I. Определение за мит и митология
А) мит – Митът е фолклорна динамична езикова структура, сетивно обобщено, емоционално и фантастично отражение на конкретен природен, социален, исторически или интимен феномен, изразен в напълно веществени и очовечени образи с моделна функция.
В) митология – Митологията е динамична система от съчленими и съподчиними митологични структури, синкретично реконструираща една напълно веществена и очовечена субективна реалност с мирогледни и парадигматични предикативни функции с цел адекватно ориентиране и реакция спрямо обективната действителност.
Митологията е и научна дисциплина, занимаваща се с превеждането на митични структури и системи. Митологията е много близка до религията, обслужват се взаимно. Но в религията задължително трябва да има вяра и религиозна практика, които в митологията липсват. Митът е близък до легендата (за дадена личност) и преданието (за дадена местност), но в легендата и преданието има реален исторически факт. Близък е до приказката, но тя е с поучителен характер. В приказката има и естетически момент: учи на добро и лошо; на красиво и грозно. Разликата е в предмета на използване, но всички са форми на лично творчество. Разликата е в художествения образ – в митологията е реален, а в изкуството – метафоричен.
II. Структура на мита
Формирането на мита е непрекъснат процес на натрупване и развитие. Всеки мит е цялостен комплект от елементи, наслоени от различните степени на митологичното развитие. Този комплект се състои от определени нива, характерни за даден етап на митологично мислене. Всеки мит, митичен образ, митичен фактор са в непрекъснато движение от Античността до ден днешен. По тази причина различните антични писатели ни предават своя собствена версия на даден мит, съобразена с фиксацията на мита в тяхната епоха, благодарение на поливалентността на митологич-ната структура. Ако за Хезиод Прометей е обикновен хитрец, опитващ се да измами върховния бог, то за Есхил той е герой, издигащ хората на по-високо равнище, а за Лукиан е празнодумстващ софист, победен от по-ловкия мошеник Зевс. Тази полисемантичност и поливалентност на мита е подчинена на строга структура, съставена от ядро, рудименти и ферменти.
1) Ядрото се състои от основни митологични символи и техните структурни връзки, които изграждат основния скелет на митологичната структура, определят основното й съдържание и служба и оформят моделния й характер.
2) Рудиментите са аспекти на митологичната символика или структурна връзка, остатъци от предишни митични нива, разкриващи предишното съдържание и служба на мита като отречен вече модел. Рудиментите биват:
а) генетични – от произхода на даден митичен образ съдим за предишните му служба.
b) метонимични – от епитетите на даден митичен образ съдим за предишната му служба.
с) хипостасни – от приликите и възможната замяна на даден митичен образ с друг съдим за предишната му служба.
d) метаморфични – от промените на даден митичен образ съдим за предишната му служба.
е) иконографични – от остатъците в образа на даден митичен образ съдим за предишната му служба.
f) атрибутивни – от атрибутите на даден митичен образ съдим за предишната му служба.
g) функционални – от основния атрибут на даден митичен образ съдим за предишната му служба.
3) Ферментите са митологични символи или структурни връзки със силна иновационна потенция, посредством които се променят старите или се създават нови митологични структури или системи.
III. Митологични епохи
.......................
Митология- определение, класификация, митологични епохи.rar- (40.99 KиБ) Свален 33 пъти