Демокрация и делиберация

[Mozo]

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА:
ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕЛИБЕРАЦИЯ

Трите основни условия за цялостно осъществена демократична система са политическото равенство, отсъствието на тирания и делиберацията. Без условието за политическото равенство гласовете не се оценяват равностойно или пък някои гласове не получават полагащия им се отклик. Без условието за отсъствие на тиранията основните интереси на някои групи са потъпкани и когато като краен резултат се получава тирания на мнозинството, моралните страни на демокрацията са пренебегнати. Без делиберация демократичният избор не се упражнява задълбочено и осмислено. Ако предпочитанията, определящи демократичните процедури, са необмислени или не се основават на потребната информация, те губят претенциите си за политическа власт върху хората. За да се запази влиянието на демокрацията, делиберацията е задължителна.
Политическо равенство
Усилията за осъществяване на политическото равенство трябва да бъдат оценявани както в светлината на общоприетите правила за вземане на решения, така и в светлината на първоначалните условия, които определят начините за участие при вземане на решения. Ако гласовете на жителите в един район или в една расова или етническа група не се оценяват по същия начин, както в друг район или в друга расова или етническа група, тогава има открито нарушаване на общоприетото политическо равенство.
Ако един представител има сто хиляди избиратели, а друг например има пет милиона, тогава избирателите в по-големия район не получават полагащия им се дял в законодателното представителство.
Ако предположим, че имаме утвърдена практика на политически фигури, при която богати и влиятелни личности посочват на избирателите за кого да гласуват или че привържениците на една доминираща партия контролират средствата за масова информация и достъпа до тях, така че критиката на организираната опозиция некога не успява да бъде изслушана. Това подсказва няколко взаимосвързани фактори, които трябва да са налице. Политическото равенство Дж. Фишкин разбира като институционализирането на система, която отдава еднакво внимание на предпочитанията на всеки и която предоставя на всеки еднакви възможности да формулира предпочитанията си по проблемите, които се обсъждат. Тъй като отдаването на еднакво внимание има два компонента, цялостната идея за политическо равенство налага три отделни изисквания. На първо място трябва да е установено формално равенство при даването на еднаква тежест на предпочитанията на хората. На второ място трябва да има гаранции, че в политическия процес не са се намесили странични фактори. Ако например изборите са били купени, тогава има нарушение на второто изискване, което би могло да се нарече изолиращо условие. Политическата област трябва да бъде защитена от влиянието на социалните или икономическите неравенства в обществото. На трето място избиратеите трябва да имат подходящи възможности да определят предпочитанията си.
И така за постигане на политическото равенство трябва да бъдат удовлетворени следните три условия : формално политическо равенство, изолиращи условия и резултатно изслушване.
Под формално политическо равенство може да се разбира процедура, която отдава еднакво внимание на предпочитанията на всеки гражданин. Точна дефиниция може да бъде получена от индексите за еднаква тежест на гласовете, като например от индексите на Shapely – Shubik или на Banzhaf. Основната идея е, че политическото равенство се постига, когато всеки избирател има еднаква възможност да бъде решаващият избирател. Тази дефиниция обхваща основната идея на различните формални индекси за еднаква тежест на гласовете. Тя се отнася за пропорционалното представителство, мажоритарното правило в райони с еднакво население, случайните извадки.
Под изолиращи условия се разбира, че заплахите или уговорките извън политическата сфера не трябва да имат решаващо значение при определянето на резултатите вътре в политическата сфера. Например гласуването на хората не трябва да се определя от очаквания, свързани с работата им или от страха, че ще бъдат уволнени, ако гласуват погрешно.
Третото изискване за политическо равенство е резултатното изслушване на целия спектър от интереси, които имат значителен брой последователи – в делиберационна обстановка, при която вземането на решения, ограничено от формалното равенство, може по принцип да бъде повлияно от това изслушване. Ако на някои групи насила им е отнето правото да говорят, тогава на тях им е отказано резултатно изслушване. Обаче системата на свобода на словото не може да бъде оценявана единствено на основата дали някои мнения са били силово подтиснати. Решаващи гласове може да не успеят да получат резултатно изслушване, без да е необходимо да бъдат заглушавани. Ролята на медиите е изключително важен и ако средствата за масово осведомяване не дадат възможност на целия спектър от възгледи, които имат голям брой провърженици в обществото, да получат достъп до защитниците на тези идеи по проблеми от значителен интерес, тогава пълното осъществяване на равенство не е постигнато.
Отсъствие на тирания
Под тирания Дж. Фишкин разбира избора на такава политика, която налага сурови ограничения при положение, че е могла да бъде избрана алтернативна политика без подобни ограничения. Под сурово ограничение се разбира потъпкването на основни човешки интереси, което е всяко действие, водещо до нарушаване на основни човешки права. Една политика може да бъде разглеждана като тиранична, ако тя налага такива ограничения, а е могло да бъде избрана алтернативна политика без такива ограничения за никого. Недопускането на тирания трябва да се разглежда като задължително условие за приемлива форма на демокрация.
Делиберация
Значителна част от демократичната теория прави разлика между формите на обществено мнение. В един от най-известните примери Мадисън твърди във “Федералистът”, бр. 10, че разширената република не трябва да приема общественото мнение в неговия суров вид. Вместо това тя трябва да “обособи и разшири обществените гледища, като ги филтрира през избрано гражданско тяло”. И Хамилтън в бр. 71 на “Федералистът” ясно различава “временното отклонение” от “същността”(“моментния импулс”) от обществения анализ на интересите , когато е имало “възможност за по-трезво и по-спокойно обмисляне”. Според Хамилтън “ръководната роля се пада на делиберационното съзнание на обществото”. Неговият републикански принцип не изисква безусловно придържане към всеки случаен пристъп на чувства или към всеки моментен импулс”.
Разликата между импулсите на момента и общественото мнение, което се обособява чрез “трезво обмисляне”, е основната част от всяка приемлива теория за демокрацията. От политическо равенство без делиберация няма голяма полза, тъй като в крайна сметка, то не е нищо повече от власт, която не дава възможност да се помисли как именно трябва да бъде упражнявана тази власт. Необходимо е нещо като критерия на Дал, наречен “осъзнато разбиране”: “За да може да изрази точно предпочитанията си, всеки гражданин трябва да има подходящи и развни възможности да открие и оцени в даденото за решаване време, какви са неговите предпочитания по проблема, който обсъжда”.
Като оставим настрана практическото ограничение на “даденото за решаване време”, очевидно тук става дума за идеята за делиберация, която може да бъде развита по-нататък и да ни приближи до “идеалната обстановка за обсъждане” на Юрген Хабермас – обстановка и равноправна дискусия, неограничена във времето, влияеща се единствено от консенсуса, който ще бъде постигнат от “силата на по-добрия довод “. В идеалната обстановка за обсъждане всеки довод, смятан от някого за свързан с темата, ще бъде слушан толкова време, колкото този някой пожелае. Ако може да бъде постигнат резултат, неограничаван от цената за вземането на решение от свободни и равни граждани, тогава този резултат може да бъде разглеждан като идеално рационален.
Изискванията за идеалната обстановка за обсъждане са чисто хипотетични и в този смисъл напълно утопични.

Целият материал: