Педагогика

[Mozo]

Педагогика. Проф. Пламен Радев.
Конспект
1. Предмет, структура и функции на педагогиката. Статут на педагогиката в системата от науки.
2. Езика на педагогиката.
3. Възпитателен процес в училище. Форми на възпитателни взаимодействия.
4. Социално възпитание в училище.
5. Емоционално възпитание в училище.
6. Интелектуално възпитание в училище.
7. Стратегии за справяне с агресията в училище и възпитаване на толерантност.
8. Форма на училищно възпитание.
9. Учебните съдържания в училище и техните компоненти – знания, умения и компетентности.
10. Държавни компоненти за учебните съдържания – учебни планове, учебни програми, годишни тематични разпределения.
11. Същност на ученето в обучението, теории за ученето и видове учене.
12. Същност, структура и функции на преподаването в училищно обучение.
13. Техники на учене и техники на преподаването.
14. Процес на учлищното обучение – структура и закономерности.
15. Цели на училищното образование и обучение. Таксономии на целите.
16. Принципи и методи на обучение.
17. Системи и външни форми на обучение.
18. Урокът като водеща външна форма обучение в училище. Типология, структура и планиране на уроците.
19. Доцимология – теория и практика на изпитването и оценяването в училищното обучение.

Увод
Същност на училището в Р.България.
Училищна институция – система, където се възпитават, обучават и се социализират учениците.
Клас, етап и степен.
Според етапа и степента на образованието неспециализирани училища са:
1. 1-4 клас – начален етап на образованието;
2. 1-7 клас – основно, за основна степен на образованието;
3. 8-12 клас – гимназии, гимназиална степен на образованието;
4. 1-10 клас – обединени училища – след 10 който желае може да постъпи до 12 клас;
5. 1-12 или 5-12 клас – средно училище, вече няма СОУ, има НУ, ОУ, СУ.
След 7 клас учениците могат да продължават ученето в други гимназии, например, профелирана, метаматическа, професионална и др.
Съществуват специализирани училища – спортни, културни, изкуство, духовни(религиозни). Училищата могат да бъдат държавни, общински и частни.
Други категории – педагогически специалисти са учители, учители в група, бивши възпитатели, възпитатели, психолози, педагогически съветници, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, треньори, директори и зам.директори.
Учителят е лице, което освен образователна и квалифицирана степен по определено персонално образование, притежава професия квалификациран учител, съобразно държавни изисквания.
Ученик е лице ангажирано в формалното училищно образование и записан в училище за обучение за завършване на клас.
Что е институция – структурен механизм на обществен ред на сътрудничество, които уреждат поведението на деца.
Нормативен акт – документ, който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуален неопределен субект.
Класификация на нормативните актове:
1. Основни нормативни актове на ЕС;
2. Конституцията на Р.България;
3. Решение на конституционното съдържание на Р. България;
4. Закони по силата на международни договори;
5. Указ на президента;
6. Закони и кодекси;
7. Решение на върховния административен съд;
8. Постановление на министерския съвет;
9. Правилници;
10. Наредби;
11. Институции;
12. Наредби на общински съвети.
Етапи на образование – период на обучение, обхващащ няколко последователни класа.
Степен на образование – период на обучение, последователно обхваща 2 етапа на образованието – основна степен (начален и прогимназиален), среден етап и втори гимназиален.
1. Предмет, структура и функции на педагогиката. Статут на педагогиката в системата от науките.
Науката е система от дейности за възпроизвеждане на нови знания. Представя тези знания в форми, които са разбираеми за публиката. Класификация включва: природни, инженерни, социални и математически.
Науките за образование са част от социалните науки, във тях влизат много научни дисциплини – семейна, преучилищна, училища педагогика, андрогогика, герагогика, философия на образованието, история на образованието, специална педагогика, социална педагогика.
Методи на обученето на различни дисциплини.
Всяка една наука, независимо от коя група е, има свой обект и предмет.
Обектът на науката се формира винаги по-общо. Примерно, обект на училищната педагогика е училищното образование.
Не е достатъчно една наука да бъде описана само от своя обект. За да се разграничат 2 науки е необходимо да се деференцират обектите им.
Предмет на училищната педагогика са: общи закономерности, технологии и форми на училищното възпитание и училищното обучение.
Образование:  възпитание; обучение.
Обекта е процесът на образование, възпитание и обучение.
Образование, възпитание и обучение  са 3 основни категории.
Структура – строеж.
Състои се от две основни части: теории на възпитанието; дидактика – наука за обучение.
Теория – съвкупност от универсални изказвания, които могат да се докажат и да се отхвърлят.
Педагогиката се състои от: предикативна педагогика – система от изказвания; нормативна педагогика; обектна педагогика; субектна педагогика; оценочна педагогика – оценяване; субект-обектна педагогика.
Функцията е свойство, поведение, действие: информативна; систематизираща(подреждане); нормативна(даваме норма); конструктивно-технологична(конструкции на урока); оценочна(даваме оценка).
Статут на педагогиката – кратки характеристики на педагогиката: нормативна наука; причино-следствена, винаги търси причини за следствия; интегративна наука; поведенческа наука.
Училищна педагогика – част от науките за образование, част от педагогическите науки и обхваща обяснения и предписания за ученците на училищна възраст.
2.Езика на педагогиката.
Събития и конструкти в науките.
Събитие – част от действителността, която се случва в определен отрязък от време, има начало и край. Има твърдения, че всяка една наука трябва да изследва предимно събития (в психологията – бихейвиоризъм, в който основните събития са организъм, среда, поведение и връзка между тях.
Что е конструкт – продукт на човешкото мислене и човешки абстракции.
Конструтки са категории, понятия, представи, обяснения. Науката и психиката са конструкти. Особено се използват в психологията на личността и когнитивната психология.
Конструктите са дух, душа, психика, цел, представа, мотив, потребност, мислене, памет. Референт – явление, поведенчески израз. Всяка емоция има референтно поведение.
В езика на педагогиката се срещат събития, конструкти и референти и езика й се стреми да бъде точен, недвусмислен, конкретен, да не се допускат типични за всекидневния език грешки.
В езика на педагогиката се съдържат:
1.група събития, характерни за педагогическата действителност.
2.конструкти и референти, които са типични за обяснение на педагогическата действителност.
3.категории и конструкти взети от езика на философията, психологията и направленията й, логиката, етиката, биологията, социологията.
Основни събития в езика на педагогиката: възпитание, обучение, образование.
Възпитание – обяснява се различно в антинаучната литература. Голям проблем в антинаучната литература е събитието възпитание. Чрез възпитанието се използват някои фактори, условия, средства за изменение на човешката личност. При възпитанието водещи думи са ценности, норми, принципи, стандарти.
Обучение – специална организация на фактори условия чрез преподаването и ученето влизат между си в специфични отношения, които позволяват ученето да преминава по-бързо, по-ефективно. Възпитанието и обучението са основен път, средство с което се постига образованието.
Според ЕС има три вида образование:
1.формално образование – извършва се в институции в добре структурирана среда (училищна, детски градини, университети);
2.неформално – се извършва от различни организации, където средата е по-свободно структурирана, например, научни центрове, клубове, центрове на подпомагане на личностно развитие;
3.информално – всеки получава по собствени мотиви, потребности, по собствен път(интернет и т.н.).
Други конструкти:
1. Личност – вид конструкт, който се отнася за вътрешна същност на човека с причинна роля за неговото поведение.
2. Качеството е скрит конструкт, а свойството е негова външна изява. Културата е конструкт, който включва набор от ценности, съгласия и социални практики свързани с определена сфера на дейността и обществото.
Елементи на културата: език; изкуство и наука; видове религии, начини на мислене и разбиране на света; духовност-ценностна система предавана от поколения на поколения; социална активност; човешки взаимодействия.
Ценности – социално-културни одобрени и споделени от повечето хора, представи за това, кое е добро, красиво, справедливо; те предават смисъл на нормите на поведението.
Изменение на човека – най-обща форма на човешката същност, неотменим атрибут на човешкото съществуване.
Развитието има три форми: прогрес, кръгово движение, регрес.
Формиране – постепенно създаване на различни параметри от човешката психика и поведение.
3.Възпитателен процес в училище. Форми на възпитателни взаимодействия.
Всеки един процес представлява последователни движения на взаимосвързани среди, етапи и състояния.
Възпитателен процес е продукт на взаимодействие между трите компонента: възпитателни съдържания; дейностите на учителите, дейности на учениците, училищна среда.
Възпитателни съдържания – различни видове знания, умения, компетентности. Към знанията влизат знания за социални, морални ценности и норми, стандарти, оценки на събития. Умения – различни видове социални умения. Компетентности – социална компетентност, морална, емоционална, интелектуална.
Меки компетенотности – некогнитивни, отнасят се специално до човешки взаимоотношения, отношения към себе си и управления на тези отношения.
Твърди компетентности – технологични и технични знания и умения в областта на природни, математически знания.
Целта на възпитанието е да подпомогне формирането и развитието на нормални и здрави личности.
Качества на здравите личности: Способност да общува и да комуникира; Добър слушател; Компетентност в някои области; грижа за външния вид и тялото; да излиза от трагични събития без депресия; чувство за хумор; адекватност; познаване на силните и слабите страни; живот в настоящето; да не се помним за трагиращи събития.
Общуване – основа на възпитателното взаимодействие. Социална интеракция – особен вид човешко субект-субектно отношение.
С общуване се предобива личностно измерение на това взаимодействие. Две страни: информационно-комуникативен, рецептивен, емоционален компонент.
Видове общуване в възпитанието – най-ефективно междуличностно общуване учител-ученик; ритуално общуване; манипулативно общуване – изключва лъжата; монологично общуване – да не се прекалява с това общуване от страна на учителя; диалогично; полилогично общуване – между много участници в общуването.
Възпитателна комуникация – процес на взаимодействие между субекта на възпитанието с цел повишаване чрез предаване и обмен на информация. Чрез комуникацията се получава информация за възпитателни съдържания –знания за норми, стандарти, правила, ценности.
Социална интеракция – процес при който индивидите и групите в хода на комуникацията влияят в своето поведение на другите индивиди и другите групи. Обмен на поведенчески реакции в рамките на дадена ситуация. Често пъти в социалната интеракция се осъществява транзакция – обмен и въздействия на състоянията на обектите; съдържа сътрудничество, подкрепа, общуване, обсъждане, визуализация.
Контегиозност – психично заразяване.
Чрез формите на възпитателни взаимодействия се осъществява възпитателно повлияване, което е много нужно при проблемно поведение на учениците в училище.
Възпитателна интервенция – всяка предизвикана намеса, чрез която се повлияват индивиди или групи в училище; целта е възпрепятстване, откъс или спиране на проблемно поведение на учениците.
Видове възпитателна интервенция – създаване на сигурна и безопасна среда; дейности с родителите; консултации; подкрепа, убеждаване; модел на личен пример; алтернативни възпитателни програми; сублимация на енергията на учениците в приемна форма; приемане на чувствата на учениците; откъс от позицията на самоотвержен и идеален учител – нормата е достатъчно добър учител; да се обръща внимание на неадаптивни схеми на поведението на учениците.
Убеждаване – начин на повлияване чрез който учителя преднамерено общува, за да прояви ученика отстъпчивост и да приеме набор от норми, правила и ценности. Се създава чрез изказвания, които апелират към причини, доказателства; апелиране към емоции. Убеждаваща комуникация се повлиява от езика на жестове, интонация.
Внушаване – средство за влияние, чрез което върху хората се въздейства без принуди и команди. Особено податливи са учениците от начална училищна възраст.
4.Социално възпитание в училище.
Основен проблем в теорията на възпитанието е че в психологията на развитие съществуват много теории за развитието. Социалното възпитание в училище е създаване на такива условия и фактори, които повлияват социалното развитие на учениците по отношение на социалните знания, умения, качества и компетентност. Всичките повлияват и така наречената социална интелигентност.
Компетентностите на учениците са дадени като интегриран продукт на техните знания, уменияи отношения. Съществува много дефениции на понятието компетентност. Има различия между компетентност и компетенции.
Личностната компетентност – е измеримо и подлежащо на усъвършенстване и развитие на човешкото поведение; чрез които се демонстрират знания, умения, способности, нагласи, ценности и опит. С тази демонстрация става възможно, ефективно и качествено изпълнение на дейности.
Компетентност – способност да се върши работа както трябва.
Социална интелигентност – способност на хората да разбират и управляват разумно своите човешки отношения. Социална интелигентност – способност да се разбираме с другите или взаимодействаме мъдро и разумно с тях.
Най-много време Х.Гарднер разви теорията за множествена интелигентност; смята се, че тя е способност да се долага и да се прави разграничения на физически лица спрямо техните настроения, мотивации, намерения.
Средното ниво на социална интелигентност се постига на 17-годишна възраст; по-високо – над 22 години. Характеристики – приемане на другите, признаване на грешките си, наличие на някакви интереси към света, мислене преди да се говори, да не се вземат прибързани решения, чувствителност към нуждите и желанията на другите хора, познаване на правилата и норми на обществото, добронамереност и междуличностно отношение, отвореност за нови преживявания.
Социална компетентност се базира на социалната интелигентност, но тя включва социални знания и умения. Социалната компетентност е способност или капацитет за ефективно взаимодействие с околните и средата. Специално за учениците – е способност да взаимодействат успешно с връстниците и възрастните.
Има некомуникативни съставни части на социална компетентност – гигиена, контрол на поведение, чувство за хумор, издръжливост на дразнене, увереност и компетентност в дейности, които са популярни в рамки на съответна група.

Целият материал: