Представителната демокрация

[Mozo]

гр. София, Център по Дистанционно обучение


РЕФЕРАТ

по дисциплина
Политически модели на управление на държавата
на тема:
Представителната демокрация


I. СЪЩНОСТ
Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи. Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.
Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на личности, които да представляват хората. Представителите формират за определен мандат независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа спoред интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания. Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация (liberal democracy). Тази, която не го прави, се нарича нелиберална демокрация (illiberal democracy). Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация. В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:
1) независима съдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд)
2) някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например Кралски комисии, на английски: Royal Commissions) или граждански инициативи, референдуми . При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.
3) В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете. В много представителни демокрации — (Австралия, Канада, Великобритания), народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или тя е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.
При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат избори за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий (на английски: sortition), който е по-тясно свързан с пряката демокрация.

II. ИСТОРИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Ниската устойчивост на пряката демокрация води до една от големите дилеми на съвременната политика: въпросът кое е по-важно-ефективността или демократичността. Този проблем ясно показва, че за да има баланс между прякото участие на всички граждани във взимането на решения и на жизнеспособността на управлението, е необходимо да се направят известни компромиси. В исторически план рефендумът като задължителна предпоставка за реализация на Общата воля претърпява своя крах още в Националното събрание на Франция. Въпреки възраженията на опозицията в лицето на някои представители на крайната левица, като Робес Пиер, французите са принудени да възприемат друга, компромисна, но за сметка на това далеч по-ефективна форма на народовластие - предтавителната демокрация.
От края на XVIII век представителната демокрация завладява света. В повечето варварски държави от ранното средновековие съществуват праобрази на парламентите и съответно на предтавителната демокрация. Сред прабългарите например е съществувал така наречения Конвент или Народен събор, в който са вземали участие стоте най-знатни боляри в държавата. Известна е историята от времето на покръстването. Тогава княз Борис I е подкрепен от 48 боляри, а други 52-ма го обвиняват, че е дал „лош закон” и вдигат бунт срещу него. Напрактика този бунт е предтавлявал заседание на този прото-парламент, което е прераснало във въоръжен сблъсък. Решенията, които народният събор е вземал, са били за войната и мира, за сключването на съюзи с други племена и народи, за издигане на нов владетел, за напускане на териториите, в които са живеели, и за търсене на нови земи, в които да се заселят.
Европейската средновековна държава се изгражда на основата на отношенията между монарха и аристокрацията. Преди вземането на важно решение владетеля събирал благородниците и се провеждало съвещание. В случая васалите не са представлявали само себе си, а и своите територии. Те са поемали от тяхно име съответните ангажименти, предтавяли са възможностите си и са се ангажирали с прокарването на съответното действие за подсигуряване на взетото решение.
Трябва да се отбележи, че в резултат от постигнатите политически права представителство извън аристокрацията са получили религиозни общности, занаятчийски кооперации, свободните градове и други. По този път представителството е започнало да се оформя. В обществото предтавлявания субект е общност, корпоративната единица, а не жителите-индивиди, които стават пълноправни граждани чрез революционните конституции от края на XVIII век. И тъй като посещението на събрабието е струвало доста разноски, бедните общежития, дори средните предпочитали да се организират и да опълномощят някой да ги представлява.
Във Великобритания народът е бил предтсавен в Камарата на общините, но не като свободни индивиди, а като хора, организирани в общежития. Предтсавителството е на общината. В него депутатът е предтавлявъл не само групата или съсловието, но и територията. Долната камара на английския парламент отговаря точно на смисъла при създаването си (общнсти), като е запазила името си в този вид и до сега.
Във Франция по това време има почти същото схващане за предтсавителството – всеки предтавлява тъкмо околията, коато го е избрала, гласуването става по околии, като всяка има един глас.
Когато авторитета на монарха започва да расте, а този на аристокрацията да спада, се засилва влиянието на съсловията. Самите монарси поощряват този процес, като нареждат всяка област да си избере представител и по този начин целят да засилят пряката връзка с населението да намалят влиянието на феодалите. В събранието трябвало да бъдат представени трите съсловия: воюващите (родовата аристокрация), молещите се (духовенството) и работещите, или така нареченото трето съсловие (граждани, свободни земевладелци, обеднели или дребни благородници, занаятчии, търговци). В събранието, което се е нарочало съсловно депутатът предтавлявал съсловието, което го е избрало и изпратило, и застъпва неговите интереси. Депутати са били изпращани с писмени инструкции. Тези инструкции са били задължитени за депутатите тъй като:
• депутатът дава клетва пред избирателите
• след събранието се отчита пред избирателите
• избирателите могат да заявят, че не са съгласни с действията на депутата и да oттеглят пълномощията си от него преди изтичането на мандата.
Френската революция полага началото на модерната предтсавителна демокрация, заменяйки съсловното предтавителсвото с принципа на народния суверенитет. Интересно да се отбелeжат разбиранията на Русо и Монтескьо за предтавителната демокрация.
За Русо предтавителната сиситема е нещо недостойно за свободния гражданин. Той я възприема по-скоро като съвещателно тяло от комисари, които могат да изработват и гласуват закони, но те да нямат задължителан сила. За да станат задължителни, те трябва да минат през референдум, или плебисцит, т.е. законодадтелния орган да е нещо като законодателен съвет.
Всъщност Русо дава абсолютна влсат на народа, много по-голяма от колкото имал абсолютния монарх. В теорията на Русо има логика - народния суверенитет е в народа, а не в парламента, ното в някакъв политически елит или мнозинство. Въпросът е обаче как да се реализира? Как да се приложи на практика общонародната воля? Практически невъзможно е всички по всяко време да са носители и да реализират народния суверенитет. Утопично е да се смята, че може пряката демокрация да е постоянно действаща за вземането на решения, а предтавителната да е само спомагателна. Дисбалансът и непрактичността са налице.
Политическото, философко и правно учение на Монтескьо също произлиза от народния суверенитет.
Проблемът обаче, както казва Монтескьо не е просто практически. Става дума за истинско представителство на определени групи от населението в една страна в зависимост от това, от коя територия идват, към коя съсловна група принадлежът, какви цели преследват. Освен това предтсавителите, които се излъчват, трябва да имат свободата да обсъждат въпросите, които стоят пред държавата, и да вземат решения, без за всеки въпрос да се допитват посредством рефендум.
Очевидно е противоречието между двамата големи мислители от времето на Революциата. Но въпреки от тях произлиза теорията за народния суверенитет, а така и също и практиката да се говори от „името на народа”, което е винаги за сметка на народа.
Резултатът е в декларацията на Националното събрание на Франция от 17.07.1789г. то се самообявява за пълен предтсавител на народа и иазразител на Общата воля. Националното събрание възприема предтавителната система, веднъж, като по-практична, а, на второ място, и поради недоверието в самоуправителните способности на народа.
Какво още трябва да знаем за предтавителната демокрация? Понеже произлиза от народа, предтавлява народа, тя неможе да е неограничена. Един от начините да се контролира парламентът и периодично да се проверява каква е Общата воля е принципът, че изборите за изборите за парламент се провеждат на всеки 2-5 години. По този начин избирателят може да прави подбор на избраниците си, като се отказва от нежеланите и избира нови, които смята за по-точни изразители на свойте искания. Фактът, че има периодини избори и няма сигорност кой ще е следващият предтаивтел, поощрява избраника да поддържа връзка с хората, които са делегирали своите права. От това идва и ангажиментът на народните предтавители да поддържат непрекъсната връзка с избирателсния си район, което им дава по-голяма възможност за преизбирането им.

III. ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ПРЕДТСАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Предтсавителната демокрация и начина, по който е уредена, са част от проблемите, с които се сблъсква самата демокрация в много страни.

Модерната демокрация почива върху една аксиома, съобразно която всеки пълнолетен гражданин– мъж или жена– има равни права и възможности да се произнася по начина, по който желае да бъде управляван.
В почти всички демократични страни всеки пълнолетен гражданин е призоваван редовно, през определени периоди, да участва в организираните от държавата и партиите консултации, наречени избори. Чрез тях „електоратът” трябва да изпрати своите представители в парламента. Там от негово име те решават неговите проблеми, като гласуват съответните закони и решения, възлагайки тяхното изпълнение на излъченото от тях правителство, което от своя страна формира органите на изпълнителната власт. Предимство е това всеки пълнолетен да гласува, стига да се приложи напрактика, защото с всяка изминала година избирателната активност намалява, което е признак за „неправилно проведени избори”, но все пак това е демокрация – ако искаш гласуваш, ако не искаш, не гласуваш. Макар и малък на пръв поглед, това е един от основните проблеми. Представителна демокрация има, когато народът се самоуправлява косвено, чрез предтсавители, които се излъчват в избори, за да разискват и вземат решения от името на народа и за сметка на народа. Но когато предтавителите са избрани от минимална група от хора, в повечето случай малцинствена, тогава се наблюдава изкривяване в представителната демокрация. Народните предтавители трябва да са избрани от всички, а не от 1/3 от населението, защото останалите 2/3 са пасивни при избори.
Важно условие за функционирането на предтавителната демокрация е наличието на политическите партии. Те представляват основния посредник между народа и държавните институции и в зависимост от своята сила превръщат интересите на своите привърженици в решения на държавата, имащи значение за цялото бщество. При все, че сравнително нов феномен в историческото развитие на човешкото общество, политическите партии политическите партии достигат до настоящото първостепенно значение след една продължителна еволюция. Предимството на партиите в предтсавителната демокрация е че техните действия се определят от демокрацията, все пак са сздадени благодарение на демокрацията. И като сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин се предполага да взимат обективни решения по проблеми свързани с народа, да предтавляват избирателите си подобаващо и т.н.

Целият материал: