Фашизмът, Есе по Политология

[Mozo]

Фашизмът
(есе)
Фашизмът е обществено-политическо течение,появило се в началото на 20 век. Към него се причисляват движения, идеи и политически режими, които в зависимост от страната и разновидността могат да имат различни названия: фашизъм, националсоциализъм, националсиндикализъм и др. Но за всички тях са характерни редица общи черти.
Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите. Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение. Те са противници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите- в експлоатирането им. Фашистите отхвърлят индивидуализма и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.
Фашизъм означава всяко държавно управление, наподобяващо това на Мусолини, което: въздига нацията и понякога расата над индивида; прилага насилие и съвременни пропагандаторски техники, за да потисне опозицията насилствено; налага строг икономически и социален контрол;прокарва национализъм и понякога расизъм или етнически национализъм.
В една статия от Енциклопедия Италиана, написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „Държавата е не само властта, която управлява и формира човешката воля със закони и ценности от духовния живот, но и властта, която предава своя завет надлъж и нашир. За фашизма всичко е в Държавата и нито хората, нито групите са извън Държавата. За фашизма Държавата е абсолютна величина, пред която хората и групите са относителни.”
На една реч, изнесена на 28 октомври 1925г. в Болоня, Мусолини изказва следната максима: „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата.”

Поява на фашистките движения. Фашистките идеи и движения водят началото си от крайния европейски национализъм през 19 век. Той придобива най-войнствени форми в страни като Германия и Италия, където поради политическа раздробеност създаването на националната държава идва със закъснение, или в национални държави, претърпели тежки военни поражения. Зараждането на фашистките настроения е свързано с консервативната реакция срещу стремителните обществени промени в европейските общества през втората половина на 19 век- индустриализацията, концентрацията на финансовата и предприемаческата собственост и т.н.
Психологическа основа за развитието на предфашистките, а след това и на фашистките настроения става явлението, което известният философ Ерих Фром определя като „бягство от свободата”. „Малкият човек” се чувства самотен и безпомощен в обществото, където над него властват безлики икономически закони и гигантски бюрократични институти, а традиционните връзки със социалното му обкръжение са размити или разкъсани. Хората усещат необходимост от нещо, с което да заменят досегашния съвместен живот. Такава замяна те често намират в чувството за съпричастност към нацията, в авторитарната и военизирана организация или в тоталитарната идеология.
Именно на тази почва през 20 век се появяват първите групи, които стоят в началото на фашисткото движение. Най-силно развитие то получава в Италия и Германия, за което помагат нерешените социални, икономически и политически проблеми, силно заострени върху общия фон на световните сътресения и кризи.
Ходът и последствията от Първата световна война се превръщат в шок за европейското общество. Войната предизвиква дълбока криза в утвърдените норми и ценности, отхвърлени са моралните ограничения, преразгледани са обичайните човешки представи, преди всичко за ценността на човешкия живот. Обществено-политическата система е разклатена от революционна вълна, обхванала през 1917-1921г. Русия, Испания, Финландия, Германия, Австрия, Унгария, Италия и други европейски страни. В Германия към всичко това се прибавя идейния вакуум, предизвикан от падането на монархията през ноември 1918г. и непопулярността на режима на Ваймарската република. Положението се усложнява от острата следвоенна икономическа криза, която засяга особено болезнено дребните предприемачи, търговците, притежателите на магазинчета, селяните и служителите. Появилият се комплекс от обществени проблеми се свързва в общественото съзнание с неуспешният изход от войната. Следвоенната депресия засилва и привличането на марксизма сред градския пролетариат, които са лишени от граждански права. Страхът от растящата сила на трейдюнионизма, комунизма и социализма се прокарва сред елита и средната класа. В известно отношение Бенито Мусолини запълва политическия вакуум. Фашизмът се явява трети начин за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция. Поради тази причина широките слоеве на обществото си представят изхода от създалото се положение чрез установяването на твърда авторитарна власт. Именно тази идея прегръщат появилите се след войната в различните европейски страни фашистки движения.
Основна социална база на тези движения са радикалната част от дребните и средните предприемачи и търговци, занаятчиите и служителите. Тези слоеве са значително разочаровани при конкурентната борба с едрите собственици и с икономическите си съперници на световната арена, а също така и от възможностите на демократичната държава да им осигури благосъстояние, стабилност и приемлив социален статус. Но фашисткият феномен излиза далече зад пределите на дребните и средните собственици. Той завладява и част от работниците, сред които също са разпространени в значителна степен нормите на авторитарната и националистическа психология и ценностна ориентация. Масовото съзнание се оказва в значителна степен подготвено за възприемане на тоталитаризма от цялата предходна история на общественото развитие.
Освен това разпространението на фашистките настроения е свързано и с общата промяна на ролята на държавната власт през 20 век. Фашистите се подкрепят и от част от предишния икономически и политически елит в редица страни с надеждата, че силната диктаторска власт ще съдейства за икономическата и политическата модернизация, ще помогне да се решат икономическите трудности, да се потиснат социалните движения на работниците и чрез концентрация на силите и ресурсите да се изпреварят конкурентите на световната арена. Всички тези фактори и настроения помагат на фашистите да дойдат на власт в редица европейски страни през 1920-1930г.
Първи се формира италианският фашизъм. На 23 март 1919г. на конгрес на бившите фронтоваци в Милано е провъзгласено официално
създаването на фашистко движение начело с Мусолини, който получава титлата „вожд”- „дуче”. Движението започва да се нарича „Национална фашистка партия”. През 1921г. фашистите съставят програма, която
призовава за: демократична република; разделение на църквата от държавата; национална армия; нарастващо облагане с данъци за унаследено богатство; създаване на корпорации. С развитието на движението обаче някои от тези идеи за изоставени и отхвърлени.
Установяване на фашистките диктатури. В нито една страна фашистките движения не успяват да дойдат на власт с подкрепата на голямо мнозинство от населението. Победата на фашистите всеки път е резултат от кампания на терор и насилие, която те разгръщат, от една страна, и благоприятни за тях маневри на управляващите политически и стопански елити, от друга.
В Италия партията на Мусолини триумфира сред обстановка на слабост и растяща криза в системата на либералната демокрация. Начело на страната стои все така една управляваща върхушка, чиито официални цели и принципи остават чужди и неразбираеми за широките маси от населението;политическата нестабилност расте, правителствата се сменят една след друго. Масовите стачки, завземането на предприятията от работниците, селските вълнения, икономическата депресия от 1921г. потиква едрите промишленици и аграрници да приемат идеята за твърда вътрешна и външна политика. Но конституционната власт се оказва прекалено слаба, за да осъществи сериозни социални реформи, които биха позволили на масите да се примирят със съществуващия обществен строй.
Освен това либералната система в Италия не е в състояние да осигури успешна външна експанзия и колониална политика, не може да смекчи неравномерното развитие на отделните региони и да преодолее местния и груповия партикуларизъм, без което не е възможно да се гарантира по-нататъшния прогрес на италианския капитализъм и крайното формиране на националната държава. При тези условия много промишлени и финансови корпорации, а също така част от държавния, военния и полицейския апарат, се изказват за силна власт, дори осъществена под формата на фашистко управление. Те финансират активно партията на Мусолини и не се противят на погромите.

Целият материал: