Въведение в хигиената

[Mozo]

ВЪВЕДЕНИЕ В ХИГИЕНАТА И ЗДРАВНОТО ВЪЗПИТАНИЕ
Хигиена и здравно възпитание е учебна дисциплина, въведена в края на ХХ век във висшите педагогически учебни заведения. Такива знания винаги са се преподавали на студентите педагози под наименованието “Училищна хигиена”, а за изучаващите предучилищна педагогика като “Анатомия, физиология и хигиена на детето”. За основа на тази дисциплина е използвана Хигиената на детската и юношеската възраст, която е основен раздел от науката Хигиена.
1.1. Предмет на хигиената и мястото й в здравната профилактика
Названието Хигиена произлиза от името на богинята на чистотата и здравето Хигия , дъщеря на гръцкия бог на здравето Ескулап. Хигиената е медицинска наука, изучаваща факторите на жизнената среда и тяхното влияние върху здравето на човека с цел разработване на научно обосновани хигиенни норми и изисквания, насочени към максимална реализация на унаследените възможности на човека за предпазване от заболявания, укрепване и повишаване на здравето, удължаване на живота.
Вредните фактори на средата се наричат още рискови фактори и се делят на екзогенни, възникващи в резултат на въздействието на външни въздействия и ендогенни, които са генетично обусловени. Има и фактори, стимулиращи и укрепващи здравето, които са наречени саногенни .
Хигиената е част от профилактичното направление в медицината. Медицинската наука и практика се дели на профилактична и клинична /лечебна/. Това деление е условно, защото съвременната медицина има за крайна цел здравето на човека и в своята същност медицината е профилактично насочена.
Терминът профилактика произлиза от латинската дума prophilatto, която означава предпазвам, защитавам, съхранявам. Най-общо в това понятие се включва система от комплексни мерки (индивидуални, групови, държавни, обществени, медицински и др.), които имат за цел да предотвратят заболяванията, да предпазят и укрепят здравето на човека и да осигурят висока трудоспособност и активно дълголетие.
По своята цел профилактиката може да бъде: конструктивна (повишаване, промоция на здравето), първична (запазване на здравето), вторична (ранно откриване и преодоляване на болестта) и третична (бързо възстановяване на здравето) (фиг.1).
Конструктивна профилактика. Уточнява е система от мерки, които имат за цел да стимулират позитивното въздействие на факторите на жизнената среда върху здравето на човека, да развиват и усъвършенстват адаптационните и защитните механизми на организма и да водят до повишаване на здравето.
Първична профилактика. Представлява система от комплексни мерки, които са насочени към недопускане на заболяване. Реализира се чрез:
 Откриване, изучаване и отстраняване на причините и условията за възникването и развитието на болестите;
 Разработване и внедряване на ефективни мероприятия за повишаване устойчивостта на организма към вредното въздействие на факторите на жизнената среда.
Вторична профилактика. Тя е съвкупност от мерки и мероприятия, които имат за цел отслабването или прекратяването на вече възникнал в организма патологичен процес.

Целият материал: