Девиантно поведение и ресоциализиращи мерки

[dark_angel]

1.ЕТОПЕДИЯТА КАТО НАУКА.ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ В НОРМА И ОТКЛОНЕНИЯ.

В търсене същността и отношенията между нормата и нейните отклонения,
разглеждани като показатели за човека, се открива, че това са две
взаимно отричащи се характеристики в чийто граници протича човешкия
живот.Нормата е идеал, условно обозначаване на съществуващо явление,
равновесие със средата и други.Отклоненията съпътстващ човешкото
развитие и имат най-разнообразни форми на изява като психически
разстройства, физически недостатъци, изоставане в интелектуалното,
речевото или общото психосоциално съзряване на човека.В глобално
отношение се диференцират в две основни групи – отклонения в
индивидуалното развитие и живот и отклонения в социалните
отношения.Между нормата и отклоненията е трудно да се даде обективен
отговор тъй като в конкретна историческа епоха е приета едно поведение,
а векове след нея то е отхвърлено.Подобна закономерност може да се
отнесе и към отделния човек, които в определен период той съществува и
се развива нормално, но при определени обстоятелства като болест или
житейска ситуация е в неадекватно отношение към изискванията на средата
и се отличава с променена физическа активност и трудна приспособимост.
Пример за горе посоченото определение биват военните, особено тези
служили дълго време в армията и пращани и участвали във войни и мисии.

2. АНОМАЛНО ПОВЕДЕНИЕ-ВРОДЕНИ И ПРИДОБИТИ ПСИХО-ФИЗИЧЕСКИ НЕДОСТАТЪЦИ.

Сред формите на отклоняващото се поведение самостоятелно място заема
аномалното поведение. Понятието аномален се отнася до особеностите на
психосоциалното развитие на индивида, при които са налице наследствени,
вродени или придобити в детството психофизически недостатъци. Аномалното
развитие е процес на специфичен психосоциално съзряване, който протича в
условията на недоразвити или изгубени качества на човека. Наблюдава се
при децата и подрастващите с различни аномалии, определени в
дефектологията като деца с умствена изостаналост, със задръжки в
психофизическото развитие, с езиково говорни аномалии, комбинирани,
отклонения в социалното поведение и с нарушения на слуха, зрението и
двигателно-опорния апарат. Аномалното поведение означава особено,
неправилно поведение, което отразява специфични модели на комуникация и
живот на аномалния индивид в действителността. Например при слепите
средствата и техниките на социална комуникация протичат в определен
модел, при глугите в друг, в различен план се реализира социалната
активност на умствено изостаналите. При тези особености умствено
изостаналият е до известна степен социално неадекватен, безкритичен,
поддаващ се лесно на внушение и изключително удобен за манипулация,
насилие и подчинение.Очевидно аномалното поведение носи различни белези,
но като правило неговите промени и особености са пряко следствие както
от първично изразения недостатък на индивида, така и от отношението към
собствената непълноценност и от оценката на околните.

3. ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ-СЪЩНОСТ.СОЦИАЛНА ДЕЗАДАПТАЦИЯ.

В науката е прието определението, че девиацията е тип поведение, което
излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество. С
други думи това е отхвърленото, нежеланото, неодобряемото, опасното
поведение както за отделния индивид, така и за цялото общество.Терминът
девиация означава отклонение, нарушение и се прилага при оценка на тези
събития и факти от ежедневието, както се отнасят към явленията
престъпност, наркомания, алкохолизъм, скитничество, самоубийства и
други. Всяка социална общност има своите утвърдени образци за очаквано и
желателно просоциално поведение на своите граждани. Съществуващите
различия между отделните култури, раси и националности в човечеството не
са критерии за девиантност.Микрообществата-наркомани, престъпни групи
действат в подчинение на своите вътрешно норми на живот.Всяко поведение
в своята същност отразява стремежите на индивида към социално признание
и социална оценка.Девиантното поведение-също,но в своята реализация то
разчупва макро обществените норми на традиции и зачита само нормите на
отделна субкултура.Девиантното понякога е символ на оригиналното и
неповторимото и тенденция към откриване и внедряване на нови изисквания
и правила на живот.Девиантното поведение е определена фаза в хода на
формирането на готовност за изпълнение на асоциален акт, то е нарушение
на гражданските и юридическите предписания и закони, което означава, че
то във всички случаи подлежи на санкция или наказание.

4.ОСНОВНИ ТИПОВЕ ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ.

Основните типове девиантно поведение биват четири.На първо място е
социално неадекватно поведение, то се изразява в пълно несъответствие
между индивидуалното поведение и обществените регламенти за
него.Наблюдава се при умствено изостанали и невротични деца, чиито
първични страдания имат трайно отражение върху личността.Следващото,
второ е асоциалното поведение което се проявява в незачитане или
отхвърляне на законо регламентираните правила на социален живот и
дейност. Обикновено подрастващите са стихийно въвлечени в асоциалната
дейност.Третият тип е противообществено поведение.Става дума за
незначителни по своя характер нарушения на обществения ред,
посегателства над личността, над собствеността. Посочените постъпки
подрастващите извършват спонтанно под влиянието на близки и приятели.И
четвъртият тип девиантно поведение е делинквентното поведение, което се
отнася до юношите с трайна асоциална насоченост и с рецидивни
противообществени деяния.Тази форма на девиантно поведение отразява
престъпното детско поведение, което е организирано, замислено и
изпълнено като съзнателно престъпление.

5. ЮНОШЕСТВО И ДЕВИАНТНОСТ.

Един от най-динамичните периоди в живота на човека, юношеството се
определя като преход от детството към ранната зрелост, като кулминация
на детството.Индивидът е достигнал апогея в своето развитие като
организъм, полова принадлежност, осмисляне на света и себе си. От тук
нататък следва откриването на свое място в действителността, себе
утвърждаване и реализация на стремежите към социално благополучие и
признание.Началото на юношеството се свързва с пубертетното съзряване на
индивида, а краят се покрива със статута на ранната възрастност.Водещите
характеристики за всяка година от развитието са обединени от
динамиката,устойчивостта, смяната на дадени качества с нови.Основна
закономерност на всеки етап от психическото развитие е че то изцяло
зависи от вътрешното съзряване на организма.Делинквентно поведение се
отнася до юношите с трайна асоциална насоченост и с рецидивни
противообществени деяния.Тази форма на девиантно поведение отразява
престъпното детско поведение, което е организирано, замислено и
изпълнено като съзнателно престъпление. Класификацията е предназначена
както за регистриране степента на отклоненост в социалното формиране на
подрастващите, но и дава ясна представа за етапите на
социално-психическата промяна на личността.

6. АСОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ И ТИПОЛОГИЯ НА ДЕЛИНКВЕНТНОТО
ПОВЕДЕНИЕ.

Проблемът за отклоненията в социалното поведение има своята значимост за
редица научни области. С решаването му се занимават педагогиката и
психологията, социологията, правните науки и криминологията. За неговото
определяне използват различни термини като асоциално, делинквентно или
отклоняващо се поведение.Процесите на десоциализация на личността
изпъкват най-ярко във вариантите на асоциалната реализация на конкретния
индивид. А всъщност към отклоненията в асоциалното поведение са
скитничеството, просия, употреба на алкохол, наркотични и токсични
вещества, педагогическа занемареност, нарушения във взаимоотношенията
между деца и възрастни, между връстници, побоища, скандали, стремеж към
социална изолация и други.Посочените прояви изискват специални средства
за въздействие целящи отстраняването на социално-психичните деформации
на подрастващата личност и недопускане на следващи асоциални активи. При
описание на делинквентността криминолозите имат предвид престъпността и
противообществената дейност на малолетните и непълнолетните извършители.
Асоциалното поведение е опозиционното, демонстративно-критично поведение
на подрастващите. За асоциални подрастващи се считат тези, които имат
вече спорадични участия в групови противообществени прояви. Обикновено
участват под влиянието на връстници, стихийно са въвлечени в асоциалната
дейност.Тези подрастващи съзнателно изпълняват дадено действие, като
самостоятелно преценяват риска и наказанието което евентуално биха
получили.

7. ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА,СКИТНИЧЕСТВО И ПЕДАГОГИЧЕСКА ЗАНЕМАРЕНОСТ..

Децата в неравностойно социално положение са деца без родители –
починали или изоставено при раждането, дете от социално слабо семейство,
дете с родители които по редица причини не са в състояние да се грижат
за него. Тези деца обикновено са обект на специализираните държавни
институции, като домове за отглеждане и възпитание на деца лишени от
родителска грижа, възпитателни училища, интернати и други.Изоставените
деца в специализираните институции са със сериозни нарушения в
емоционалната сфера и с ограничени връзки със социалната среда. Те се
чувстват самотни, отчаяни, ненужни, подтиснати.Една част от тях са с
предизвикателно поведение и демонстративна агресия, с повишени претенции
и високо ниво на конфликтност.Те са лесно внушаеми, слабоволеви,
некритични, емоционално лабилни.Имат сериозни поведенчески смущения,
непрекъснато роптаят и искат от другите и от държавата.Утвърждава се
психиката на потребителя, на личност която счита, че другите винаги
трябва да се грижат за нея.Но има и други деца изоставени, но те не
живеят в домовете, а на улицата.Бездомните деца много често ще ги
срещнем на гарата, на места, където могат да се подслонят от лошото
време.Скитничеството когато се извършва системно е престъпление, но
скитащите деца също може да отбележим, че просят.Освен по горе
посочените фактори които застрашават социалното формиране на личността
са и факторите неадекватен педагогически подход на учителите,
затруднения във възпитаемостта и обучаемостта на децата. Тези често
срещани в педагогическата практика явления са свързани предимно с
неправилното педагогическо въздействие на учителите, представено като
неуважение или незачитане на личността на ученика, подценяване или
надценяване на неговите възможности, неоснователните наказания и други,
а когато пречка са и техните индивидуални способности, отношението им
към училището което е отрицателно.То посочените явления са причинно
свързани и се наблюдава тотална педагогическа занемареност на децата и
подрастващите.

8. ПИЯНСТВО И АЛКОХОЛИЗЪМ.

Употребата на алкохол при непълнолетните и подрастващите деца е често
срещано явление. По данни от провеждани анкети, изследвания първия път
когато децата пробват алкохол са 12-14 годишните и това става в
дискотеки, у дома, когато отсъстват родителите, с приятели които са или
връстници или по-големи.Първият път всички пробват от чисто любопитства,
или за престиж и утвърждаване в приятелската среда.Предпочитаният
алкохол които употребяват младите е водка, бира, джин, вермут, а
понякога за по-бърз ефект и за постигане на целта която в юношеските
години е да се напият различните питиета биват смесвани.Тревожен е
фактът, че от последните години се забелязва прираст в употребяващите
алкохол малолетни и непълнолетни което предполага и извършване на
противообществени прояви под въздействието на алкохол.След честата
употреба се забелязва фаза на лека деградация в подрастващите като
нежелание за посещаване на училище, по трудна концентрация и
други.Системният пияч рискува да развие психическа и физическа
зависимост която се нарича алкохолизъм.При подрастващите това заболяване
може да се развие доста бързо-само след година-две редовна
употреба.Известно е, че алкохолизмът може да бъде наследствен, смята се,
че рискът децата на алкохолиците да станат като тях е четири пъти
по-голям, дори ако са израснали в друга среда.Систематичното увреждане
на неврони в мозъка на алкохолика води до постепенна загуба на
интелект.Деградацията може да стигне до алкохолна деменция.Промени търпи
и характера като например добрякът може да стане злобен, общителният да
се затвори в себе си, добрият баща да насилва и пребива децата си и
други.Алкохолът е дрога с неизчерпаем потенциал за причиняване на
вреди.Прекомерната му употреба нанася поражения върху всички важни
човешки органи и системи, като причинява язва, рак, инфаркт,
импотентност, цироза и други.

9.ЗЛОУПОТРЕБА С ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА - ВИДОВЕ
НАРКОТИЦИ,ИНТОКСИКАЦИЯ,ТОЛЕРАНС,АБСТИНЕНЦИЯ, РАЗПАД НА ЛИЧНОСТТА.

Дроги е другото популярно название на наркотиците у нас. В съзнанието на
повечето хора то се асоциира преди всичко със забранени от закона
наркотични вещества или определяни като психоактивни.Както личи от името
им, те действат върху централната нервна система и променят психическото
състояние на човека.Много от психоактивните вещества са обект на строг
международен контрол и забрани като хероин, кокаин, канабис, амфетамини,
екстази, ЛСД и други които се предлагат в огромно количество легално, а
именно алкохол, тютюн, кафе.Според характера на въздействието им върху
централната нервна система тези вещества могат да бъдат обособени
няколко групи – опиати, депресанти, стимуланти, халюциногенни,
инхаланти.Зависимият към дроги не може просто да спре да ги приема,
въпреки множеството негативни последици.Приемана в достатъчно високи
дози, достатъчно често и продължително, дрогата е узурпирала важни
системи в мозъка, от които зависи контролът върху емоциите и
мотивацията.За разграничаване на отделни фази се използват понятия като
употреба, злоупотреба и зависимост.Под употреба се разбира консумирането
на наркотици в непрекалени дози, не многочесто и продължително, а
злоупотреба е постоянно, упорито използване на дроги над допустимото, с
тенденция за увеличаване.Зависимостта е психично, а понякога и физическо
състояние възникнало в резултат на взаимодействие между организма и
дрогата.Толерант е състояние на приспособяване на организма след
многократна употреба на наркотик, което изисква увеличаване на дозата
му, за да се постигне една определена степен на
възедйствие.Абстиненцията е въздържане от консумиране след прекъсване на
продължителна употреба на психоактивни вещества.Съпровожда се от
абстинентен синдром, който се състои от комплекс симптоми физически и
психични, израз на разстройство във функционирането на организма.От
използването на опиати не са рядкост нарушенията в паметта и
интелектуалните способности, намаляват защитните сили на организма и още
безброй неблагопирятни последици за личността.

10.ПРОСТИТУИРАНЕ, ФОРМИ НА ПРОСТИТУЦИЯ.

Проституция се нарича продаването на сексуални услуги като орален секс и
полово сношение срещу пари. Лицето, продаващо сексуалните услуги е
“проститутка”, вид сексуален работник. В по-общия смисъл на думата, за
всеки който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може
да се каже, че проституира. Във Великобритания, например проститутка е
всяко лице”което позволява тялото му да бъде използвано с похотлива цел
срещу заплащане”.При все че проститутките и техните клиенти могат да са
от всички полове и сексуални ориентации, преобладаващото мнозинство от
клиенти са мъже. Проституцията се приема от повечето съвременни религии
като непристойна или греховна и проститутките се смятат за скандални или
хора от долните слоеве в повечето общества.В някои култури на техните
клиенти също се гледа отвисоко, но те обикновено са толерирани повече,
отколкото проститутките.Терминът “проституция” се използва и в по-общо
значение на полови контакти с цел постигане на определена цел, различна
от възпроизводство или удоволствие. Това включва форми на религиозна
проституция, при които се прави секс в изпълнение на религиозни
предписания.Проституцията в този по-широк смисъл се използва в шпионажа
или като подкуп.Древен Китай е изпълнен са известни примери за
използване на секс, за да се отслаби врагът.Проституцията в България е
легална, но сводничеството и принуждаването към проституция са
криминализирани. Най-ярък пример е разкритият наскоро в Италия и
България престъпен канал за трафик на деца с цел проституция и
джебчийство.

11.УЧАСТИЕ В РЕЛИГИОЗНИ СЕКТИ.

Сектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила
от по-голяма и вече установена религия. Сектите имат много общо с
религията от която са се отделили, но същевременно имат разлики в
доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите, деноминациите са
големи, установени религиозни групи.Думата секта идва от латинската дума
секта, която означава организирана религиозна група или
организация.Социолозите използват думата секта за религиозни групи с
висока степен на напрежение между тях и обществото, но чийто вярвания са
по-скоро традиционни в обществения контекст.Култът, за разлика от
сектата е религиозна група чийто вярвания са нови и рязко отличаващи се
от тези на обществената среда. От социологическа гледна точка сектите се
отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към
религиозна чистота – такава, каквато я разбират членовете й.В повечето
от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се
използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се
използва и думата “култ”.В някой държави, например Белгия,
правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава
родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика,
сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави
религиозни деноминации, например Опус Дей.В Латинска Америка като секта
се определя всяка не католическа религиозна група, независимо от размера
й, често с негативното значение на “култ”.Най-известните
нерегламентирани изповедания – секти – Обединителна църквана Муун, Деца
на Бога, Окултизъм, Теософи, Ню ейдж, Сциентология и др.

12. ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА И ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ.

В наши дни българската нация се състои от 85-90 % българи, две основни
етнически малцинства – роми, и турци и няколко етнически групи –
арменци, власи, евреи, татари, каракачани и др.По-голямата част от
представителите на различните етноси успешно се интегрират в обществото
и постигат големи успехи в различните аспекти на обществения живот. Има
обаче една голяма група от представители на ромския етнос, които не
желаят да се интегрират в обществото, и искат да живеят по своите
правила и обичаи, което води до изяви на девиантно поведение спрямо
останалите граждани.По-голямата част от ромите живеят в един омагьосън
кръг – децата не учат/16 %-са напълно неграмотни, а едва 40 % могат да
четат на български/,неграмотността впоследствие води до невъзможност да
се намери работа, а безработицата ги тласка към престъпления и
противообществени прояви.В последните години нееднократно бяха
разкривани ромски престъпни групи, организирани канали за износ на деца
в чужбина, с цел продажба на новородени и принуждаване на малолетни и
непълнолетни към джебчийство, просия и проституция в страните от Западна
Европа.В другата голяма малцинствена група – турците няма такива масови
прояви на девиантно поведение, поради това, че неграмотността там е
малка/само 4 %/има по-голяма професионална подготовка, а и религията и
вътрешните правила на етноса са коренно различни.

13. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА КОРЕКЦИОННО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ДЕВИАНТНАТА
ЛИЧНОСТ.

Процесът на ресоциализация на децата с девиантно поведение е сложна
структура, чийто основни компоненти и съответните елементи са
органически свързани и взаимно се обуславят.Съдържанието на този процес
можем да включим няколко основни направления:-преустройство на
съзнанието и поведението на детето с девиантно поведение съобразно
изискванията на общочовешките и национални ценности, на моралните и
правни норми на обществото. –приобщаване на детето към дейността на
групата и традициите на училището.-приобщаване на детето към
семейството;-приобщаване на детето към макросферата.Основни корекционни
методи за педагогическо въздействие са поощрението и наказанието, които
като методи за възпитание и превъзпитание, стимулират положителните
страни на поведенческата сфера на личността, съдействат непосредствено
за нейното превъзпитание.В основата им лежи утвърждаването или
отричането на конкретна проява и действие на детето.Това е начин за
корегиране на негативни страни и формиране на нови, които включват в
себе си две основни страни: утвърждаване на дадено действие и отричане
на отрицателно проявление.Приложението на поощрението и наказанието в
корекционно възпитателната дейност в процеса на ресоциализация на децата
налага да се отчитат редица изисквания:1.Да предизвикват силни
положителни емоционални преживявания, да стимулират емоционална
преоценка на собственото “АЗ”.2.Да са свързани с конкретен повод.3.Да
стимулират личността към преосмисляне на своето поведение, да стимулират
формиращият и по специално превъзпитателният процес.4.Да отчитат
индивидуалните особености на детето.5.Да не създават впечатление за
стериотипност, което предизвиква безразличие у детето.

14. ПРЕВЕНЦИЯТА – ОСНОВНО НАПРАВЛЕНИЕ ВКРИМИНОЛОГИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА
ДЪРЖАВАТА.

Системата за превантивна и корекционно възпитателна дейност съвпада в
структурен и съдържателен аспект с възпитателната система.Спецификата й
е в тежеста на съответните компоненти. В случая става дума за
по-голямото място, което се отдава на превъзпитанието и корекцията на
детето с девиантно поведение.Основна функция на системата за превантивна
и корекционно възпитателна дейност е превантивната, предпазващата. Тя
позволява да се създадат такива условия в микросредата, които биха
помогнали на детето да противостои на отрицателните влияния на социума,
съзнателно да преодолява негативните си генотипни особености като се
формират разнообразни вътрешни механизми, които мотивират положителните
нагласи и проявления в макро и микросредата. Реализирането на
превантивната функция съдейства за формиране на такива морални ценности
и качества у личността на детето, който го правят устойчиво при изявата
на гражданска позиция в ежедневните човешки взаимоотношения.Системата за
превантивна и корекционно възпитателна дейност на деца с девиантно
поведение се осъществява на национално/централна комисия за борбата
срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни/,
регионална/общинска/местни комисии/ в различни направления, и
училищна/училищни кабинети/ за ранна превенция.

15. ИНСТИТУЦИОННО СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ДЕВИАНТНИ ЛИЧНОСТИ-НОРМАТИВНИ ОСНОВИ/НК,ЗИН,ЗБППМН/и ресоциализиращи
мерки.

hњ

ц

ш

са залегнали в основата и на приетия у нас Закон за закрила на
детето.Той урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето,
органите на държавата.В работата с деца с девиантно поведение се
съобразяваме и с един специфичен закон, а именно Закона за борбата срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.Той урежда
дейноста по предотвратяване и борбата срещу противообществените прояви,
а и осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите
им.Реализацията на педагогическите аспекти на правно-нормативната уредба
за детето с девиантно поведение не само съдейства за обогатяване на
правната и моралната култура на личността.Той е едно от значимите
условия, които благоприятстват процеса на ресоциализацията на детето с
девиантно поведение.

16. ДЕЙНОСТ НА ЦЕНТРАЛНАТА И МЕСТНИТЕ КОМИСИИ ЗА БОРБАТА С
ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ. РАЗГЛЕЖДАНЕ
НА ПРОСТЪПКИТЕ И МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ.

Към МС на РБ се създава Централна комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.Към
Централната комисия се създава Център за квалификация на кадри за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Към
общините и районите се създават местни комисии за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.По решение на
тези комисии може да се създадат,когато това е необходимо, местни
комисии към някои кметства. За решаване на текущи въпроси всяка комисия
може да избере от своя състав бюро.Централната комисия се отчита
ежегодно за своята дейност пред МС.Местните комисии ежегодно отчитат
дейността си пред кмета, общинския съвет и пред Централната комисия за
борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните.Членовете на комисиите информират периодически
организациите и ведомствата, които представляват, за работата на
съответната комисия и за своето участие в нея.Централната комисия
разработва, участва в разработването и предлага на МС, на
министерствата, на други ведомства и на юридически лица с нестопанска
цел следните програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на
криминогенните фактори:а/програми за работа с малолетни и непълнолетни
за предотвратяване и противодействие на извършването на
противообществени прояви;б/програми за образование и социална интеграция
на малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и
непълнолетни, извършили престъпления;в/програми за професионално
обучение и трудова заетост на непълнолетни, пребивавали в
социално-педагогически интернати, възпитателни училища – интернати,
поправителни домове, както и условно осъдени и предсрочно
освободени;г/програма за работа с родители във връзка с извършени от
техните деца противообществени прояви или престъпления;д/програми за
стимулиране на работодатели, които наемат на работа непълнолетни,
извършили противообществени прояви или престъпления;Централната
комисия:а/ръководи и контролира дейността на местните комисии;в/обобщава
съответните статистически данни;г/координира дейността на държавните
органи и юридически лица с нестопанска цел във връзка с борбата срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;д/прави
предложения пред съответните държавни органи и юридически лица с
нестопанска цел;е/упражнява контрол по изпълнението на взетите въз
основа на закона решения;ж/предлага и участва в извършването на научни
изследвания по предотвратяването на противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните и на престъпленията на
непълнолетните;з/проучва и прилага, когато това е полезно, чуждестранни
опит в предотвратяването и борбата с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните ;В изпълнение на своите задачи Централната
комисия може да привлича представители на обществеността и юридически
лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействието на
извършването на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и
престъпления от непълнолетни.Местните комисии съвместно с детските
педагогически стаи и органите на образованието и при широкото съдействие
на обществеността изпълняват следните задачи:а/организират и координират
социално-превантивната дейност на територията на общината, издирват и
установяват съвместно с инспекторите при детските педагогически стаи и
дирекциите “Социално подпомагане”малолетните и непълнолетните, които се
нуждаят от помощ, и вземат мерки за тяхната социална защита и
развитие;б/разглеждат деянията по чл.11 ал.1, налагат възпитателните
мерки по чл.13 ал.1 т.1-10 и 12, както и правят предложение до съда за
налагане на възпитателните мерки по т.11 и 13.в/участват в заседанията
по чл.31 ал.1 на педагогическите съвети на възпитателното училище
–интернат и на социално-педагогическия интернат и правят предложения по
чл.31 ал.4 до съда за прекратяване изпълнението на възпитателната мярка,
както и предложения за предсрочно освобождаване до комисиите по чл.17 от
ЗИН.г/привеждат в изпълнение мерките по чл.13 и 15 и осъществяват
контрол върху изпълнението им;д/съдействат на лицата, излезли от
социално-педагогическите интернати, от възпитателните училища-интернати,
от поправителните домове и приютите за безнадзорни деца, пред
компетентните органи за уреждане на основните им битови, трудови и
социални проблеми;е/следят отблизо поведението и развитието на
малолетните и непълнолетните, излезли от възпитателните
училища-интернати и поправителните домове, както и на осъдените условно
или на предсрочно освободените от поправителните домове, и вземат мерки
за тяхното по-нататъшно правилно развитие; ж/упражняват контрол за
спазването от работодателя на режима и условията за работа, установени
за непълнолетните, настанени на работа по този закон, и при установяване
на нарушения сезират компетентните органи;з/подпомагат родителите, които
срещат затруднения при възпитанието на децата си;И/упражняват контрол
върху намиращите се на територията на общината детски педагогически
стаи, социално-педагогически интернати, приюти, възпитателни
училища-интернати, поправителни домове, домове за временно настаняване
на малолетни и непълнолетни и върху дейността на настойниците и
попечителите на малолетните и непълнолетните;к/ налагат мерките по
чл.15;л/изучават състоянието и причините за противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните в общината и правят предложения пред
съответните държавни органи и обществени организации; м/изпълняват
мероприятия по програми и дейности, посочени в чл.8 ал.1. Спрямо
малолетни и непълнолетни извършили противообществени прояви освободени
от наказателна отговорност по чл.61 от НК се налагат следните
възпитателни мерки: 1.Предуп реждения;2.Задължаване да се извини на
пострадалия;3.Задължаване да участва в консултации, обучения и програми
за преодоляване на отклоненията в поведението;4.Поставяне под
възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със
задължение за полагане на засилени грижи;.5.Поставяне под възпитателен
надзор на обществен възпитател;6.Забрана на непълнолетния да посещава
определени места и заведения;7.Забрана на непълнолетния да се среща и да
установява контакти с определени лица;8.Забрана на непълнолетния да
напуска настоящия си адрес.9Задължаване на непълнолетния да отстрани със
свой труд причинената вреда, ако това е в неговите
възможности;10.Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа
в полза на обществото;11.Настаняване в социално-педагогически
интернат;12.Предупреждаване за настаняване във възпитателно
училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца;13.Настаняване във
възпитателно училище-интернат.

17. ДЕТСКИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ – ЗАДАЧИ И МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ.

Към общинските съвети се откриват детски педагогически стаи.При нужда
такива стаи се откриват към районните и някои кметства.Детските
педагогически стаи се завеждат от инспектори с висше педагогическо
образование, които се назначават от министъра на вътрешните работи.Към
тези стаи се изгражда актив за съдействие.ДПС имат следните задачи:а/да
издирват и установяват малолетните и непълнолетните правонарушители,
както и причините и условията за техните противообществени прояви или
престъпления;б/да издирват и установяват малолетните и
непълнолетните-обект на престъпно посегателство, на малтретиране или
оставени без надзор;в/да предприемат съответстващи за случаите по букви
“А” и “Б”мерки или да уведомяват компетентните органи;г/да уведомяват
органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно поведение
по отношение на малолетните или непълнолетните от страна на родителите,
на лицата, които ги заместват, или на трети лица;д/да следят за
изпълнението от малолетния или от непълнолетния на наложените мерки по
чл.13 ал.1 т.6,7 и 8. детските педагогически стаи и органите на
образованието и при широкото съдействие на обществеността изпълняват
следните задачи:а/организират и координират социално-превантивната
дейност на територията на общината, издирват и установяват съвместно с
инспекторите при детските педагогически стаи и дирекциите “Социално
подпомагане”малолетните и непълнолетните, които се нуждаят от помощ, и
вземат мерки за тяхната социална защита и развитие;б/разглеждат деянията
по чл.11 ал.1, налагат възпитателните мерки по чл.13 ал.1 т.1-10 и 12,
както и правят предложение до съда за налагане на възпитателните мерки
по т.11 и 13.в/участват в заседанията по чл.31 ал.1 на педагогическите
съвети на възпитателното училище –интернат и на социално-педагогическия
интернат и правят предложения по чл.31 ал.4 до съда за прекратяване
изпълнението на възпитателната мярка, както и предложения за предсрочно
освобождаване до комисиите по чл.17 от ЗИН.г/привеждат в изпълнение
мерките по чл.13 и 15 и осъществяват контрол върху изпълнението
им;д/съдействат на лицата, излезли от социално-педагогическите
интернати, от възпитателните училища-интернати, от поправителните домове
и приютите за безнадзорни деца, пред компетентните органи за уреждане на
основните им битови, трудови и социални проблеми;е/следят отблизо
поведението и развитието на малолетните и непълнолетните, излезли от
възпитателните училища-интернати и поправителните домове, както и на
осъдените условно или на предсрочно освободените от поправителните
домове, и вземат мерки за тяхното по-нататъшно правилно развитие;
ж/упражняват контрол за спазването от работодателя на режима и условията
за работа, установени за непълнолетните, настанени на работа по този
закон, и при установяване на нарушения сезират компетентните
органи;з/подпомагат родителите, които срещат затруднения при
възпитанието на децата си;И/упражняват контрол върху намиращите се на
територията на общината детски педагогически стаи,
социално-педагогически интернати, приюти, възпитателни
училища-интернати, поправителни домове, домове за временно настаняване
на малолетни и непълнолетни и върху дейността на настойниците и
попечителите на малолетните и непълнолетните;к/ налагат мерките по
чл.15;л/изучават състоянието и причините за противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните в общината и правят предложения пред
съответните държавни органи и обществени организации; м/изпълняват
мероприятия по програми и дейности, посочени в чл.8 ал.1. Спрямо
малолетни и непълнолетни извършили противообществени прояви освободени
от наказателна отговорност по чл.61 от НК се налагат следните
възпитателни мерки: 1.Предуп реждения;2.Задължаване да се извини на
пострадалия;3.Задължаване да участва в консултации, обучения и програми
за преодоляване на отклоненията в поведението;4.Поставяне под
възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със
задължение за полагане на засилени грижи;.5.Поставяне под възпитателен
надзор на обществен възпитател;6.Забрана на непълнолетния да посещава
определени места и заведения;7.Забрана на непълнолетния да се среща и да
установява контакти с определени лица;8.Забрана на непълнолетния да
напуска настоящия си адрес.9Задължаване на непълнолетния да отстрани със
свой труд причинената вреда, ако това е в неговите
възможности;10.Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа
в полза на обществото;11.Настаняване в социално-педагогически
интернат;12.Предупреждаване за настаняване във възпитателно
училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца;13.Настаняване във
възпитателно училище-интернат.

18. СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНТЕРНАТИ, НАСТАНЯВАНЕ, ЗАДАЧИ.

В социално-педагогическите интернати се настаняват малолетни над 8
годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват
предпоставки за извършване на противообществени прояви.Въз
възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни над 8 годишна
възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви, към които
възпитателните мерки по чл.13, ал.1 т.1-10 и 12 не са се оказали
достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална
среда.Във възпитателните училища-интернати се настаняват и непълнолетни,
спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по реда на
чл.61 и 61 от НК.Разпределянето и настаняването на малолетните и
непълнолетните във възпитателни училища-интернати и
социално-педагогически интернати се извършва от МОН.Максималният престой
във възпитателното училище-интернат и в социално-педагогическия интернат
не може да бъде повече от 3 години.Настанените в тези училища остават
там за възпитание и обучени, включително и за придобиване на
професионална квалификация до навършване на 16 години, а ако те изявят
писмено желание – и до навършване на 18 години.Педагогическият съвет с
участието на прокурор и представител на местната комисия в края на всяка
учебна година прави оценка на поведението на ученика и на постигнатите
резултати от възпитанието и обучението му.Престоят във възпитателното
училище-интернат и в социално-педагогическия интернат може да бъде
прекратен по изключение и преди края на учебната година по предложение
на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните или по здравословни причини с протокол
на лекарска консултативна комисия. Педагогическия съвет на местната
комисия прави предложение до РС по местонахождението на възпитателното
заведение за прекратяване изпълнението на наложената възпитателна
мярка.Към предложението се прилага възпитателното дело. РС се произнася
еднолично в закрито заседание в тридневен срок с мотивирано решение с
което прекратява изпълнението на възпитателната мярка или оставя без
уважение направеното предложение.Решението е окончателно.На малолетните
и непълнолетните, настанени в социално-педагогически интернати и
възпитателни училища интернати, се създават условия за завършване на
основно или средно образование и за придобиване на професионална
квалификация. За положения от непълнолетните труд в работилниците и
помощните стопанства на тези училища се заплаща определено с правилник
възнаграждение.

19. ДОМОВЕ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ НАМАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ И ПРИЮТИ
ЗА БЕЗНАДЗОРНИ ДЕЦА.

Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават
от МВР, което определя техния район на действие.В домовете се настаняват
малолетни и непълнолетни:а/на които не може да се установи постоянни и
настоящия адрес; б/заловени в скитничество, просия, проституция,
злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или
други упойващи вещества;в/самоволно напуснали заведения за задължително
възпитание или принудително лечение;г/извършили противообществена проява
и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави
нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги
заместват.Когато няма възможност лицата да бъдат настанени незабавно в
домовете, те се отнасят отделно в подходящи помещения на съответното
поделение на МВР, където могат да престоят не повече от 24 часа.Домовете
за временно настаняване изпълняват следните основни задачи:а/приемат
малолетни и непълнолетни в чл.35;б/извършват или осигуряват извършването
на медицински, психологически и педагогически изследвания,
освидетелстват и дават препоръки на съответните органи за работа с тези
малолетни и непълнолетни или за настаняването им в подходящи
заведения;в/изясняват причините за скитничеството, безнадзорността,
противообществените прояви и др.на приетите в дома малолетни и
непълнолетни;г/издирват семействата на приетите малолетни и непълнолетни
и вземат мерки за връщането им в тях.Престоят в домовете не може да бъде
повече от 15 дни.Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.Към
домовете се организират работилници за професионална подготовка и база
за спортни и културни дейности.Настанените в домовете се разпределят по
спални помещения в зависимост от пола, възрастат и основанието за
настаняване.Приютите за безнадзорните деца са специализирани институции
за предоставяне на социални услуги, в които по реда на чл.26 от Закона
за закрила на детето се настаняват временно и безплатно безнадзорни
деца.Редът за създаването на приютите, организацията на работата им,
управлението и контролът се уреждат с правилник, издаден от Министъра на
труда и социалната политика.

20. ОБЩЕСТВЕНИ ВЪЗПИТАТЕЛИ И СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ-ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВОМОЩИЯ.

Обществените възпитатели имат за задача да оказват помощ на родителите
или на лицата, които гизаместват, в поправянето и превъзпитанието на
малолетните и непълнолетните.Обществен възпитател се определя от
местната комисия, когато е необходимо да се предотврати безнадзорност
или извършването на противообществени прояви на:а/непълнолетни,
освободени от наказателна отговорност и ненастанени във възпитателно
училище-интернат;б/непълнолетни, осъдени условно или на наказание без
лишаване от свобода;в/непълнолетни, изтърпели наказание лишаване от
свобода или освободени предсрочно;г/малолетни и непълнолетни, чийто
престой във възпитателно училище-интернат и социално-педагогически
интернат е прекратен;д/малолетни и непълнолетни, за което е приложена
мярката по чл.13 ал.1 т.5.Местната комисия може да определи обществен
възпитател и на други малолетни и непълнолетни, за които съществува
сериозна опасност за тяхното развитие и възпитание.Определянето на
обществен възпитател не освобождава родителите или лицата, които ги
заместват, от задълженията им във връзка с възпитанието на малолетните
или непълнолетните и от отговорността за тяхното поведение.За обществени
възпитатели се определят, с тяхно съгласие, лица с необходимата
общообразователна подготовка и опит.Работата на обществените възпитатели
се ръководи и контролира от съответните местни комисии за борба срещу
противообществените прояви на мололетните и непълнолетните.Обществените
възпитатели се отчитат редовно пред местните комисии.Общественият
възпитател е длъжен:а/да оказва на родителите или на лицата, които ги
заместват, помощ във възпитанието на малолетните и непълнолетните;б/да
съдейства за правилното организиране на обучението, труда и почивката на
малолетните и непълнолетните;в/да следи за поведението на малолетните и
непълнолетните и да полага грижи за правилното им насочване;г/да
сигнализира компетентните органи, когато съществува опасност за
физическото или психическото развитие на малолетния или
непълнолетния;д/да поставя за решаване социални проблеми на малолетния
или непълнолетния пред съответната дирекция “Социално подпомагане”;е/да
представя информация на съответната дирекция “Социално подпомагане”за
решаване на социалните проблеми на малолетния или
непълнолетния.Общественият възпитател има право:а/да посещава малолетния
или непълнолетния в неговото жилище, в училището или на местоработата
му;б/да обръща внимание на родителите или на лицата, които ги заместват,
за неизпълнение на задълженията ми;в/да изисква необходимите сведения,
свързани с възпитанието на малолетния или непълнолетния, от родителите
или лицата, които ги заместват, и от учебните заведения;г/да поставя
пред местната комисия въпроса за поведението на малолетните или
непълнолетните, на родителите им или на лицата, които ги заместват, за
прилагане на съответните мерки.Длъжностните лица и гражданите са длъжни
да оказват помощ на обществения възпитател при изпълнение на неговите
задължения.

21. НАБЛЮДАТЕЛНИ КОМИСИИ – ОСНОВНИ ЗАДАЧИ.

В работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода се
привлича обществеността чрез наблюдателни комисии, комисии за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, младежките и
други обществени организации по местоизпълнение на наказанието,
местоработата и местоживеенето на осъдените, поемане на шефство от
страна на предприятия и организации, провеждане на срещи с изтъкнати
представители на науката и изкуството и други подходящи форми.
Наблюдателни комисии се създават към общинските съвети. В състава им се
включват пробационен служител, представители на общинските съвети, както
и представители на синдикалните, на младежките и на други организации. В
тях могат да се включат представители и на други обществени организации
и ведомства.В заседанията на наблюдателните комисии участвуват
представители на окръжната прокуратура, окръжния съд, районното
управление на Министерството на вътрешните работи и началникът на
затвора или поправителния дом. Наблюдателните комисии се
председателствуват от председателя или заместник-председател на
общинския съвет. Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от
общинските съвети. Наблюдателните комисии имат следните основни задачи:
а) осъществяват обществен контрол върху работата по поправянето и
превъзпитанието на лишените от свобода;б) подпомагат администрацията във
възпитателната работа с лишените от свобода;в) правят предложения за
изменяване на режима и за преместване на отделни затворници;г) правят
предложения и дават мнения за помилване;д) участвуват със свой
представител в комисията по чл. 17;е) подпомагат семействата на лишените
от свобода, включително при възпитаването на децата;ж) съдействуват за
настаняване на работа и за битово устройване на освободените от местата
за лишаване от свобода и полагат грижи за тяхното добро поведение и
правилно развитие. Членовете на наблюдателните комисии имат право да
посещават затворите и поправителните домове, да се срещат с лишените от
свобода и да разговарят с тях, да се запознават с необходимите им
документи и други материали и да искат от администрацията справки и
сведения.

Предложените от наблюдателните комисии мерки за подобряване на работата
в местата за лишаване от свобода се провеждат от администрацията. При
несъгласие на администрацията наблюдателните комисии отнасят въпроса за
решаване от Министерството на правосъдието. Материалната издръжка и
техническото обслужване на наблюдателните комисии се осъществява от
общинските съвети. Обществените организации по месторабота и
местоживеене на лишените от свобода, както и съответните трудови
колективи могат да кореспондират с тях, да се осведомяват за поведението
им, а техни представители - и да ги посещават.