Регионализъм и регионална сигурност

[Mozo]

Сигурността в държавата е пряко зависима от обществените отношения в нея , а също така и връзките й с останалите субекти на международната дейност. Сигурността може да бъде разглеждана в глобален, така и в регионален мащаб. Поради непрекъснатото развитие на структурата на международния живот и увеличаването броя на регионите, в последните две десетилетия се формира научно направление “политическа регионалистика”. Успоредно с това се променя и разбирането на термините “регион” и “регионализъм”. Изучаването на регионите дава възможност за задълбочен анализ както по проблемите на сигурността, така и на тенденциите и направленията в развитието политическите, икономическите, социалните и културните процеси в тях., за конкретните измерения на регионалната политика и регионалното управление.
Бързите темпове на развитие на регионализацията се дължи преди всичко на процеса на глобализация. По ъщество регионализацията предтавлява антипод на този процес, защото се проявява предимно в локализма, свързва се с разширяването на границите между териториално – социалните комплекси, съхраняването на културните различия на отделните етноси , засилване чувството за изключителност и др.
От една страна регионализацията в съвременния свят е опит за бягство от унификацията и стандартизацията и е присъща за всяко общество, независимо от неговата степен на развитие. От друга страна, регионализацията е начин за намаляване на съществуващите неравенства между отделните елементи на региона и предимно между центъра и съответните периферии.
Вникването в същността на термина "регион" показва едно твърде широ­ко тълкуване. Преди всичко регионът предполага пространствена, физико­географска среда. Наред с това той има и конкретна куптурно-цивилизацион­на, етническа, историческа, икономическа, екологичеrка и дори политико­административна и правна общност. Регионите могат да съществуват в рамките на една държава или да обхващат групи от държави или отделни техни територии. В по-тесен смисъл, регион се определя като стопанско – икономическа общност или като културно – историческа област. В международния смисъл, понятието се използва, за да се определи група от близко разположени държави, които предствляват самостоятелна икономическа или географска общност. Те са близки по своя национален съствав и култура или по своето сходно обществено – политическо управление. В науката се смята, че това определение е характерно за времето Студената война и двуполюсния модел. В този смисъл то е напълно ва-лидно за множество региони по света, защото макар и не особено прецизно, то отразява главното – географската близост на страните.
Обикновенно регионалното деление на света се прави въз основа на принадлежността на страните към различни континенти. Този метод не е особено прецизен, поради съществуването на множество държави, които се простират на върху два континента. Дори и в границите на един континент, държави имат разнороден етнически състав, разнообразен стопански и во­еннополитически потенциал, специфична материална и духовна култура.
Друг подход за регионално деление е свързването на регионите с определени океански или моркси акватории, с имена на полуострови и планински вериги (Черноморски, Балкански, 3акавказки, Индокитай и др) Често и този подход не е подходящ, тъй като в тези региони съществуват различия на природни, етнически, културни и политически граници.
Цивилизационните региони са най – големите пространствени обединения в световен мащаб, изградени на базата на сходни културни и исторически характеристики. Видни примери за такива обединения са Западноевропейският регион, включващ 24 високоразвити държави; Източноевропейският регион, съставен от 15 бибши социалистически страни; Северноамериканският регион – САЩ и Канада. Други самостоятелни региони са Латинска Америка, Югоизточна Азия и др.
Понятието “регион” се свързва и с външноикономическите връзки, които са важна подсистема на международните икономически отношения. Най – често срещаната пространствена форма на регионализация е възникването на икономическо обединение между съседни държави. Създават се условия за формиране на единен вътрешен пазар. Вътрешните икономически граници се разтварят, разделителните икономически функции се запазват само за общите външни граници на организацията. Интензивното развитие на вътрешните и външните икономически връзки предизвиква нуждата от създаване на общи междудържавни и наддържавни органи на управление. Това позволява провеждането на обща икономическа, научно – техническа, валутно – финансова и отбранителна политика.
Разпадането на двуполюсната структура през Студента война става причина за ускоряване и задълбочаване на процеса на регионализация. Все по активна става всестранната интеграция между западните страни. Този феномен е характерен с намаляващата роля на националните държави и разрастване на меж­дудържавното сътрудничество до степен, при която наднационалните, регио­налните обединения все повече разширяват своите пълномощия, поемайки голямата част от управленческите функции на отделните страни.
В началото на ХХI век структурата на международните отношения става все по – многопластова и броят на различните региони непрекъснато нараства. Практически всяка държава до някаква степен е част от даден международен регион, заедно с това участва в дейността на други регионални и субрегионални системи. По този начин се създават две нива на регионализация, от една страна, като обединение на държавите в различни международни региони и от друга – формиране на отделни региони между съседни държави.
Регионализмът като феномен в международните отношения отразява процесите на преразделение на властта. От една страна наднационалните органи разщиряват свойте пълномощия, а от друга – регионите, а не държавите са високо ефективни при решаването на редица проблеми.
С понятието “регионализция” тясно се свързва и друга важна категория – регонално развитие. Това е процес на формирането на териториални различия в рамките на страните и регионите във всички сфери на човешката дейност и успоредно с това промяна в значението на отделните териотории за сметка на нарастването на тяхната социална и икономическа роля. Пример за това страните – членки на ЕС – от една страна договорът от Маастрихт увеличава влиянието на общите европейски институции, но от друга страна в последното десетилетие непрекъснато расте ролята на по – малкитев, вътрешни региони в политическия и социално – икономическия живот на държавите от ЕС.

Целият материал: