Балканите: етнически фактори и регионална стабилност

[Mozo]

Балканите : етнически фактори и регионална стабилност


Съдържание :

1. Етническият фактор от международна гледна точка: Косово
1.1 Косово : автономия ,независимост или обединение с родствени етнически групи зад граница?
1.2 Косово: престъпност и тероризъм
1.3 Косово: демократизация и неконтролируеми граници
2. Етническият фактор от вътрешно политическа гледна точка
2.1 Албанците в Македония
2.2 Гърците в Албания
2.3 Турците в България
3. Заключения и политически препоръки



Балканският полуостров е един особен и динамичен регион . Намиращ се на геополитически кръстопът , тук не са малко етносите оставили следите си или заселилите се трайно. Не са и малко войните за спорни територии и населението живеещо върху тях. След Втората световна война обстановката се успокоява - повечето от балканските държави са под съветско влияние и това е една от причините,които пречат за възникване на регионална нестабилност. След разпадането на Съветският съюз, обаче има реална опасност „ Кутията на Пандора „ да бъде отворена за Балканите. Югославия – една многонационална държава започва да се разпада под натиска на съставляващите я етноси борещи се за самостоятелни независими държави. Такава тенденция за отделяне или присъединяване към държавата – майка се по появява и сред малцинства населяващи други балкански държави . Именно поради това не , икономическото и демографско развитие , инфраструктурата , престъпността или военната политика , а етническият е фактора посочен в изследването ,като заплашващ Балканската регионална стабилност в най-голяма степен.
Целта на изследването е да се направи оценка на риска от етнически конфликт в южните Балкани в периода след Косовската криза от 1999 г. до 2001 година . Обект на изследването са България ,Албания и Македония и малцинствата живеещи на тяхна територия или съответно – етнически турци, етнически гърци и етнически албанци. Те са оценени с оглед на вътрешно и външно политическия им конфликтен потенциал според тяхната сплотеност , политическо представителство , културни права и етнически вълнения. Тук от международна гледна точка е разгледана етническата ситуация в Косово ,с цел да се създаде реална представа за регионалната етническа нестабилност.


1. Етническият фактор от международна гледна точка: Косово

В рамките на разглеждания период от юни 1999 до септември 2001 година стават факт две регионални кризи. Едната от тях е тази в южна Сърбия през 2000 година ,а другата е кризата в Македония през 2001 година. Механизмът за създаване и при двете е чрез привнасяне от косовски етнически албанци посредством буферни зони и сепаратистки организации. Те се случват дори след намесата на НАТО в косовския конфликт през 1999 година и показват , че Косово остава център на регионална нестабилност независимо от статутът му обявен с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН ,който реално дава международна подкрепа и закрила на косовското население и в частност косовските албанци подложени на етническо прочистване от режима на Слободан Милошевич.
Въпросът какъв да бъде статута на Косово е разискаван близо век и върви заедно с борбата на косовските албанци срещу югославските власти. В зависимост от обстоятелствата, исканията се люшкат между автономия , държавна независимост и дори обединения с Албания или с етнически общности в съседните държави. До 90-те години на 20-ти век водещи в политиката на Косово са исканията за автономия или обединения и едва с процеса на разпадане на Югославия за първи път са формулирани искания за независимост. Повод за открити искания за независимост става лишаването от автономен статут на областта ,както и проведените наказателни акции от страна на сръбските власти т.е. етническото прочистване на което са подложени косовските албанци . Създадена е Армия за освобождение на Косово , която влиза в открит конфликт с режима в Белград през 1998. Тези събития са последвани от въздушните удари на НАТО срещу Югославия с цел подобряване положението на албанците живеещи на територията и . С резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН се потвърждава , че Косово остава област в състава на Югославия със статут на международен протекторат. Положението на албанците е подобрено след военните нападения , но приетата резолюция е разгледана от тях като стъпка към крайната им цел - пълна държавна независимост. , ражда се дори идеята за Велико Косово. Част от следваната от тях националистическа политика са военните трансгранични структури създадени с цел да подпомагат борбата на етническите албанци в различни части на бивша Югославия. Те са свързани с контрабандата на оръжия и прехвърляне на бойци от АОК ,които участват в предизвикването на етнически конфликти в съседство.
Косово заплашва регионалната стабилност и с това ,че националистическата политика в областта е тясно свързана с престъпност и тероризъм . Огромно влияние има мрежата от албански престъпни кланове , разпръснати из Албания ,Косово и Македония , занимаващи се с контрабанда на оръжия, наркотици и трафик на хора през граница. Те подпомагат основаването на АОК и нейното разширяване. Част от тези кланове са т.нар. „ сезонни „ бунтовници ,които разглеждат войната като източник на трудова заетост и взимат участия във възникнали конфликти на Балканите. Борбата с косовската престъпност и тероризъм е предизвикателство ,тъй като между тях съществува тясна връзка . Контра-терористичните части в областта като Силите за охрана на Косово са обвинени в поддържане на връзки с престъпните кръгове ,тъй като организацията произлиза от АОК,която е свързана с престъпни групировки.
Провала на опитите на Косово да се демократизира е също от решаващо значение за стабилността в региона. Степента на демократизация в разглеждания период е малка .Изграждането на демократични институции в областта често е съпроводена с междуетническо напрежение. Пример за това са етническите проблеми в Митровица, където живеят голям брой сърби. Косовските албанци предприемат редица акции на отмъщение срещу тях ,както и срещу евреи , роми и мюсюлмани обвинени ,че са действали в тяхна подкрепа , а това от своя страна води до трайното прогонване на последните от областта. Мироопазващите части също са цел за терористите , тъй като са определени като симпатизанти на косовските сърби и пречка към пътя за независимост. Неконтролируемите граници пък дават възможност за изнасяне на граждански размирици в съседни територии – пример за това са Кризата в южна Сърбия и в Македония.
Косово се превръща в основна заплаха за стабилността на южните Балкани ,когато проявява претенции за независима държава.Шансовете Косовският въпрос да бъде бързо решен не са големи , но за това пък международната и регионална общоност се заемат със задачата да стабилизират областта и да намалят риска от разпространяване на етнически конфликти отвъд косовските граници.

Целият материал: