Проблемът за базовото образование в страните от Европейск...

[Mozo]

Проблемът за базовото образование в страните от Европейския Съюз

Увод
Европейският съюз е динамична система, която се променя в структурно отношение. Разширяването му е една от най-важните перспективи, които стоят пред Европейския съюз в началото на ХХI век. Неговата историческа задача е да продължи процеса на интеграция на континента с мирни методи, като обедини в зоната на стабилност и просперитет нови членове. Ползите от новото разширяване на Съюза са както политически, така и социално – икономически.
От друга страна, Европейския съюз е синтез от правила, норми и политики, част от който са задължителни за спазване от страните - членки, а друга част имат препоръчителен характер.
Достиженията на правото на Европейския съюз по отношение на образованието се откриват в преговорна Глава 18 “Образование, професионално обучение и младеж”.
Целта, която си поставя ЕС в тази глава е да хармонизира образователната система на страните – членки и на присъединяващите се страни, като се осигури по – голяма конкурентоспособност на гражданите на ЕС на обединения пазар на труда чрез качествено и достъпно за всички образование.

1. Същност на политиката по образование на ЕС
Областта “Образование, обучение и младеж” е основна компетенция на страните- членки. В Договора за Европейския Съюз тази област е правно регулирана от чл. 149 и чл. 150, определящи недвусмислено субсидиарния характер на Общностната политика спрямо националните насоки на развитие.
За първи път вниманието на страните- членки е насочено към образованието през 1971 година, а като самостоятелна област на регулиране влиза с Договора за Европейския Съюз от Копенхаген (1992 година), като изрично е посочено, че всяка страна е отговорна за съдържанието и организацията на обучението в собствената си система.
Основният принцип, залегнал в политиката е разбирането за европейското образователно пространство като форум за обмен на идеи и добри практики. Европейското измерение в образованието произлиза от принципа на тясно партньорство между страните-членки.
Конкретно изискванията на Съюза по отношение на образованието се отчита в следните аспекти:
►►Участие на страната в европейските образователни програми – “Сократ”, “Леонардо да Винчи” и “Младеж”. Тези програми са основни инструменти на Съюза за изпълнение на политиките в сферата на образованието и на осъществяване на интеграцията между страните-членки, както и при включване на страните-кандидатки. Чрез тези програми се концентрират и обединяват усилията на държавите за развитие на основните политики – изграждане на качествено общо образование (чл. 149 от ДЕС), развитие на професионално образование, преодоляващо рисковете от социална изолация и осигуряващо достъп до пазара на труда без ограничения (чл. 150 от ДЕС); подготовка чрез всички образователни средства за активно европейско гражданство;
►►Развитие на образователната реформа в областта на общото образование. Създаване на условия за приложение на Директивата за обучение на децата на работниците - емигранти. Проследяването на реформата изисква ясно изразени параметри на набелязаните насоки на промените и очакваните крайни цели. При осигуряване изпълнението на Директивата също е необходимо да се покаже ясно, че този въпрос има свое продължително планиране, което да гарантира пълното приложение на изискването от момента на присъединяване на страната към ЕС;
►►Развитие на системата на професионалното образование. Вниманието е насочено главно към разработване на програми и актуализиране на съществуващи, към процедурите за придобиване на квалификация, към оптимизиране на мрежата от професионални училища и към връзка със социалните партньори.
►►Развитие на висшето образование. Вниманието в този сектор акцентира върху изграждане на системата на колежанското, неуниверситетско професионално образование; на мерките за осигуряване качество на образованието; на създадените възможности за мобилност на студентите, за преминаването им от една система в друга и за улесняване на признаването на придобитото академично образование и професионална квалификация.
►►Развитие на “европейски измерения в образованието”. Това понятие е израз на политическото разбиране, че Европейският съюз е невъзможен без възприемането и подкрепянето му от гражданските общества на държавите -членки. За провеждане на тази политика на европейско знание най-сериозно участие има образованието. Европейските измерения включват цялото безкрайно разнообразие от начини да се популяризира обединението на Европа сред хората, особено младите хора – изучаване на европейски езици, информация за всички аспекти на интеграцията, информация за досегашния опит от присъединяване на страни към първоначалното обединение на шестте държави и очакваните последствия от разрастването на Европейския съюз до почти 30 държави, умения за работа с информационни и комуникационни технологии, за да има условия за реална интернационализация на образованието и за създаването на европейско образователно пространство. Специфични инициативи в тази насока се очакват от всички сектори на образованието, включително при взаимодействие на официалното и неофициалното образование, като тази връзка се насърчава активно.
►►Организиране на система на непрекъснато обучение чрез средните училища, университетите и неофициалните образователни институции. Рисковете от социална и трудова изолация се увеличават непрекъснато както поради бързите промени в икономиката, науката и технологиите, така и поради големите регионални неравенства в жизнения стандарт на страните-членки и още повече на кандидатките за членство в Европейския съюз. Тези различия могат да се преодоляват основно чрез качеството на притежаваните способности и умения на хората. Знанията и уменията са социален капитал, който изисква непрекъсната грижа, и това е причината обучението през целия живот да заема една от ключовите позиции при оценяване адекватността на една образователна система спрямо потребностите на съвременното общество. Системата за непрекъснато обучение изисква и подходящо изграден административен капацитет, който да обхване стратегията и изпълнението й в цялост.
►►Особена актуалност сред наблюдаваните раздели придоби областта “Учене през целия живот” след решенията на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 година. На тази база беше разработена детайлна работна програма относно бъдещите цели на системите на образование и обучение.
►►Изграждане на “Европа на знанието” – това е стратегия на ЕС, която акцентира на значението на образованието и обучението, иновациите и изследванията както за индивидуалното развитие на отделните граждани, така и за тяхната подготовка за професионална реализация, която от своя страна спомага за увеличаване на заетостта в общоевропейски контекст.
2. Институции по образованието в ЕС
Съветът на Европа и Европейският съюз са най-значимите европейски институции, които се занимават с образованието. Докато политиката в областта на образованието на Съвета на Европа се формира преди всичко чрез многогодишни проекти и специализирани конференции, чиито резултати се включват в резолюции и препоръки, Европейският съюз се концентрира особено върху програми за действия. Създадената през 1957 година Европейска икономическа общност първоначално не притежаваше компетентност да създава европейско право в областта на образованието. В съответствие с това Съдът на ЕО в постоянното си правораздаване определи, че Общността няма обща компетентност за образователното дело. Независимо от това Договорът за ЕИО съдържа разпоредби, които са от значение за образователното дело в държавите-членки. Тази тенденция бе засилена с подготовката за европейския вътрешен пазар и преди всичко със сключването през 1992 година на Договора за Европейския съюз (Договор от Маастрихт). Образованието и обучението станаха самостоятелни задачи на Общността. Усили се тенденцията, че от една икономическа общност би могло да произлезе една образователна общност. Все пак в предишната редакция на чл. 151 на ДЕО все още се посочваше, че Общността би следвало да установява "общи принципи за осъществяване на съвместна политика в областта на професионалното образование", докато чл. 150 на ДЕО, сменил след Маастрихт член 151, предоставя на Съвета на Европейския съюз възможността да издава правни и административни разпоредби, които обаче трябва да се ограничават само до подкрепа и допълване на мерките на държавите-членки в областта на образованието. Чл. 149 на ДЕО, който посочва подкрепящата и допълваща функция на мерките на Европейския съюз, за първи път също засяга общото образование, за което досега Европейският съюз изобщо не притежаваше изрична компетентност. Освен това като поле за дейност на Европейския съюз се посочва "приносът за висококачествено общо професионално образование". Преди всичко е ясно, че Европейският съюз притежава правото за финансово подпомагане на сътрудничеството на държавите-членки в областта на образованието, дори и за всички посочени членове да важи резервата, касаеща принципа на субсидиаритета, и да е предвидено изключване на каквото и да било хармонизиране на правните и административните разпоредби на държавите-членки. В посочените членове се подчертава суверенитетът на държавите-членки в общото и професионалното образование чрез изтъкването на "отговорността на държавите-членки за съдържанието на обучението и за оформянето на образователните системи".
Докато при чл. 149 на ДЕО (общо образование) вече се прилага процедурата за съвместно вземане на решенията съгласно чл. 251 на ДЕС, за чл. 150 на ДЕО относно професионалното образование важи процедурата на сътрудничество с Европейския парламент (ЕП). Все пак Договорът от Амстердам предвижда, че и за чл. 150 на ДЕО трябва да важи процедурата за съвместно вземане на решенията. Съгласно нея както при общото образование, така и при професионалното образование освен Икономическия и социален комитет с право на съвещателен глас се включва и Комитетът на регионите. Всички органи на Европейския съюз дават своя принос за политиката в областта на образованието. В образователната област Европейският съвет е инициативен орган. Съветът на Европейския съюз като съвет на европейските министри на труда и социалното дело, с подкрепата на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите работи по въпросите на общото и професионалното образование.
Европейската комисия притежава инициативната роля в процедурата за вземане на решения и изпълнява решенията на Съвета на Европейския съюз. Отговорна за това е Генерална дирекция XXII (Общо и професионално образование и младеж). Европейският парламент участва не само в процедурата за вземане на решения. Чрез бюджетната си компетенция той участва в определянето и на финансовото осигуряване на мерките в сферата на образованието. Той води съдържателни дискусии по теми на политиката в областта на образованието, прави предложения до Комисията и Съвета и в своите доклади интензивно следи работата на органите на ЕС. Центърът за подпомагане на професионалното обучение (Седефоп) в Солун съветва Европейската комисия по въпроси на професионалното обучение и осъществява мерките на ЕС в тази област.
В областта на общото образование ЕС си поставя задачите:
• Да подкрепя сътрудничеството между държавите-членки;
• Да задълбочава европейското измерение и да съдейства за изучаването на езиците на ЕС.
Европейският съюз подпомага задочното обучение; мобилността например чрез признаването на дипломите; засилва сътрудничеството между образователните институции и обмяната на опит за европейските проблеми в областта на образованието. Целите на ЕС в сферата на професионалното образование са:
• Приспособяване към процесите на индустриална промяна;
• Подобряване на професионалното първоначално обучение;
• По-нататъшна квалификация;
• Мобилност на обучаващите и на младежите;
• Подпомагане на европейското сътрудничество по въпроси на професионалното образование;
• Обмен на информация и опит.
Програмата Сократ обединява, при петгодишни периоди на продължителност, всички мерки за сътрудничество в областта на общото образование. В подобластта Eразмус се подпомагат програми за сътрудничество между страните от ЕС в сферата на висшето образование, а в подобластта Комениус проекти за партньорство между училищата. Сократес подкрепя обучението на преподаватели по чужди езици, както и в една друга подобласт проекти за образование на хора в зряла възраст. Европейският съюз форсира взаимното признаване в рамките на ЕО на дипломите за завършено висше образование и подкрепя чрез Сократес организацията на свободно задочно обучение и използването на нови информационни технологии. През 1996 година годината на "съпътстващото живота европейско обучение" бе лансиран планът за действия на ЕС за една европейска инициатива в училищното образование "Обучение в информационното общество". Програмата за действия Леонардо да Винчи обединява всички подпомагани от ЕС инициативи в областта на професионалното образование, сред които също попадат сътрудничеството между висшето учебно заведение и икономиката по отношение на образованието и по-нататъшната квалификация, както и проектите за обучение по чужди езици на младежите в рамките на тяхното професионално образование. Чрез програмата Темпус се оказва подкрепа на страните от Централна и Източна Европа, на независимите държави от бившия Съветски съюз и на Монголия за сътрудничество в сферата на политиката в областта на висшето образование. Ускорява се отварянето на програмите на Общността за асоциираните страни от Централна и Източна Европа.
Със своите програми за действия Европейската общност междувременно зае съществено положение в областта на общото и професионалното образование. Действителното финансово осигуряване на цялата програма по никакъв начин не съответства но потребностите, което например става ясно от големия брой на постъпилите предложения. В средносрочна перспектива това би могло да доведе до дискусии по въпроса образование между Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, който се опитва да отговори на изискванията на образованието в ЕС със своето искане за увеличаване на средствата (например при Сократес).

3. Проблеми по отношение на образованието в ЕС
Общият брой на студентите във висшето образование е 16 милиона и нараства постоянно. Между 1998 и 2002, годишното нарастване на броя на студентите в 25-те страни членки е 2 %, въпреки слабото намаляване на населението в съответната възрастова група (студенти на възраст 20-29).
Политическият ангажимент за увеличаване броя на студентите често води до необходимостта за контролиране на разходите. Като се има предвид, че частта от БВП, отделян за висше образование е по-нисък от този за начално и средно образование (съответно 0.1 % и 1.2 % по-малко), разходите за един студент са много по-високи. Обикновено издръжката на един студент във висшето образование е най-малко два пъти по-висока от тази на ученик в началното образование.
Само няколко страни в Европа са запазили свободен достъп до програмите за обучение във висшето образование. Много малко са страните, в които дипломата за завършено средно образование е достатъчна за прием във висше училище. В повечето европейски страни се прилагат различни системи за подбор, които ограничават достъпа до обучение във висшите училища.
В повечето страни-членки на ЕС над 25% от дипломираните висшисти през 2002 г. са завършили социални науки, икономика и право. Дипломираните в областта на природните науки, математиката и информатиката почти във всички страни представляват под 15 % от завършилите. Въпреки това, в периода 1988 и 2002 г. увеличаването на броя на дипломиралите се в тези области остава необратимо.
Нарастването на относителния дял на специалистите в тези области на 1 000 жители на възраст между 20 и 29 години е 10%, а в някои случаи и 50%.
С изключение на много малко страни, в които училищната автономия е доста ограничена (Гърция, Кипър и Люксембург), училищата имат значителна свобода на действие по отношение съставяне графика на учебните занятия, сформиране на паралелките, избор на учебници и на методи за преподаване.
Различията между страните по отношение на училищната автономия са главно в областта на управлението на човешките ресурси. В редки случаи училищата определят времето, в което учителите трябва да преподават или назначават училищния директор. Страните, в които в тези области училищата имат най-голяма свобода са Белгия (фламандска общност), Обединеното кралство, Холандия и Швеция.
По отношение на управлението на финансовите ресурси степента на участие на училищата зависи от това дали ресурсите се отнасят до операционни дейности или до придобиване на недвижимо имущество. Текущите разходи обикновено се управляват от училищата. Що се отнася до иницииране придобиването на недвижимо имущество това обикновено рядко се осъществява от самите училища. Използването на средства от частни фондове се разрешава се разрешава в повечето страни, но само много малко училища могат да взимат заеми. Използването на средства от частни фондове се контролира и е ограничено в много страни и училищата не могат да използват такива средства за наемане на педагогически кадри.
Високите изисквания за назначаването на училищни директори отговарят на нарастващите им отговорности. В тази връзка, програмите за подготовка навсякъде включват съдържание, отнасящо се до преподаването и администрирането, както и до управлението на финансови и човешки ресурси. Въпреки че вътрешното оценяване на училищата е широко разпространено и изисква комплексни умения, подготовката в тази област рядко е част от програмите за подготовка на училищните директори.
Качеството на образованието е една от основните грижи на управленците в образованието. Контролът върху качеството обикновено се извършва по комбинирани критерии, в т.ч. мониторинг на системите като цяло, вътрешно и външно оценяване на училищата, индивидуално оценяване на учителите. В много малко страни оценяването е съсредоточено главно върху учителите. В повечето европейски страни се осъществява вътрешно и външно оценяване на училищата. Често тези два подхода са обединени. През 2002/03 учебна година над 10 европейски страни са провели външно оценяване въз основа на списък от критерии, разработен на централно ниво.
В някои страни като Чехия, Холандия, Португалия, Швеция, Исландия и Обединеното кралство отскоро се прибягва към публикуване на резултатите от това оценяване.
По отношение на цялостния мониторинг на образователните системи, резултатите от оценяването на учениците, резултатите от централизираните изпити за придобиване на квалификация много често се комбинират с докладите от външното оценяване на училищата. В последните години, във все по-голям брой страни се въвеждат външни изпити (тестове) за целите на мониторинга на образователните системи. Тези изпити (тестове) се администрират на различни нива и се полагат от всички ученици или определени групи от тях..
Организацията и управлението на образователните системи в новите страни-членки са подобни на тези в 15-те страни-членки на ЕС
Значителни различия между 10-те нови страни-членки и останалите 15 се наблюдават единствено в областта на разходите за образование и в дела на завършващите горната степен на средното образование.
Увеличава се броят на децата в предучилищна възраст, записани в образователни центрове, които са част от системата за образование. През 2004 г. предучилищното възпитание е обхванало 60% от деца на възраст 4 години почти във всички страни. В Ирландия тези деца са в системата на началното образование. За кадрите в предучилищното възпитание се изисква висше образование, придобито най-малко след 3-годишна продължителност на обучението. Във всички страни образователните цели са ясно определени. По-голяма част от страните са изработили препоръки за преподавателските подходи, които следва да отговарят на образователните потребности на децата в ранна възраст. 2/3 от страните осъществяват ръководство при наблюдението върху уменията, които децата трябва да придобият преди постъпване в началното училище.
Докато почти всички 4-годишни деца в началното училище имат достъп до библиотека, само половината от тях я посещават с учителя си поне веднъж седмично. В обучението по четене най-често се използват учебници или христоматии. По отношение на достъпа до библиотеки, половината от анкетираните ученици ги посещават със своя учител поне веднъж седмично. Детските книжки, които са допълнително помощно средство в повечето страни, се използват по-рядко. Честото използване на софтуер е рядко и се прилага на по-малко от един ученик на всеки 10 в три страни (Холандия, Швеция и Обединеното кралство).
ѕ от всички ученици в Европа прекарват най-малко 5 часа седмично в класната стая за обучение по майчин език, като по-голямата част от учителите на четвърти клас задават на учениците си домашни работи по този предмет. Най-често използваният подход за преподаване на четене е обучението на целия клас. Учителите придават по-голямо значение на комуникацията с учениците едновременно и задаването на отделни задачи на всеки един от тях. В Швеция се отдава голямо значение на разделянето на учениците на малки групи.
Въпреки, че всички страни разработват възможностите за използване на компютри и най-вече достъпът до интернет, различията между отделните страни остават значителни В повечето страни се падат по-малко от 10 15-годишни ученици на един компютър. В други страни на един компютър се падат над 20 ученика. В периода 2000-2003 броят на училищните компютри с интернет връзка е нараснал значително. В скандинавските страни и в Люксембург почти всички компютри имат интернет връзка. В няколко страни по-малко от 2/3 от компютрите имат такава.
В началното училище отношението ученици/учител почти във всички страни е под 20, като само в няколко страни това отношение е значително по-малко. Например, в Италия, Унгария, Португалия и Норвегия на един учител се падат 10-11 ученика. Съгласно данните от PIRLS за 2001 г., паралелките в началните училища са обикновено по-малки от официално определеният максимален брой на учениците в една паралелка. Например, в някои страни 9-годишните ученици са в паралелки с по 30 деца, а в други - в паралелки с по 15 деца.

Заключение
Законодателните инициативи в рамките на Болонския процес следва да се разглеждат като органично цяло от цялостния процес на хармонизация и адаптация на общото законодателство на Европейския съюз. Като едно от основните нововъведения се разглежда възприемането на тристепенната система във висшето образование. Утвърждаването на бакалавърската степен като основен елемент от подготовката на специалисти с висше образование цели формирането на специалисти с по-широк профил, с по-големи възможности за адаптивност и мобилност в условията на бързо променящия се пазар на труда в условията на евроинтеграцията. Вторият важен елемент от тази система е магистърската степен, която позволява задълбочаването и разширяването на познанията на специалиста в дадена научна и професионална сфера. Докторската степен, която е последната образователна степен в тази триделна система има за цел да осигури подготовката на кадри с тясна фундаментална подготовка в дадена сфера.
От друга страна, в унисон със съвременните глобализационни процеси, образованието в ЕС е насочено към това да придружава хората в процеса на преминаването им от позицията на зависимост от другите към осъзната и доброволна солидарност спрямо света около тях. За тази цел образованието трябва да помага на хората, да разбират по-добре себе си и другите чрез по-доброто разбиране на света около тях. Придобиването на знания е първата стъпка за по-доброто възприемане на растящата комплексност на глобалните събития и за преодоляването на пораждащата се от тях несигурност. Следващата стъпка е изграждането на способността, фактите да бъдат разглеждани в правилния им контекст и потока от информация да бъде критично преценяван, за да се стигне накрая до изграждането на лична преценка.
В ЕС, образованието трябва да помогне на всеки индивид да осъзнае собствения си произход, да се самоопредели. Но то трябва и да възпита уважението спрямо чужди култури, предвид мултикултурността в Европа.
Как образованието може да помогне за гарантиране на правата на човека и основните свободи и за укрепване на плуралистичната демокрация? Може ли то да сближи народите на Европа и да допринесе за по-голямо взаимно разбирателство и доверие? Може ли да помогне на европейските правителства и граждани да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени съвременните общества?
Съветът на Европа се стреми да отговори на тези многостранни въпроси, като:
· осъществява големи проекти за средно и висше образование, и за образование на възрастните хора;
· подпомага обмена на идеи, опит и научни изследвания;
· насърчава връзките, обмена и създаването на нови партньорства и мрежи;
· стимулира признаването на образователни степени;
· публикува практически изследвания и наръчници за служителите, които определят политиката, и за преподавателите;
· развива сътрудничество с други европейски институции и неправителствени организации.
Според постулатите на ЕС, вече не е достатъчно само задоволяването на всяко дете още от най-ранна възраст с определени знания, от които то ще може да черпи за бъдещето. Всеки един човек трябва да се научи, да учи през целия си живот, да умножава знанията си, да развива способностите и квалификациите си и да се приспособява към един променлив, комплексен и взаимно свързващ свят.
Източници:
Балкански, П., “Висше образование за европейци”, С., 1999
Балкански, П., “Обединена Европа и интеграцията във висшето образование", С., 1999
Вайденфелд, В., “Европа от А до Я”, С., 1999
Образователна политика на Съвета на Европа (СЕ): http://www.paideiafoundation.org/_paide ... ension.doc
Способността за учене: Нашето вродено богатство. Доклад на UNESCO за образованието през 21 век. Изд. на Германската комисия към UNESCO. 1997
http://www.socrates.bg/
http://www.hs.government.bg/hs/projects ... ovanie.htm