Съвременни кризи и конфликти на Балканите

[Mozo]

Реферат
Дисциплина- Съвременни кризи и конфликти на Балканите
Тема- Медийна политика на Балканите

В съвременното общество ролята на медиите е безспорна.Наложило се е мнението,според което именно средствата за масова информация са индикатора за наличието на демократичност и демократични ценности в дадено общество.
На Балканите обаче,тази иначе прецизна квалификация ,звучи повече като добро пожелание,отколкото като реалност.
Част от държавите на Балканите са членове на Европейския съюз от различен период от време,а други не.Този факт предполага и различна медийна политика в съответните държави.В сравнение с предходните години,в момента се обръща по-голямо внимание на медийната среда от Европейската комисия в целият регион,с цел да се гарантира устойчив процес на оздравяване,тъй като проблемът идва от факта,че медийната среда се влошава.Това е голямо предизвикателство,тъй като ,ако не бъде избран и приложен подходящ подход,сериозните реформи няма да се осъществят и да станат реалност.
В едно свое конферентно изказване тази година в София ,г-н Лани изпълнителен директор на Албанския медиен институт,обобщи мнението на колегите си,като каза: „ Това,което виждаме в момента,е,че ситуацията с медиите в София не е по-добра от тази в Тирана.След повече от 25 години,на Балканите имаме динамични,живи,претъпкани,хаотични,непрозрачни и като цяло свободни медии.”
Ако се погледне положително на целия преход,може да се каже,че в региона има плуралистични медийни системи.Процесът обаче има и отрицателна страна,това е проваленият опит да се създаде функциониращ медиен пазар на Балканите.Резултатът е силен клиентелизъм,партийни пристрастия,поляризация и изключително разделена медийна среда-пълен провал да се създаде независимост.
Медиите на Балканите са свободни,но не са независими.Регионът преживя преход от цензура към автоцензура.Вече ги няма червените линии от миналото,но са налице сиви линии,които налагат самоконтрол,защото иначе ще те уволнят.Премина се от репресия към натиск.Медиите на Балканите са притиснати между бизнеса и политиката .Собствеността е неясна,не се знае кой какво притежава и кой на кого плаща.Не се знае кой е собственик на собствениците. Истината е,че за да има независими медии,трябва да има изграден независим бизнес,тъй като ключовият момент е кой плаща.Независими медии се градят само възоснова на независими източници на приходи,ако имаш читатели,които искат да плащат и разнообразни рекламодатели от различни кръгове.Нещо повече,нужно е обществените медии да бъдат независими.В момента те са напълно зависими от политическата сцена.
Икономическата криза е допълнителен фактор за създаване на лоша медийна среда.Естествено финансовата стабилност на Балканите е един от ключовите фактори за състоянието на медиите,а балканските държави преживяват в различна степен икономическа нестабилност,от което следва,че и медиите им изживяват в същата степен дълбока структурна и финансова криза.Като резултат,хората получават евтина и без стойност информация,която не му помага.Публичните медии,зависими от властта на политиката и бизнеса,във време на криза,започват да изпълняват напълно различна функция от информационните и възпитателните.Ниското качество на журналистическото съдържание,комерсиализацията и зависимост от корпоративни интереси,доминация на сензацията,опростяване на проблемите и бягство от дълбочина-това са само част от негативните развития в медийната среда на Балкани.
В германския „ Ханделсблат”,шефът на ВАЦ Бодо Хомбах,заявявя в пространствено интервю,че „в някои страни на Балканите ,вече почти не може да се говори за честна конкуренция.Тесните връзки между олигарси и политика тровят медийния пазар,но най-лошото,което може да се направи ,е всички държави от Югоизточна Европа да се сложат в един кюп,но все пак в такава обстановка,сериозните медийни предприемачи оцеляват трудно.”
Характерно за медийният модел на Балканите е,че пресата някога е била адресирана към елита и е отбелязвала доста ниски показатели на читаемост.Свободата на пресата и комерсиалната медийна търговия се развива сравнително късно.Пресата е ориентирана към политическия живот и активно ангажирана с него,а традицията на журналистиката с коментаторски характер са решително по-силни,отколкото в другите части на Европа.
Последиците от финансовият и икономически спад на Балканите се усеща и от медиите,които губят и без това доста отслабения си пазар и останките от финансовата си независимост,защото институциите и организациите,физическите и юридическите лица,намалявайки своите разноски,най-напред се отказват от литература и медиите,а едва после минимилизират ползването на телефон,интернет,ток,вода.Това засяга особено много, силно затягащата колана си Гърция,както и най-бедните държави в Европейския съюз – България и Румъния,а също и още по-малко заможните републики на бивша Югославия – Сърбия , Черна гора и засегнатите от трагедиите на гражданската война Босна и Херцеговина.
На пазара на информацията,при експлозията на интернет медиите,полезната стойност на информацията в традиционните медии,от години е подложена на значително отслабване и за да се задържат все пак на пазара,не могат дълго време да продължат да снижават общите си разходи.Затова цената на пресата в България,Румъния,Македония,Гърция,днес е много по-висока в сравнение с оставащите на разположение средства от домашният бюджет. Данните от статистиката показват,че най-много вестници на милион жители се падат на Гърция /12.17/ и Румъния/7.2/,а най-малко в Сърбия/2.8/.Подобна структура може да се забележи по отношение на броя на телевизионните станции и радиостанциите на милион жители. ТВ операторите на милион жители са най-много в Румъния /28.8/,а най-малко в България /5.5/ Радиостанциите са най-много в Гърция /98.32/ и Черна гора /89.6/,най-малко в България /13.53/ и Сърбия /28.2/.В България и Гърция равнището на използване на интернет е почти еднакво и е най-високо в сравнение с останалите балкански страни.
Мащабът на количеството на зарегистрирани медии е тясно свързан с мащаба на свободата на медиите в тези страни.За Оливие Басил,шеф на белгийският клон на Репортери без граници „положението на Балканите не се е променило никак,въпреки че имаше някаква промяна на политическо равнище,проблемът със свободата на медиите остана.Сивата икономика и мафията набират все повече сили.Натискът,който се оказва върху разследващите журналисти,занимаващи се с теми като наркотрафик,контрабанда на цигари или лекарства,а дори и с публични дела,е твърде голям.”Председателят на Международния съюз на журналистите Ейдън Уайт допълва темата с изказването си,че на Балканите „има криза в медиите и тя става криза на обществото като цяло.Има политическо и корпоративно вмешателство,а собствеността на медиите е непрозрачна.Фактът,че основните медии се управляват от хора с голямо политическо влияние,помага за създаване на атмосфера на недоверие към медиите е за създаване на впечатление на зависимост от изпълнителната власт,както и от други сфери на влияние.” Най-силни обвинения в медийна корупция има в Гърция.Пише се,че в Гърция политическата власт,банките и медиите – са златният триъгълник на корупцията в държавата.В Гърция стотични журналисти,работещи за най-големите вестници,радиа и телевизии,имат и втора работа в банките и министерствата.

Целият материал: