История на българското образование

[Mozo]

18. НОВОБЪЛГАРСКО ПРОСВЕТНО ДВИЖЕНИЕ. ГАБРОВСКО УЧИЛИЩЕ

Същност на новобългарското просветно движение. То обхваща:

оформя възгледите за функциите и методите на обучението и възпитанието.
развива се широка дейност за откриване на новобългарски училища
създават се учебници и друга помощта литература
откриват се неделни училища, читалища, развива се литература за деца.

НЕОФИТ БОЗВЕЛИ /ХИЛЕНДАРСКИ/ 1785-1848

Ученик на Софроний Врачански. Борец за църковна независимост и самостоятелно българско образование. Основава славяно-българско училище в Соколския манастир край Габрово. Създава учебници и съчинения, предназначени за българските деца: „Славянобългарско детеводство”, „Мати Болгария”, „Просветеният европеец”, „Реч за българската просвета” и др.
„Славянабългарско детеводство” е вид енциклопедия, разделена на 6 части: Първа част – буквар и читанка; Втора част – описва видовете сетива и техните органи; Трета част – граматика; Четвърта част – аритметика; Пета книга – география; Шеста книга – указания за водене на кореспонденция.

Педагогиески възгледи: отрича вродените добродетели. Счита, че никой не се ражда добър или лош. Тези качества се придобиват и зависят от обучението и възпитанието. За него науката е средство за борба срещу невежеството и предразсъдъците.

ПЕТЪР БЕРОН /1799-1871/. РИБЕН БУКВАР – 1824 Г.

Анализ на Рибния буквар

Предисловие – описва профилът на новобългарското училище; подчертава безкористността на учителската професия; описва обучението по взаимоучителната метода – 100 деца се разделят на десет чина по десет деца на чин. Най-отпред са най-големите, а най-отзад – най-малките. Тези, които усвояват най-бързо, се преместват по-напред. Учениците, които помагат на учителя да обучава по-малките се наричат „чиноначалници”. В Предисловието се засягат и въпроси на методиката – предлага азбуката да се срича А, Бъ, Въ, Гъ и т.н. като най-близко до българското звучене.
Във Втория дял на буквара са дадени молитвите
Третият дял съдържа добри съвети – пословици, поговорки, мъдри мисли
Четвърти дял - „Умни ответи” – използвани са поучения на древните гръцки автори: Диоген, Аристотел и т.н.
Петият дял – басни.
Шести дял – „Различни истории” – разкази за детството на велики хора.
Последна част – Аритметика.


ВАСИЛ АПРИЛОВ /1789-1847/ . ГАБРОВСКО УЧИЛИЩЕ /1835/

Васил Априлов е учил медицина във Виена. Отначало е бил с гръцко самосъзнание, но след това настъпва прелом в мисленето му под влияние на книгата на Юри Венелин „Старите и новите българи”.
Произведения:
„Българските книжници” – оспорва тезата, че Кирил и Методий са съставили азбуката на основата на сръбския, а не българския език.
„Денница на новобългарското образование” – преглед на политическата и културната история на България.

Откриване на Габровското училище. Първо набира средства от български търговци в Букурещ. Осигурява си подкрепата на търновския екзарх Иларион /грък/. Помолил Неофит Рилски да отиде в Букурещ и да усвои взаимоучителната метода, да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език. Програмният материал включвал четене и писане, математика, закон божи. Обучавали се по много деца. Имало наказания с пръчка и поощрения с цветни картончета.

НЕОФИТ РИЛСКИ – пръв организатор на взаимното обучение в Габровското училище, а след това и в Копривщица. Създава много учебна литература, подходяща за обучение на деца. Смятал, че богослужебните книги не са пригодени за тях.
Произведения: „Ученически дисциплинарен правилник”, „Краснописание4, „Аритметика”, Христоматия славянского язика”. Превежда Евангелието.




























22. ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

А. Периода на временно руско управление

Създава се Отдел на просвещението и духовните дела. Оглавява се от Марин Дринов – руски възпитаник. Концепции на Марин Дринов:
във всяко селище да се откриват училища;
въвеждане на задължително безплатно образование;
грижата за училищата да е на самото население;
светско и научно образование;
бързи мерки за подготовка на учители;
откриване на вечерни и неделни училища, библиотеки.

Б. Закон за обществените и честните училища. Създава се през 1885 г. по времето на министър Райчо Каролев. Урежда начините за издръжка на всички училища. Задължава всяко община да открие най-малко едно първоначално училище /4 г./. Над него има „главно училище” /3 г./ Накрая – гимназия – 4 г.

В. Учебното дело в Източна Румелия

Йоаким Груев е назначен за Директор на народното просвещение. Възприема три принципа – равноправие, автономия, и децентрализация. Училищата се уреждат в духа на създадения „Органически устав”. За координация се назначават училищни инспектори. Схемата на средното образование – 4 плюс 4 плюс 3 години – общо 11 г.

Г. Закон за народното просвещение от 1891 г. – приема се след Съединението на България и е пръв опит за създаване на единна образователна система. Стамболов е привърженик на широко достъпното, масово общо образование, както и на силното държавно начало в управлението на образованието. Министърът на образованието от това време е Георги Живков. Според този закон Министерството управлява и надзирава всички учебни заведения. Училищните настоятелства остават, но нямат право да назначават и освобождават учители. Всички деца от 6 до 12 г. са длъжни да посещават училище.
Двустепенна структура на обучение:
основно училище
гимназия

Урежда се и статутът на частните училища.


23.ЗАКОН ЗА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТ 1909 Г. /ЗАКОНЪТ „МУШАНОВ”/

Приема се по време на управлението на Демократическата партия, начело с Александър малинов. Законът носи името на тогавашния образователен министър Никола Мушанов. Политика на закона:
утвърждава централизацията на образованието, но я съчетава със самоуправление;
разширява самоуправлението на народните училища, както и на училищните настоятелства;
настоятелствата имат право да назначават и уволняват учителите.

Промяна през 1921 г. – 7-годишният основен курс на образование става задължителен; в Софийския университет се създават три нови факултета: Агрономически, Ветеринаро-медицински и Богословски.

Структура на образованието според Закона от 1909 г.

детски училища /детски градини/ - от 5 до 7 г.
първоначално училище – 4 г.
прогимназия – 3 г.
професионални училища – 2 до 3 години /след прогимназия/
реалки – 3-годишен гимназиален курс;
гимназии – 5 годишно обучение; дава достъп до висше образование
педагогически училища – 2 г.; дават педагогическа правоспособност; 10 мъжки и 6 девически;
средни специални училища: по-висока степен на професионалните училища.
Полувисше образование: 2 до 3 години /горска, търговска, художествена академия/; съществуват за кратко; по-късно стават висши.
Висше образование: университети в София, Варна, Свищов.


24. РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА МИСЪЛ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. ОСНОВНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА НА НАУКА.

Развитие на педагогическата мисъл след Освобождението. Основни педагогически направления.

В България имат отклик почти всички идеи, които се разпространяват и в западните страни
- Теория за „гражданското възпитание” - влияние на немската педагогическа мисъл – младите да престояват по-дълго в училище и да се образоват в духа на гражданските добродетели /Кершенщайер/.

Теория за „трудовото училище” – Джон Дюи, Роберт Зайдел и др. – търсене на пътища за свързване на теоретичното обучение с практическите задачи.

Идея за „дидактическото художество” – Джон Ръскин: да се използват по-богато произведенията на изкуството в учебния процес, а самият учебен процес да бъде проникнат от творчество.

Идеи за „реформени училища”: експериментират се нови форми и методи на обучение. В България изразител на тези идеи е проф. Петър Нойков. Изпробва идеята за активното образование, вдъхновен от идеите на Русо и Толстой.

Хербартианство – по името на Й.Ф. Хербарт: обосновават философски педагогическата наука и възприемат модела на формалните степени в образованието, към които се придържат стриктно. Възприема се като ифициална политика.

Социална педагогика: подкрепя обществената насоченост на образованието и обучението. Целта й е възпитание в интерес на социалното/обществено цяло. Интересите на индивидуално-личностното развитие стоят на заден план.

Движение за свободно възпитание – изисква от училището да се съобразява с интересите и потребностите на учениците и да поставя детето в центъра на педагогическата дейност.

Софийски университет.

А. Възникване.

Идеята за създаване на българско висше училище се реализира при правителството на Стефан Стамболов. Възниква през 1888 г. като Висш педагогически курс към Софийската държавна класическа гимназия. Временните правила за дейността му включват само „историко-педагогическо отделение” с 3 специалности: философия /с педагогика/, история и славянска филология. Целта е да се обучават учители за средните училища. Управлява се от Съвет на преподавателите, оглавяван от председател с едногодишен мандат.

Б. Развитие
- 1889 г. се приема Закон на Висшето училище. Акцентът се премества от подготовката на учители към развитие на науката изобщо. Открива се второ отделение на Висшето училище – физико-математическо. Продължителността на обучението е определена на 3 години.

1891-92 г. отделенията се преименуват във факултети; продължителността е увеличена на 4 г. През 1892 г. е открит третият факултет – юридическият.
1894 г. – Приет е нов Закон за Висшето училище, който окончателно уреда структурата и управлението.
1904 г. – Министър Иван Шишманов прокарва Закон за университета, с който то придобива името „Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”.


Представители на педагогическата наука

Димитър Кацаров /1881-1860/ - завършил в Женева, защитник на теорията за свободното възпитание;
Петко Цонев /1875-1950/ - завършил в Цюрих, работи в областта на експерименталната педагогика.
Михаил Герасков /1874-1957/ - завършил в Цюрих, чете лекции по педагогическа психология;
Христо Негенцов /1881-1953/ - работи в областта на история на педагогиката и българското образование.