Пищови за изпит по сравнително образование

[Mozo]

1.Концептуални проблеми на СО, предмет, цели и задачи
Статут на СО като учебна дисциплина.
СО е нова дисциплина и дял на педагогическите науки. Специално за висшето образование СО стартира 1931 в Истбърн където се провежда конференция посветена на изпитите във В.У. присъсътват представители на Германия, Великобритания, Швейцария, САЩ, Франция,. Водещ е Пол Монро – тогава д-р в Международния институт към учителския колеж на Колумбийския университет. Там се взима решение СО да се изучава в учителските институти , като така се утвърждава като университетска дисциплина.
Предмет на СО са особенностите , закономерностите и тенденциите в развитието на организираното формално и неформално образование в другите страни, както и всички фактори които детерминират историческите, съвременните и бъдещите форми на това развитие.
Основни цели на СО:
Проучване на историческото наследство и критическо разглеждане на източниците за сравняване през различните периоди.
Усъвършенстване на технологията на сравнителните изследвания чрез разработване на теоретическите, методологическите и методически проблеми
Изграждане на една образователна морфология чрез извършване на практически сравнителни изследвания на образованието в национален, регионален и световен мащаб
Преценка на образователните явления в другите страни с оглед на тяхното използване и усъвършенстване на собственото образованието.
Задачи на СО:
Системно събиране и класифициране на данни за образованието в чужбина.
Описание на приликите и разликите м/у образователните с-ми в количествено и качествено отношение и причините за тяхната проява
Определяне на отношенията и взаимодействията м/у различните аспекти на образованието.
Уточняване и анализ на действията на различните фактори които влиаят и се влиаят от развитието и качеството на образованието.
Описание , обяснение и прогнозиране на непрекъснато възникващите нови реалности в образованието на другите страни.
Проучване на връзките на СО с др науки както и възможностите за интердисциплинни изследвания и използването на уеднаквени критерии за сравнителен анализ на образователните явления

2. Съдържание и структура на СО
Съдържание: то включва какви по обхват теми на сравнителни изследвания се правят много често. Такива са например: теми от образователната политика, образователна администрация, управление и контрол, финансиране на образованието, предучилищно образование, начално образование, средно обр, професионално обр, обр на жените, обр на аномалните деца, деца в неравностойно положение, висше образование, учебни планове, образование и квалификация на учителите, неформално обр, обр на възрастните,
Структура на СО:
Според Уилям Холс може да се отрази по следния начин:
Първо разделя общото обр – сравнителните изследвания се поздразделят на: ср педагогика изучаваща обучението и учебния процес в различните страни, целта е да се развие научното обучение чрез пренос на най-доброто което може да се вземе от чужбина
Вътрешнообразователен и културен анализ : представлява систематично изследване на обр на историческите, соц, културните, политическите, религ, иконом, и философските фактори които от части определят и се определят от х-ра на обр с-ма.
Чуждестранно обр: многоаспектно изсл на обр с-ма в една/няколко чужди държави.
Международно обр- подразделя го на : м/ународна педагогика: изследване на обучението на многонационални, мултикултурни и расови групи. Изследване обуч в м/ународни или транснационални училища. Изследване на уч дисциплини за м/ународно разбирателство. Изследване работата на м/ународни образователни институции.
Развиващо образование: подпомагане чрез информация, образователни планове и др на хората провеждащи образователна политика в по-слабо развитите страни.

3.Методология на Сравнителното образование

1.Постановка на проблема.
Методологията е наука за методите на изследване. Тя е съвкупност от похвати и технология за провеждане на научно изследване. Самият предмет на Сравнителното образование предполага голямо разнообразие от методологични концепции или подходи, които са повлияни или пряко свързани с други науки.Например социология, икономика, география, история, антропология и др. Основен принцип в методологията на сравнителното образование е, че сравнителното изследване е обективно и резултатно, само ако се прави между сравними неща. В специализираната литература това се определя като еквивалентност на единиците за сравнение. Могат да бъдат взети под внимание следните видове еквивалентност при извеждане на изследванията:
а)културна еквивалентност;
б)контекстуална еквивалентност- преценява се дали всички отделни елементи на обектите за сравнение са също еквивалентни;
в)функционална еквивалентност- елементите трябва да имат една и съща функция в системите;
г)корелационна еквивалентност- разкрива зависимостта явленията да се отнасят емпирично по един и същ начин към критериите за сравнение;
д)генетична еквивалентност- сравняваните явления да произхождат от един исъщ генетичен източник;
2.Методологически подходи.
а)исторически подход- това е най-старият подход. Същността му се състои в детайлно разкриване на историческите корени на съвременното състояние на образованието. Акцентира се върху изследването на културните и образователни традиции. Широко се използва описанието и обяснението. По-малко внимание се обръща на прогнозирането в развитието на изследваното явление;
б)философски подход- всяка образователна система има социална и политическа, философска система, които оказват влияние върху образователните цели и стратегиите за тяхното постигане;
в)социологически подход- намира широко приложение след педесетте години на миналия век. Образованието се разглежда като социална, институциолизирана система, чието функциониране зависи от връзката с политиката, икономиката, културата;
г)културологичен подход- обяснява образователните явления чрез връзката им с културата на дадено общество- с трядициите, ритуалите, религията;
д)социално-научен подход- използва се след седемдесетте години на миналич век. Неговите привърженици изтъкват необходимостта да се изгради един подход от всички социални науки(социология, икономика);
е)икономически подход- възниква в средата на шейсетте години на миналия век и е последица от обособяването на отделна дисциплина- икономика на образованието. Насочен е към икономическите аспекти и финансовата възвръщаемост на инвестициите на образователната система. Разглеждат се следните проблеми:
- Колко струва образованието в дадена страна?
- Каква част от брутния национален продукт се отделя за образование?
- Кой плаща образованието в отделните степенни учебни заведения?
- Какви са доходите на работещите в образованието?
ж)антропологичен подход- състои се в разглеждане на образователните явления като част от природосоциалната среда на човека от развитието на материалната и духовната култура(нравите, обичаите и т.н);
з)географски подход- основите му се поставят през шейсетте години от Джордан Бередей с концепцията, че географията за социалното образование е това, което е историята за история на педагогиката. Изследва се демографската структура на обществото; климата; икономиката; географското разположение на страната и др.
и)статистически подход- състои се в събиране, обработка и анализ- колиествен и качествен на статистическите данни за образованието в различните страни. Използва се при сравнение на учебните планове, програми, финансиране на образованието, социалната демография, фактори и др.
Видове сравнение
1.Според времевата насоченост биват:
а)хоризонтални- сравнения на паралелно протичащи явления, които се отнасят към съвременното състояние на образованието. Тези сравнения са двуаспектни. Единият аспект е образователното явление. Вторият аспект е броят на страните;
б)вертикални- сравнение на едно или няколко последователно протичащи явления, които завършват в настоящето. Вертикалните изследвания са триаспектни. Първият аспект е образователното явление; вторият аспект е броят на страните; третият аспект са различните исторически моменти в развитието на образователното явление;
в)хоризонтално-вертикални- сравнение в различни моменти от миналото илинастоящето на едно или няколко явления на образованието на една-две или повече държави;
2.Според определеността на изседователския проблем и според броя на страните:
а)ситуативни- те нямат ясно дефиниран изседователски проблем и систематичен характер. Събират се данни за образованието в различни
страни и предимно чрез описание се представят в сравнителен план. В повечето от случаите данните не се събират от еднакви по характер източници. Анализът е затруднен, а прогнозирането е почти невъзможно;
б)диадични- ясно определен проблем или група проблеми се изследват в образованието на две страни въз основа на определени критерии;
в)диадични сравнения при третична ориентация- свързани са с изследване на определен проблем в образованието на две страни, при които се извършва частичен анализ на аналогичен проблем в трета страна. Назоваването на трети източник не е заложено във всеки момент на анализа;
г)множествени- сравняват се един или няколко проблема в образованието на пове4че от две страни. Тяхното преимущество е в по-големите резултати, мащаби и валидност на изводите.

4.Методически подходи при ср образование.
1. Същност – в детайлно разкриване на историческите корени на съвременното образование се акцентира върху изследването на културните и образователните традиции. Широко се използва описанието и обяснението и по-малко внимание се обръща на прогнозирането на бъдещото развитие на тези явления. Историческият подход е тясно свързва СО с обществената история и с история на образованието и педагогиката. Използване на исторически подход означава: разглеждат се съвременните обр. с-ми като резултат на предшестващото им развитие. Разглежда се развитието на обр-то в тясна връзка с общото икономическо, политическо и културно развитие. При анализа на обр-те с-ми да се търсят генетичните зависимости и да се разкрият движещите сили за развитието на обр-то. Историческият метод днес все по-малко се използва самостоятелно.
2. Национално – характеристичен подход: При него образованието се разглежда като продукт – изразител на националния характер. Русело използва този метод.
3. Философски подход – философската същност на даден народ определя целите на образование.
4. Историческо – философски подход. Възниква преди философският и се смята за самостоятелен, а не механична комбинация от двата. Основател е Исак Кендел.
5. Социологически подход – Николас Ханс; Арнолд Андерсън. Тази наука може най-добре да разкрие образованието и отношението м/у икономика, обществото с образов. 6. Културологичен подход – основава се на социол и концепцията на Ханс, чиято база е истори подход. Подходът е насочен към културологията; Представители: Жан Клод Пасерон.
7. Социално – научен подход – Хауърд Ноа– според този метод е необходимо да се изгради един подход от всички социални науки .
8. Икономически подход – 60те. Той е последиица от обособяването на една междинна дисциплина - икономика на образованието. Това е модерен подход – Сахарополос. При този подход при сравнителните изследвания в 2 или повече страни се разглеждат колко струва образованието във всяка страна. Кой плаща образованието; брутната част каква е, която се заделя като образование.
9. Контекстуален подход – 70те. Едмонд Кинг – Насочване на сравнителния анализ към социалния икономически контекст. Политически на целите на образователната с-ма. Основно изискване при този подход е сравнителните изследвания на социалния контекст.
10. Проблемно разрешаващ подход –Б. Холмс. 60-те, 70-те години. Залага се на силната прогнозираща стойност на СО. Осн елементи на този подход са: проблемен анализ, хипотеза, определяна не аначалните условия, логическа прогноза.
11. Антропологически подход – разглежда образователните явления като част от природо-социалната среда на човека, като резултат от развитието на материалната и духовна култура на човека, като специално се акцентира върху изследването на нравите и обичаите в съответната страна.
12. Етнографски подход. – произлиза от антропологическият – анализа му произлиза от този на културната система – език, обичаи, нрави, научна система и икономика.
13. Географски. – 60-те години. Географията за СО е това, което е историята за историята на образованието.
14. Статистически подход – събиране и анализ на статистически данни за много параметри в образованието в различни страни. Задължително да се прилага при изследване на учебни планове, обр институции, финансиране на образованието, образователна политика, но не само количествен , а и качествен анализ.

5. Методи на сравн образование.
1. Сравнителен. 1.1.Сравнението като мисловна операция – необходим етап от формирането на понятия, концепции и се отнася към всички аспекти на човешкия житейски опит. При сравнението отнасяме обектите и явленията един към друг. Това сравнение води до разбирането на контраста м/у спец. черти на обектите или явленията, до определяне на техните общи черти и до съставянето на калсификации. 1.2 Сравнително като общонаучен – постоянна характеристика на всяка наука. Всяка наука съдържа в себе си сравнението, но за да бъде тя самостоятелна и да я наречем сравнителна това означава сравнението да стане частно научен метод. Нива в риложението на ср метод: описание, анализ, прогнозиране. 1.3 етапи на СМ: 7 са фазите на ср м – 1. интуативната фаза; 2. описателна; 3. аналитико-обяснителна; 4 сравнителна; 5. приложнонормативна; 6. прогностична; 7. методологическа.
2. Исторически – Най- често се използва за изследване на национални образователни с-ми. Изследване на изменението на структурата на образователните с-ми. Историчес метод е един от основните, които подпомагат за задълбоченото съвременно състояние на изследваните образователни проблеми.
3. Социологически метод – прилага се успоредно с историческият и разглеждане на неговото устройство и функции във връзка със цялостния икономически, културен, политически живот на дадената страна. Говори се за структурен функционален анализ на социолог.
4. Статистически – има цяла с-ма от статистически методи. Почти всички изследвания в това образ се налага да се възстанови количествената страна на изучаваните явления и тази страна се изучава от статист методи, които дават възможност за оценка, анализ на цифровите данни.
5. Метод на моделирането – в сравн образвование се налага използването му, тъй като образ с-ма е сложно динамично образование, което трудно се обхваща и анализира. 6. Експеримента – в педагог експер не рядко психологически, социолог.
7. Анкетен метод – в международни анкетни изследвания – юнеско, съвена на европа, легитимност на обр.

6. История и развитие на българското сравнително образование
Първата половина на 20 век е периодът, в който сравнителното образование окончателно се утвърждава и налага като самостоятелна наука и университетска дисциплина. И тогава съвсем естествено възниква необходимостта от системно проучване на историческото наследство в национален, регионален и международен план, за да може исторически да се разгледа изворния материал през различни периоди, да се проследи развитието на идеите за същността на сравнителното образование и да се изяснят отделните интерпретации на основните проблеми.
Историята на българското сравнително образование се дели на четири периода: първият обхваща епохата на Възраждането до Освобождението (1878); вторият е от 1878 до 1919г.; третият от 1919 до 1944г.; четвъртият от 1944г. до наши дни.
Веднага след установяване на властта на БКП обр в страната се насочва към възприемане и налагане на съветския опит. Използват се преводи на учебници, друга литература и на учебна документация за масова употреба в българските училища.
Поради тясната взаимовръзка с педагогиката в бившият Съветски съюз сравнителни проучвания почти не се правят , а се говори само за използване на социалистическият опит.
Първите публикации по СО или по-скоро „сравнителна педагогика” са свързани с името и дейността на проф. д-р Найден Чакъров. Неговия учебник Сравнителна педагогика е един от първите трудове в тази област и то не само в БГ.
Всички публикации по това време са идеологически обременени от комунизма затова те трябва да се оценяват в историческият контекст.
Университетските курсове по СО в БГ се появяват през 60-те години.
След падането на Берлинската стена и промените в БГ се създават нови условия за разширяване на контактите и в областта на образованието с редица западни страни.
Тенденцията за пренебрегване на националните ни традиции за сметка на някой западни традиции.
Важен момент е създаването на Българското дружество по СО през 1991г, което е прието за член на Световния съвет през 1993 година. Това обстоятелство дава възможност на неговите членове за получаване на информация за новите образователни явления по света, както и за участие на наши специалисти в междинародните изяви на Съвета.

7. Актуални проблеми на образователните сиситеми. Аспекти
Нека започнем с това, че проблемът с насилието в училищата не е само проблем на българското училище. В Гърция, Полша, Германия, Франция,САЩ и още много други държави този проблем също стои на дневен ред. Можем да говорим за един глобален проблем на образователните системи на демократичните общества в късния модернизъм или така наречения постмодернизъм. На какво се дължи този проблем в глобален мащаб? Защо тийнейджърите стрелят с пистолети, мушкат се с ножове, малтретират връстниците си, снимат се голи и т.н? Според анализаторите от Франция и Германия например, това се дължи на многото чуждестранни ученици. Децата на емигранти, които не са възпитани в културната среда на съответната държава и върху тях не е въздействал административния и култрен апарат на държавата. Ако приемем тази теза, обаче как ще си обясним този процес на ескалация на насилието сред малолетни и непълнолетни в Гърция например? Властите там забраниха на учители и ученици да носят мобилни телефони в сградите на училищата след като бяха излъчени кадри на сексуален и физически тормоз.
Друг сериозен проблем е корупцията. Корупцията във висшето образование. Копуват се не само семестриални изпити, но и кандидат студентски. Така всеки, който може да изкара 3 може да влезе в университет.
Сериозени проблеми на образователните сиситеми са: проблемът със сигурността в училищата, финансови проблеми- недостатъчни средства за образование в някой от страните, Технически - остаряла и неподдържана база, Морални - липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище”, Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми, Методични - пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция.
ПРОБЛЕМЪТ С НАРКОМАНИЯТА - причините за употребата на наркотици сред младежта не се дължат на семейството. Те са влезли в училищният бит. Според мен употребата на наркотици не е предизвикана от търсенето на силни преживявания, а от самата култура сред учащите се.

8 Образователната система в България
Структура
Образованието в България е задължително до 16 годишна възраст. Учебната година се състои от два срока, започва на 15 септември и завършва през май или юни. Образователната система се състои от следните нива: предучилищно образование, начално образование, средно образование и висше образование.

Целият материал: