Инструмент за структурни политики за предприсъединяване ( ИС

[sko4]

Инструмент за структурни политики за предприсъединяване ( ИСПА )

1. Въведение
Създаден през 2000 г. , ИСПА е един от трите финансови инструмента (заедно с ФАР и САПАРД), който има за цел да подпомага страните кандидатки в подготовката им за присъединяване. Основан на принципите на управление на Кохезионния фонд, той подкрепя инфраструктурните проекти в приоритетните за ЕС сфери на околната среда и транспорта.
• неговите цели са следните: запознаване на страните кандидатки с политиките, процедурите и основополагащите принципи на ЕС
• тяхното подпомагане, за да достигнат стандартите на ЕС в областта на околната среда
• подобряване и разширяване на връзките с трансевропейските транспортни мрежи.
За периода 2000-2006г. за този инструмент са отделени 1 040 млн. евро годишно (по цени от 1999г.). През първите четири години на нейното прилагане (2000-2003), ИСПА финансира над 300 мащабни инфраструктурни инвестиции в 10-те страни кандидатки от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария). Финансовата помощ възлиза на 7 млрд.евро с обща инвестиционна стойност от над 11,6 млрд.евро (по текущи цени). След разширяването на ЕС през 2004г., страните бенефициенти по ИСПА остават България и Румъния, сред като другите страни бенефициенти могат вече да се ползват от Кохезионния фонд.
2. Кой може да кандидатства за финансиране по ИСПА – как се взима решението за финансиране по ИСПА ?
Страните кандидатки могат да предлагат чрез Националния ИСПА координатор проекти в областите, финансирани по ИСПА. Проектите трябва да бъдат включени в секторния инвестиционен план по ИСПА, приет от страните кандидатки и одобрен от Комисията.
Предложенията трябва да бъдат изпращани на отдел ИСПА в Генерална дирекция Регио (DG Regio ). Предложението ще бъде разгледано от службите на Комисията и (когато е необходимо) обсъдено със страната кандидатка.
Когато Комисия сметне проекта за допустим, тя предлага проекта за мнение на Управляващия комитет, съставен от представители на държавите членки.
След положително становище на Управляващия комитет, Комисията приема проекта и предоставя на страната кандидатка финансов меморандум, който тя да подпише.
ИСПА – Сектори, получаващи подпомагане
Помощта по ИСПА се насочва в две основни направления: транспорт и околна среда, които трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС. В областта на транспортната инфраструктура се отпуска финансиране за свързване на националните транспортни мрежи (жп линии, магистрали) с трансевропейските, както и за реконструкция и изграждане на летища и пристанища.
1. Околна среда – доближаване на страните кандидатки до стандартите на ЕС
Страните кандидатки обикновено се изправят срещу големи проблеми в областта на околната среда, най-вече свързани със замърсяването на водите, управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха. В тази връзка са необходими големи усилия, предполагащи значителна техническа и финансова помощ от ЕС, ако тези страни искат да настигнат европейското acquis в областта на околната среда.
Най-общо, ИСПА се насочва към директиви, изискващи големи инвестиции в областта на околната среда, т.е. директиви, чието прилагане е скъпо. Следователно приоритет се дава на финансирането на проекти, които засягат
- качеството и доставката на питейна вода
- събирането и преработването на отпадни води
– събирането и управлението на твърди отпадъци
- намаляването на замърсяването на въздуха.
Предвижда се размерът на помощта по ИСПА да покрива до 85% от стойността на проекта или от останалата след приспадане на възможните приходи стойност, като остатъкът се осигурява от българска страна. Средствата по ИСПА от около 1 млрд. евро годишно се разпределят между всички страни-кандидатки на основа на броя на населението, БНП на глава от населението, територията и конкретните нужди на съответната страна.
Въпреки че и проектите по ИСПА също са насочени към приоритетните за България области, определени в "Партньорство за присъединяване", мащабът им е много по-голям, отколкото на тези по ФАР. С най-голяма подкрепа се ползват проекти за рехабилитация и изграждане на пътища в рамките на трансевропейските транспортни коридори и големите градски проекти в областта на опазване на околната среда.
-

2. Транспорт – разширяване на трансевропейските транспортни мрежи ( TEN - Ts )
В страните кандидатки транспортната инфраструктура трябва да бъде построена, подобрена и модернизирана и свързана с транспортните мрежи на ЕС. Подобряването на транспортната инфраструктура е ключов елемент от стратегиите за икономическо развитие в тези страни. Развиването на ефективна транспортна система е следователно основна съставна част на всяка предприсъединителна стратегия.
Помощта по ИСПА подкрепя проектите за транспортна инфраструктура, които насърчават устойчивите форми на движение на хора и стоки, и най-вече проектите, които представляват интерес за Общността, като проектите по протежение на маршрутите на мултимодалните паневропейски транспортни коридори, одобрени на Конференцията в Хелзинки през юни 1997г., както и проекти, които помагат на страните кандидатки да отговорят на целите на Партньорствата за присъединяване. Това включва разширяване на TEN -Ts , с цел осигуряване на добри връзки между ЕС и страните кандидатки, както и взаимовръзка между националните мрежи и връзки от тези мрежи към TEN -Ts .
Доближаването на транспортната инфраструктура в страните кандидатки до стандартите на ЕС, с цел да се посрещне очакваното увеличаване на трафика, изисква значителни инвестиции. Следователно ИСПА допринася за финансирането на развитието на железопътната мрежа, пътищата, пристанищата и летищата, като взима предвид изискванията за устойчив транспорт и неговата мултимодалност.

3. Техническа помощ – пряко свързана с финансираните проекти
Бюджетът на ИСПА се използва също и за финансиране на подготвителни проучвания и техническа помощ. Трябва да бъде показана ясната връзка между мерките от подобен род и проектите, финансирани по ИСПА. Техническата помощ играе ключова роля, за да бъде гарантирано високото качество на проектите по отношение на подготовката, изпълнението, управлението и въздействието и позволява резултатите от изследването да бъдат включени в съответната област възможно най-бързо. Тази помощ включва също и помощ за подобряване на административния капацитет на отговорните структури за управлението и изпълнението на ИСПА.
ИСПА – Допустими мерки
Следвайки схемата на Кохезионния фонд, при който финансирането се отпуска на основата на отделен проект, ИСПА финансира следния вид мерки:
• Проект : проектът представлява икономически неразделни серии от дейности с точна техническа функция и с определени цели.
• Етап от проект : технически и финансово независим етап е етап, който може да бъде идентифициран като самостоятелно действащ .
• Група проекти : проектите, които отговарят на следните три условия могат да бъдат групирани :
o те трябва да бъдат локализирани на дадена територия или да се намират по протежение на даден транспортен коридор ;
o те трябва да бъдат обективно ориентирани в цялостен план на територията или коридора ;
o те трябва да бъдат контролирани от една единствена структура, отговаряща за координирането и мониторинга.
Проектите трябва да бъда с високо качество и от достатъчен мащаб, за да имат значимо въздействие в областта на опазването на околната среда или в подобряването на транспортните мрежи. За да се избегне небалансираната административна тежест, проектите трябва да имат минимална стойност от 5 млн.евро.
Те трябва да бъдат съобразени с националните програми за приемане на acquis на Общността в сферата на транспорта или околната среда, което представлява част от Партньорствата за присъединяване. За целите на ИСПА страните кандидатки изработват специални стратегии в съответните сектори със средносрочен хоризонт на планиране. Освен разглеждането на общите секторни приоритети, тези стратегии определят проектите, планирани за изпълнение с подкрепата на ИСПА, като включват и преглед на финансовите ресурси, необходими за тяхното изпълнение.
В допълнение, инвестиционните проекти, съфинансирани от ИСПА трябва да отговарят на следните общи принципи:
• Проектите трябва да включват национално финансиране. В тази връзка, изплащането на кредити може да се разглежда като национален принос.
• Помощта по ИСПА не трябва да измества други източници на финансиране, в частност от международните финансови институции или от частния сектор. Напротив, тя би трябвало да привлича други източници на финансиране към приоритетни проекти.
• Проектите трябва да бъдат съобразени с действащите норми и стандарти на ЕС и да бъдат логично свързани със съответните секторни политики на ЕС.
ИСПА – финансови договорености по страни
На 1 май 2004г. ИСПА официално престава да съществува за новите държави членки от Централна и Източна Европа. В замяна, тези страни стават потенциални бенефициенти на Кохезионния фонд, на чиито условия всички те отговарят.
В резултат, България и Румъния остават бенефициенти на ИСПА, но както е решено на Европейския съвет от Копенхаген през декември 2002г., те се ползват от постепенно нарастване на отпуснатите финансови средства от 2004 до 2006г. За този период общото финансиране за тези страни възлиза на близо 1 470 млн.евро, разпределени както следва (неокончателни данни):
2004 2005 2006 Total
Bulgaria 135 147 158 440
Romania 316 342 368 1 026
Croatia 25 30 55
Total 451 489 526 1 466
За разпределението на тези средства между двете страни се използват критерии за брой на населението, БВП на глава от населението (измерен чрез паритета на покупателната способност) и площ. Както и преди, финансовите средства ще бъдат разпределени поравно в областта на околната среда и на транспорта.
Допустимият таван на финансирането възлиза на 75% от допустимите публични разходи (до 85% в изключителни случаи). Реалният процент на финансиране зависи най-вече от следните критерии: съчетаване на наличните средства, потенциален приход, генериран от проектите и приложение на принципа “замърсителят-плаща”.
4. Изпълнение на проекти, финансирани по ИСПА
Страните бенефициенти отговарят за изпълнението на проектите, финансирани по ИСПА. Това означава, че съблюдавайки правилата на Комисията, те трябва да обявяват тръжни процедури, да сключват договори и да следят за процеса на изпълнение. На всеки един етап се иска мнението на службите на Комисията относно предприетите действия. Бенефициенти от проектите, финансирани по ИСПА, са тези структури, които пряко ще се възползват от реализацията му. В транспортния сектор това са жп компаниите, пътните, пристанищните или летищните власти. В сектор "Околна среда" това е общината или съответната общинска компания или държавно предприятие.
Други бенефициенти или подизпълнители на договор по програма ИСПА могат да бъдат организации с нестопанска цел, както и организации, сдружения и индивидуални фирми, спечелили открита тръжна процедура към Националния координатор за ИСПА в страната-кандидатка за ЕС.
Национален ИСПА координатор е Министерството на финансите.
Изпълнителни агенции по програма ИСПА са:
- Министерство на транспорта и съобщенията
- Министерство на околната среда и водите
- Изпълнителна агенция "Пътища"
- Смесено звено между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на околната среда и водите в Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

ИСПА – Изпълнение на проекти
Правила за отпускане
Договорите за техническа помощ, услуги, доставки и дейности се сключват съобразно обичайните оперативни процедури ( т.е. след публикуване в Официалния журнал орган на ЕС и в Интернет ).
Същевременно се прилагат следните изключения :
• В случаите на дейности, набирането на оферти може да бъде проведено на базата на открита търгова процедура или на ограничен търг след предварителна квалификация, в зависимост от това коя процедура е по-подходяща в съответния случай . Процедурите в Ръководството трябва да бъдат прилагани заедно с условията на договора, с изключение на Приложение Д, което трябва да бъде заместено от договореностите на Междуна родната Федерация на инженерите-консултанти (FIDIC);
• За всички видове договори :
• Възможността за предварителна квалификация може да бъде широко използвана и
• Ценообразуването може да бъде представено в национална валута.
Както е описано в ръководството, провеждането на търг и сключването на договор подлежат на предварително одобрение от Комисията за всеки вид извършена операция и процедура ( например търгово досие, процедура за оценяване, доклад за оценка, договор и т.н.).
Как фирмите могат да участват в проекти финансирани по ИСПА ?

Фирмите могат да отговарят на поканите за участие в търг, обявени от страните кандидатки. Информация за тръжните процедури може да бъде намерена на Интернет страницата на службата за европейска взаимопомощ и сътрудничество ( EuropeAid co-operation ).
Публично-частни партньорства ( PPP )
През последните години се забелязва значително нарастване на сътрудничеството в редица икономически дейности между публичния и частния сектор в областта на развитието и функционирането на инфраструктурата. Подобни споразумения за публично-частни партньорства са породени от недостига на публични средства за покриване на инвестиционните нужди, както и от усилията за повишаване на качеството и ефективността на публичните услуги.
Усилията на страните кандидатки и на новите държави членки за реформиране и подобряване на инфраструктурата и услугите могат да постигнат потенциален успех от подхода на публично-частните партньорства. Същевременно възможността за публично-частни партньорства трябва да бъде разглеждана само (1) ако бъде доказано, че те ще донесат добавена стойност в сравнение с други подходи, (2) ако съществува ефективна структура за изпълнение и (3) ако целите на всички страни могат да бъдат съчетани в рамките на партньорството.
Генерална дирекция на регионалната политика предприе широки консултативни действия в рамките на Комисията, включващи ЕИБ, ЕБВР и звената и структурите на публично-частните партньорства в държавите членки и в страните кандидатки. Резултатите могат да бъдат намерени в “Ръководството за успешни публично-частни партньорства”, публикувано през март 2003г.
Като естествено продължение и за да запълни недостига на информация, Генерална дирекция на регионалната политика издава (юни 2004г.), със същото ефективно сътрудничество между партньорите, справочник с примери за публично-частни партньорства по страни и отрасли, наречен “Книга на ресурсите” (“Resource book ”). Това издание е представено на семинара “Изграждане на ценностен подход към публично-частните партньорства”, който се провежда на 5 юли 2004г.
Как се изплащат отпуснатите средства по ИСПА?
С подпис на Комисията страната бенефициент получава 10% от общите отпуснати средства. Други 10% се плащат при подписване от страната бенефициент на първия договор от проекта. Останалата част от сумата се възстановява при представяне на платежните документи, от която 20% след приемане на финалния доклад. Възможни са изключения от гореописаната процедура при проекти за техническа помощ за разширената децентрализирана система за изпълнение (EDIS ).