Моето семейство - план конспект за детска градина

[Mozo]

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

К У Р С О В А Р А Б О Т А

ДИСЦИПЛИНА: МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В
ДЕТСКАТА ГРАДИНА


ТЕМА: ПЛАН – КОНСПЕКТ НА ЗАНЯТИЕ ЗА ІV ГРУПА


СПЕЦИАЛНОСТ: ПУНУП – задочно обучение,
магистърска програма


ПРОВЕРИЛ: доц. д –р Ганка Янкова

І. ТЕМА НА ЗАНЯТИЕТО – интерпретация на стихотворението „Моето семейство” от Ангелина Жекова
ІІ. ВИД НА ЗАНЯТИЕТО – интерпретация на художествена творба
ІІІ. ЦЕЛИ НА ЗАНЯТИЕТО
1. Образователни:
1.1. Децата да се запознаят с творчеството на поетесата Ангелина Жекова;
1.2. Да съпреживеят чувствата, разкрити в творбата;
1.3. Да осмислят значението на думите „слънце”, „месечинка ясна”, „гнездо”, „мило”, „сладко”;
1.4. Да разчетат вярно посланието на поетесата.
2. Възпитателни:
2.1. Да убедим децата, че няма нищо по-мило и по-хубаво от родния дом, от семейството, от близките.
ІV. ХОД НА ЗАНЯТИЕТО:
1. Уводна част
За да създаде нагласа за емоционално възприемане на творбата, учителката пуска
песничката, създадена от Красимир Милетков по стихотворението „Моето семейство”. По стените е сложила картини на гнездо с птиченца, къщича с двор.
У – Деца, харесва ли ви песничката, която звучи?
У – Днес ще се запознаем със стихотворението „Моето семейство”, по чийто текст композиторът е написал тази чудесна песничка. То е написано от поетесата Ангелина Жекова. Освен поетеса тя е и учител в начално училище и учи учениците от първи до четвърти клас. Точно обичта й към децата я подтиква да пише стихотворенията, с които да ги радва.
2. Основна част
Учителката рецитира веднъж стихотворението „Моето семейство”:
Как обичам да се гушна
я при татко, я при мама.
А когато съм послушна,
те целуват ме и двама.

„Слънце” ме нарича татко.
Мама – „месечинка ясна”.
Толкова е мило, сладко,
че не бързам да порасна.

Птицата в гнездото свое
пази рожби голокрили.
Моят дом – гнездо и той е.
Дава ми любов и сили.
У – Искате ли да го кажа още веднъж? Добре, слушайте ме внимателно – следва второ рецитиране на творбата.
У – Как звучи творбата? Тъжно или весело?
Д – Весело.
У – Какви са чувствата, които поражда у вас?
Д – На обич, нежност…
У – Кое поражда тези чувства на обич и нежност? Вие обичате ли да се гушкате при мама и татко?
Д – Да, много.
У – И кога ви е най – приятно?
Д – Когато ни целуват.
У – Когато ви целува кой – мама, татко или и двамата?
Д – И двамата.
У – Сега ме слушайте внимателно – ще кажа още един път втория куплет и после ще си играем пак на въпроси и отговори. – следва трети прочит на втори куплет от стихотворението.
У – Защо според вас таткото нарича дъщеричката си „Слънце”?
Д – Защото я обича
У – Да, но защо точно „Слънце”? Какво е слънцето за нас хората? Можем ли без него?
Д – Не.
У – Какво ни дава слънцето?
Д – Светлина, топлина…
У – След всичко, което казахме искам да помислите и да ми кажете защо я нарича точно с тази думичка?
Д – Защото таткото не може без дъщеря си, както хората не могат без слънцето.
У – А как я нарича мама? Защо според вас я нарича така?
Д – Защото е красива като месечинката.
У – Какви думички използва поетесата, за да покаже чувствата на момиченцето?
Д – Мило, сладко.
У – Точно така – на нея й е толкова мило, толкова сладко да я гушкат, че изобщо не й се иска какво?
Д – Да порасне.
У – Браво, деца. А сега слушайте внимателно третия куплет. – следва трети прочит на последния куплет на творбата.
У – С какво сравнява поетесата дома?

Целият материал: