Диагностика на учебните постижения по математика на първокласниците

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите



Писмена разработка
за придобиване на първа професионално-квалификационна степен


Тема: Диагностика на учебните постижения по математика на първокласниците


Съдържание

Увод………………………………………………………………4
Първа глава
Мотиви за работа по темата
1.1. Характеристика на учебното съдържание по математика – Държавни образователни стандарти и Учебни програми за подготвителна група и първи клас……………………7
1.2. Анализ на учебниците по математика за първи клас и особености при реализиране процеса на обучение……………..16
1.3. Педагого-психологически особености на първокласниците…………………………………………………….26

Втора глава
Организация на изследването.
2.1. Цел, задачи, обект и предмет на изследването…………..31
2.2. Критерии и показатели за измерване на резултатите от изследването……………………………………………………………..27
2.3. Основни диагностични методи. Инструментариум. Начин за оценка…………………………………………………………………30
2.4. Описание на диагностичната процедура…………………36

Трета глава
Представяне и анализ на резултатите.
3.1. Представяне и анализ на резултатите, свързани с готовността на децата за първи клас – входяща диагностика………..40
3.2. Представяне и анализ на резултатите, свързани с овладяване на знания и умения за числата до 20 – текуща диагностика…………………………………………………………….48
3.3. Представяне и анализ на резултатите, свързани с овладяване на знания и умения в края на първи клас – изходяща диагностика…………………………………………………………….60
3.4. Сравнителен анализ на резултатите от изследването…63

Изводи.....................................................................................66
Заключение…………………………………………………69
Използвана литература……………………………………70
Приложения…………………………………………………73

Увод

Почти всяка дейност, която извършва човек, е свързана с определени изчисления. Математиката като наука проникна в почти всички сфери на научна и практическа дейност. Затова при подготовката на учениците по математика от особено значение са знанията и уменията, които овладяват децата в началното училище, който е период на активно развитие на детската личност.
Математиката е наука за количествените отношения и пространствените форми в реалния свят. Обучението по математика в първи клас полага основите за изучаването й в по-горните класове.
Постъпвайки в първи клас всяко дете има определени математически знания и умения за числата до 10, за броене, за сравняване, за извършване на действията събиране и изваждане на числата до 10, за разпознаване на някои геометрични фигури и т.н. Учебният материал по математика в първи клас, включващ система от учебно-познавателни ситуации, задачи и упражнения, съдейства за осигуряване на пълноценно усвояване на нови математически знания, за изграждане на определени умения, за насочване на познавателната дейност на малките ученици.
Провежданото обучение в първи клас е необходимо да гарантира постижения на ученика. Процесът на учене трябва да получава положителна подкрепа, ученикът да е информиран за резултатите от своята дейност, да разбира какво е отношението на постигнатите резултати към по-глобални негови потребности. Обучението трябва да е организирано така, че учебното съдържание, както и съществуващите знания и умения, да се превръщат в средство за достигане не само до нови знания и умения, но и компетентности и постижения.
Понятието „постижение” се използва като синоним на високи резултати. „Под понятието „учебно постижение” се разбират преди всичко резултатите по обучението по отделни учебни предмети, определени с учебния план и конкретизирани с учебните програми.Учебното постижение има индивидуален характер, то може да се определи и установи конкретно като резултат от дадена учебна дейност.” /7, стр.108/.„Учебните постижения като научно понятие може да се определят главно по отношение на конкретни учебни резултати, които постигат учениците при изучаване на конкретно учебно съдържание.” /7, стр. 106/. От този аспект учебните постижения се оценят като високи или ниски най-напред по отношение на изискванията на учебния план, а след това и по отношение на съответните изисквания на учебните програми. Основна задача на педагогическата диагностика е да установи равнището на конкретните учебни постижения, сравнени и оценени с изискванията на целите и задачите на обучението. Учебните постижения имат комплексен характер и не бива да се свеждат единствено до резултатите от усвояване на определено учебно съдържание. Наред с това винаги трябва да се има предвид и формиращото действие на това съдържание за развитието на учениците.
С настоящото изследване се цели да се проследи и диагностицира динамиката на учебните постижения по математика на учениците от първи клас при овладяване на знанията и уменията, заложени в ДОС и Учебната програма. За целта е разгледано учебното съдържание по математика по ДОС и учебните програми за подготвителна група и първи клас. Използвани са анкета и тестове с отворени отговори, с които се определя нивото на знанията и уменията на малките ученици в определен етап през учебната година. Установяваме как са се променили тези резултати за една учебна година. Така учителят може да следи и установи евентуални пропуски или затруднения, пред които са поставени децата, и своевременно да ги отстрани.

Първа глава
Мотиви за работа по темата.
1.1. Характеристика на учебното съдържание по математика – ДОС и учебни програми за подготвителна група и първи клас.
Математическата подготовка в подготвителна група /трета и четвърта/ в детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразени с : психическите особености на детето и развиващото влияние на математическите дейности; възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления; приемствеността в обучението по математика между детска градина и училище.
Акцентът се поставя върху стимулирането на познавателната активност и усъвършенстването на математическите представи на децата. Затова основни цели на математическата подготовка е чрез различните задачи, проблемни ситуации да се синтезират натрупаните у детето до този момент компетенции, да се въведе то в света на математическите отношения чрез нагледно-практическия му всекидневен опит и на тази основа да се осигурят обобщени начини за систематизирането му.
Учебното съдържание по математика за подготвителна група е регламентирано в ДОС за предучилищно възпитание и подготовка – образователно направление „Математика” , съгласно Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование Обн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм. и доп., бр. 72 от 31.08.2018 г., в сила от 31.08.2018 г.
Образователното математическо съдържание и очакваните резултати за математическата подготовка в трета подготвителна група са структурирани в пет образователни ядра:
-„Количествени отношения”:
• брои до десет в прав ред;
• определя реда на обект в редица от пет предмета;
• определя броя на обекти до 5 и ги свързва със съответната цифра на числото;
• подрежда две множества в зависимост от броя на обектите в тях (до десет обекта);
• подрежда редицата на числата до 5;
-„Измерване”:
• назовава и показва широчината на предмет;
• подрежда пет предмета във възходящ и низходящ ред по височина или дължина;
• измерва дължина, като използва „лентичка“ или друг предмет..
-„Пространствени отношения”:
• определя мястото на предмети в пространството, като използва съседство, вътре, вън;
• установява пространствени отношения между обекти (между два обекта; между повече обекти; на всеки спрямо всеки);
• определя посоките нагоре, надолу, напред, назад, наляво, надясно;
• назовава части на собственото си тяло, като определя лява/дясна ръка, ляв/десен крак, ляво/дясно ухо/око;
• ориентира се в двумерното пространство (по план, в квадратна мрежа, лабиринт).
-„Времеви отношения”:
• разбира редуването на три денонощия (вчера, днес, утре);
• ориентира се в последователността на сезоните;
• разбира информацията, която съдържа календара.
- „Равнинни фигури:
• различава и назовава правоъгълник;
• комбинира познати геометрични фигури;
• продължава алгоритмични поредици от познати геометрични фигури.
Образователното математическо съдържание и очакваните резултати за математическата подготовка за училище са структурирани в пет образователни ядра:
-„Количествени отношения”:
◦ брои до десет в прав и обратен ред, отброява предмети до десет;
◦ определя реда на обект в редица от десет предмета;
◦ определя броя на обекти до 10 и ги свързва със съответната цифра на числото;
◦ определя броя на обекти до 10 и ги свързва със съответната цифра на числото;
◦ подрежда редицата на числата до 10;
◦ възприема събирането като практическо добавяне, а изваждането като отнемане на част от група.
-„Измерване”:
◦ сравнява обекти по техни признаци: дължина, височина и ширина;
◦ подрежда три предмета във възходящ и низходящ ред по височина, дължина или ширина, намира мястото на пропуснат обект в сериационна редица;
◦ избира мярка (предметна) за измерване на височина, дължина и ширина, сравнява тежестта на предмети по време на игри, като използва лек/тежък;
-„Пространствени отношения”:
◦ избира мярка (предметна) за измерване на височина, дължина и ширина, сравнява тежестта на предмети по време на игри, като използва лек/тежък;
◦ определя взаимно разположение на обекти (над, под, пред, зад, до, върху, на и др.);
◦ описва пространственото разположение на два предмета един спрямо друг, като използва отляво, отдясно;
◦ използва пространствени термини за посоки, местоположения, разстояния и пространствени отношения (надясно/наляво; нагоре/надолу; отпред/отзад; близо/далеко; порано/по-късно; редом, по средата, на върха, горе вляво; долу вдясно; отпред вляво и др.);
◦ представя графично пространствени отношения.
- „Времеви отношения”:
◦ познава, назовава и подрежда дните на седмицата в тяхната последователност;
◦ познава, назовава и подрежда месеците на годината, отнасящи се към всеки сезон;
◦ познава предназначението на часовника като уред за измерване на времето.
-„Равнинни фигури:
◦ свързва по форма обекти от околната среда и познати геометрични фигури;
◦ моделира по образец познати геометрични фигури;
◦ графично възпроизвежда геометрични фигури.
◦ Целите на образователното направление са:
• Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване и оценяване на количествени отношения;
• Формиране на елементарни представи за числата от едно до десет и отношенията им в числовата редица; формиране на елементарни представи за графични знаци;
• Формиране на елементарни представи за добавяне и отнемане на един или два обекта;
• Формиране на елементарни представи за величини и измерването им;
• Формиране на елементарни представи за пространствени отношения, направления и посоки; развиване на умения за ориентиране в пространството;
• Формиране на елементарни времеви представи и възприемане на часовника, като уред за измерване на време;
• Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури и сравняване на формата на предмети и обекти с тях.
Учебното съдържание в Програмата за подготвителна група по математика е определено в два модула:
• Първи модул – включва знания и умения за деца, непосещавали детска градина до момента;
• Втори модул – включва знания и умения за деца, посещавали детска градина до подготвителната група.
Обучението по математика в предучилищна възраст /в частност – в подготвителна група/ води до придобиване на първоначални представи за количествените, пространствените и времевите отношения на обектите от заобикалящия детето свят, развива мисленето и паметта, стимулира познавателната активност на децата, творческите им способности, съдейства за изграждане на умения за работа в екип и пълноценно подпомага прехода на децата към новите социални и учебни изисквания в първи клас.
Образователното съдържание по математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури формиране на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в училище. От друга страна, математическото обучение стимулира общата познавателна дейност и развива умствените способности на детето, които са основа за интелектуалното му развитие. Обемът на съдържанието по образователното направление включва конкретни количествени, геометрични, пространствени и времеви представи и умения, систематизирани в пет образователни ядра: Количествени отношения, Измерване, Пространствени отношения, Времеви отношения, Геометрични фигури и форми.

Целият материал: