Методи на обучение в предучилищна възраст

[Mozo]

Методи на обучение в предучилищна възраст

I. Нагледни методи на обучение
1.Наблюдението е един от типичните традиционни методи на обучение.То дава възможност за непосредствено запознаване с обекти и явления от околнта действителност.Чрез наблюдението се създават предпоставки за развитие на общите умствени способности и преди всичко за наблюдателност.
За резултатно прилагане на този метод е необходимо да се спазят някои изисквания:
• Предметът да се наблюдава в съответните условия,които дават възможност да се изяви характерното,особеното и неговата обусловеност от околната среда
• По възможност да се осигури наблюдаването на повече обекти от един и същи вид,за да се открои още по-добре общото
• При наблюдение на трудовите процеси трябва да се обхванат разлиюните компоненти на процеса.Вниманието на децата да се насочи към целта на наблюдавания труд на възрастните и за какво е необходим
• Съществено изискване за резултатно протичане на наблюдението е използването на словото.Чрез него се съсредоточва вниманието не само към обекта на наблюдението като цяло,но и се осигугурява диференциране на свойства и качества –външни,характерни в единство с редица съществени,които могат да бъдат възприети при наблюдението.Словото се включва в наблюдението под формата на въпроси,но то може да присъства и чрез игрови похват , като пред децата се поставят гатанки , които включват опита на децата.Тогава се засилва интересът към наблюдаваното и те сами започват да задават въпроси за разширяване на знанията си за обекта.

По своята организация наблюденията могат да бъдат няколко вида:
• Епизодични,които се провеждат еднократно или няколко пъти върху едно и също явление или предмет , бе да се поставят задачи да се наблюдават измененията,които настъпват в/у обекта и причините,които го пораждат.
• Системни наблюдения,които обикновено са по-продължителни и се провшждат многократно в/у едно и също явление,един и същи обект.Те изискват по-активно включване на мисленето и още по-целенасочено използване на словото за насочване към констатиране на настъпление промени и към очаквани нови промени.
• Подчертано развиващи функции имат и наблюденията с раздаден материал.Те са трудни за организация,но макар и ограничено,когато може да се достави материал за всяко дете или за група деца,те трябва да се използват в единство с другитге видове наблюдения,епизодични и системни.


2.Демонстрацията като нагледен метод на обучение,провеждан
с деца до постъпването им в училище,има своята специфика и по-широк обхват на приложение .Например под демонстрация се разбира възпроизвеждането на дадено явление чрез техническо средство,чрез сглобяване и разглобяване,чрез демонстрация на опити.В детската градина в учебния процес за дамонстрация можем да приемем наблюдението по картина,по макети;демонстриране като онагледяване на разговора чрез използване на диапозитиви и филми,видео и магнетофонни записи.
Демонтрацията осигурява повторност на
възприемането, поставянето на акценти върху нкои от картините и съсредтоточване вниманието на децата върху определени зависимости;да насочи децата към известни въпроси;да ги постави пред алтернатива.
II. Практически методи на обучение
1. Една от характеристиките на своеобразието на обучението в детската градина е присуствието на играта в учебния процес.
2. Тук на първо място трябва да отбележим дидактичната игра.Прилага се като метод за решаване на учебни задачи и усвояване на определено образователно съдържание в пряко единство с беседата като словесен метод на обучение.
3. Като метод на обучение намира място и подвижната игра.Правилата на този вид игра се свързват със задачите на двигателната култура.В занятието по физическо възпитание чрез подвижната игра се създава по-голямо натоварване и се постига по-висока физическа дееспособност у децата.
4.Музикалната игра е също така с правила и служи като метод на обучение в музикалните занятия ,за решаване
задачите на музикалното възпитание.
5.Специално място в учебния процес като метод на обучение намира и играта-драматизация.Обикновено по своята същност тя отразява чрез роли образите и съдържанието на литературни произведения.Това я прави метод за активно усвояване идеята и съдържанието на разказа или приказката чрез неговото претворяване в театрална дейност от позиция на роли на роли в самото занятие
5.Моделирането е метод,който най-пряко е свързан с познавателната дейност и с умственото възпитание на детето.Като метод на обучение моделирането се изразява в използването на модели в учебния процес,чрез който се изявяват най-характерните и някои съществени белези, за да се възприемат по-целенасочено и по-пълно.В учебния процес може да има еднократни експерименти като практически действия за проверяване на някои факти и да се правят самостоятелни изводи за свойства и качества на предметите – леки и тежки тела;кои потъват и кои не ;кои растения се развиват по-добре.
6.Упражнението се приема като практически метод на обучение за всички звена на образователната с-ма.В предучилищна възраст е по-типично повторението,което не е скучно за малките,а е потребност.Упражнението,разбира се , не е просто повторение, а непрекъснато включване опита на детето в дадено направление и усъвършенстване на уменията и навиците чрез проявата на усилие.За по-висока ефективност на упражнението е необходим съответен оперативен материал и играчки като нагледни средства.Тогава шсяко дете може многократно да изпълнява дадени действия и операции, да проявява самоконтрол.

III. Словесни методи на обучение
1.Един от най-прилаганите учебни методи е беседата.Тя решава задчи,свързани с развитие на нагледно-образното и логическото мислене и развитие в единство с него на всички психични процеси.
За резултатно протичане на беседата като метод трябва да се спазят някои дидактични изисквания:
• Преди всичко да се постави темата на беседата
• В зависимост от темата се конкретизират образователните и свързаните с тях възпитателни задачи
• Трябва да се обмислят и конкретизират въпросите.След постаяне на задачите,свързани предимно с предмета на познание и тяхното мотивиране, пред децата се поставят въпроси на актуализиране на възприятията ипредставите в дадена област,в пряка връзка с темата на беседата.
При беседата като основен и като допълнителен метод
на обучение най-пряко се поставят в едниство мисленето и речта с различните ф-ми на мисловна дейност се развива компексно и устна реч на децата до постъпването им в училище.

2.Разказът като метод на обучение има място в детската градина, само ако го разглеждаме двустранно:
• Разказа на учителя за въздействие върху децата и съобщаване на сведения за разширяване на знанията им
• Разкази на самите деца за развитие на свързаната реч и осмисляне на знания и норми на поведение

В учебния процес учителят използва разказа, за да
заинтересува децата към конкретно възприеманото или да разшири знанията им с онова , което не може непосредствено да възприеме.Във всички случаи разказът на учителя в този възрастов период трябва да бъде непосредствен и емоционален;да поставя въпроси пред децата и да стимукира въображението им.