Чувствата и емоциите в учебно-възпитателния процес

[Mozo]

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“
ФИЛИАЛ СИЛИСТРА


КУРСОВА РАБОТА

ПО

ПЕДАГОГИЧЕСКО КОНСУЛТИРАНЕ



ТЕМА: ЧУВСТВАТА И ЕМОЦИИТЕ В УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС


Изготвил: Проверил:
проф. д-р Т. Александрова
Магистърска програма
„Комуникативни техники и
педагогически умения“
ф.№ 126455

Силистра
2013 година


Чувствата и емоциите съпровождат всички етапи от живота на човека. По своята същност те са преживяванията на хората, техните отношения към заниманията си, към другите, към себе си.
Емоциите и чувствата представляват интерес за сравнително голям брой автори, което е предпоставка за голям брой направления и концепции, които изясняват двете понятия (В. Вунд, Рибо, Бен, Спенсър, С. Ланге, У. Джеймс, З. Фройд и др.). Едни от тях разглеждат емоциите в тясна връзка със съзнанието и поставят началото на интелектуалистичната концепция на чувствата. Други учени заемат противополажна позиция и твърдят, че емоциите възникват в резултат на дейността и развитието на вътрешните органи. Трети разглеждат емоциите в тясна връзка с инстинктите и формулират четиринадесет емоционални качества (гняв, чувство за зависимост, радост и др.).
С. Л. Рубинщайн посочва „Чувствата на човека – това е неговото отношение към света, към това, което той изпитва и върши във формата на непосредствено преживяване“. В този смисъл емоциите и чувствата не съществуват вън от усещанията, възприятията, представите, вън от познанието на човека, от неговата професия.
Емоциите са особен клас психични процеси и състояния, тясно свързани с инстинктите, потребностите и мотивите, отразени под формата на преживяване (удоволствие, радост, страх, тревога и т.н.). Те са зависими от значимостта на различните явления и ситуации в дейността на човека – как те се отразяват върху характера и съдържанието на неговия живот.
Възникването на емоциите се свързва „с устойчивите, обикновени условия на съществуване, такива като отразяване на въздействията или предмета (емоциите изразяват тяхното субективно значение), засилените потребности (емоциите сигнализират за това на субекта)“ и т.н.
Чувствата и емоциите имат значение за учебно-възпитателния процес във всички възрасти, от детската градина до университета, тъй като те са психични свойства на личността- те изразяват непосредствено вътрешните състояния и психични преживявания на субекта. Психологията изучава, изследва и описва психичните преживявания на човека. Емоциите са породени от нещо. Емоцията може да се превърне в различни форми, които засягат тялото, действията и мисленето. Чувствата са продължителни, докато емоциите са временни. В. К Вилюнас анализира цялостното емоционално явление като особено психологическо образование, което се състои от два момента „от една страна – някакво отразено съдържание, а от друга – емоционално преживяване“, т.е. специфична окраска, с която даденото съдържание се отразява на личността на човека. Психологията като наука разкрива ролята на емоциите за цялостното развитие на психиката на човека и ги разглежда като мощен инструмент за развитието на неговата личност. Емоциите са една от най-важните характеристики на индивида, защото спомагат за разкриването на вътрешния свят на хората.
Учените нямат единомислие по въпроса за същността и различията на понятията „чувство“ и „емоция“. В „Речник по психология“ на издателство „Наука и изкуство“ емоция е: „чувство, душевно вълнение; обозначение на вид преживяване, имащо характер на състояние – напр. радост, тъга, гняв, ярост и др.“; „съдържанието на емоциите се обуславя от обществените отношения на човека, от нравите и навиците на дадената обществена среда и от нейната идеология“. Днес все по- голям прием получава разбирането, че емоциите са относително кратковременни процеси с подчертано ситуативен характер. Те се смятат за група психически процеси и състояния, които са свързани с потребностите и мотивите на хората. Емоциите винаги възникват при конкретни поводи и ситуации, в резултат на което са много разнообразни, поради което оказват голямо влияние върху жизнената дейност на човека.
Чувствата се характеризират с устойчивост и са свързани с отношението към обкръжаващата действителност- клас, училище, човек, съседи, произведение на изкуството. Важна е тяхната обективност. Чувствата са отражение на реалните отношения на човек, те са от действителността, поради което се характеризират с амбивалентност.
Емоциите са важен фактор за регулацията на познавателните процеси. Те са едно от условията, които определят непреднамереното внимание и запомняне като основен фактор за това с положителен или отрицателен знак протичат тези процеси. От емоциите зависят поредица от характеристики на речта, натрупват се данни за тяхното регулиращо влияние върху мисловните процеси. Тези факти са в подкрепа на твърдението за единството на двете страни от развитието на личността – мотивационно-потребна и познавателна. Според Л. С. Виготски емоционалните и познавателните процеси трябва да се разглеждат в динамично единство.
Чувствата се отразяват върху всекидневното общуване. Постиженията в учебно-възпитателната дейност зависи от чувствата, които възникват в класа. Ролята на паметта и мисленето за учението, такава е ролята и на чувствата за възпитанието. Обучението дава положителен отзив, когато трайните знания се усвояват, и класа е във ведро настроение. Важно е учителя да създава в учебния процес ведро и положително настроение в клас. Оптималната атмосфера в часовете дава възможност за стимулиране на учениците да овладеят активно учебния материал. Отрицателните чувства и емоции не стимулират учениците, а напротив, действа отрицателно за овладяване на материала. Тези отрицателни емоции водят до отрицателни прояви като подсказване, преписване, и други. Психологията трябва да проучи вредното отражение в учебно- възпитателния процес. Положителните емоции водят до стимул в учебната дейност, докато отрицателните водят до страх, гняв, отчаяние. Между здравословното състояние и чувствата също съществува връзка. Едни и същи неща могат да предизвикат у учениците различни емоции и чувства, в зависимост от тяхната индивидуалност и възпитание. Всеки ученик може да реагира по различен начин на случващото се като могат да избухнат или да се маскират.
Нагласите играят голяма роля за възникване на емоциите. При чувствата играе роля нашето собствено състояние. От общата психология знаем за видовете чувства и емоции. Според тяхната продължителност те са настроения, страсти и афекти.
Настроенията са слаби на могат да бъдат продължителни. Това зависи от индивидуалността на човека, но могат да продължат седмици, месец или само ден. Продължителността може да се отрази върху учебния процес, но може ди да не повлияе. Оптимистично или песимистично- всичко се отразява не само върху резултатите от учебната дейност, но и върху отношенията в класа като общност.
Страстите са положителни и отрицателни. Положителните са основа за професионално издигане на учениците. Една от важните задачи на учителите и училището е да създават положителен емоционален климат, което ще стимулира всички ученици към изпълнението на определените поставените задачи. Това става чрез обучението и възпитанието в училище и утвърждаване на положителните страсти. Всички училищни и извънучилищни дейности са насочени към премахване на отрицателните чувства и страсти. Заменянето на отрицателните чувства и емоции с положителни става като ангажираме учениците с внимание и с интересни за тях занимания.
Афектите са изключително силни, но краткотрайни и протичат бурно. Обикновено те са предизвикани от конфликтни ситуации. Чувствата за гордост и достойнство на ученика го предпазват или го въвличат в конфликти. Интелектуалните чувства се пораждат в учебната дейност на учениците, те ги подтикват към системно и задълбочено овладяване на знания. В училище се развиват естетически чувства, които са породени от красивото и грозно както в заобикалящата ги среда, така и в произведенията на литературата, музиката, изобразителните изкуства, в отношенията между учениците, между учениците и учителите, между учениците, родителите и учителите.

Целият материал: