Албанският национален проблем от края на 19 век до създаването на албанската държава

[Mozo]

Университет за Национално и Световно Стопанство

РЕФЕРАТ
на тема:


АЛБАНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ ОТ КРАЯ НА ХІХв. ДО СЪЗДАВАНЕТО НА АЛБАНСКАТА НАЦИЯ-ДЪРЖАВА

Вместо увод

Кой са албанците? Преди да разгледаме албанският национален проблем – борабта на албанския народ за своя национална държава и въобще албанските движения борещи се за утвърждаване на нациоанлната идентичност на албанците, задължително трябва да си изясним някой въпроси от типа: Кой са албанците?; Кога се формира тяхното тяхното национално самосъзнание?; От кога датират първите сведения за тях?; дори да хвърлим бегъл поглед на историята на албанския народ преди завладяването им от османците.
Първи сведения и корени на албанския народ. Произхода на албанците се свързва с древните илири, особено след 1945г.1, когато албанските археологически изследвания целенасочено се стремят към обосновка на тази връзка. Има редица теории по отношение на точните корени на илирите и дали те са предци на съвременните албанци или не. Прието е, че някои племена имащи общ език и култура – илирийски, са населявали територията на днешна Албания2. Възниква спор обаче дали районите известни като Епир (южна Албания), са били заселени от илири или от гърци. Смята се, че най-вероятно и гърци и илири са проявявали интерес към този район. През VІІ – VІв. пр.н.е. гръцки търговци основали колонии на албанското крайбрежие – Дирахиум и Бутринт. Тези градове постепенно развили търрговски въръзки с племената на илирите и се появили други градове напр. – Лисус (Лежа)3. Важно е да се отбележи, че през този период не е имало определена географска и етнографска албанска идентичност.
След разпада на Римската империя илирите се заселили в долината Мати и равнината Музек. По това време те били извесни на своите съседи под името албани, а езикът им се наричал албански4. През Хв. за надмощие на Балканския полуостров се борели Византия е Българската държава. По времето на Самуил всички албански земи били част Българската държава. През 1018г. обаче византииците извоювали победа в битката край Белиград и си върнали господството над албанско говорящото население и неговите територии.
Така под господството – ту на гърци, ту на българи, постепенно се образувала, по-скоро очертала и избистрила, албанската етничеса идентичност. Албанците не са заселници на Балканите вследствие ВПН (например както българите), напротив те са част от коренното население на полуострова – стана дума, че техните корени се извеждат от илирите. Трябва да се отбележи, че албанския етнос се съзадава на базата на географския принцип – „земята на албаните”, населяващите тези земи племена постепенно добиват предсатва за етническа идентичност. Оттук връзката между нацията и територията на албанците (характерна за повечето народи) не може да бъде оспорена.
Коя религия изповядват албанците? След 1054г. – религиозаната схизма, която разцепва християните на източно-православи и католици албанските земи са разделени на католически север и на православен юг. Католицизмът започнал да се разпростира сред пастирските племена на днешна Северна Албания. Албанците били въвлечени в борбата между Изтока и Запада – местните албански епископи се опитвали да се пригодят към променящата се ситуация. Постоянните колебания между православие и католицизъм особено усложнили религиозаната остановка сред албанците. Населението по градовете обаче не позволило православно-католическия конфликт да премине в насилствени форми. Религиозанта картина се усложнила още повече с идването на османските турци на полуострова и налагането на исляма. Така в даден момент албанския народ се оказал изключително разпокъсан религиозно. Наличието на три религии определено усложнявало албанското единство и се явявало голяма пречка пред общата борба на албанския народ за независимост.
Първи държави на албанците. След смъртта на император Мануил Комнин през 1180г. Византия потънала в политически хаос в следствие на което илирииското племе арбанон успяло да обяви независимо княжество Арбания, вклячващо голяма част от днешна Северна Албания, със столица Круя.
През тринадесети век владетелите на Епир сключили договор с албанските вождове, оценявайки силата на албанците и неспособността си да се справят с тях. През четеринадесети век, албанците започнали постепенно да проникват в Епир и Тесалия. През 1400г. в Епир живеели 10 хиляди албанци, а 50г. по-късно наброявали 30 хиляди. Демографията на Епир непрекъснато се променяла от нашествието и заселавнето на албанци.
Османско нашествие. През 1354 османските сили завладели Мала Азия и стъпили на Балканския полуостров. Силата на османската заплаха била подценена както от Византия, така и от останалите балкански владетели.
По същото време в Централна Албания била образувана нова държава, ръководена от Карл от рода Тония, управлявал от 1359г. до 1388г. тогавашния сръбски деспот на Епир – Симеон Урош, изоставил „цяла Аитолия” (спрд. хрониките на Янина) на албанците. Това отново било потвърждение, че албанците са станали твърде могъщи за да бъдат изместени – факт, потвърден и от загубата на деспот Никифор при Ахелус 1359г.
Нашествието на османците на Балканите предизвикало тревога сред месните феодали и владетели, стигнало се до коалиция от сърби, унгарци, босненци, българи и албанци под водачеството на сръбския крал Лазар. Битката се състояла в равнината на Косово, балканските армии били напълно разбити. Загубата при Косово предопределила съдбата на Балканите за следващите пет века.

Целият материал: