Възпитание и възпитателен процес

[Mozo]

1.Възпитание и възпитателен процес – произход и значение на понятието „теория на възпитанието“, обект и предмет, основни категории, функции и задачи на дисциплината.
Същност, съдържание и особености на възпитателния процес

• Теория на възпитанието (ТВ) – произлиза от словосъчетание между два термина: “теория” (гр. theoria – “наблюдение”, “изследване”). Означава знания за съществени особености на обектите. Означава също система от основни възгледи, от ръководни идеи в човешкото познание и “възпитание” – определя в случая конкретен отрасъл на човешкото познание. ТВ отразява конкретен дял, отрасъл, конкретно направление на педагогическата наука, резултат от развитието на педагогическото познание.

• Обектът на теорията на възпитанието се различава от обекта на теорията на педагогиката в два плана:
- Първи план на разглеждане е в границите на педагогическото познание. В този план на разглеждане обектът на педагогиката- педагогическото явление, цялостното му процесуално протичане (образувание и обучение) не може да се идентифицира с теорията на възпитанието. Ето защо като се има предвид това логично е да се приеме, че обектът на теорията на възпитанието в педагогически план на неговото разглеждане е възпитанието като педагогическо явление(факт).
- Втори план на разглеждане на обекта е в границите на цялостното социално познание. Този план произтича от че възпитанието не е само педагогическо, а по-широко по характер и обхват социално явление. Голямата роля и значение на възпитанието в широкия социален смисъл на думата се нарича социализация на човека. А това означава че възпитанието като социално явление ще придобива нарастващо значение като обект на теорията на възпитанието.

• Теорията на възпитанието с обект възпитанието като педагогическо явление има за предмет закономерностите на процесуалното протичане на това явление и неговото достойно организационно и функционално осигуряване и осъществяване с педагогическата целесъобразност. Или теорията на възпитанието може да бъде най-общо определена като относително самостоятелно научно направление, резултат от развитието и диференциацията на научното(педагогическото познание) с обект явлението възпитание и предмет закономерностите на разумното овладяване на това явление, т.е. на целенасочения , съзнателно протичащ процес на социализация на човешкия индивид, чиито краен резултат е човешката личност.

• Категории на теорията на възпитанието:
• Развитие(то) включва като най-всеобхватен процес както неговите биологически така и психически и социалните му аспекти. Фактически развитието на човека е изменението и резултата от взаимодействието на биологичния човешки индивид и обкръжаващата го социална и природна среда.
• Социализацията – (от лат. socialis - обществен) централна категория за социалното формиране на човека. Сложният междудисциплинен характер на социализацията я определят като: усвояването; придобиването на опит; включването в минимум обществени отношения; адаптацията към система от ценности; възпитанието на човека; процес на очовечаване; формирането на социалното у човека; поведението на личността в обществото; интраидивидуален процес; интериндивидуален процес.
• Енкултурация (от англ. и фр. enculturation – включване в дадена среда в културен контекст). Този термин често се употребява като синоним на социализацията. Процесът е насочен предимно към личността, а не към групата като цяло. Използва се като акцент при отделната личност – още и при по-горните възрасти, при които в по-голяма степен се характерни самообразованието и самовъзпитанието.
• Възпитание –Т. А. Илина го определя като “процес на предаване на обществено-исторически опит от по-старите на новите поколения, за да ги подготвя за живота и труда, необходим за по-нататъшното развитие на човечеството”.
• Образование – отразява процеса, резултата и степента на овладяване на определена система от знания, умения и навици за формиране на определен светоглед.

Целият материал: