватизъм, пацифизъм, милитаризъм, социализъм, теокрация, тоталитаризъм, фашизъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284143
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 335223
Местоположение: Somewhere In Time

Неореализъм, неофункционализ и Британската дипломатическа школа

Мнение от Mozo »

С О Ф И ЙС К И У Н И В Е Р С И Т Е Т Е
„С В Е Т И К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И”


Ф И Л О С О Ф С К И Ф А К У Л Т Е Т

КАТЕДРА” ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ”

Курсова работа :


„Неореализъм, неофункционализъм и
Британската школа”

Целта на настоящата курсова работа е да разгледа двете политически направления Неореализъм и Неофункционализъм , като обединителния знаменател пада върху примера за Британската школа, която в определни момента изповядва и двете направления. Поради радикалните различия между двете политически течения аз не мога да поставя никакъв структурен преход в моята курсова работа и за това съм ги разгледал по отделно.

ТЕОРИЯ НА НЕОРЕАЛИЗМА

Традицията на реализма предоставя богата почва за формирането на т. нар. „подход на неореализма\" към теорията за международните отношения. Една теория на неореализма би придала по-голяма точност на традицията на реализма, като дефинира по-ясно и последователно ключовите концепции. Неореализмът включва и т. нар. „структурен реализъм\", който се асоциира с трудовете на Кенет Уолц. За неореализма силата си остава ключова променлива, макар че тя съществува по-малко като цел, отколкото като необходим и неизбежен компонент на политическите отношения.
Същността на закона не се изчерпва с това, че той е инструмент на власт и санкции, така и същността на политиката и не се изчерпва с разглеждането на силата като нейно най-важно средство. И наистина теорията на неореализма представлява не само усилие да се извлекат от реализма онези елементи които са адекватни по отношение на света в края на XX век, но също така и да свързват концептуално други теоретични усилия. Така структурният реализъм на Кенет Уолц разчита силно на системни конструкции, а мюнхенската школа на неореализма на Киндерман се основава на т. нар. „анализ на конфигурациите\", интегрирана многометодна система на изследване. Анализът на конфигурациите е опит за отдалечаване от еднофакторния подход на класическия реализъм (концепцията на Моргентау за интереса, дефиниран като сила), за да се обхванат явленията на всички нива на анализ, като се започне от влиянието на вътрешните фактори върху външната политика и се стигне до влиянието на структурата на международната система върху начините на взаимодействие.

Анализът на конфигурациите включва шест категории за изследване и анализ:

1) система и решение, включваща връзките между вътрешна и външна политика и взимане на решения;
(2) възприемане и реалност, включваща субективните представи на вземащите решения;
(3) интерес и сила, включваща това как взимащите решения дефинират ролята на силата за постигане на целите на външната политика, основани на концепцията за национален интерес;
(4) норма и полза, обхващаща това как правните, моралните или идеологически постулати формират поведението на единиците в международната система и на самата структура на системата;
(5) структури и взаимозависимост, включващи ефекта на структурите върху нивата на взаимозависимост и общите начини на взаимодействие;
(6) сътрудничество и конфликт, или как всички изброени категории формират стратегиите на участниците спрямо други участници и водят до характерен тип поведение на сътрудничество, конфликт или неутралност.
Анализът на конфигурациите е създаден с намерението да се превърне в неореалистка теория, която да обяснява поведението на индивидуалните участници в рамките на международната конфигурация.

Други съвременни неореалисти фокусират своя анализ върху ново тълкуване и разясняване на класическата теория на реализма. “Според Робърт Гилпин държавите правят изчисления за загуба и печалба при алтернативните начини на действия, които стоят пред тях.\" Неговата теория е подобна, но с по-голям обхват от тази на Буено де Мескита за очакваната полза, когато се вземат решения дали ще се водят войни. До степента, при която очакваната печалба надвишава разходите, е вероятно държавите да се опитват да максимизират придобиваното, което води до промени на ниво международна система на основата на повишаване или намаляване на ниво отделен участник. В този аспект Гилпин се опитва да усъвършенства предположението за рационалност, което е част от теорията на класическия реализъм.

Целият материал:
Прикачени файлове
Неореализъм, неофункционализ и Британската дипломатическа школа.rar
(14.67 KиБ) Свален 4 пъти
Прочетено: 62 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Политология, политика”