Теми за държавен изпит по Специална педагогика 2014-2015 г.

[Mozo]

КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО СПЕЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА 2014/2015 Г.

обща част
1. Научен статут на специалната педагогика като интердисциплинарна наука - същност, определение, обект, предмет, задачи.
2. Категории деца със специални образователни потребности - обект на специалната педагогика.
3. Класификации на децата с умствена недостатъчност. Характеристика на познавателната им дейност.
4. Класификация на децата със зрителни нарушения. Характеристика на познавателната им дейност.
5. Класификация на децата със слухови нарушения. Характеристика на познавателната им дейност.
6. Комплексно педагогическо оценяване на деца със специални образователни потребности (ДСОП). Диагностични процедури и диагностичен екип.
7. Разработка на индивидуални учебни програми.
8. Интегрирано и включващо обучение на деца със специални образователни потребности .
9). Ролята на семейството и подготовка на родителите на ДСОП.
10. Обучение на деца с множество увреждания.
11. Деца с аутизъм.
12. Професионално-трудова подготовка и реализация на ДСОП.
13. Законодателство за деца със специални образователни потребности (ДСОП).
МОДУЛ: Педагогика на деца с интелектуална недостатъчност
1. Теория и методика на обучението по български език и литература (I - VIII кл.) при ДИН, обучавани в помощното училище или интегрирани в условията на масовото училище.
2. Теория и методика на обучението по математика (I - VIII кл.) при ДИН в помощното училище и интегрирани в условията на масовото училище.
3. Теория и методика на обучението по природознание, родинознание и трудово обучение (I-VIII) при ДИН в помощното училище или интегрирани в условията на масовото училище.
4. Обучение, възпитание и развитие на деца с умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост.
5. Професионална подготовка, реализация и социализация на ДИН (лека. умерена, тежка и дълбока степен).
МОДУЛ: Слухово-речева рехабилитация
1. Ранна интервенция и предучилищно възпитание на деца с увреден слух. Организация и съдържание. Особености на фамилната терапия.
2. Методика на обучението по развитие на словесната реч (0-IV клас). Формиране на диалогична и монологична реч. Планиране и структура на уроците по развитие на речта.
3. Езиково обучение в училищата за глухи деца. Основни задачи и раздели. Реализиране на принципа за речево общуване в условията на организираната дейност.
4. Методика на обучението по произношение и слухова работа. Организация и планиране на индивидуалните занятия. Структура на индивидуалното занятие.
5. Методика на обучението по математика в училищата за деца с увреден слух (задачи и съдържание). Развитие на речта и мисленето в уроците по математика. Фактори, определящи съдържанието на обучението по математика.
МОДУЛ; Педагогика на зрително затруднените
1. Адаптиране на учебните материали и учебниците.
2. Особености на брайловото ограмотяване.
3. Същност на ориентирането и мобилността. Основни техники за придвижване.
4. Формиране на зрителни умения върху мултисензорна основа.
5. Вербализмът при зрително затруднените деца.
май. 2012 год.
ЛИТЕРАТУРА
1. Балканска Н. Условия за оптимално сътрудничество между специалис i и re и родителите на деца с увреден слух. Си.педагогика. бр.4/1998г
2. Балканска, Н. Форми на взаимодействие между специалистите и родителите па лена с увреден слух. Сп.Педагогика, кн.11. 2004г.
3. Балканска, Н. Оптимизиране на училищната среда при интегрирането па деца с > вреден слух. Сп.11едагогика. кн.З. 2005г.
4. Балканска. Н. Нмоциоиален диебаланс на родителите на деца с увреден слух при установяване на диагнозата. сп.Дом, дете. детска градина. бр.4/1998г.
5. Дионнсиева, К. Развитие на речта при увреден слух. В: I 'лухотата в детска възраст: ранно откриване и въздействие. София. 1996г.. с. 19-23
6. Дионнсиева. К. Специфични средства за общуване В: 1 лухотата в детска възраст: ранно откриване и въздействие. София. 1996г.. с.25-26
7. Дионнсиева. К. Интегрирано или специално обучение В: Глухотата в детска възраст: ранно откриване и въздействие. София. 1996г.. с.86-90
8. Добрев. Зл.; К.Караджова; Особености на трудовото обучение в помощното училище; С: 2000.
9. Добрев. Зл.: Особености в развитието на умствено изостаналите деца; С: 2002.
10. Караджова. 1\\: Психолого-педагогически измерения на умствената недостатъчност; СУ ..Св.Кл.Охридски".2000.
11. Попзлатева Ц. Психология на слухо-речевата патология. С..1999. с. 51-88
] 2. I Ionзлатева. Ц. Социално-педагогическа характеристика на деца със слухови нар) шения. "Интегрираното обучение и ресурсния учи км". София. 2005
13. I юпзлатева, Ц. Психолого-педагогическа диагностика на слуховата функция. "Интегрираното обучение и ресурсния учител". София. 2005
14. Учи iслят в помощ на интегрираните деца с увреден слух. София. 2000г.с. 19-34
15. Радулов, Вл.: 1 [едагогика на зрително затруднените.. У И. ..Св.Кл.Охридски". 2004
16. Радулов, Вл.: Децата със специални педагогически нужди в училището и обществото, изд. Дарс - Бургас. 1996
17. Радулов, Вл.: Интегрираното обучение и специалните училища, изд. Аксиос Шумен, 1995
IS. Станчева- Попконстантинова. В.: Психопрофилактични и психосоциални аспекти на умствената изостаналост: Бл.: 2002.
19. Рубинщайн, С.Я.: 11сихология на умствено изостаналия ученик.: С 1974.
20. Цветкова- Арсова. М: Обучение на зрително затруднените с множество увреждания и па слепоглухи. Екопринт. София.
За модул: Педагогика на зрително затруднените
1. Радулов. В.. 11едагогика на зрително затруднените. Университетско издателство "Св. Климент Охридски". София. 2004
2. Радулов, В.. Основи на брайловото обучение (методично ръководство). Ml III. София." 1983
3. Радулов, В.. Ефективно използване на слабото зрение. Издателетво"Веда С ловена ЖГ", София. 1995
4. Цветкова-Арсова, М.. Ориентиране и мобилност. Второ разширено и допълнено издание. Университетско издателство "Св. Климент Охридски". София. 2008
Обща част
1. Научен статут на специалната педагогика като интердисциплинарна наука – същност, определение, обект, предмет, задачи

Терминът специална педагогика не е единствения термин, обозначаващ този дял от науката, изучаващ различните категории деца със соп и тяхното развитие. В света тази наука се именува по различни начини – дефектология, рехабилитационна педагогика, лечебна педагогика, а у нас се използва терминът специална педагогика, който е международен. Дефектологията отпада като термин, защото на първо място излиза дефектът, а не детето. Специалната педагогика е термин, който е социално-приемлив.
Специалната педагогика изучава своеобразието на психичното развитие на децата със соп, както и възможностите им за обучение и развитие. Едни от тях се обучават в помощни училища, други се интегрират, трети се обучават в дневни центрове или социални домове. Специалната педагогика изучава специфичните особености на тяхната психика, както и възможностите им да получат адекватно на тяхното нарушение образование. Първоначално възникват отделните науки за обучение на различните категории деца с увреждания. Първо възникват училищата за глухите, след това за слепите, а по-късно и училища за деца с интелектуална недостатъчност.
Въпреки различията в терминологията , става въпрос за една наука – науката, която изучава нарушенията в психофизиологическото развитие на различни категории деца и подрастващи, както и пътищата за подобряване и възстановяване на деца с проблеми. Тя изучава особеностите на развитие на тези деца и условията за най-ефективното им обучение. Основната цел на тази наука е социалната рехабилитация на деца и възрастни с отклонения в развитието. За главна нейна цел може да се приеме възстановяването и възвръщането на способностите за активно участие на всеки индивид в живота и обществото.
Проф. Зл. Добрев дефинира понятието „СП” като наука за изучаване на особеностите в психическото и физическото развитие на лицата с трайни нарушения, във връзка с това за разкриване на закономерностите и особеностите на цялостната учебно-възпитателна корекционно-терапевтична работа с тях, както и подготовката им за трудова дейност.
Двете основни работни понятия на науката специална педагогика са корекция и компенсация. Свързани са с преодоляване на отклоненията в развитието на деца със специални образователни потребности и подобряване на социално-психологическите им качества в процес на организирано обучение и възпитание. Това може да стане под различни форми – индивидуално или групово., протичащо в специализирани предучилищни заведения и специални училища, интегрирано обучение в общообразователните училища и най-съвременният модел е включващото обучение, което е насочено към потребностите на децата и учениците.
Специалната педагогика е сбор от енциклопедични знания за обучението и рехабилитацията на децата със специални нужди. Тя е наука за изучаване на особеностите в развитието на лицата със значителни нарушения, тяхното обучение, възпитание и професионална подготовка, корекция, компенсация, адаптация в естествена социална среда.
Компенсаторните възможности имат водеща роля в корекционната работа. При всеки вид развитие, което излиза от нормата съществуват възможности липсващи или увредена функция да бъде заменена с друга, като се използват здравите органи и анализатори в организма. Така например глухите деца, които не могат да овладеят устната реч по слухов път, компенсират това с овладяване на жестовата реч. При слепите деца зрителния анализатор се компенсира с тактилната чувствителност на пръстите, чрез които те овладяват шрифта на Брайл и т.н.
Специалната педагогика си взаимодейства с много други науки – дидактика, теория на възпитанието, професионална педагогика, история на педагогиката, неврология, оториноларингология, обща биология, микробиология, анатомия, физиология, обща психология, възрастова психология, генетична психология, електротехника, система от богословски науки, система на историческите науки и още много други науки и системи от науки.
Специалната педагогика се развива в системата на педагогическите науки,затова и най-съществените постижения в развитието на педагогиката намират отражение и в специалната педагогика.
Следователно обектът и предметът на специалната педагогика трябва да се анализират от гледна точка на съвременните идеи в развитието на педагогиката.
Важни процеси са интеграцията и диференциацията, интеграцията на научни знания в специалната педагогика, което води до нови открития, които изясняват различни страни от същността и съдържанието на специалната педагогика.
Под влиянието на процесите на интеграцията и диференциацията на знания в областта на специалната педагогика все повече се очертава тенденцията за разширяването на нейния обект и предмет на изследване.
Във връзка с това от научна гледна точка както обектът, така и предметът на специалната педагогика трябва да се разгледат в тесен и широк смисъл.
Обект на специалната педагогика в тесен смисъл на думата са различните категории ДСОП и подрастващи, които се намират под влиянието на специално организираните учебно-възпитателни въздействия. Това са децата със слухови, зрителни, интелектуални и речеви нарушения, чиито психо-физически, възрастови, типологични и индивидуални особености обуславят използването на специфични методи и принципи на работа. По този начин се съдейства активно цялостното умствено, нравствено, физическо, естетическо, културно и социално формиране на личността. Ето защо конкретното изучаване на тези особености, както и на реално съществуващите форми и методи на педагогическо въздействие с оглед тяхното усъвършенстване, е обект на специалната педагогика.
Обектът и предметът на всяка наука се свързват с характеристиката на нейните фундаментални проблеми. Обектът и предметът на СП се осъществява в различни насоки: по отношение увеличаването на възрастовите граници на личността, разнообразяването на формите и методите за учебно-възпитателно въздействие, възникването на нови социално- педагогически институции.
Обект на специалната педагогика в широк смисъл на думата в различните категории ДСОП са не само тези, които са в процес на биологично и социално изграждане, но и тези в зряла възраст. Лицата в зряла възраст със значително нарушение се характеризират с оформен светоглед, трайни увреждания и поведение, което има отражение в цялостната й обществена и професионално-трудово дейност. Във връзка с това приложението на формите, методите и средствата за образователна и културна работа се отличават със своите особености.
Предмет на специалната педагогика в тесен смисъл на думата е разкриването на закономерностите на специално организираната и системна учебно-възпитателна, корекционна, компесаторна, професионално-трудова дейност с ДСОП и подрастващи. Важно значение има учебно-възпитателния процес.
Предмет на специалната педагогика в широк смисъл на думата е разкриването на всички закономерности на цялостната дейност на лица с увреждания – на многообразието на социално-педагогически, културно-просветни, квалификационни и други форми и методи на работа с ДСОП през всички периоди от тяхното развитие.
Като комплексна наука за изучаването на деца със специални образователни нужди и разкриване закономерностите на тяхното възпитание, образование и обучение специалната педагогика има да решава и многообразни задачи.
Задачи на специалната педагогика:
Специалната педагогика е комплексна наука за изучаване децата със специални образователни потребности и разкриване закономерностите на тяхното възпитание, образование и обучение, затова тя има да решава сложни и многообразни частни научно-теоретични и практически задачи:
1. Да изследва същността и характера на различните видове нарушения в децата. Свързано е с изясняване етиологията и причинните фактори за структурните и функционалните нарушения в цялостното развитие. На тази основа се разкриват техните клинически, неврофизиологически, психофизически и други особености
2. Да се изгради научно вярна практически обоснована класификация на деца със специални образователни нужди. Съществено е да се имат предвид най-новите научни постижения.
3. Да се разработи педагогическа диагностика на деца със специални образователни нужди. Научният подход изисква да се прилагат надеждни и ефективни методи и принципи за изучаване на подрастващите. На тази основа се осъществява и диференциалната диагностика. Това са предпоставки за изграждането на системата на подбора на деца със специални образователни нужди за различните видове учебно-възпитателни заведения.
4. Да разработи педагогическа характеристика на деца със специални образователни нужди. Така се разкриват възможностите за тяхното обучение и развитие – както в зависимост от вида, така и в зависимост от степента на недостатъците. Обоснова се на ролята и значението на социално-педагогическите фактори в развитието на децата от най-ранна възраст
5. Да определи системата на образованието на деца със специални образователни нужди в съответствие с възрастовите и типологичните особености на тяхното развитие. Изграждането на система се основава на общите принципи за развитие и усъвършенстване на образователната система.
6. Да се разкрие целите, задачите и съдържанието на образованието и възпитанието на деца със специални образователни нужди. В непосредствена връзка с общите цели и задачи се обосноват и задачите на корекционната, компесаторната и рехабилитационната дейност.
7. Да определи и разработи съдържанието на професионално-трудовото образование и възпитание на деца със специални образователни нужди. В зависимост от вида и степента на нарушението в цялостното им развитие да набележи пътищата и средствата за оптимална социлано-трудова подготовка, адаптация и реализация
8. Да обоснове формите, методите и принципите за корекционно – и компесаторно развиващо обучение и възпитание на деца със специални образователни нужди. От съществено значение е да се разкрие специфичното приложение на общодидактическите форми и методи. Особено важно е също да се изясни същността и ролята на някои по-частични принципи и средства на педагогическо въздействие, намиращо широко приложение при работа с деца със специални образователни нужди.
9. да се разработват и разрешават всички проблеми на интегрирането обучение и преход към включващо обучение.
10. в теоретически план да се разработи концепцията за качеството на живота при всички деца с нарушения.
Тези задачи могат да се определят като общи – имат общовалиден характер.Тяхното изграждане ще допринесе за изграждането на единна и цялостна теория за изучаването, обучението, възпитанието, развитието и професионално-трудовата подготовка за деца със специални образователни нужди.
В процеса на взаимодействие възникват специфични отношения за предаване и усвояване на информация, които целят рехабилитация на деца със специални образователни потребности , с използването на подчертани педагогически средства. Тези средства са формите, съдържанието, насочеността и педагогическото значение на взаимоотношенията между педагогическата практика и децата със специфични потребности. Решаващи за обучението на тези деца са взаимоотношенията между децата и учителя. За да могат да се адаптират максимално е необходимо голямо педагогическо майсторство на учителя, за да може детето да му се довери напълно и безрезервно, за да даде всичко от себе си, за постигане на максимални резултати в изграждането му като личност и интегрирането му в обществото и социалния живот.
За изграждането на тези отношения специалната педагогика използва различни методически похвати и принципи. Много от принципите са заимствани от педагогиката. Но също така специалната педагогика разработва и актуализира свои принципи като:
- принцип за цялостното корекционно въздействие;
- принцип на компенсацията;
- принцип на активиращо и щадящо взаимоотношение.
Главната цел на специалната педагогика е корекцията на деца със специални образователни потребности и въвеждането им в естествените социални отношения. Но за постигането на тази цел са необходими и методически похвати с корекционно-развиващо съдържание. Някои от методите са:
- психологически методи;
- педагогически методи;
- клинични методи.
Основните понятия в специалната педагогика са:
1. Деца със специални образователни потребности. Те са със значителни нарушения в психо-физическото развитие, които изискват специални условия за обучение и възпитание. В съвременната специална педагогика се приема понятието „деца със специални образователни потребности” а не аномални. Има различни категории деца със СОП: умствено изостанали, със слухови нарушения, със зрителни нарушения, с речеви нарушения, с нарушения в опорно-двигателния апарат, с нарушения в емоционално-волевата сфера, със смесени нарушения и др. Всички деца със СОП имат потенциал за обучение, възпитание и развитие.
2. В специалната педагогика се предпочитат термините „нарушение" и/или „недостатък", а не дефект, като се визират по-широки отклонения в психо-физическото развитие, резултат от различни наследствени, вродени или придобити заболявания. А в медицината се използва понятието дефект (недостатък, нарушение - физическо или психическо). Имат се в предвид главно конкретните биологически или физически увреждания.

Целият материал: