Политиката на САЩ в близкия изток и значението на Израело – Палестинския конфликт

[Mozo]

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ



РЕФЕРАТ ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕИНИЯ
НА ТЕМА:

ПОЛИТИКАТА НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
И
ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗРАЕЛО–ПАЛЕСТИНСКИЯ КОНФЛИКТ

ИЗГОТВИЛ:
ЮЛИЯ МИТЕВА МИТЕВА,


СЪДЪРЖАНИЕ:

I.Увод
II. Близък изток - понятие
III.Значението на Близкия изток за геополитиката на САЩ. Петрол и стратегия
IV. Политиката на Съединените щати в Близкия изток
IV.1. Етапи на американската политкика в Близкия изток
IV. 2. Зараждане на конфликтни пластове в Близкия изток
V. Израело-Арабския конфликт и американската подкрепа за Израел.
V.1. Арабско-Израелската война от 1948 г.
V.2. Национализация на Суецкия канал
V.3. Шест дневната война през 1967г.
V.4. Първата Интифада от 1987 г.
V.5. Договорите от Осло
V.6. Американската подкрепа за Израел
VI. Политиката на САЩ в Близкия изток след атентатите в Ню Йорк през 2001г. - Реакцията на Израел и Палестина
VII.Отношението на САЩ към другите страни от Близкия изток
VIII.Близкоизточен квартет – Перспективи пред мирния процес
IX. Заключение
X. Използвана литература

I. Увод.

Цел на този реферат е да разгледа основните политически тенденции в Близкия Изток в ситуацията на студената война до днес, както и някои аспекти на социалноико-номическото и културно развитие на региона. Проблемът е развит от гледна точка на стратегията на САЩ и позицията им в израело-арабския конфликт. Главната тежест е поставена върху политиката на САЩ и запада, тъй като региона е значително по-важен за тях от гледна точка на обезпечаването им с енергийни ресурси. Необходимо е да се отбележи, че Близкоизточният регион, представлява обширна територия с мощни национални движения и средоточие на огромни енергийни ресурси, и така се превръща в годините след Втората световна война в обект на външно-политическите амбиции на всички Велики сили, в това число и на Съединените щати. Американската близко-източна политика носи характеристиките на външнополитическата доктрина на всяка от администрациите, вариращи от безрезервно подкрепяне на Израел до балансиран подход в арабско-израелския конфликт. Цикличните военни сблъсъци в района на Близкия изток, които продължават и до днес, го превръщат в една от „горещите точки” на планетата и предопределят първостепенното значение, което американската дипломация отдава на своята близкоизточна политика. За да се стабилизира районът на Близкия Изток и да се избегнат бъдещи конфликти, които могат да дестабилизират световната политика и общество е необходимо между-народната общност да постигне успех и да превърне мира в Близкоизточния регион в действителен факт. Същевременно дългогодишното международното отсъствие от израело-палестинския конфликт и решаването на личните проблеми и следването на лични интереси от световните сили изтласква вниманието им от търсенето на решение за палестинския проблем в духа на правото, справедливостта. Това все още тласка района обратно към спиралата на насилието, ескалацията и кръвопоролитията, прави ситуацията в района крехка и взривоопасна.  В съвременната обстановка решаването на този конфликт е от изключителна важност за стабилизирането на този стратегически регион, какъвто е Близкия Изток.


II. Понятието Близък изток.

Близкия изток е географски район, състоящ се от земите около южните и източни части на средиземно море в Евразия и Африка. Традиционната дефиниция за областта включ-ва арабския полуостров- Бахрейн, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан,Оман, Катар,
Саудитска Арабия, Сирия, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии - Ивицата Газа и Западния бряг, както и съвременнитетеритории на Египет и
Иран. В западната терминология понятието е познато като среден изток(Middle East). В по-широкото понятие (Greater Middle East) според Г-8 са включени също страните от Магреба – Алжир, Либия, Мароко и Тунис, както Судан и Афганистан и африканските държави Мавритания и Сомалия. Според тази класификация държавите са добавени към традиционното понятие, тъй като имат силни културни и исторически връзки с ре-гиона.

III.Значението на Близкия изток за геополити-ката на САЩ. Петрол и стратегия
В американската външна политика, през последните два века, могат да се набележат три основни тенденции като в различни периоди доминираща е била една или друга от тях ту изолационизмът, ту интернационализмът, ту хегемонистичният империализъм. Така, докато САЩ са все още слаби икономически и военно, на преден план излиза из-олационистката доктрина Монро. През цялото столетие САЩ разширяват територията си на континента, а в края му воюват с Испания, присъединявайки Филипините, Пуерто Рико и Хаваите и установявайки политически контрол над Централна Америка и Ка-рибите. По-късно (в началото на ХХ век), под влиянието на Алфред Маън и Рузвелт, се налага позицията на т. нар. империалисти.
Все пак, в края на Втората световна война, интернационалистки настроените амери-кански лидери Труман, Маршал и Ачесън, създават ООН с неговия Съвет за сигурност, намират начини да оказват помощ на развиващите се страни и разработват плана Мар-шал, помагайки за възстановяването на Европа. Америка прави това не от безкористни
мотиви, но ползата от него е очевидна за почти целия свят. В епохата, когато Европа бе застрашена от свръхвъоръжения и хегемонистично настроен СССР и, когато бе съз-дадена НАТО, политическият елит на САЩ продължи да заема интернационалистки позиции, макар и подчертавайки водещата роля на Америка в Западния свят. И едва при Рейгън империалистическата тенденция започна да набира сили, като при Буш - младши хегемонизмът окончателно взе връх. Удължаването на империалистическата фаза във външната политика на САЩ се обосновава от това, че той разполага с уникални военни и финансови лостове за регио-нално въздействие върху ситуацията в Близкия изток и само те могат да гарантират мира и реда там. Въпреки това, вече няколко десетилетия, политиката на Вашингтон в района е непоследователна и лишена от ясна цел като причините за това са най-вече въ-трешнополитически (влияние на еврейското лоби). И докато положението е такова, мирът в Близкия изток ще бъде невъзможен.
За да може да се обясни днешното положение на геополитическата сцена и значението на Близкия Изток в във външната политика на САЩ, описвана от много като политика на световен империализъм е необходимо връщане назад във врмето в периода след Вто-рата световна война. След Втората световна война статуквото на международната сцена се променя съществено. САЩ и СССР се оформят като две суперсили, които ще из-местят модела на световен ред към двуполюсен. В хода на студената война именно в разгара на един от периодичните конфликти в региона Великобритания и Франция ще затвърдят статута си на второстепенни сили.
Районът е с изключителна важност и за САЩ, поради огромния енергиен резерв на нефт. Но определена политика, вътрешна или външна не може да бъде проведена само по икономически съображения или заради “енергийния фактор”. Обезпечаването на външната политика е многослоен стратегически акт, с голяма политическа и дипло-матическа дълбочина и строго определени аспекти на безопасност, отбрана и преван-тивни мероприятия. Близостта на региона до СССР и страните от източния блок е от изключително значение, тъй като овладяването на региона би дало на САЩ предим-ство, не само в контрола над ресурсите намиращи се там, но и съществен успех в гео-стратегическо отношение, което е от изключителна важност за геополитиката на САЩ и за зараждащия се стремеж към световен империализъм. Доктрината “Труман”, обявена на 12 март 1947, смятана от много историци за начало на Студената война, за възпиране и ограничаване на съветското влияние, ще превърне Близкоизточния район в част от широко мащабен санитарен кордон около СССР и Китай, ще го превърне в своеобразна “фронтова линия” за политико-военна намеса срещу съветската опасност и зона с постоянно напрежение. Северната отбранителна ос е една съставна част от цялостната политика на Вашингтон. Турция и Гърция, които стават членки на НАТО са подпомагани във въоръжаването и стратегическите насоки. Огромният военен по-тенциал на Турция я превръща в ключов партньор в региона. Идеята и реализацията на проекта включва като важни страни в региона Саудитска Арабия, Иран, в по-широк спектър и Гърция. Този регион представлява комуникационен и логистичен кръстопът от съществено важно значение за бързото разгръщане на военни части към далечния изток, където СССР осъ-ществява значителен пробив благодарение на победата на комунизма в Китай и на-растващата популярност на комунистическите партии в целия Индокитайски полуостров.
Този геополитически проект, обаче е допълнително усложнен от наличието на жизне-новажни природни ресурси в региона, които имат силата да оказват значително и ре-шаващо влияние на социално-икономическата обстановка. Израело-арабския кон-фликт става двуостър за американските интереси в региона, тъй като подкрепата на Израел и политиката за сдържане на съветското влияние се преплитат с енергийната политика на страната. Аргумента за конфронтация между евреи и араби дестаби-лизира региона и от създаването на израелската държава се превръща в една от основ-ните линии в близкоизточния пейзаж.
От енергийна гледна точка Близко Източният петрол придобива осъзната стратегическа важност за САЩ след ВСВ. Нефтените находища в региона представляват около 65% от доказаните нефтени резерви в света. Към днешна дата запасите от петрол на Араб-ския полуостров се изчисляват на около 658 билиона барела. Само находището Гауар в Саудитска Арабия съдържа около 25% от световните запаси. В региона могат да се раз-граничат пет основни и няколко второстепенни източници. Саудитска Арабия раз-полага с около 264 билиона барела петрол, превишаваща запасите от петрол на САЩ около 9 пъти. В действителност доказаните резерви на страната превишават общото ко-личество на резервите на Европа, Северна и Южна Америка.

Целият материал: