Рамка за оценка на правонарушител

[Mozo]

Мартин е на 15 години. Родителите му са заминали в Испания, когато е бил 3-годишен, тъй като фирмата, в която са работили е фалирала и те не успяват да си намерят друга работа. Когато е на седем, те се развеждат и след време всеки заживява с друг партньор. Мартин е отглеждан от баба си и дядо си, които са възрастни и не могат да упражняват достатъчен контрол върху него. След 11-годишна възраст Мартин започва системно да бяга от училище, има лош успех, на няколко пъти дядо му го хваща да краде пари от вкъщи. На 12.02.2011 г. във Второ районно управление на МВР е подаден сигнал за побой. След като отиват на адреса, полицаите заварват в апартамента на 16-годишния Росен, който е оставен без родителски надзор, група непълнолетни, сред които е и Мартин. Всички са употребили голямо количество алкохол, а някои дори наркотици. Сред тях са и две момичета – едното на 15, а другото - на 16 години. Върху Росен е упражнено физическо насилие, той е с лека фрактура на черепа. Откаран е в Спешното отделение на местната болница от екип на Бърза помощ. Виновникът е Мартин, който е нападнал момчето след скандал заради едно от момичетата. Той е употребил алкохол и в него са намерени няколко цигари с марихиана и две таблетки амфетамини. Момчето няма други кримални прояви. Заведен е на отчет в Детска педагогическа стая.1


РАМКА ЗА ОЦЕНКА

1. История на живота
1.1. Ранно детство
Мартин е единственото дете на Йорданка и Младен Петрови. Той е желано и очаквано дете. С оглед на това, че родителите му се отделят от него, когато той е съвсем малък е трудно да говорим за привързаност. Той обича майка си и баща си, но е обиден, че не са до него постоянно и се чувства изоставен.
1.2. Данни за насилие в семейството
Няма данни за малтретиране в семейството. Родителите на Мартин никога не са го удряли. Дядото Петър е по-строг и е пошляпвал детето, но с възпитателна цел. Към него никога не е проявявана агресия. Отношенията между майката и бащата са били стабилни, не е имало сериозни конфликти, или ако е имало, никой не е бил свидетел и са останали скрити. С течение на времето, под натиска на проблемите, отношенията им стават обтегнати и се разделят. Бабата и дядото живеят в разбирателство.
След като отношенията на родителите се влошават, техният интерес към детето отслабва. Връщат се в страната по-рядко. А когато са тук, всеки се опитва да настрои детето срещу другия родител. Може да говорим за известно неглижиране, тъй като въпреки че го осигуряват материално, Мартин не чувства тяхната емоционална подкрепа, от която се нуждае всяко дете.


1.3. Семеен статус и родителски капацитет
Семейството има добър социален статус. И двамата родители работят в частна фирма с добро заплащане, която обаче фалира и те дълго време не могат да си намерят работа. Накрая решават да заминат в Испания, където си намират добре платена работа. И двамата имат висше икономическо образование.
Няма данни за криминално минало в семейството.
Първите години от брака на семейството са безпроблемни. Родителите са колеги. Живеят на семейни начала в продължение на една година, после сключват брак. Появява се детето, което е на 2 години и половина, когато фирмата фалира и родителите остават без работа. Отношенията им стават обтегнати, четри години след като заминават в Испания, те се разделят и след време заживяват с други партньори.
Възпитателният им стил е неглижиращ. Те считат, че осигуряването на достатъчно средства ще осигури на детето им добър живот.
Детето е оставено на грижите на дядото и бабата, която е инвалид. Те не могат да упражняват достатъчен контрол върху детето и да се справят с него.
1.4. История на поведенческите проблеми
Мартин е непослушен от малък. Откакто родителите му се разделят, когато той е на почти седем години, става непослушен, забелязва се дефицит на вниманието. Когато е на девет години бута свой приятел от пързалката, който го обидил, и детето си счупва ръката. На 11 години дядо му го хваща да краде пари отвкъщи. Системно започва да закъснява, отношението му към баба му и дядо му става агресивно. Той не ги уважава и дори често ги обижда и ругае. Въпреки че дядо му крие парите си, Мартин ги намира и отново краде. Родителите не вярват и мислят че възрастните хора преувеличават, тъй като когато те са в България Мартин се държи прилично. Не е криминално проявен до 15-годишна възраст. Тогава е прибран и заведен на отчет в Детска педагогическа стая за притежание на марихуана, употреба на алкохол и нанасяне на телесна повреда.
1.5. Значими възрастни.
Като такива могат да се определят неговите родители, които обаче не присъстват пряко в живота му, поради финансови причини. Те са единствените, към които Мартин изпитва някакъв респект и положителни чувства.

Оценка:
Идентифицирани проблеми:
Висока степен на риск.
Раздялата на родителите води до отчуждаване от баба му и дядо му и ранното започване на поведенчески проблеми. Липсата на семейна обстановка и родителско внимание, попадането му в лоша среда го тласкат към извършване на лоши постъпки. Опитвайки да се докаже пред приятелите си и да получи внимание той употребява аклохол и наркотици. Мартин изпитва гняв и омраза.Употребява физическо насилие над връстници. Връзката между росителите и сина е нарушена, тъй като не могат да общуват пълноценно. Употребата на наркотици, започването на противообществени прояви в една сравнително ранна възраст са предпоставка за висока степен от риск от рецидив.


Идентифицирани нужди:
Мартин има нужда от подкрепата на родителите си. Те трябва да прекарват повече време с него и да проявяват постоянен интерес към детето си. Трябва да се работи с психолог, педагогически съветник или семеен терапевт, за преодоляване на агресията и сближаване на членовете на семейството.
Ресурси/проективни фактори:
Родителите на Мартин са значимите за него хора и те трябва да са до него в този труден момент. Необходимо е да усети подкрепа и по някакъв начин да се почувства значим, тъй като той има нужда от внимание и подкрепа.

2. Характеристика на асоциалното поведение.
2.1. Характеристика на настоящото нарушение.
Вид на проявата: нанасяне на телесна повреда, придружена с употреба на алохол и наркотични вещества.
Обстоятелства, период на извършване: Употреба на алкохол и наркотични вещества на купон, на който присъстват само непълнолетни лица. Мартин нанася побой на 15-годишния Росен заради момиче, след което Росен е настатен в болница с фрактура на черепа.
Брой на проявите при настоящото нарушение: употреба на алохол; употреба на наркотици; нанасяне на тежка телесна повреда.
Начин на извършване на проявата: самостоятелно.
Жертва: Росен Иванов, който е с фрактура на черепа, но без опасност за живота.
2.2. Отношение към нарушението
Мартин първоначално отрича постъпката си и се оправадава с другите, но после с нежелание и страх признава, че той е наранил Росен. Трудно поема отговорност за извършеното поради страх от последващото наказание и се опитва да намали вината си, като се оправадава, че е бил предизвикан. Впоследствие се разкайва.
Мартин не може да обясни защо е постъпил така, не иска да признае, че са се скарали за момиче. Той действа агресивно под влияние на групата и опитвайки се да подтисне празнотата в себе си, която незаинтересоваността на родителите е предизвикала. Мартин се чувства неудобно, заради това, че е наранил Росен и донякъде съжалява за постъпката си, но не съвсем, тъй като твърди, че е бил предизвикан.

Целият материал: