Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Дидактическо изледване - методи, организация и етапи

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с педагогиката.
Дидактика, образование, специална педагогика, социална педагогика, военна педагогика, възпитание, формиране на личността, предучилищна педагогика, училищна педагогика, педагогика за възрастни.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Дидактическо изледване - методи, организация и етапи

Мнение от Mozo »

Русенски университет „Ангел Кънчев”

Реферат
По Дидактика
На тема: Дидактическо изледване- методи, организация и етапи
Специалност: Предучилищна и начална педагогика


Mетоди на дидактическите изледвания:
Източници на дидактиката:
Основен източник от който черпи своя емпиричен материал за изледване, е практиката на обучението.Практиката е източник и критерий за достоверността надидактическите обобщения и теории.Много учители имат положителен опит в процеса на обучението и този опит е неисчерпаем източник за дидактическата теория.
Друг основен източник на дидактическата теория е дидактическото наследстов, фиксирано в литературата.Много прогресивни дидактчески идеи , обосновани от дидактиците в миналото, но останали нерализирани поради ограничеността на възможностите и класовите интереси, но може да се използват , развиват и усъвършенстват при съвремените условия, за да се повиши ефективността на обучението.Използването надидактическата литература винаги предполага критическа преработка съобразно специфичните нужди на страната и педагогическите и културните й традиции .Дидактиката би ограничила трърде много възможностите си, ако само обобщава положителния практически опит.Тя е призвана да начертава нови пътища за ефективно обучение съобразно с изискванията на обществото.
Насоченост на дидакточеските изледвания:
Дидактическите изледвания се отличават с подчертана интердисциплинна насоченост.Проблемите на формирмирането на личността в процеса на обучение са комплексни и многостранното им разширяване изисква интеграцияна дидактическите, психологическите, социалогическите,медицинските,икономическите, антролопогическите и други познания.Дидактическите изледвания имат перспективна насоченост.Дидактическите изледвания трябва не само да предвидят перспективните изисквания на обществото към човека , но и измененията в характера на обучв=ението и образованието.Те трябва да имат операционална насоченост , макар че пердметът на дидактиката не е целесъобразно да се изледва само в операционален план, последните десетиления се характеризират със значително засилване позициите на операционализма.Също така дидактичеките изледвания имат прокциологически характер и е тясно свързан с операционалния, тъй като обучението неизбежно е и действие.Това означава, че дидактиката не може да изледва условията, при които обучението протича оптимално, тези условия,които придават по-висока ефективност на различните действия на учителите и учениците.
Методи за събиране на емпиричен материал:
Наблюдението е важен метод за откриване на съществени моменти в процеса на обучението при обикновените условия на негото протичане.Наблюдението трябва да има ясна цел.Наблюдението трябва да се планира и да се провежда системно.То предвижда точно аспектите,учебните предмети,класовете и целите, при които се извършва наблюдението, а също така и времето на наблюдението.Данните от наблюдението трябва да се регистрират. За целта може да се изполазват тетрадки, магнетофони, филми и други средства.Наблюденията трябва да се повтарят, за да може едн и същи факти да се наблюдават неколкократно, защото обобщения, изградени само върху единични наблюдения не са достатъчно обосновани.Важно е наблюдението да се прави при естествените условия на обучението и учителите и учениците се изявяват в обикновената си всекидневна „форма”.Това дава основание да се вярва, че с помоща на наблюдението може да се праникне в същественото и в трайното в процеса на обучението и че не може да се разчита на фалшифицирани данни.Необходимо е да се знае, че наблюдението има и някои съществени ограничения.Не може да се премахне субелктивизма на наблюдаващия , който избира и отбелява такива страни на обучението ,които на него му се стуват значими.Наблюдението е особено подходящ метод за изучаване и обобщаване на добрия дидактически опит.Под дидактически опит разбираме практиката на обучение.При наблюденията винаги остава жъпросът за значимостта на обобщенията,за доказателствеността им, поради това че те са първични обобщения с емпиричен характер.
Дидактически експеримент:
Дидактическия експеримент е изключително надежден метод за съвиранена фактически данни за различни страни на обучението.Неговата силна страна е възможността да се изучава дадено явление при точно отчитане на условията, при които то протича.Важно предимство на експеримента е и това, че той може да се повтори толкова пъти колкото е необходимо за целите на изследването.За експеримента особено значение имат независимите и зависимите променливи, тяхното съотношение и връзка.
Съществуват различни класификации на експериментите: разграничават се естествен и лабораторен ; констатиращ и преобразуващ( развиващ).
При лабораторния експеримет изучаваното явление се изолира от естествените си условия, то се предизвиква при изкуствени лабораторни условия.Този експеримент е по-подходящ за естествените, природните науки, за психологията(особено при някои нейни клонове), но е по- малко подходящ за нуждите на обучението.
При констатиращия експеримент изледователият не се намесва активно в процеса на обучението,той само се стреми да се разкрие количественото и качественото състояние на явлението, което се нуждае от усъвърсенстване.Чрез този експеримент се разкрива реалната картина на обучението в различните му акспекти колкото е възможно по-точно.При него изледователят се намесва актовно и създава нови условия за протичане на обучението,за да се постигнат по- високо равнище на качеството.
Експериментите могат да се организират с отделни класове, отделни групи, с цели училища,с отделни учители или група учители.Може да се отганизират само експериментални класове или експериментални контролни класове.Когато се работи само с екпериментален клас, наий-напред се извършва констатиращият експеримент, а след това се извършва преобразуващият (развиващият) експеримент и накрая пак се установява постигнаотото равнище.Когато се разботи с експериментален и контролен клас, най- напред се извършва констатиращият експеримет в двете паралелки, след което експерименталната паралелка започва да работи по методика( експериментиран фактор, нов метод,нови средства и др.), различни независими променливи , а контролната паралелка работи по традициянния начин , без да изменя независимите променливи.В края на експеримента пак се извършва констатираш експеримент , за да се видят различията между експерименталната и контролната паралелка и да се направят заключения за степента на ефективност на нововъведенията( независимите променливи). При съществено статистическо развитие между двете паралелки се отдава предпочитание на по- ефективната методика, правят се обосновани дидактически теоритични обобщения, допринася се за усъвършенстването на практиката на обучението в известно направление.Необходимо е да се има предвид , че организирането и извършването на дидактическия експеримент са изключително трудна задача.Най-трудният проблем обаче изглежда, че еизразяването на изходните условия за експериментиране в двете паралелки.Необходимо е двете групи да се изравнят по брой на учениците (количествено) , по пол, по възраст.Изразяването на тези три параметра може да се постигне сравнително лесно,макар че , когато се запълват училищните паралелки , не се вземат под внимание нуждите на евентуалниъте бъдещи експерименти.Проблемите с количесвеното изразяване не затруднява изледователите.Не може обаче да се каже същото за качественото изразяване експерименталната и контролната паралелка. В това отношение затрудненията практически са почти непреодолими.
Кои да възможните начини за качествено изразяване на групите? В редица страни освен метод за изразяване еизчисляването на коефицента на интелигентност с помоща на теста за интелигентност.Много изледвания показват, че не може да се служи като надежден метод за качествено изразяване на експерименталната и контролната група.Друг начин за качествено изразяване на групите е постигането на еднакъв среден успех.Необходимо е обаче да се има предвид, че общият успех се формира от трърде разнообразни оценки както по различните учебни предмети, така и по един и същ учебен предмет.Така, че този метод също не е много надежден критерий за изравняване като се вземе предвид колко различни са формите на субектовизма на преподавателите при оценяването.
Особено много се рзчита на групи от близнаци(особено еднояйчни) за постигане на задоволително качествено изрзяване на групите.Има изледвания, които устанивяват различия при усвояването на учебният материал или социален опит дори при еднияйчни близнаци.Следователно и това изразяване е относително.Този вариант е още по-труден, като се вземе под внимание фактът, че за нуждите на експеримента не може да се осигурят толкова много еднояйчни близнаци на една възраст, на едно място и в един и същи клас.
Очевидно е, че нито един от тези варианти за изразяване не е приемливо, защото съдържа принципни ограничения и събужда сериозни възражения.За преодоляване на тази бариера- качествено изразяване на експерименталната и контролната паралелка при изходни условия – съветският автор Л.В.Занков предлага кръстосано изледване в двете групи.
Схема на изледването
Клас А. Клац Б.
Състав на учениците М. Състав на ученуците Н.
Начин I Начин I
Клас А. Клас Б.
Състав на учениците М. Състав на учениците Н.
Начин I Начин II

Когато трябва да се разрешават по-големи въпроси на обучението, често се екперментира с повече учители или експериментални паралелки.Но при използването на повече учители, веднага се усложнява процедурата за изразяване на изходните условия.Отделните учители постигат различни резултати дори когато работят по една и съща методика,поради тяхното различно професионално- педагогическо майсторство.Както се вижда, пълноценното изразяване на изходните условия е почти не постижимо, но от това не следва, че не трябва да се експериментира.Напротив, това само налага да се използват по-съвършенни процедури за събиране и обработване на емпиричния материал, за да отстранят неблагоприятните моменто в процеса на изразяването на условия.
Метод на тестовете:
В някои дидакически изледвания може да се използват успешно и тестовете.Чрез тях се постига обективн измерване на дадени състояния, отношения,познания.Тестовете се използват от 1900г.Те трябва да отговарят на определени изисквания.Нужно е да се отличават с валидност, да могат измеват дйствително това за което за предназначени.Важно изискване е точността на тестовете, което означава, че при повторно измерване те трябва да установят същите явления и лица: да измерват едно и също явление няколко пъти по един и същ начин.Друго изискване към тестовете е еталонизирането им- да отговарят точно за възрастта, за която са предназначени.Различават се няколко класификации на тестовете.Е.Планшар използва следната класификация: според измерваните характеристики-метрични,психологически и педагогически; според начина на прилагане-индивидулни и групови; според използвания материал-вербални и невербални; според целта -диагностични или прогностични.

Целият материал:
Прикачени файлове
Дидактическо изледване - методи, организация и етапи.rar
(21.37 KиБ) Свален 16 пъти
Прочетено: 520 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Педагогика”