Методи на социалната работа с деца с девиантно поведение

[Mozo]

Методи на социалната работа с деца с девиантно поведение
Методи за изучаване на личността – цел на тези методи се явяват: системата от възгледи и представи на клиента, неговите нравствени критерии, ниво на интелектуално развитие, обем знания, особености на характера, психично развитие.
Правила за изучаване на личността:
Целеролагане – да се определят целите, конкретните задачи, време и очаквани резултати;
Взаймоствързаност – личността трябва да се изучава взаймосвързана с обществото, семейството, социалното обкръжение, защото тя е социален продукт;
Динамик – личността трябва да се изучава, като съпоставят данни от различни жизнени периоди. Това ще оформи тенденция за развитието на личността;
Комплексност – предполага съпоставяне, анализ и синтенз на всички данни.
Функционална оценка на поведението – се явява подход, който включва разнообразни методи и стратегии за диагностициране на причините и да се идентифицират вероятните вмешятелства, насочени към проблемното поведение.
Възможни алтернативни стратегии и оценки – нужно е използване на разнообразни методи за оценка, за да бъде разбрано детското поведение. Добре изработения план за оценка позволява да бъдат предсказани обстоятелствата, при които проявата на праблеми в поведението се явяват повече или по-малко вероятно. Тъй като проблемното поведение произлиза от различни причини, изследването и оценката трябва да се провеждат от различни ъгли.
Техники за провеждане на функционална оценка на поведение:
Косвена оценка – при нея се провежда структурно интервю със съученици, преподватели и други лица, които имат пряка връзка с обекта на оценка. Интервюто с обекта може да бъде полезно за идентифициране на чувствата относно ситуацията, а също и причините за подобна реакция.
Пряка оценка – този метод може да бъде полезен за идентифициране на възможните фактори, които могат да влияят на поведението.
Анализ на данни – този анализ може да определи налице ли са модели, свързани с поведението. Ако не могат да бъдат определени такива образци се изгражда план за функционална поведенческа оценка, планират се други методи за оценка на поведението.
Създаване на хипотеза – хипотезата предсказва общите условия, при които проведението се явява като най-вероятно. Само когато смъсълът на поведението е известен е възможно да се състави индивидуален план за намеса. Преди да се приведе в действие съставения план, е необходимо да се формулира вероятностно обяснение за поведението.
Индивиди, оценяващи поведението – възможно е оценката на поведението да бъде направена от различни специалисти. Важното е да се обърне внимание, че вмешателството не трябва да бъде основано само на една оценка, на данните, събрани от един специалист.
План за намеса в поведенето – важен момент в плана е използването на информацията за съществуващата обкръжаваща среда и по какъв начин би могла да бъде променената, така че да поддържа индивида с отклоняващо се поведение.
Адресиране при дефицит в уменията – оценката може да указва, че индивида има дефицит в уменията на индивидите, че детето може да има отклоняващо се поведение, за да избегне или да избяга от определена ситуация. Ако индивида не знае как да изпълни очакваното поведение, интервенционалния план може да включва поддръжка, която да обучава в необходимите поведенчески и познавателни умения.
Използваните методи могат да влючват следните компоненти:
Идентифициране на стъпките, необходи за решаване на социалните проблеми.
Използване на ролеви игри, пресъздаващи ситуаци, при които е нужно разрешаване на проблем.
Практическо решаване на проблема в реалния живот.
Адресиране към дефицита в използването на уменията – ако функционална оценка на поведението показва, че подрастващия има необходимите умения, но не може да ги използва, интервенционния план може да включва методи, стратегии и поддръжка за повишаване мотивацията при използването им.
Най-ефективния и най-съдържателен подход за намеса е този, който е най-близко до функционална оценка на поведението. За да бъде избора на поведенческа намеса положителен, то той трябва да вклюва:
Замяна на проблемното поведение със съответстващо такова, което да обслужва само несъответстващата функция.
Увеличаване нивота на вече съществуващото съответстващо поведение.
Осъществяване на промяна в обкръжаващата среда, която да отстрани възможностите за участие в девиантно поведение.
Обезпечаване на поддръжка, необходима за подрастващиге, за да използват съответстващо поведение.
Внимателно да се подбере поведение, което да бъде укрепено в естествената среда.
Социална диагностика – ефективността и решението на социалните задачи или проблеми много често зависят от това, колко точно е била проведена диагностиката, доколко обективно е било оценено състоянието на социалния обект и доколко вярно са били избрани ориентилите, служещи като основа за социално изследване и оценка. Социалната оценка е методологически инстромент, който дава на управленческите органи необходимите знания, на основата на които се разработват различните социални прогнози и прокти, изучава се общественото мнение и морално-психологическия клемат в обществото.
Социалната диагностика включва в себе си редица етапи:
Предварително запознаване с обекта, което предполага получаване на достоверна предпоставка за предмета на изучаване, определяне на силните му и слабите му страни, възможните му насоки за изменение и усъвършенстване.
Провеждане на обща диагностика, т.е. поставяне на задаачи, разделяне на диагностицираните ситуации, определяне на нормативни параметри, избор на методи.
Провеждане на специална диагностика по всеки от проблемите, измерване и анализ на всички необходими показатели, извеждане на изводи, на основата на които се прави заключение.
Социалната диагностика са основава на редица принципи:
Обективност – безпристрастно разглеждане на социалния обект; изключване на промяна на действителността, в интерес на който и да е; безпристрастно заключение; изваждане на изводи с реална научна и практическа значимост.

Целият материал: