ПЕДАГОГИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ НА УЧИТЕЛЯ

[Kotkata68]

ДОКЛАД

Тема: Педагогически авторитет на учителя

Изготвил:;
спец. Икономическа педагогика;

Професията на учителя е твърде сложна и отговорна, имайки впредвид, че нейната основна и специфична особеност е целенасочената дейност по обучението и възпитанието на децата.
Обществото е в преход, училището също. Сега се очаква адекватно решение, за да има развитие и усъвършенстване. Желаният успех е – обучение, по-приспособено към изискванията на реалността.
Учебният процес приема нова форма, ново съдържание и това естествено поражда и нови въпроси и страхове, но и ново мислене, подходи, техники. За да може да въздейства върху учениците учителя трябва да приложи личните си умения и недвусмислен авторитет.
Думата “авторитет” преведена от латински език означава “достойнство, сила, власт, влияние”. В психологията това понятие означава не просто сила, власт, основана върху принуждение, а влияние, основано върху общественото признание на личността или колектива.
Авторитет e влияние на човек над другите, за да ги накара да се подчиняват при определени обстоятелства. Авторитетът е толкова необходим за децата, колкото и обичта. По време на юношеството той дори става по-важен. Проучванията и анкетите, проведени от психолози и психиатри показват, че липсата на дисциплина предизвиква тежки разстройства у някои младежи. Без авторитет възпитанието и образованието не се провеждат добре, личността остава слаба и несъстоятелна; моралното съзнание не се доизгражда; субектът живее в несигурност и тревожност. Но зле упражняваният, тираничен авторитет е също толкова опасен, колкото и наличието на недостатъчност на авторитет.
Авторитетът на учителя – това е неговия морален статус в колектива на учащите се и колегите, това е своеобразна форма на дисциплина, с помощта на която авторитетния и уважаван учител регулира поведението на учащите се, влияе върху техните убеждения. Авторитетът трябва да се разглежда и като форма на проявление на нравствено-психичните връзки на учителя с педагогическия колектив и родителската общественост. Той зависи от целия комплекс лични и професионални качества на педагога и отношенията му към обществените морални стойности.
Педагогическият авторитет е едно от събираемите на успеха на учебно-възпитателната работа в училището, а в нравственото възпитание на него се отделя първостепенна роля.
Учителят за децата е въплъщение на знанията и опита. Във възприятията на учащите се той се очертава като цялостна личност. Неговото влияние върху учениците не се изчерпва с излагането на научни факти и моралните истини, които той иска да вкорени в тяхното съзнание. Ефективността на усвояване от учащите се на научните знания и на нравствените понятия зависи от това, от чии уста те произлизат.
Децата искат поведението на учителя да бъде ярко свидетелство за действителността на тези изисквания, които той им предявява. Затова укрепването на педагогическия авторитет е една от важните задачи на нравствената дейност както на отделния учител, така и на целия педагогически колектив. Важността на авторитета на учителя при възпитанието е несъмнена.
Трябва да се разграничава истинския и фалшивия авторитет, изграден върху нездрави „фалшиви основания”, който е относително краткотраен, но се проявява в множество форми: авторитет на насилието или подтискането, който е „най-страшен”, заштото се подтиска висшата нервна дейност на подрастваштите и възникват детската лъжа, страхливост, жестокост; авторитет на разстоянието, при който възпитателите се стараят по-малко да общуват с възпитаниците си и да увеличат педагогическата дистанция; авторитет на на високомерието или надмеността, третиран като особен вид авторитет на разстояние, но по-вреден от него; авторитет на педантизма, на „бюрократичното началстване” , при което животът на детето, неговите интереси и развитието му минават незабелязано; авторитет на добротата или най-неразумен вид авторитет, при който детската обич се предизвиква чрез непрекъсната отстъпчивост; авторитет на дружбата или приятелството, при който взаимно уважение, истинско приятелство няма и възпитанието или се прекъсва или се прекратява или започва противоположен процес.
За разлика от фалшивия авторитет, изграден върху изкуствени принципи, истинския авторитет се основава върху прогресивна социална дейност, гражданско чуство, познаване на живота на детето, оказване на помощ и отговорност за неговото възпитание.
Истинския авторитет е интеграция между служебен, „естествен” и личен авторитет. Той предполага такава личност на възпитателя, която предизвиква всеобщо оважение не по страх и принуда, не по силата на външните стимули, а въз основа на високо нравствени чуства, породени от социални, психически и най-вече морални достойнства на учителя.
Основни предпоставки за успешното изграждане на педагогическия авторитет са: педагогическо майсторство, (25%); проява на педагогически такт (15%); ефективната преподавателска дейност (28%); личностните черти на характера (8%); проява на съпричастие и уважение на личността на ученика (15%), взискателност, толерантност, (8%) и други.
Ще разгледаме по-подробно някои от тях.
1. Педагогическо майсторство. Съдържанието на понятието "педагогическо майсторство" включва: висока обща култура и ерудиция, обширни и задълбочени знания от областта на преподаваната наука, педагогика, обща възрастова и педагогическа психология, умение да се използват в обучението и възпитанието, владеене в съвършенство методиката на учебно-възпитателната работа, което се изразява в изкуството да бъде практически използвана.
На първо равнище педагогическо майсторство се постига тогава, когато учителят познава добре педагогическата наука, на второ равнище, когато се оптимизира учебно-възпитателният процес и се повиши ефективността на извършвания от учителя труд, и третото равнище се характеризира от дейността на учениците, за да може на тази база да се изясни ръководната роля на учителя.
За осъществяване на педагогическата дейност, учителят трябва да притежава следните основни способности:
- способности за преподаване на информация
- способности за мотивиране и мобилизиране
- способности за обективно мнение и диагностика
- способности за представяне на социални отношения - социална перцепция.
За развитието на личността на ученика от особено значение са неговите потребности и мотиви. Затова учителя трябва да бъде в състояние да мотивира учениците. Добре би било, ако учебното съдържание е разяснено чрез някаква житейска ситуация. Способността на учителя да изгражда положителни социални връзки с учениците, с техните родители и други е задължителна за ефективността на учебно възпитателният процес.
От особено голямо значение е способността на учителя да се наложи, и да се утвърди сред учениците, да формира своя авторитет. Педагогическата наблюдателност е способността на учителя да фиксира съществените моменти в развитието на децата в постоянно изменящите се ситуации на учебно-възпитателният процес.
Учителят, надарен с оптимизъм и бодрост, е близък и търсен от учениците. Той по-лесно установява с тях приятелски взаимоотношения. От особено значение е педагогът да вижда положителните черти в развитието на личността на ученика. Колкото по-обективно учителят осмисля неговото развитие, толкова по-сполучлива ще бъде прогнозата му в бъдещето.
Особено значение за педагогическото майсторство има педагогическата интуиция - способността на педагога да предвижда развитието на определени събития въз основа на натрупана и обобщена информация. Във възпитателният процес ролята на педагогическата интуиция е особено голямо.
Педагогическата техника е друг съществен елемент на педагогическото майсторство. Отдавна е установено, че педагогическата техника може да засилва или отслабва съдържателната страна на възпитателният процес. В понятието педагогическа техника е прието да се включат две групи компоненти: първата група е свързана с умението на педагога да управлява своето поведение - тяло, мимики, настроение, реч, дишане и др., и втората група е свързана с умението да се въздейства върху личността на ученика и колективи и да се разкрива технологичната страна на учебно-възпитателният процес.
Педагогическото майсторство е немислимо без силно въздействащата реч на учителя. Голямото значение на речта за успеха на учебно-възпитателната работа изисква полагане на специални грижи от страна на учителя за нейното развитие и усъвършенстване. Едно от качествата на говора е темпът на речта. Под темп се разбира количеството на определени речеви единици (звукове, срички, думи), произнесени за единица време. Най-благоприятен е темпът, при който се произнасят около 60 думи в минута.
Подборът на жестове е друга важна особеност. По жестовете би могло да се получи приблизителна информация за характера на човека.

2. Педагогическият такт е отношението на учителя към ученика и колектива, при което принципите на научния мироглед и действителен хуманизъм се осъществяват с отчитане на индивидуалните и възрастови особености на обучаваните, техните временни психически състояния, жизнени обстоятелства и конкретна ситуация.
За да бъде учителят тактичен, са необходими не само знания, опит, но и
съответните свойства на характера и умения за правилен подбор най-подходящи възпитателни средства и методи, спрямо всеки ученик и колектива като цяло.
Всъщност педагогическият такт е умение за точно ориентиране в
нововъзникала ситуация и най-бързо вземане на правилно решение, т.е. нужна е и гъвкавост на ума, изграден характер и темперамент, които не могат да се поместят в определени схеми или шаблони и да се стандартизират.
Проявата на нетактичност от страна на учителя е съществен недостатък. Тя
води след себе си отрицателни психически последствия за учениците: затвореност, недоверчивост, озлобеност и желание да се прави обратното на това, което му се възлага.
3. Ефективността на преподавателската дейност най-често се оценява по крайните резултати от учебния процес. Успехът на учениците,
техните постижения при изпълнение на поставените задачи, стоят в основата на ефективността на многостранната му професионална работа в процес на обучение. Нейното качество зависи от правилния подбор на продуктивни специализирани методики и техники на преподаване и обучение. Както учителите имат предпочитани класове или любимци, така и учениците изпитват нееднакви чувства към своите преподаватели. Има случаи, когато те се стремят да постигнат добри резултати, защото ценят личността на своя учител, уважават го, привързват се към него. Те са мотивирани от желанието да получат одобрение за старанието, за проявените усилия, настойчивост и упоритост при изпълнението на задачите.
.
В случая главният стимул за тях е личността на учителя. Ето защо понякога при смяна на учителя предметът просто престава да бъде ценен.
Един ученик приема безрезервно своя преподавател при условие, че той го
обгражда с внимание, проявява разбиране, вярва в способностите му. Само при такова отношение, ефективността на преподавателската дейност нараства и постиженията на обучаваните стават по-високи. Тя зависи още от неговото поведение, което е в състояние да предизвика определени ученически реакции.
В зависимост от подхода на преподавателя може да се установи атмосфера, която да благоприятства активното включване на всички ученици в работата, да съдейства за привличането и предразполагането им към участие или пък обратното – „затваряне пътя” към учениците.
За добрата преподавателска дейност са важни и някои чисто личностни
качества и моменти. Психологическите качества търпение, чувство за хумор, толерантност, спокойствие, съпричастност и други са много необходими, надеждни и дават добър резултат, внушават голямо доверие.
Авторитета на педагога е от изключително значение за крайния
резултат от обучението. Притежава силата да мотивира или съответно да
демотивира учениците за пълноценна дейност. Именно поради тази
причина постигането на добра репутация (авторитет) е от изключителна важност за учителя със стратегия, който е взискателен, но едновременно с това е уважаван, ценен и търсен. И ако всичко това бъде постигнато ще бъдат удовлетворени: учителят от своя труд; родителите от постиженията на децата си ; учениците от своя учител и от постигнатите резултати.
Има някои фактори, които оказват отрицателно влиание върху педагогическия авторитет и определят ниските позиции на учителите в обществената и социална пирамида. Факторите влиащи в най-голяма степен при изграждането на педагогическия образ са :
1. Медиите и изграждания от тях негативен образ на българския учител.
2. Навлизането на образователните технологии и учебно-техническите средства в българското училище.
3. Характерните особености на работната среда на учителите.
4. Максимализъм в очертаването на качествата на учителя и изискванията към личността му в обществото.
5. Семейната и социалната среда на учениците.
• Медиите и изграждания от тях негативен образ на българския учител. Медиите, според съвременните социолози формират общественото мнение и притежават способността да променят света. Важно се явява не това, което се съобщава, а начина, по който се прави. Представят се агресивни образи, улесняващи манипулацията на човешкия светоглед. Голяма част от публицистичните и информационни предавания, почти всеки ден внушават негативна нагласа към учителството и училищната институция, чрез репортажи за хаоса и липсата на контрол в някои български училища. Начини за справяне с ученическата агресия и междуличностните проблеми сред децата, обаче не се представят. Акцентира се на безсилието на учителите да овладеят ситуацията. Представят се частни случаи на дехуманизирани педагози и се подчертава професионалната им неспособност. Създава се една “хиперреалност”, която поглъща социалната чувствителност на обществото и то започва да симпатизира на манипулиращата страна. Върху авторитета на българският учител се поставя догма.
• Навлизането на образователните технологии и учебно-технически средства в българското училище. Факторът, оказваш влияние върху авторитета на учителя е и бързо развиващата се информационна и комуникационна индустрия, новите технологии и техническите средства и активното им внедрявани и използване в образователния процес. Същността на този подход е да се получи повишена ефективност на обучението чрез използване на готови програмни продукти и съвременни учебно-технически средства. Широкото използване на този метод довежда до пълна управляемост на учебния процес. Крайният смисъл на това е, че съвременният урок става независим от “живия” учител. Учителят изпълнява ролята на организатор и консултант по работата с вече съставен, незадължително от него самия програмен продукт. Действията му се ограничават до консултативно-организационна функция, за която не е задължителна висока квалификация. Тук учителят се разглежда като пасивен изпълнител на “фирмен дидактически продукт”, при това такъв изпълнител, чиято личност, семеен културен капитал и квалификация не играят особена роля.¹ Така се игнорира идеята за диференциран и индивидуален подход на учителя към учениците. Общуването между обучаващия и обучаващите се, се свежда до минимум и се отнема творческият характер на професията и социално-психологическата й значимост.
• Характерните особености на работната среда на учителите. В учителската професия съществуват сложни взаимоотношения, изискващи много търпение, любов, психическа устойчивост и висока професионална мотивация. Изследванията по отношение на работната среда на педагозите, показват, че професията е изключително рискова по отношение развитие на синдрома на “емоционалното изгаряне”. Това е психо-професионален феномен, влияещ върху авторитета на преподавателите. Изразява се най-често в отчужденост от професионалните проблеми, апатия, почти липса на нови идеи за сметка на рутинно изпълнение на задълженията, свръхкритичност, негативно отношение към околните. Тези компоненти са съпътствани с лесна уморяемост, по-често боледуване, намален имунитет, безсъние, промени в апетита и теглото. Поведенческите промени при синдрома са намалена работоспособност, склонност към крайни форми на поведение, вечно недоволство, прекомерна употреба на алкохол, агресивност и др. Влошеното качество на педагогическата дейност се отразява в общественото пространство и личните взаимоотношения. Учителското творчество и професионална емоционалност отстъпват място на формалното изпълнение на задълженията. Професията губи своята привлекателност и престиж.
• Максимализъм в очертаването на качествата на учителя и изискванията към личността му в обществото. Към изброените фактори, оказващи влияние върху авторитета на учителя се добавя и обществения максимализъм в изискванията към личностните му качества. Образът на българския учител е формиран в епохата на възраждането, когато водачите на нацията са били най-смелите, най-знаещите и напредничавите интелигенти – българските учители. Моралният им облик е митологизиран във времето и така капсулиран е пренесен в общественото съзнание днес. Изискванията към професията на учителя и неговите достойнства сега са твърде високи. Важни са не само педагогическите умения и квалификация, но и качествата на личността. Днешното българско общество иска да види в учителството възрожденския дух набудителите си. Но натоварена с такива големи очаквания и невъзможността да им отговори, професията учител се превръща в непривлекателна.
• Семейната и социалнта среда на учениците. Учителят, като основен участник в процеса на обучение, безспорно е ключов фактор в изграждането на личността на самите ученици. Голяма роля имат и родителите и обществото. Авторитетът на родителите трябва да бъде използван за възстановяването и поддържането на авторитета на учителите. Трябва да има родителска и обществена отговорност и участието им в живота в училището. В семейството се оформя мирогледа на децата. То е ковачницата на детската психика.Основно в семейството децата получават първите уроци за уважението, толерантността, отговорността и нормите за поведението им в обществото. Учителите след това извайват личността на детето чрез своята ерудиция, педагогически подход, личностни качества и възможности. Пак в семейството се корени и агресията, подхранва я социалната среда, особено в трудния сегашен период – което не създава ценностна система, а по-скоро обезверява младите. Цялото общество трябва да носи отговорността за срива в етичните и моралните норми на голяма част от младите хора. В годините на прехода, те виждаха, че добрите , честните и можещите не успяваха да се докажат в обществото и биваха изместени от корумпираните, арогантните и недосегаемите, забогатели по престъпен начин. Всичко това рефлектира върху мисленето и начина на поведение на учениците. Тези процеси на негативизъм са и в основата на липсата на мотивация за учене, творчество и продължаване на образованието в по-висока степен. Така училището се превръща от институция за придобиване на знания ,
умения и компетенции в място за социални контакти и уплътняване на свободното време. По този начин и ролята на учителя в образователния процес е неглижирана.
В заключение следва да се подчертае, че педагогическата дейност предполага както високо равнище на нравствено-психологическо развитие и солидна подготовка на учителя, така и обусловани от структурата на тази дейност професионални качества, чиято комплексна диагностика е важна изследователска задача. Съставянето на богати, пълни и диференцирани професиограми на учителите от различните степени и видове училища, ефективната подготовка и адаптация, усъвършенстването на педагогическите кадри изисква интензивно да се разработва и да се обогатява науката за учители – педефтологията.

Използвана литература:
1. Василева, М. „Педагогическа психология”, С. 1993.
2. Йорданов, Д. , Жекова, Ст. „Педагогическа психология”, С.1986.
3. Жекова, Ст., „Психология на учителя”, С. 1984.
4. Десев, Л., „Психо-педагогика”, С. 1999.