Училището - желана територия

[dark_angel]

Още с появата си съзнателните хора се стремят да открият скритото и да изучат света около себе си. Те са проявявали интерес и стремеж към натрупване на повече и повече знания и умения. Постепенно хората започнали да организират обучението си и така възникнали училищата.
Живеейки в съвремието ние можем да надникнем и зад вратите на миналото и да погледнем през прехлупеното прозорче на малката стая на килийното училище, да дочуем как малките деца сричат Евангелието и припяват църковните песни. Точно тези пълни с пламък детски очи са на онези любознателни учени преоткрили тайните и загадките на света, основните закони за съществуването на Земята и положили основите, на които се развива днес образованието и науката. Минавайки през вековете и съвремието ние можем да надникнем и през фантазията на бъдещето, където училището ще бъде средище за индивидуално развитие на личността. В училището на бъдещето всички ученици ще бъдат в непрекъсната връзка помежду си използвайки глобалната информационна система и безграничните възможности на компютърните технологии, и учейки само онова към което проявяват любознателност и интерес.
В това училище младите момчета и момичета ще могат да получават онези знания, които ще ги подготвят за живота, ще им помогнат да израстнат като личности.
Но стига сухи факти, стига фантазии. Ние живеем в настоящето и съм сигурна, че няма човек, който да не помни деня, в който за първи път е прекрачил училищния праг. Аз не правя изключение. 14 години са минали от онова септемврийско утро, когато за пръв път чух училищния звънец. Бях горда по детски щастлива, но и мъничко се страхувах от онова, което ми предстои. Този ден беше празник за мен в съзнанието ми са се запечатали думите, с които ме посрещна моята първа учителка. В тях имаше мисли за приятелството, за обичта помежду ни, за това, че трябва да си помагаме, да бъдем честни, защото сме отговорни един пред друг. Тогава с детските си представи, не съм осъзнала голямата дълбока истина в тези думи, и именно чрез тях за мен е отворил врати оня красив свят, който хората наричат “ човечност”.
Училище, учител – думи синоними, думи облечени за мен в святост. Моето училище е малко, не е натруфено и лъскаво, но аз го обичам, защото нямате представа колко ценности крие то, на колко неща ни учи, неща, които до този момент са представлявали тъмен коридор за нас. Истина е, че човек, който не е посещавал училище, който е непросветен и неграмотен е като в тъмна пещера, като слепец.
Училището е светиня. То ни учи на красиво и добро. Дава ни примери, които да следваме, учи ни да обичаме страната, в която сме се родили, да се прекланяме пред величествената и природа – планините, реките и морето и.
Освен това ни преподава и уроци по български език. Но ще кажете: ние си го говорим и така! Аз пък ще ви кажа, че езикът на човека може да бъде богат и беден, хубав и грозен, правилен и неправилен. Учителите са тези, които ни дават примери за богат, хубав, правилен български език.
Уча много. Година след година прелиствам учебници и книги, за да знам повече, да умея по- добре.
Именно там, сред строгите закони на природните науки, на училищни тържества или в обикновен учебен час, опознавам себе си, търся свой път към хората, към света.
Много истина има в думите “ Ученическите години са най- хубавите”, защото са свързани с толкова много неща! Дават първите ни знания за всичко, което ни интересува от света. Първите приятелства, незабравимите ваканции.
В училище нещата са лесни и истински, забавни и весели. А с течение на годините се случват и още много вълнуващи събития: променящите се отношения с момчетата, първото влюбване. Всеки ден в училище е вълнуващ и оставя в мен положителни емоции. Затова възприемам училището като мой “втори дом” ,мое “второ семейство”. Семейство, което не само те изгражда като личност, но и от което можеш да потърсиш помощ или съвет. Не помня случай, когато да съм се обърнала към учител с молба за съвет и да не съм го получила. Моите учители са великолепни педагози с много умения и опит, но са и преди всичко хора- всеотдайни с големи сърца, готови да ти помогнат, да ти подадат ръка, да те посъветват когато е необходимо. Моите учители са ненадминати, раздаващи се без умора, умеещи да прощават, да забравят нашите прегрешения и да продължават неуморно да ни напътстват, да ни учат и да създават от нас личности.
Каквото и да напиша ще бъде малко, бледо и недостатъчно, за да изкажа своята благодарност към тях. Затова ще кажа само ПОКЛОН!
Много често си задавам въпроса по какво светът на големите се различава от ученическия свят? Уверено мога да отговоря – липсва истинското, незлобливото, невинното и чистото. Няма ги “ розовите очила” на ученичеството, няма го светът на безгрижие, волност и искреност. Даже и ваканциите ги няма.
Ученическите години са хубави и незабравими, но за съжаление хубавите неща свършват бързо. Затова Ви съветвам не се отказвайте от училището, а изживейте достойно ученическите си години и гребете с пълни шепи всичко положително, което те ви дават!
Изготвил: Маринела Георгиева Георгиева