Демокрацията като форма на управление в съвременното общество

[Mozo]

Университет по библиотекознание и информационни технологии

Курсова работа
по
политология

на тема

,,Демокрацията като форма на управление в съвременното общество”

проверил: Гл.ас.П.Петров


В съзнанието на повечето българи днес, а може би и на повечето хора по света, демокрацията е некомунизъм и нефашизъм и всяко управление, при което хората не са масово избивани или пращани по трудови лагери е демократично. Това обаче не е така и тъй като демокрацията е явление толкова характерно за времето, в което живеем, колкото не е било в никоя друга епоха, дори и в Древността, е осбено важно да си отговорим на няколко въпроса. Техните отговори крепят обществото ни такова, каквото е, макар и понякога да вярваме в заблуди.
Какво е демокрация?
Според тълковния речник демокрация е: ,,Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие”. Според Морис Дюверже тя е: “управление на мнозинството, което уважава интересите на малцинството”. Самата дума означава “народовластие” (от гр.“демос” – народ и “кратос” – власт”). Като форма на управление тя съществува още в Древна Гърция, по-късно и в Древен Рим. Античната демокрация е пряка демокрация – всички граждани участват в управлението на държавата, т.е. законодателен орган е цялото гражданство. Съвременната демокрация е непряка, като закоонодателната и изпълнителната власт се упражняват от избрани от народа представители.
Принципи на демокрацията
Принципите на демокрацията се оформят като такива в много по-късен период, но именно те я превръщат в нещо повече от понятие, над което са разсъждавали Аристотел и Платон. Превръщат я в ценност, на която всички развити цивилизовани общества държат. Някои от тези се зараждат като идеи по време на буржоазните революции, а други са плод на по-близки до нас времена, когато опитът е показал какво трябва да се промени във философията на управлението, за да може обществото да функционира нормално и без сътресения.


На първо място политическата демокрация се обляга на принципа на народния суверенитет. Накратко този принцип означава, че народът е този, който дава власт на своите представители, той ги избира и народът е този, който трябва да признае ценностите, издигнати от управляващите, ако ли пък не – има правото да ги смени. С други думи: “Цялата власт произтича от народа и трябва да служи на него”.
На второ място, макар и не по важност, е принципът на болшщинството – приоритетни са интересите на мнозинството и то определя какви решения ще се вземат. Разбира се този принцип може да бъде сериозно изопачен. (Като едно определение за демокрация, което прочетох някъде: “Два вълка и една овца решават какво ще се яде на вечеря”).
Третият принцип е принципът на представителството. Народните представители (депутатите) имат делегирана власт, т.е. власт, която им е дадена от народа с определена цел. Те са отговорни за решенията, които вземат и за своята компетентност пред избирателите си и взаимоотношенията им с тях се преполага да се градят на взаимно доверие.
Връзката между идеал и реалност – демокрацията в България
Дотук беше теорията – това, което се чете като лекции, пише по книги и обсъжда на научни конференции – идеалът на демокрацията. За нещастие точно в тази област, която засяга живота на цели народи, сблъсъкът между идеала и реалността е лесно забележим, а пропастта между тях – непреодолима.
На практика народът в България не притежава власт, различна от тази да избере своите представители, които от десетилетия проявяват тенденция да защитават своите собствени интереси, а не тези на избирателите си. Идеята за представителност не е лоша сама по себе си. Основанията за предпочитането и пред пряката демокрация са повече от логични и ясни.
1.Колективната отговорност = безотговорност.
2.Некомпетентност – не може да се очаква масите да са компетентни във всички или дори в повечето области, в които трябва да се вземат решения.
3.Ниска ефективност – отчасти заради недостатъчно познаване на предмета, отчасти заради по-трудното постигане на консенсус при по-голяма група от хора.
Получава се така обаче, че подобни проблеми срещат и нашите управляващи. Депутатите в българския парламент не винаги са професионалисти в някаква области са се развивали единствено в партийните среди, като някои от тях не са работили в истинския смисъл на думата и един ден в живота си, следователно са некомпетентни за по-голямата част от проблемите, с които се сблъсква средно статистическият българин. С цялото ми уважение към някои от политическите ни лидери, но диплома по история не е достатъчна, когато става дума за важни решения в областта на икономиката, социалната политика и отбраната. Партийните назначения и решенията взети на партийно ниво рядко са сполучливи и обикновени никой не поема персонална отговорност за грешка, допусната по време на мандата. Нещо повече, загубена е връзката с избирателите и този, контрол, който се предполага те да осъществяват над представителите си е по-скоро утопия, отколкото реалност. Няма взаимно доверие и отговорност, вече стана ясно, че много от депутатите не са и компетентни, а освен всичко това те проявяват повече инициативност, когато се налага да унижат или злепоставят някой свой колега, отколкото когато трябва да се подобри благосъстоянието на гражданите. Системата е прогнила, а повечето от законите – неефективни и пълни с взаимнопротиворечащи си текстове като закърпена дрипа.
Такава е реалността, както я вижда, този, в чието име уж се прави всичко. Картината би могла да се нарисува дори и с по-черни окраски.
Тоталитарната демокрация
Политическата демокрация би трябвало да гарантира справедливост, равенство пред закона и свобода, която се явява една от основните ценности за човечеството. Мнозина са се отказали дори от живота си в името на своята свобода и тази на хората, които са обичали. Какво е свобода? Тълковният речник я определя така:
1.Във философията – възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2.Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер.
3.Възможност да се извършва нещо без ограничения.
4.Непринуденост, лекота.

Целият материал: