Политическа демокрация

[Mozo]

Политическа демокрация – форма на
управление на обществото

Проблемите на политическата демокрация са едни от най-важните и дискутирани проблеми в съвременната политическа наука.Тяхната сложност и многоаспектност и различните темпове на практическата и реализация в отделните страни обуславят различните подходи при нейното изучаване и множеството концепции в науката.Съвременното разбиране на политическата демокрация е свързането на две противоположни конденции. Първата от идеала към реалността , а втората реалността към идеала.Съвременните теории възприемат като изходно начало разбирането и определението на демокрацията като народовластие , но изследователите се разминават в на главните въпроси на демокрацията.А те са:
1.Какво е народ?
2.Може ли народа да управлява д-вата и ако може как?
3.Как се формира народното представителство?
4.Какви са демократическите принципи на политическите отношения?
Демокрацията възниква в античността в Древна Гърция и в хода на историческото развитие се прекъсва за 2000 години и отново се възражда през 16-17 век.Самото понятие демокрация в гръцка дума(gemos – народ) (грация – власт – управление). За древно гръдският философ Аристотел смята, че понятието „демос” – това не е народа, а политическото общесво на древна Атина и то е съставено от свободна общност, които с вписването им в регистрите получават граждански права. Античната демокрация се развива като пряка демокрация. В нея участват всички граждани. Тази демокрация е форма на управление, при което обществото се конституира като законодателен орган. Тази демокрация е свързана с новата роля на държавата. А тя е държавата от институция, стояща над хората се превръща в подчинена на гражданите. Самата власт се конституира като власт на гражданството. Античната демокрация подчинявайки държавата на политческото общество в същото време подчинява това общество на законите, които то само е изработило. Новото време отново поставя въпроса за нейното възраждане. Но от историята знаем, че нейното възраждане съвпада с буржоазните революции, при които с насилие и кръв се променя формата на управление. Оказва се, че насилието на гражданите гарантира стабилност на даден народ, защото революциите са свързани със състояние на гражданската война. Възниква въпрос да се съвместят двете – насилието и демокрацията. Този въпрос поставя Томас Хобс през ХVІ – ХVІІ век. Достига до извода, че демокрацията трябва да изключи насилието и тя би могла да съществува от цялото общество. По – късно през ХVІІІ век Жан Жак Русо размишлявайки върху този проблем достига до извода, че демокрацията може да се установи, ако се сключи обществен договор. Според него процедурата по този договор означава развитие на демокрацията. Във нашето съвремие народите са изправени пред следната дилема – дали демокрацията е рационален избор на хората или естествен резултат от развитието на човешката цивилизация. Около 150 държави твърдят, че има демокрация, но в деъствителност демокрация има в няколко десетки държави. В Джовани Сартори – книга – „Теория на демокрацията” – 1992 год. 2 тома.
1. Демокрация – тя се възприема като социализираща идея, като символ на справедливост и на принципа на свободата.
2. В общества където няма еманципация (разкрепостеност); разглежда като нереализирана възможност.
3. Като режим на политическа власт, който включва:
- плурализъм, състезателност (конкуренция), отличава се с отделяне на държавната власт от партийната;
- публичност на всички дейности, управление чрез консенсус

Dемокрацията е основна характерна черта в съвременните развити политически системи – а това е организация на политическото и гражданското общество, което осигурява реално на родовластие, което се основава на зачитане и гарантиране на свободите и правата на гражданите.

Принципи на демокрацията
Принципите придставляват абстрактни правила по отношение на която и да е човешка общност. Към човека въобще и към гражданското общество. Демократичните принципи формират демокрацията като обща човешка дейност и те са универсални за отворени и развити общества. Принципите на демокрацията представляват основата за самоопределението на хората на всеки човек и гражданин за развитието на теговата политическа актвност. Тези демократични принципи са фундамент за решаване противоречията между интересите на гражданите. Демократичните принципи се формират в хода на историческото действие и те непрекъснато се развиват и обогатяват.
І – ви принцип – е народен суверинитет – идеята за народен сувернитет се загражда по времето на буржоазните революции. Нейната същност е в признаването на народа като источник на висшата полотическа власт в обществото и неговата независимост от лични или групови субекти в политически отношения. Този принцип означава следното: на първо място на народа принадлежи учредителната и конституционната власт на държавата.
А/ народа избира своите представители и продично може да ги сменя.
Б/ народа има правото непосредствено да участва в разработването на законите.
В/ признаване от народа, но власта и установените ценности.
С този принцип е свързан въпроса за пряката демокрация, но тази форма има и недостатъци:
1. ниската ефективност;
2. недоттатъчна компетентност;
3. липса на персонална отговорнст за последиците от взетите всенародни решения.
Пряката демокрация се прилага върху твърде тесен кръг от проблеми
ІІ – ри принцип – равенството – равни права за всички граждани – съдържанието на този принцип е съвкупност от права, които дават възможност на всеки гражданин да избира и да бъде избран в структурите на властта. Равенството като ценност на демокрацията и като неин принцип равенството неможе да се разглежда като смисъл, че всички имат еднакво качество за политическата дейност и участие, ако умният човек и глупавият човек се ползват с еднакво право за гласуване, то шансовете им да попаднат в политическият елит са неравни, въпреки, че има изключения.
ІІІ – ти принцип – принцип на болшенството – този принцип се разбира и се реализира винагих в рамките на конкретна политическа система.
В различните политически системи за болшенство се приема не по – голямата част от населението, а онази част която има конституционно право да участва в политиката и в иборите за властта. Този принцип изисква определени ограниченя в смисъл, че болшенството може да поиска правата на малцинството. М. Д. според него демокрацията е власт на болшенството, което уважава правото на малцинството. От тук се извежда и идеала на съвременната демокрация – е консенсос на съвременната демокрация.
ІV – ти принцип – на предсатавителството - когато говорим, че съвременната демокрация и управление на народа, това съвсем не означава, че всеки член на обществото, трябва да участва при вземането на всички политически решения. В исторически план човечеството е изминал твърде дълъг път за да осъзнае потребността от създаването на предсавителни институти. Този хпринцип означава, че интересите и волята на народа, се реализират от придставителни институти. Народа делигира своята власт на представители, които се излъчват чрез избори и носещи отговарност пред него. Най – пълно представителната форма на демокрацията се изразява в парламентаризма. Според иследователите демокрацията, както никоя друга форма на управление се нуждае от качественни лидери, които умело и дълговидно да управляват. Заедно с това избирателната система, като елемент на демокрацията не гарантира тяхната селекция.
V. Друг принцип на демокрацията е свободата. В политически контекст, свободата означава личната свобода. Това е реалната възможност за избора на политическо самоопределение на всяка личност или група от хора. Трябва да подчертаем, че демокрацията не е свобода на индивида от властта въобще. Без граничната свобода от властта е опасност за цялото общество. Проблемът за ограничаване на свободата също е проблем на демокрацията. В този смисъл безграничната свобода е признък на анархията, а не на демокрацията. Свободата се реализира чрез правата на човека. Самото понятие „права на чавека” означава съвкупност ат правни норми на взаимоотношенията на свободните индивиди помежду си, а също така с държавата и с обществото като цяло: съвремената политико – правна концепция за правата и свободите на човека е закрепено в документите на ООС. През 1948 год. Се приема всеобща декларация за правата и свободите от ООН, чл.1 гласи: вички хора се раждат свободни и равни в своето донстойнство, чл.2 гласи: веки човек е длъжен да притежава всички права и своботи провъзгласени в декларацията.
VІ – ти принцип – плурализъм – самото понятие означава признаване в обществено – политическият живот в множество различни и взаимно зависими и в същото време (автономни, социални, политически) групи, партии и т.н. Плурализмът се характеризира със следните признаци:
1.източник на плурализмът е многообразието на социалните и политически интереси;
2. многообразие в центровете на властта;
3. изключване на монопола на политическата власт, на която и да е било политическа власт или лидер.
4. свободната борба на политическите системи и състезателност на елита.

Всички принципи на демокрацията образуват основата върху която се изгражда цялата система на самата демокрация.





Демокрацията е форма на държавно устройство, при която обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения (за разлика от монархията или диктатурата). В днешно време демокрацията често се използва в смисъла на либерална демокрация.
Понякога демокрацията е формата на управление де факто, макар официално страната да се ръководи по друг начин. Пример е Канада, която е монархия, но практически се управлява от демократично избран парламент.
Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: „demos“ означава „хора“, а „kratein“ — „управлявам“. Съответно буквалното значение на днешната дума е „управление на хората“. Терминът също така понякога се използва като мерило за степента на влияние на народа върху собственото им управление. Анархизъм и комунизъм са обществени постройки, които използват форма на директна демокрация.
Модерната демокрация може да бъде охарактеризирана със следните особености:
• Избор на членовете на управлението от народа
• Свободни и честни избори
• Неограничено право на гласуване
• Правото да избираш и да бъдеш избран
• Свободно изразяване (свободна реч и други)
• Свобода на сдруженията
• Върховенство на закона
• Достъп до алтернативни източници на информация
Някои дават кратка дефиниция на демокрацита в следния вид: управление на мнозинството при пълноправие на малцинствата („majority rule with minority rights“ на английски език).



Видове
В днешно време могат да бъдат наблюдавани две форми на демокрация: мажоритарна и пропорционална. За разлика от първоизточника - атинската пряка демокрация, в сегашните варианти на системата (представителна демокрация) хората избират политици, които да представляват интересите им. В последно време възниква друга форма - спонтанната демокрация.

Доклад на ООН за състоянието на демокрацията в света
24 юли 2002
Въпреки разпространението на демокрацията след края на Студената война много страни са заплашени да попаднат отново в клопката на авторитаризма заради икономическо неравенство или корупция, се казва в 12-я годишен доклад на Програмата на ООН за развитие /ПРООН/.
В доклада се прави обзор на 173 държави с оглед на начина на живот на хората, като се отчитат редица показатели.
През последните десет години 140 държави се определят като демокрации, заради това, че са организирали многопартийни избори. В действителност обаче само 81 от тях имат напълно демократични институции с легитимни избори. Някои от демократичните завоевания са изложени на опасност. Много от демокрациите всъщност не са съвсем демократични и губят доверието на хората. Много малко от тях могат да им осигурят желания просперитет, заяви представителят на програмата Марк Малох Браун пред репортери.
Начело на списъка според за качество на живота, които отчита като показатели продължителност на живота, образование и доход на човек, стои Норвегия, следвана плътно от Швеция, Канада и Белгия, които изпреварват САЩ. В другия край на списъка неотменно стои Сиера Леоне. Последните 24 места са заети от африкански държави, отбелязва Ройтерс.
България е на 62-ро място в списъка. Заедно с Русия, която е 60-та, България има високо равнище на образованост, но изостава по критерия детска смъртност, сочи докладът на ПРООН.
Тазгодишният доклад за тенденциите в демокрацията по света отразява също и промените в самата Програма за развитие, която е най-голямата организация на ООН за подпомагане. През последните години ПРООН насочи усилията си най-вече към "доброто управление", като похарчи около 60 процента от годишния си бюджет от 1 милиард долара за публичната администрация, обучение на магистрати и полиция.
Все пак, според авторите на доклада, доброто управление не дава задължително гаранция за икономически растеж. В Източна Европа и в държавите от бившия СССР разликите в доходите се увеличиха рязко, докато бедността завладява все повече една по-демократична Африка.
Същевременно обаче там, където има демокрация е по-малка вероятността за война или национални бедствия като масов глад например, защото правителствата са по-отговорни. При демокрацията има възможност да се предотвратява прекаленото съсредоточаване на политическа власт, а оттук и появата на тираничен режим, отбелязва Марк Браун.
Световите лидери трябва да гарантират, че войната срещу тероризма, която обявиха след 11 септември, няма да нанесе удари срещу демокрацията, заяви вчера пред Ройтерс Сакико Фукуда-Пар, основният автор на доклада за 2002 г. на Програмата на ООН за развитие.
Според Сакико Фукуда-Пар демокрациите по света са в опасност, тъй като твърде много власт е съсредоточена в ръцете на твърде малко хора и обикновеното население чувства, че няма думата при вземането на политически решения.
В краткосрочен план сме изкушени да мислим, че имаме нужда от една огромна авторитетна власт. Историята обаче показва, че ако не е защитена с демократични принципи, тя се обръща срещу народа, каза Фукуда-Пар, като отбеляза, че 170 млн. души са били убити от собствените си правителства през 20 век. Тя предупреди за ограничаване на човешките права в отговор на ударите от 11-ти септември в САЩ.
Според Фукуда-Пар демократичните институции са в плен на икономическата и политическата власт и не защитават интересите на обикновените хора. Това е най-видно при младите демокрации, в които независимостта на правосъдието и свободата на печата не са на необходимото ниво.
Фукуда-Пар призова за реформа на политическите партии и установените демократични структури в демокрациите в Европа и САЩ. Според нея обществената апатия, проявена при изборите в Европа е по отношение на старата политическа гвардия, а не на политиката като цяло.
Видове демокрация Протестите на антиглобалистите при срещите на Световната банка, Световната търговска организация и Г-8 са знак, че повечето хора смятат света за несправедлив, посочи тя. Това не са бедни, а възмутени от несправедливостта хора.



Парламентарна и президиална система на управление

При репрезентативните демокрации, както и при парламентарната и президиална системи на управление, народа не упражнява властта пряко, а я прехвърля на органи, които извършват държавните дела в името на народа. Англия се счита за страната-първоизточник на парламентарната система на управление, най-честия вид конституционна система. Повечето западноевропейски страни също принадлежат към подобна политическа структура, докато Съединените Щати отговарят на модела на президиалната система.


Ако президиалната и парламентарна системи на управление се съпоставят, ще се отличат следните формални разлики:

» При президиалната система на Съединените Щати Президента и Конгреса се избират в различни избори, докато при парламентарната система на управление състава на парламента и правителството се определя от един единствен избор, дори и когато е дадена възможността за различни коалиции.
» Правителството при парламентарната система на управление се определя от парламента и може да бъде отменено от него. Това право на отмяна в нормалните случаи не се притежава от американския конгрес. Той не може да свали президента поради различия в политическите мнения или поради променени мнозинства. Само когато президентът е обвинен в наказуемо деяние, Белият дом може да повдигне обвинение срещу него (impeachment), и Сената може да го свали от поста му с две трети мнозинство.
» Обратно на това президентът не разполага с дисциплинарно средство срещу Конгреса. Той не може да го разпусне - както например британския премиер-министър долната камара - и да предизвика нови избори.
» Докато министър-председателят в Англия, страната на класическата парламентарна система на управление, принадлежи към долната парламентарна камара, конституцията на Съединените Щати изисква несъвместимост (Inkompatibilit?t) между правителствена служба и парламентарен мандат. Президентът и членовете на неговото правителството - с изключение на вице-президента, който е същевременно председател на Сената - нямат право да имат място в Конгреса.
» В парламентарната система на управление съществува разделена изпълнителна власт. Представителните държавни задачи са в ръцете на президент или монарх; действителната власт на управление остава резервирана за правителствения шеф - министър-председателя, канцлера или министър-президента. В съединените Щати от друга страна президентът обединява функциите на висш държавен глава и правителствен шеф.
» На президента на Съединените Щати формално, но не и в конституционната действителност, е отнета възможността за законова инициатива. Той притежава само възможността да подкрепя със своето вето законови решения на Конгреса. Ветото на президента се съгласува с две трети мнозинство в двете камари на конгреса. Правителството при една парламентарна система на управление притежава възможността за законова инициатива, и отчасти притежава и (...) абсолютното право на вето срещу издадени закони.
СмесениформиПарламентарнаипрезидиалнасиатемаСмесениформиПарламентарнаипрезидиалнасиатема
"Смесени форми" Съществуват много западни демокрации, които трудно могат да бъдат причислени към двете системи на управление. Ето защо са необходими други два вида:

» От една страна съществуват системи на управление (...), при които на държавния президент е отредена една много по-важна роля, отколкото при парламентарната сисетма на управление. При такива системи, за които се е наложил израза "семи-президиална система на управление", президента бива избиран при директни избори; той има значително влияние при упражняването на властта, както и други важни компетенции. Правителството обаче не е зависимо единствено от държавния президент, а е отговорно спрямо парламента и може да бъде свалено от него. Редом с конституционните правила, в такива системи значителна роля играят структурата на партийната система и актуалните отношения в мнозинството (...).
» В Швейцария съществува една така наречена директориална конституция, която обединява в себе си свойствата на президиалната и парламентарна системи на управление. Парламентът наистина избира правителството, но по времето на неговото действие не може да го отменя. Правителството също не притежава правото да разпуска парламента. Правителствената служба и депутатския мандат са несъвместими. Правителството образува един колегиален орган. Функцията на федералния президент се поема в един определен период от време от член на правителството. Правителството, за разлика от президиалната система, има формално възможността за законова инициатива.

Целият материал: