(СЕМИНАР)
ТЕМА1.1. „ВЪНШНА ПОЛИТИКА - ОСНОВНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СЪЩНОСТ”
„Теорията на външната политика не е политика. Тя не предлага, а и не следва да предлага готови политически решения, но спомага за намирането им. Знае се, че политиката може да се прави всякога и от всеки. Но понякога се забравя, че да се прави добра политика е не само много по-трудно, но е нещо, което е възможно не всякога и не за всеки”.
Стефнов Г., „Външна политика. Дипломация”
1. ПОЛИТИКА И ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Политика и политически отношения
Представите за политика, за политически отношения, а и за потребността този род социална дейност да бъде определян със съответен термин са намерили проява още в античността. Показват го не само историческите свидетелства, но и самият термин, за чието формиране е използвано старогръцкото название на съществувалите по онова време “полиси” (градове-държави). Политика е било назовавано, от една страна, умението да се управлява полиса и, от друга страна, активностите, свързани с това управление. Платон, излагайки разбиранията си за управлението на държавата, ще назове съчинението си “Politeia”, а Аристотел ще назове човека “zoon politicon”. В древния Рим на изкуството да се управлява държавата широко място в съчиненията си ще отдели Цицерон (най-разгънато в “De Respublika”), а по късно с тези въпроси се занимават Тома Аквински, Макиавели, Мор, Хобс, Лок, Спиноза, Русо, Фихте, Хегел, Маркс и много други мислители.
В наше време терминът “политика” има значително по-широко съдържание. В ежедневния език той често се свърза c дейност, водеща към една осъзната и желана цел и която е подчинена на някаква предварително набелязана, водеща към целта стратегия и тактика. При такова разширено значение терминът нерядко се отнася и за личните отношения на хората.
Обаче в тесния, класически и много по-определен смисъл, с който си служим и ние, терминът “политика” ще изразява дейност, която се свързва с придобиване, със запазване или с упражняване на държавната власт. Властта може да бъде върховна, цялостна, суверенна, независима, но може да се отнася за власт, която е елемент, част, отделен сегмент от система на властнически отношения.
Обстоятелството, че понятието политика включва, от една страна практическото осъществяване на управление и власт, практическото упражняване на властта по отношение на други и, от друга страна дейности, състоящи се не в упражняване на власт, а в успешни и неуспешни опити тя да бъде придобита или да се попречи на другите да я придобият, разширява още повече неговото съдържание. Политическото отношение може да бъде активно насочено към определено управленско въздействие спрямо другите, но в същата степен може да бъде действие, което се противопоставя на чужди претенции за власт. Ще рече, че политиката е активност, която може да се състои както в притежаване и упражняване на власт, така и в стремеж да се придобие власт, за да бъде упражнявана в бъдеще.
Връзката с властта е толкова съществена за определянето на политическия характер на отношенията, на едно поведение, на една или друга активност, че ако тя липсва, отпада и характеристиката за политическо действие, поведение или активност.
Но отношения, които не са свързани с държавна власт, не могат да се отнасят към сферата на политиката. Определят се като неполитически, като частни отношения.
Всяка политика се осъществява в определена среда от други социални отношения. Политически ще бъдат само онези от тях, които се осъществяват с помощта или спрямо публичната власт.
1.2. Външната политика – част от политиката
Образуването на държавата като висша форма на политическа организираност на човешкото съществуване е основна предпоставка за разширяване вниманието към международните отншения.
До момента на окончателната етатизация на обществото, чиято основна предпоставка е превръщането на политиката в съзнателен управленчески процес, е нелогично да се говори не само за външна политика, но и за международни отношения. Формира се една своеобразна верига от взаимозависими вектори, чиято същност може да бъде сведена до следното:
политика – държава – международни отношения – външна политика
Външната политика е част от международните отношения, тя представлява своеобразен градивен материал на международническата система.
Дълъг е списъка на световните мислители, които имат собствени виждания за международните отношения и външната политика. Такива са Тома Аквински (1225-1274), Н. Макиавели (1469-1527), Ж. Боден (1530-1596), И. Кант (1724-1804), Т. Хегел (1770- 1831), Ш.Л. Монтескьо (1689-1775), Б. Спиноза (1632-1667), Х. Гроций (1583- 1645), Т. Хобс (1588-1679) и др.
Външната политика е обект на изучаване от множество учени – теоретици или дипломати – практици.
....
Външна политика - основни определения и същност.rar- (90.61 KиБ) Свален 45 пъти