Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Албанският национален проблем от края на 19 век до създаването на албанската държава

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с политологията и политиката.
Сравнителна политология, политическа философия, международни отношения, политическа икономия, публична администрация, държавна политика, национална сигурност, авторитаризъм, консерватизъм, анархизъм, демокрация, диктатура, комунизъм, консерватизъм, пацифизъм, милитаризъм, социализъм, теокрация, тоталитаризъм, фашизъм.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283757
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334107
Местоположение: Somewhere In Time

Албанският национален проблем от края на 19 век до създаването на албанската държава

Мнение от Mozo »

Университет за Национално и Световно Стопанство

РЕФЕРАТ
на тема:


АЛБАНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ ОТ КРАЯ НА ХІХв. ДО СЪЗДАВАНЕТО НА АЛБАНСКАТА НАЦИЯ-ДЪРЖАВА

Вместо увод

Кой са албанците? Преди да разгледаме албанският национален проблем – борабта на албанския народ за своя национална държава и въобще албанските движения борещи се за утвърждаване на нациоанлната идентичност на албанците, задължително трябва да си изясним някой въпроси от типа: Кой са албанците?; Кога се формира тяхното тяхното национално самосъзнание?; От кога датират първите сведения за тях?; дори да хвърлим бегъл поглед на историята на албанския народ преди завладяването им от османците.
Първи сведения и корени на албанския народ. Произхода на албанците се свързва с древните илири, особено след 1945г.1, когато албанските археологически изследвания целенасочено се стремят към обосновка на тази връзка. Има редица теории по отношение на точните корени на илирите и дали те са предци на съвременните албанци или не. Прието е, че някои племена имащи общ език и култура – илирийски, са населявали територията на днешна Албания2. Възниква спор обаче дали районите известни като Епир (южна Албания), са били заселени от илири или от гърци. Смята се, че най-вероятно и гърци и илири са проявявали интерес към този район. През VІІ – VІв. пр.н.е. гръцки търговци основали колонии на албанското крайбрежие – Дирахиум и Бутринт. Тези градове постепенно развили търрговски въръзки с племената на илирите и се появили други градове напр. – Лисус (Лежа)3. Важно е да се отбележи, че през този период не е имало определена географска и етнографска албанска идентичност.
След разпада на Римската империя илирите се заселили в долината Мати и равнината Музек. По това време те били извесни на своите съседи под името албани, а езикът им се наричал албански4. През Хв. за надмощие на Балканския полуостров се борели Византия е Българската държава. По времето на Самуил всички албански земи били част Българската държава. През 1018г. обаче византииците извоювали победа в битката край Белиград и си върнали господството над албанско говорящото население и неговите територии.
Така под господството – ту на гърци, ту на българи, постепенно се образувала, по-скоро очертала и избистрила, албанската етничеса идентичност. Албанците не са заселници на Балканите вследствие ВПН (например както българите), напротив те са част от коренното население на полуострова – стана дума, че техните корени се извеждат от илирите. Трябва да се отбележи, че албанския етнос се съзадава на базата на географския принцип – „земята на албаните”, населяващите тези земи племена постепенно добиват предсатва за етническа идентичност. Оттук връзката между нацията и територията на албанците (характерна за повечето народи) не може да бъде оспорена.
Коя религия изповядват албанците? След 1054г. – религиозаната схизма, която разцепва християните на източно-православи и католици албанските земи са разделени на католически север и на православен юг. Католицизмът започнал да се разпростира сред пастирските племена на днешна Северна Албания. Албанците били въвлечени в борбата между Изтока и Запада – местните албански епископи се опитвали да се пригодят към променящата се ситуация. Постоянните колебания между православие и католицизъм особено усложнили религиозаната остановка сред албанците. Населението по градовете обаче не позволило православно-католическия конфликт да премине в насилствени форми. Религиозанта картина се усложнила още повече с идването на османските турци на полуострова и налагането на исляма. Така в даден момент албанския народ се оказал изключително разпокъсан религиозно. Наличието на три религии определено усложнявало албанското единство и се явявало голяма пречка пред общата борба на албанския народ за независимост.
Първи държави на албанците. След смъртта на император Мануил Комнин през 1180г. Византия потънала в политически хаос в следствие на което илирииското племе арбанон успяло да обяви независимо княжество Арбания, вклячващо голяма част от днешна Северна Албания, със столица Круя.
През тринадесети век владетелите на Епир сключили договор с албанските вождове, оценявайки силата на албанците и неспособността си да се справят с тях. През четеринадесети век, албанците започнали постепенно да проникват в Епир и Тесалия. През 1400г. в Епир живеели 10 хиляди албанци, а 50г. по-късно наброявали 30 хиляди. Демографията на Епир непрекъснато се променяла от нашествието и заселавнето на албанци.
Османско нашествие. През 1354 османските сили завладели Мала Азия и стъпили на Балканския полуостров. Силата на османската заплаха била подценена както от Византия, така и от останалите балкански владетели.
По същото време в Централна Албания била образувана нова държава, ръководена от Карл от рода Тония, управлявал от 1359г. до 1388г. тогавашния сръбски деспот на Епир – Симеон Урош, изоставил „цяла Аитолия” (спрд. хрониките на Янина) на албанците. Това отново било потвърждение, че албанците са станали твърде могъщи за да бъдат изместени – факт, потвърден и от загубата на деспот Никифор при Ахелус 1359г.
Нашествието на османците на Балканите предизвикало тревога сред месните феодали и владетели, стигнало се до коалиция от сърби, унгарци, босненци, българи и албанци под водачеството на сръбския крал Лазар. Битката се състояла в равнината на Косово, балканските армии били напълно разбити. Загубата при Косово предопределила съдбата на Балканите за следващите пет века.

Целият материал:
Прикачени файлове
Албанският национален проблем от края на 19 век до създаването на албанската държава.rar
(38.12 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 522 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Политология, политика”