Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Външна политика на Русия в Близкия изток

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с политологията и политиката.
Сравнителна политология, политическа философия, международни отношения, политическа икономия, публична администрация, държавна политика, национална сигурност, авторитаризъм, консерватизъм, анархизъм, демокрация, диктатура, комунизъм, консерватизъм, пацифизъм, милитаризъм, социализъм, теокрация, тоталитаризъм, фашизъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284003
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334807
Местоположение: Somewhere In Time

Външна политика на Русия в Близкия изток

Мнение от Mozo »

Външна политика на Русия в Близкия изток

Курсова работа по регион Русия и Евразия


1.Увод


Интересите на външната политика на Русия, в регионът на Близкия изток, са въпрос с вековна история и устойчиво бъдеще. Нещо повече, това е въпрос, който има тенденцията да става все по-актуален, с оглед нарасналата активност на Руската федерация в тази част на света през последното десетилетие и реалните изгледи тя да се установи като една от водещите сили, които играят роля в политиките на близкоизточните държави.
За да се направи цялостен анализ на тази тема, то трябва да я проследим исторически, връщайки се назад във времената на Руската империя, още от периода Петър I, при когото руските интереси се пресичат с тези на Османската империя, по въпросът за контрола над северното черноморие, а след това и за надмощие на една от двете империи в съревнованието им по море. Оттам с течение на десетилетията и тенденциозното заслабване на османците като европейска сила, руските интереси в района започват да нарастват и ако ги изобразим географски, ще кажем, че те се изместват все по на юг. Освен по линия на Османската империя, руските интереси в Близкия изток се изразяват най-ярко и по линия на Персия, където съперник за влияние е Британската империя, целяща да обезпечи контрола над колониите си в Индия от евентуалното навлизане на Русия в тази част от света. На практика Персия бива разделена на две зони на влияние- руска и британска. В периода на съветският съюз активното политическо участие в района на Близкия изток се възобновява през 50те години и бързо прераства в съперничество със Съединените щати, така както в останалите части на света, където интересите на двете суперсили се сблъскват. През годините на студената война, много държави поддържат близки отношения и са фактически съюзници със СССР през различни периоди от време. В това число спадат страни като Ирак, Египет, Либия, Южен Йемен и Сирия. Съветският съюз е и един от основните застъпници и поддръжници на създаването на държавата Израел, подкрепата за която впоследствие бива оттеглена след няколко разочарования по нейна линия. След това съветската политика се измества противоположно в поддръжка на Палестина и организациите за нейното освобождаване като Хизбула и ливанската военизирана политическа партия Хамаз. Друга интересна и противоположна на предходната е съветската политика по посока на Турската република, тъй като основните точки на противопоставяне в миналото или изчезват или биват изоставени, както имперската идея за контрол над черноморските проливи. Тенденциозно отношенията между двете страни се подобряват за един сравнително дълъг период, в който и за двете е видима изгодата от доброто партньорство между тях. По другата традиционна линия на руската политика, а именно Иран, съветският съюз често променя позицията си вследствие на иранските опити за лавиране във времето на студената война. Основният съюзник през съветската епоха до 70те години обаче е Египет, чрез който най-вече се осъществява натиск в посока на удовлетворяването на съветските интереси и планове в района. До разпадането си, СССР като цяло има добри позиции сред държавите от Близкия изток, като единствена изцяло противоруски настроена остава Саудитска Арабия, която е традиционен съюзник на Съединените американски щати. Интересите на съюза преди всичко са очертани от огромният пазар за износ на оръжие, стоки и влияние в световния пазар на нефт. Достиженията, които изгражда съветската външна политика в региона обаче, се разпадат заедно със самия Съветски съюз и след укрепването и утвърждаването на новата Руска федерация, се възобновява и интересът и към тази динамична част от света, която обаче претърпява различни метаморфози, които ще открият нови възможности и ще предизвикат нови сблъсъци между интересите както на регионални, така и на глобални сили. Всред бурната и постоянно променяща се обстановка в Близкия изток, руската външна политика формулира своите нови интереси и започва да търси способите и възможностите за осъществяването им и след няколко ключови събития, Русия отново успява да стъпи на регионалната сцена като един пълноправен участник.


2. Отношенията между Русия и Турция

Ще започнем този анализ като се спрем първоначално на отношенията между Русия и Турската република. Турция представлява своеобразен географски портал към Близкия изток и е един от ключовите играчи в района, особено що се отнася до Сирия и нестихващият вече години наред конфликт, протичащ в страната, в който са замесени интересите на много страни както от региона, така и от световната карта, сред които е и Руската федерация.
Като цяло руско-турските отношения от началото на новото хилядолетие се развиват доста плавно и решително, към все по-солидно подобряване на настроенията и откриване на допирни точки, както в икономически така и в политически аспект, като през 2014-а година сумарната стойност на търговският обмен между двете възлиза на над 44 милиарда долара. 2015-а година обаче е година на криза между Анкара и Москва. През март същата година се случва инцидент, в който турски изтребител сваля руски бомбардировач, изпратен да осъществи бомбардировка над обект на ИДИЛ, намиращ се в близост до турско-сирийската граница. Доводите на турската страна са, че руският самолет неоторизирано е навлязъл в турското небе. Следват широки ответни санкции от руска страна най-вече в икономически план. Президентът Путин подписва указ за безопасността на руските граждани и националната безопасност и за специални икономически мерки спрямо Турция. Прекратено е и споразумението за безвизов режим между двете страни. Истинската причина зад инцидента обаче се крие в различните позиции които имат двете страни спрямо разрешаването на проблема в Сирия. Свалянето на руският бомбардировач беше дързък символичен ход от страна на Анкара, против подкрепата, която осигурява Русия, за силите на Башар Асад, претендент за властта в раздираната от войната страна, срещу когото Турция открито се противопоставя. През 2016-а година обаче турскят премиер Ердоган с писмо изразява желание за изглаждане на отношенията и урегулиране на ситуацията. Двете страни успяват да намерят общ интерес в това. Сломяването на Ислямска държава е важно за Турция, поради огромната бежанска криза от която тя е пряко засегната, като от края на 2016-а започват да си взаимодействат относно различни военни операции, като е назначена комисия за мониторинг, с цел прекратяването на военните действия в Сирия и е подписан меморандум за безопасността на полетите на военната авиация на двете страни. На 18-и януари за пръв път е проведена и съвместна операция срещу терористически групировки, с участието и на турските военно-въздушни сили. Подобряват се и икономическите отношения и сътрудничеството в сферата на енергетиката. Още повече резултатите от възникналата криза в отношенията между двете страни, далеч не бяха такива, каквито Анкара предвиждаше и се оказаха повече в неин ущърб, отколкото полза. Към днешна дата може да се каже, че интересите на Москва и Анкара в Сирия до голяма степен обуславят настроенията между тях, които не могат да се определят като стабилни в позитивно или негативно отношение, а варират спрямо конкретни външнополитически ходове от двете страни. От една страна сравнителното отдалечаване на Турция при Ердоган от запада и Съединените щати, предполага засилване на връзките с Русия, но същевременно се наблюдава, по-скоро стремеж за лавиране и защитаване на собствените интереси които има Анкара в Близкия изток. Измежду тях най-главен е един. От началото на конфликта в Сирия, преди всичко обект на турското внимание са засилващите се кюрдски позиции в Сирия, представляващи според Ердоган , директна опасност за суверинитета и сигурността на Турция. Това се дължи на наличието на голямо кюрдско малцинство на нейна територия и на опасенията от засилването и укрепването на кюрдският народ до състояние, в което въпросът за независим Кюрдистан да бъде изложен на сцената на международната политика, в ущърб на териториалната цялост на Турция, както и възможността за усилването на натиска вътре в Турция, включително и чрез терористични методи. Кюрдските военизирани части са основният и най-активен опонент на силите на ИДИЛ в Сирия, и се ползват с подкрепата на Съединените щати, тъй като именно тези войски предотвратяват широкото навлизане на бойци на ислямска държава на територията на Ирак, намиращ се в сферата на американското влияние, в който се намират основните американски части в Близкия изток, разположени в множество бази в страната.

Целият материал:
Прикачени файлове
Външна политика на Русия в Близкия изток.rar
(19.2 KиБ) Свален 8 пъти
Прочетено: 60 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Политология, политика”