Приобщаващо образование - основна характеристика

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

НА ТЕМА:

ПРИОБЩАВАЩО УЧИЛИЩЕ – ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Въведение

От 01.08.2016 г. влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО)1, който регламентира функциите, организацията, финансирането, както и взаимоотношенията между образователните институции и всички участници. Акцент в него е приобщаващото образование, което поставя в центъра личността на детето. За постигане на образователните цели и осигуряване на резултатите в системата на образование законодателят е определил това да става чрез спазването на деветнадесет държавни образователни стандарта (ДОС). Един от тях е държавният образователен стандарт за приобщаващото образование.
А какво е приобщаващо образование? Кое училище е приобщаващо? Как да направим нашето училище приобщаващо? Защо е нужно да изграждаме приобщаваща училищна среда?...
Тези и редица още въпроси, свързани с приобщаващото образование, все по-често се чуват в пространството, особено след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, където за първи път изрично се постановява, че „приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование” (чл. 7. (2)).
На въпросът КАК то да се случи обаче все още няма еднозначен отговор. И това е нормално. Темата е широка, противоречива, понякога болезнена, обхваща много и разнообразни сфери и интереси и дори в световен мащаб се споделят различни гледни точки. Освен всичко друго, за нашата действителност тази тема е сравнително нова и в процес на изследване.
В тази връзка, М. Баева дава пример за приобщаващо образование с училище, в което „всички ученици, независимо от своите силни или слаби страни в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност”2. М. Баева е категорична в твърдението си, че приобщаващата детска градина/училище „приобщава за обучение деца, принадлежащи към различни етнически групи и култури, говорещи на различни езици, имащи различен физически, ментален, социален и икономически статус, с различни способности, интереси и цели на обучението. За тази цел училището/детската градина не трябва да се ограничава от единен учебен план и единен подход към обучението на всички деца. Учениците/децата трябва да усвоят общообразователната програма, но всеки постига това чрез индивидуален темп и понякога с различни резултати”3.
През последните десет години Центърът за приобщаващо образование търси отговори по тези въпроси – за кого е приобщаващото образование, защо приобщаващо образование, как се случва то... Изследвани са световни модели, партньорство с български училища и детски градини, за да адаптират някои от тези модели към нашия контекст.
В резултат на този процес ЦПО изведе Модел на за организиране на училищните процеси за изграждане на приобщаваща училищна среда и методология как този модел да се въведе във всяко едно българско училище, което се е отворило към идеята, че децата са различни и това е по-скоро ценност, отколкото недостатък.
Дълги години в близкото и по-далечно минало българските учители имаха комфорта да работят в образователна среда, значително изчистена от „проблемни” деца и ученици, както следва:
- децата със СОП попадаха в помощни и други специализирани образователни институции;
- ромските деца и ученици бяха насочвани в детските градини и училищата в рамките на самите ромски градски квартали, които бяха единствената опция за тяхното образование;
- децата с противообществени прояви бяха изпращани в трудововъзпитателни училища (ТВУ-та).
И така, до началото на прехода към демократични промени след 1989 г., когато в образователната ни система се наложи правото на избор на образователна институция (детска градина и училище), като описаните по-горе училища бавно и постепенно тръгнаха към историята. В наши дни съвсем възможна опция за формиране на паралелка в училището е участието на деца и ученици в тях, които:
• имат специални образователни потребности;
• нямат никакви формирани навици за умствен труд и не знаят български език;
• растат в семейства, в които агресията е ежедневие и те рано или късно я пренасят в образователната институция;
• имат регистрирани противообществени прояви;
• за техните семейства образованието не е висша ценност;
• възприемат учебния материал с лекота и се справят със задачи, които надхвърлят изискванията за тяхната възраст, и т.н.4
Като прибавим към всичко това и че голям проблем при една значителна част от родителите е липсата на компетентност, която да им позволява да помагат на децата си при усвояването на уроците и писането на домашните за училище, картината на паралелката/класа в училището става с доста тежки краски и сама по себе си доста стресова за съвременния български учител. В сравнение със ситуацията от близкото минало, когато той имаше своята неприкосновена зона на комфорт, сега ситуацията е много по-различна, а от неговата зона на комфорт почти нищо не остана. Като прибавим и факта, че редица нови явления в българското образование, към които можем да причислим и приобщаващото образование, изискват нови знания, умения и компетентности, често противоположни на онези, на които бяха обучавани учителите около и над 50-годишна възраст в педагогическите факултети (един значителен дял от българското учителско съсловие).

Целият материал: