Афективни състояния

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕМА: ЕМОЦИОНАЛНО-АФЕКТИВНИ СЪСТОЯНИЯ НА ДЕЦА С ЛЕКА СТЕПЕН НА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ


СТАРА ЗАГОРА
2008


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


Увод стр.3
І глава:
Съвременни концепции за развитието на деца със специални образователни потребности стр.4

1.Категории деца със специални образователни потребности стр.4
1.1.Видове умствена изостаналост стр.6
1.2.Възможностите на децата с умствена изостаналост за интегрирано обучение и развитие стр.12
2.Особености на психическото развитие на деца с лека степен на умствена изостаналост стр.18
3.Развитието на емоционалната сфера при деца с лека степен на умствена изостаналост в контекста на съвременните теории за развитие на емоционалността като черта на личността стр.28
ІІ глава:
Изследване на емоционално-афективните състояния и основния емоционален фон на деца с лека степен на умствена изостаналост стр.34

1. Концепция на изследването стр.34
2. Цел, задачи и хипотеза стр.36
3. Обект и предмет на изследването стр.37
4. Организация на изследването стр.37
5. Резултати стр.46
6. Анализ на резултатите стр.61
7. Изводи и препоръки стр.63
Заключение стр.65
Литература
Приложения



Увод
Един от най-великите учени в историята на човечеството –Айнщайн, потресен от ужасите на Втората световна война, през 1945 г. пише следното:” Едва при създаване и поддържане на нормален живот за всички хора неговото признаване и приемане като общо задължение на всички хора и страни, ние ще бъдем в състояние да говорим за човечеството като цивилизовано”.
Още през ХІХ век обществото създава първите закони и улеснения за децата с увреждания и инвалидите. Днес нещата в тази област значително са се променили и то в положителна посока. През 80-те години на ХХ век ООН обявява десетилетие на инвалидите и приема Обща програма за действие. В нея са посочени три основни области в политиката към тези хора -предпазване, рехабилитация и равни възможности.
Във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. е посочено, че “правото на образование е неотменимо право на всеки човек”; Във Конвенцията на ООН за правата на детето в чл. 23 е записано,” че дете с умствени или физически недостатъци трябва да се радва на достоен живот, в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото. Детето с умствени или физически недостатъци има право на специални грижи. Признавайки специалните нужди на детето с умствени и физически недостатъци, помощта ще бъде насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих, по начин позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие \включително неговото културно и духовно развитие/.
В Декларацията от Саламанка /1994 г/ за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности, приета на Световната конференция “Образование за всички“ се изтъква необходимостта и неотложността ”да се осигури образование на деца, младежи и възрастни със специални образователни потребности в рамките на общоприетата образователна система”. По-нататък е записано следното ”децата със специални педагогически потребности трябва да имат достъп до обикновените училища, които да ги приемат с педагогика, насочена към детето, способна до отговори на тези потребности”.
В Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове за хора с увреждания се подчертава, че държавите членки следва да включат образованието на хора с увреждания като интегрална част от общата образователна система.
Република България е заявила тази образователна политика за свой приоритет при присъединяването си към Европейския съюз, което налага да приведе своята нормативна уредба, институциите и практиките в съответствие с изискванията на международните документи.
Интегрираното обучение на деца с лека степен на умствена изостаналост предполага пълното познаване на тяхното психическо и социално развитие. Фокусът на настоящата дипломна работа е да се изследва и анализира емоционалната сфера на тези деца, за да може чрез нейното познание и развитие, чрез обучението и възпитанието им те да могат да разгърнат по-пълно своите способности и се реализират по-нататък в обществото.
Първа глава
Съвременни концепции за развитие на деца със специални образователни потребности:
Децата със специални образователни потребности се раждат и живеят в обществото. Те са около нас и сред нас. Днес никой не се съмнява, че и те са като другите и имат същите права. И в тази връзка искам да подчертая две основни човешки права, които пряко ги засягат- правото да бъдеш различен и правото да избираш. Първото означава да бъдеш личност, да бъдеш ти, да се отличаваш от останалите чрез своята ярка индивидуалност, собствен стил, маниери, начин на живот, интереси. За децата със специални образователни потребности това означава, че те се отличават със своите специфични трудности, начин на развитие и специфика на обучение. Поради факта, че те не са виновни за своята съдба, обществото трябва да им признае това тяхно право и да се стреми в максимална степен да улесни техния начин на живот.
Правото да избираш при децата със СОП е свързано с избора на съществени за тях неща- къде и при кого да се лекуват, къде да учат, каква професия да си изберат.
1.Категории деца със специални образователни потребности
Със специални образователни потребности (СОП) са децата, които не се справят с приетия в масовото училище образователен минимум и причина за това се явява едно от следните състояния:
• сензорно увреждане / зрително или слухово/;
• физическо увреждане;
• множествено увреждане;
• интелектуална недостатъчност;
• езиково- говорно нарушение;
При идентифицирането на децата със специални образователни потребности се използват два модела- медицински и образователен.
Медицинския или категориен модел принадлежи на миналото.Според него децата по медицински критерии се разделят на различни категории- слепи, глухи, с умствена изостаналост и др. Този модел вкарва детето в строго определени групи и повлича след себе си старото схващане да се мисли за тези деца като за дефективни, аномални, недъгави, бавноразвиващи се. Подобно отношение пречи на обществото не само да приеме тези деца като всички останали, но и не съдейства за изграждане на положително отношение към тях. Освен това етикетът комплексира самото дете и му пречи да функционира нормално, защото го отделя от другите. Освен това този модел поддържа дълги години специалните училища като единствена алтернатива за развитие и обучение на тези деца.

Целият материал: