Политиката е мръсна работа - нищо ново под небето

[lican]

В наши дни ставаме свидетели на безхаберие от страна на народните представители спрямо техните избиратели. Веднъж народа дал им власт и те придобиват способността да не му обръщат внимание, вече все едно не са част от него. Нещата далеч не стоят така по време на избори. Тогава е времето, когато "валят" обещания, правят се "промоции" - откриване на детски площадки, ремонт на пътища, построяване на пътища. Също така се използват и много гръмки фрази за начален начин за представяне на бъдещото управление, като една от най-популярните може би е: "Ще ви оправим за осемстотин дни" - много добре знаем кой я отправи.

Времето на самите избори може да се определи като едно голямо надлъгване. Не е толкова страшно - едни получават голямо парче от тортата - доверие, а другите си поделят остатъците. Моментите след това са доста по-неприятни. Времета, в които живеем не са никак лесни и и всеки отива към урната, за да даде гласа си за подобряване на бъднините на страната си, нацията, близките. Истината е, че напоследък прави това с мисълта да избере "по-малкото зло". Това понякакъв страшен начин е израз на отчаянието на обикновения човек, върху чийто гръб се градят кариери - политически, административни и т.н. Ами няма как да е иначе: "Бега на политика е до парламента". Малко перифразирам, защото народа ни в случая се оказва в неудобно положение - агне, което отива на заколение или както искайте си го представяте.

Добирането до спасителен пояс е трудно. Много хора се опират на обществените организации, но и техните членове при най-удобния случай се отправят към политическите етажи - все от някъде трябва да се започне. Човек трябва да гласува за личности, което и се случва. Личността обаче - "общественият стълб" започва да се губи някъде из коридорите на луксозния ни парламент, при някои и по-рано. "По-рано", защото контра-партийната реклама, към която прибягват много от партиите, както стана и при скоро проведената предизборна кампания. Това не води до нищо хубаво. Затвърждава способностите на хората, а те са много добри в това - да прехвърлят вината върху другите. Победителите на изборите за кабинет от 2009г. не се опираха на такава и да се надяваме, че ще изгладят грешките на техните предшественици без да тръбят за това, а да действат целесъобразно за отстраняването на неблагоприятните фактори за тяхното лично управление. Към това се устремиха в началото на мандата си и е наистина похвално. Иначе през годините на демокрация и поставянето на начало на многопартийната система ставаме свидетели на едно мигриране на партиини членове от една дестинация - партия в други. На практика се прехвърля вина за действия, в които са имали някакво участие: "Кучета лаят срещу тези от своята глутница".

Може би младите хора са правилния път, "свежата кръв". И тук реалността е сурова с нас, защото се наблюдават недостатъци и в техните фигури. Човек влиза в политическия салон пълен с енергия и нови идеи. Все от някой се повлиява за това си решение. Той е политик с главна цел да осигури добро бъдеще за народа, което рядко се случва или поне не по желания начин. С времето разликите между двете личности намаляват. Мисленето, държанието, дори словата започват да се припокриват. Политиката пречупва свободната воля на младия човек и в един момент той е в положението на победен. Жалко не само за него, а за всички. Добрата половинка, на която се надяват вскички разочаровани се превръща в цялостен образ, от когото зависят страните по казуса.

Народа е поставен в окови. Може да чака нещо хубаво и да се надява. Всеки има свои идеи за хубавото в неговия живот. Длъжен е да си го достави сам. Няма начин да има доверие за това на друг. Да не говорим, ако не го познава. Макар и да со мислим, че познаваме хората, които "гарантират" за нашето благо не може да е така. Да не забравяме, че воала на политиката е много плътен и трудно може да се отдаде някому да вникне в същината на нещата.