Компютърът – играчка или средство в обучението на детето?

[Mozo]

Компютърът – играчка или средство в обучението на детето

Заедно с усъвършенстването на световната интернет мрежа и компютърните програми, все по актуален е въпроса за компютърът и мястото му в детският живот. Все повече деца са привлечени от компютърът, който е станал едва ли не предмет от битовата техника на всяко семейство. Настолни системи и лаптопи се продават в магазините редом до телевизори, прахосмукачки, перални и т.н. Освен че са се настанили редом с останалите предмети на 21 век, все повече митове започнаха да се трупат за тях. Къде е истината? Носи ли вреда компютъра или има полза от него? Компютърът може да върши различна работа, включително да помага и за домашното. Може да бъде източник на новини, енциклопедия, "умна" пишеща машина, развиващо учебно пособие и т.н. И най-накрая - средство за развлечение. Днес, да не се запознае детето с компютъра е равносилно да не го дадем на училище.
Практически на почти всяко работно място първо питат за елементарна компютърна грамотност.Така че, ако искаме детето ни да успее в неговия живот, обучеваме го на работа с компютър. Часовете, прекарани пред компютъра, са полезни и приятни за децата.
Те научават много неща, развиват въображението и рефлексите си, забавляват се, посещават непознати и нови светове.
Интернет предлага на децата и младите хора фантастични възможности да търсят, и намират информация, да осъществяват връзки, и да творят когато са в мрежата. Не трябва да се забравя обаче, че използването на Интернет крие и определени опасности... Децата стоят по 10 и повече часа пред екрана. Това продължително медийно влияние се отразява негативно особено много върху здравето на децата, върху социалните им контакти, поведението, възпитанието и образованието им...

Има софтуерни програми предназначени за развитие на математическите представи на детето, за научаване на азбуката и развитие на речта, за чуждоезиково обучение и друго. Такава форма на организация на учебният процес, чрез специално предназначени за деца софтуерни програми, развива ученето като дейност в една нова насока: то става чрез развлечение и приятно изкарване на времето, с което ученето остава в контекста на играта.
С това компютърните обучаващи програми са близки до класическото разбиране на автодидактичната игра. Програмите предназначени за деца, са създадени така, че децата учат по-бързо и по-качествено, защото в тях са вградени и звук и образ, които веднага посочват на детето грешките и ги насочват към начини към, които то може да ги поправи.
Поради това детето възприема компютърът като любима играчка, а от педагозите като средство за повишаване на изискванията към съдържанието на образователно - възпитателният процес.
Създателите на програми са се ориентирали към развитие на пространственото мислене, зрителната памет, развитие на слуховите възприятия и концентрацията на внимание на детето.
Развитието на отношение на детето към компютъра започва тогава, когато то забележи първоначалната връзка между клавиатура и монитор, а след това мишка и монитор. В този момент то прави откритие, че може да влияе върху екрана, да го контролира и да определя той как да изглежда. Това откритие е сравнимо с това, че моливът, управляван от детето, остава следа върху листа хартия.
Компютърът прави децата самоуверени. Компютърът не се кара и не гледа строго, когато някой направи нещо грешно.
Детски психолози са стигнали до извода, че деца, които имат проблеми с концентрацията при учебния процес, при игра на компютъра силите им разцъфват.
Такива деца не се нуждаят от съжаление и щадене, защото това засилва усещането им, че са"други"и намалява вярата им в собствените им
способности.
Също и при работа с хиперактивни деца компютърът е от полза. Когато играят игри, те се държат така, както друг път не са се държали. Копютрите събуждат самоувереността у децата.
Според мен ползването на компютър не трябва да бъде в строго регламентирани ситуации, в които децата да сядат пред компютъра, да се запознават с него и да бъдат обучавани за работа с него, /защото на 5 – 6 годишна възраст за днешното дете компютърът не е новост, той е даденост/, а по-скоро съпътстваща дейност в дадена ситуация както за придобиване на знания така и за игра. Компютърът днес заема мястотом на много играчки: например може да рисува, да свири, да кара коли и други.
В процеса на компютърната игра психолозите отбелязват, че се усилва емоционалното взаимодействие с персоналния компютър. Той се възприема не само като компютърна играчка, но и като живо същество, което притежава „емоции”, „психика” и дори „морал”. Важно значение има формата на обръщение на компютърния герой.
Затова мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността , което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст „ изграждане” на личността в системата на обществото. Своеобразието на играта произтича преди всичко от игровите мотиви и цели , които се съдържат в самия игров процес.
Детето играе заради самата игра , без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните.

Целият материал: