ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ – СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ, ТИПОЛОГИЯ

[sko4]

ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ – СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ, ТИПОЛОГИЯ


"Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарни мандати и правителствени служби, за да могат да приложат в действителност своята програма след изборен успех."
Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация, Бон, 1990

Политическите партии са неотделима част от политическата система на съвременното демократично общество. Партията е политическа обществена организация, която се бори за власт или за участие във властта.
В основата на дейността на партиите могат да стоят различни групови потребности и искания към висшите държавни институции. По този начин гражданите на дадена държава заявяват своите групови потребности. Правните структури също използват партиите за обръщения към народа за поддръжка или решение по различни въпроси. Дейността на партиите се явява важен механизъм при разпределението и преразпределението на властта.
Партиите се различават от другите политически институции със специфичните функции в отношенията с властта и най-вече с характерните способи за тяхното осъществяване, определена вътрешна организация и структура, наличие на политическа програма за действие, идеологическа система и др.
Функциите на партията, които най-ярко демонстрират нейното място в политическия процес, изразяват необходимост от две групи задачи: вътрешни и външни. Към вътрешните функции се отнасят набирането на членове, стопанисване на партийната каса, регулирането на имуществени или други отношения между първичните структури, партийния елит и редовите членове и др.
Осъществяването на основните външни задачи на партията предполага:
 борба за завоюване и използване на политическата власт, в интересите на една или друга група от населението, основана на политическа програма, при решаването както на вътрешни, така и на международни проблеми;
 обезпечаване на връзката между масите и държавните структури и институционност на политическото участие на гражданите;
 подбор на политически лидери и елит на всички нива на политическата система и участие с тяхна помощ в управлението на обществените дейности;
 съгласуване на собствените интереси и цели с програмите на другите участници в политическия процес.
 осъществяване на политическа социализация на гражданите.
Основните начини за осъществяване на тези функции са издигане на партийни кандидати на избори за законодателни органи на държавата и борба за тяхното избиране. Партиите издигат своите лидери и се опитван да привлекат поддръжка за своя кандидат, от колкото се може по-голяма част от населението.
Партиите, които спечелят изборите или които съумеят да прокарат свои представители в законодателните органи, получават възможност да участват в формирането на правния елит, в подбора и назначението на управленски кадри, и преди всичко, чрез тях партията получава възможност да участва в приемането на легитимни решения.
Съперничеството на политически групи, обединени около влиятелни семейства или популярни лидери, в течение на много векове е било характерна и съществена черта на политическата история. Но организациите, които наричаме политически партии са възникнали в Европа и в САЩ в началото на 19 век.
Например, в текста на американската Конституция, в Декларацията за права и свободи на гражданите и в други политически документи от края на 18 век не се споменават политически партии.
Първоначално партиите са възникнали в Древна Гърция и са представлявали неголеми групировки, голяма част от които не са имали организационна структура. Те са изразявани интересите в значителна част на господстващата класа.
В периода на буржоазните революции 17 – 18 век партиите, като политически организации не са провеждали самостоятелна политика и най-често са се подчинявали на влиянието на религиозни, съсловни и семейно-родови обединения.
Формирането на партиите е бил продължителен и сложен процес. Първоначално те са действали активно само в период на избирателни кампании и не са имали постоянно действащи местни организации.
Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система).
Политическите партии с познатите ни признаци /оформяне на членството в партията, партийни книжки, вноски и вътрешно-партийна дисциплина/ се появяват в Европа с възникването на масово работническо движение. Съществуващите сега политически партии по организационна структура могат да бъдат отнесени към два основни типа: организационно оформени и организационно неоформени. В партиите от първия вид членовете получават партийни книжки и плащат партийни вноски. В организационно неоформените партии няма официално членство, а за това, да се счита някой за член за такава партия, е достатъчно да гласува на изборите за издигнатия от нея кандидат. Най-известни примери за втория тип партии са републиканската и демократическата партии в САЩ. Там в 30-те години на 20-ти век се формира съвременния двупартиен модел, за който са характерни следните основни признаци:
 масово привличане на избирателите в политическия процес;
 изследване на реформаторски методи и въвеждането им в държавните дела;
 израстване ролята на партийните лидери в обществения живот;
 динамика на политическите отношения.
Общото, което е присъщо на съвременните политически партии и което ги отличава от партиите от началото и първата половина на 19 век е наличието на партиен апарат, т.е. организирана група от хора, за която партийната и политическата дейност се явява професия.
Структурата на партийния апарат отговаря преди всичко със задачите свързани с избирателната борба.
Всяка партия се е създала за защита на интересите на определена социална група. Постепенно тя привлича към себе си нови слоеве избиратели. В резултат на това партията става в повечето случаи обединение, в което по един или друг начин са представени интересите на различни социални групи. По тази причина партиите, като правило, не са еднородни и имат вътре в себе си фракции и течения, издигащи програми, които се различават от общата програма на партията.
Съществуването на фракции и групи в партията не я отслабват, а я правят по-гъвкава политически, доколкото това и помага да запази влиянието си сред разнообразни групи избиратели, отговаряйки на многообразието от социални, икономически и политически интереси в обществото.
Политиката на партията се изработва в процеса на вътрешнопартийна борба между различни фракции и течения.
Слоевете от обществото, сред които партията се ползва с най-голямо влияние и които я поддържат в продължение на дълъг период от време, съставляват нейната социална база, а избирателите, които регулярно гласуват за нея на изборите са нейния електорат.
Традиционната социална база на социал-демократическите партии в Европа винаги е била работническата класа; либерално-демократическите партии са поддържани от средните слоеве /служещи, интелигенция, дребни предприемачи и др./; аграрните партии се опират на селското население; партиите, заемащи консервативни позиции, получават поддръжка от крупните собственици, част от селското население и средните слоеве.
В средата на 20 век ситуацията се е изменила. Големите партии получават на изборите гласовете на избиратели, принадлежащи към различни групи от населението. Така, за социал-демократите гласуват не само работници, но и служещи, интелигенция, малки и средни собственици. Партиите с консервативна ориентация се поддържат от работници и служещи, членове на профсъюзи и предприемачи.
В програмите на партиите обикновено се подчертава тяхното намерение да служат на интересите на различни социални групи, болшинството от гражданите на цялата страна. В практическата политика партиите се стремят да вземат по вниманието интересите на различни категории избиратели, доколкото това би им помогнало постигнат победа при демократични избори. Заедно с това на изборите в европейските страни /и до голяма степен в САЩ/ партиите продължават да запазват своето своеобразие, собственото си политическо и идеологическо лице. Например, от социал-демократите, избирателите очакват провеждане на силна социална политика, приемане на нови и усъвършенстване на съществуващите програми за помощи на социално незащитените групи от населението.
Политическите партии са принудени да решават в дейността си много разнообразни задачи, за това и количеството на приписваните им от някои политолози функции, са десетки.
На първо място, това е функцията на звено между управляващите и управляваните. Партията винаги постъпва като канал за предаване на информация циркулираща отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Интензивността на тези два информационни потока може и да не съвпадне. Например, в СССР по времето на Сталин, първия е бил изключително мощен, а вторият почти е изчезнал. В условията на демокрация не трябва да се подценява значението на партията във формирането на общественото мнение. Партията не трябва да се отдалечава от настроенията на редовите членове и избиратели, за да може да изразява мнение свързано със социалните интереси на хората.
На второ място, партиите изпълняват функциите на акумулиране на социални интереси. В обществото винаги съществуват разнообразни и разнородни интереси, предпочитания, искания. Разбираемо е, че да се трансформира всяко от тях в политическо решение е невъзможно, а и не е необходимо, защото това би направило политическия живот хаотичен и непредсказуем. Преди всичко, от съвкупността на интереси е необходимо да се отделят най-социално значимите. По нататък тези „отборни” интереси е необходимо да бъдат обвързани в вид на последователна програма и да се поставят на дневен ред в политическото пространство.
Трета важна функция на партиите се явява поставянето на колективни цели пред цялото общество. Би било голямо изопачаване на истината да се счита, че партията е способна да преследва само тези цели, които „се носят във въздуха” и излизат от обстоятелствата на ежедневието на нейните членове и сподвижници. Нито в Китай, нито в Русия необходимостта да се построи комунизма не се последствие от текущите интереси на населението, но формулирана от партиите, тази цел е въодушевила милиони хора за реализирането на програма за радикално преобразуване на обществото.
На четвърто място, партиите се занимават с привличане на личности от елита на властта, с цел подбор на кадри, както за самата партия, така и на други организации, влизащи в политическата система, в това число и за издигане на кандидати в представителните органи на властта, в изпълнителната власт и бюрократичните структури.
И накрая, партиите имат голямо значение, в качеството им на референтни групи към които индивида ориентира поведението си.
Партийната типология се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии.
Класификацията на политическите партии обикновено започва по признаците на вътрешнопартийните структури. В рамките на една от тях се определят кадрови и масови партии, които се различават по количеството членове, основната насока на дейност, организационната стабилност и принципите на ръководство.
При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В тях участват хора, които със своето име и престиж повишават авторитета на кандидата за депутат, привличат гласове за него, те могат да бъдат умели организатори на избирателни кампании и са добри финансисти. В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.
Масовите партии се отличават преди всичко с многочислеността на състава, тясната и постоянна взаимовръзка между членовете им. Основната дейност на такива партии има идеологическа и възпитателна насоченост. Те активно участват в избирателния процес. Ръководството на масовите партии се осъществява от професионални политики, те имат постоянна професионална бюрократична структура, тъй като центъра на властта се намира в самата партийна организация. По друг начин изглеждат кадровите партии – те са обединение на така наречените.
Кадровите партии действат преимуществено в период на предизборни кампании, а в периодите между избори тяхната активност замира. Като правило, те се отличават с липсата на механизъм за официален прием в такива партии.
Според обществено-политическите цели партиите, които съществуват са следните типове:
Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.
Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.
Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на целостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.
Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.
Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.
Разграничаване според сферата на политическото влияние:
Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия.
Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.
Разграничаване според отношението спрямо политическата система:
Утвърждаващи системата партии: Те одобряват политическата ситема, в която са дейни. Те насочват усилията си за стабилизиране на политическото устройство, както и за постоянното му усъвършенстване чрез реформи.
Отричащи системата партии: Те не приемат принципите на съответната система. Най-късно след поемането на властта те вече не спазват установените правила. Те или издават забрана за съществуването на другите партии (както направи NSDAP през 1993 г.), или ги превръщат в партии-сателити (както практикуваше SED в ГДР).
Разграничаване според функциите в политическата система:
Управленска партия: Това е партията-победител от изборите и до следващите избори определя членовете на правителството. Може да съществуват различни управленски партии, които заедно, като коалиция, представляват управлението.
Опозиционна партия: Това е партията, която е загубила при изборите, и която представлява опозиция в парламента. Разбира се, може да има различни видове опозиционни партии, чиято цел е да препоръчат себе си на избирателя, представяйки алтернативи за следващите избори.
Благодарение на гъвкавите съвременни структури партиите могат успешно да влияят на избирателите, отразявайки в своите програми исканията на различни социални групи.