Антропогонични митове и легенди-Реферат по физическа антропология

[Kotkata68]

СУ ”Св. Климент Охридски”
Философски Факултет



Реферат по физическа антропология


Тема: Антропогонични митове и легенди

Страници: 6



Преподавател: Проф., д. ф. н. Николай Василев



Изготвил: Александра Щетинска

Специалност: Психология
Курс: I
Факултетен №: 21998



София
2009


Проблемът за спецификата на човека, за неговото място в „царството” на живата и неживата природа, за сходството и различието между него и всичко онова, което го заобикаля, е значително „по-стар” от науката, от неговото теоретично обосноваване и от опитите за понятийното му разработване. Като същество, което осъзнава себе си, човекът още от древни времена се е стремил да разбере извечния порядък на нещата, да обясни света и себе си, да вникне в тайната на своя произход и да познае своето начало и предназначение. Много мислители са формулирали интересни идеи и оригинални догадки във връзка с възникването на човека, с мястото и функциите му в еволюцията на земния живот.
Може би исторически първата, преднаучна, неразчленена и цялостна форма на проникване в тайните на битието и човека са древните митове, създадени според Хегел „ на основата на все още природно съзерцание”. Митът е светогледна категория – начин на усвояване на света от човека; на подреждането и на обяснението му. Бидейки разказ за произхода на света (космогония), за появата на обществото (социогония) и за появата на човека (антропогония), митологичният език създава внушение за общия строеж на света (космология), на обществото (социология) и на човека (антропология).
Историята на човечеството днес се преоткрива чрез митовете, чрез символите, обясняващи забравени вярвания и обичаи. Когато тези символи се сведат до разбираеми понятия, декодирайки миналото, става възможно да разберем не само древните хора, но и себе си. Доколкото митовете са своеобразни видения на колективното съзнание под формата на обожествяване на исторически личности или отражение на социалната структура и отношения, изучаването им отвежда до противоречиви констатации. Митът, сам по себе си, се състои от отделни митеми, които се явяват едновременно причини и следствия. В зависимост от начина си на съчетаване, те изграждат смисъла на самия мит и обуславят както прекия резултат в миналото, така и последиците в съвременното общество.
И така, преднаучните корени на човешкото теоретично познание лежат в многобройните и разнообразни митове и легенди, в митологичните образи, оформяни в процеса на непосредствено природно съзерцание и представляващи по своето съдържание своеобразни зародишни „недообработени” прототипи на модерните понятия и научни направления във вярванията на дивака, който, за разлика от цивилизования човек, почти не отличава естественото от свръхестественото и не изпитва нуждата от обоснованост и фактологическо доказателство.
Първобитните магически представи, вървания и ритуали изразяват органичното единство на човека с целия обкръжаващ го реален и нереален ( илюзорен) свят. Първобитният човек има сензорни (сетивни, чувствени) представи за реалната действителност, но им придава, привеждайки ги във възприятия, съвсем друго, нереално значение. Затова системата от образи са митотворчески по съдържание и примитивно-реалистични по структура. Не може да се каже, че митологичното мислене е нерационално и неспособно за анализ, то притежава своя конкретна специфика, която би могла да спомогне за разбирането на древната психика, култура и чувственост.
То е и конкретно, и образно. Мисленето с образи обаче също може да изрази обективната действителност. Друга негова характеристика е неспособността отчетливо да раздели обект от субект (Аз и света), материално и идеално (предмета и думата), вещта и нейните атрибути, единично и множествено, статично и динамично. Нещо повече, в първобитните магически представи човекът е бог и богът е човек, човекът е животно и животното е човек, човекът е растение и растението е животно, човек и бог едновременно. В известен смисъл в основата на тези представи стои олицетворението. Светът е населен от равностойните и еднородни души на човека, вълка, мечката, заека, хляба, зърното, дърветата, хората и т.н.
Духът на зърното например се превъплъщава твърде често в облика на животно. Понякога ролята на съответното животно, криещо се според поверията в последния сноп на нивата - играе именно човекът, който е жънал този сноп. И други обичаи свидетелстват за смесването на двете същности на зърнения дух – човешката и животинската. В индианските племена съществуват ритуали, символизиращи прераждането на човека в някое от тотемните животни или отъждествяването му с него, както и поместването и съхраняването на човешката душа в някакъв външен обект – животно, растение и др. Дивакът вижда в животните същества, надарени с душа и разум, подобни на самия него и поради това той се отнася към тях с уважение, като към себеподобни. Това отношение се разпростира и върху предметите и явленията от заобикалящата го неорганична природа. Според Фрейзър най-архаичните представи на дивака за заобикалящата го действителност представляват своеобразни зародиши на съвременното разбиране за естествените закони, на възгледа за природата като съвкупност от събития, извършващи се в неизменен ред и определена последователност.
Така Фрейзър прави аналогия между магическия и научния светоглед и в духа на Хегеловата диалектика изгражда хронологично-съдържателната триада магия – религия – наука. Само в случаите, когато магията е „оплодена” от религията, се промъква вярата в съществуването и всемогъществото на някакви свръхестествени сили. В такива случаи възникването на човека е обяснено само по себе си , защото светът е творение на свръхестествени, антропоморфни същества. Странният свят на първобитната религия обаче представлява олицетворение на неразкъсваемото единство на естественото и свръхестественото, на човека и бога и всички заобикалящи го животни, растения, предмети и явления.
В противоположност на религиозно-теологическата антропогенетична трактовка ( а нерядко и в открита борба за нейното теоретично отрицание) се разгръща и разработва схващането за естественото възникване и развитие на човека. Интересни са идеите за произхода на човека според някои от древните митове, където се описва как хората произлизат от земни червеи, вълци, маймуни, излюпват се от птичи яйца и др. В „Ригиведи” например яйцето, от което се излюпва първият човек, е златно, образувано от смесването на морските вълни с топлината. Мотивът за космическото яйце, дало живот на хората, е изключително силно застъпен и в корейската митология. Догадки за естественото възникване на човека от някакви животински прадеди се срещат в запазените твърдения на Сократ, в произведенията на Чжуан Дзъ, Аристотел, Бруно, Кампанела, Холбах. За произхода на човека от риба говори Анаксимандър, а от русалка – френският природоизследовател от XVІІІ в. Бенуа дьо Майо.
Гоподстващи в епохата на античността са възгледите за произхода на човека ( и на всички живи същества изобщо) от гниещата кал, от нажежената от лъчите на първичното слънце тинеста маса, от горещите блатисти и влажни области на наскоро образуваната земя. Така твърдят Ксенофан и Емпедокъл, Парменид и Анаксагор, Левкип и Демокрит, Лукреций (според когото първите хора даже били отгледани в някакви естествени утроби, израснали върху топлата плодородна почва) и в известен смисъл Оведий.
Догадката за естествения произход и развитие на човека съществува в много митове и легенди. Жителите на островите Тонга и Самоа вярват например, че човекът е възникнал от влажната земя, от зародилите се във влажната земя червеи. Индианското племе „койоти” обявява за преки предшественици на хората вълците, а обитателите на полуостров Малака – маймуните. Не са малко митовете, при които човекът бива отъждествен с животното (жителите на Таймирския полуостров – с вълците и мечките; якутите – с мечките; племената от Западна Африка, Южна Америка и др. – с маймуните).
Приликата между човека и маймуната именно е дала началото на два противоположни по своята същност мита за възникването на човека. Единият, че човекът е произлязъл от маймуната, е разпространен в Тибет и у племето хадзапи в Южна Африка. Възможността за възникване на човека от маймуната може да бъде проследена и в произведенията на най-смелите мислители от епохата на Възраждането, а по-късно и фундаментално разгърната и аргументирана в различни теории.
Изследвани и описани са даже възгледи за своеобразна „обратна еволюция” т.е. биологически регрес, при който по една или друга причина деградиращи хора се превръщат в орангутани, бабуини, шимпанзета.Това е другият, противоположният мит. Според обитателите на остров Борнео орангутаните някога са били хора, но постепенно са загубили човешкия си облик след като са престанали да се трудят и да разговарят помежду си. Бушмените смятат, че маймуните (и по-специално бабуините) някога са били хора, за наказание превърнати от митологичния герой Цагн в маймуни. Други африкански племена приемат шимпанзетата за древен род, често мамен от пигмеите и поради това оттеглил се в горите, където постепенно е деградирал.
Там, където в качеството на родоначалници фигурират птици, бива поддържано вярването, че първите хора са се излюпили от яйце. Например, тези представи съществуват в Австралия, при бурятите и при много други народи от различни области на Евразия.
По принцип според онези от антропогоническите митове, които имат тотемически характер, някога хората изобщо не са се отличавали от животните – те били обединявани като общ вид, но различни типове хора. В тези първобитни магически представи и ритуали, в тези особени тотемически митове на примитивните племена, се формират различни възгледи за произхода и спецификата на човека. При „кръстосването” на магията с религията освен това се ражда и вярата в съществуваннето на „всемогъщи”, свръхестествени, „антропоморфни” същества, които създават, управляват и променят света и човека.
В продължителната история на антропогенетичното познание изключително устойчива се е оказала идеята за човека като творение на някакви духовни начала, висши същества, свръхестествени сили, тайнствени демиурзи, митологически герои и др. Религиозно „оцветените” митове и легенди, обявяващи човека за творение на бога, демиурзи или свръхестествени герои, са интересни с това, че са отражение на канкретноисторически етапи в развитието на човешката култура и трудова дейност.
Материалите, от които биват създавани ( извайвани, изрязвани, издялвани, омесвани и т.н.) първите хора, са най-разнообразни. Те са каменни късове или сраснали засъхнали буци пръст – както например вярват в австралийското племе аранда. В западноевропейските кетски, в някои северноамерикански идиански племена и в скандинавската митология изходният „строителен материал” е дървото ( боговете направили мъжа от ясен, а жената от елха, вдъхнали им живот, разум и кръв и нарекли първия мъж Аск и първата жена Ембла). При перуанските индианци и меланезийските племена изходен материал в митовете са орехите. В някои легенди на северноамериканските индианци от алгонкинската езикова група – скелетите на животни, риби и птици.
Най-често обаче създателите-божества или свръхестествени сили използват за целта земя или глина като изходен материал. Първият вариант се среща при северноамериканските индианци кахуила, в индоевропейската и семитската митология, а вторият – при северноамериканските индианци ирокези, в шумеро-акадската и египетската митология, на определени места в Полинезия и Африка.
Докато в света на първобитната религия свръхестественото и естественото са тясно сплетени и не се различават съществено, то по-късните ( официализирани) религиозни системи въвеждат в иреалното „царство” йерархичната структура на реалните човешки отношения. Що се отнася до очертаването на осъществените различия между хората и животните, традиционната богословска трактовка (от древните религии, през средновековната теологична мисъл, до съвремените религиозни варианти) съвсем не е еволюирала до „неузнаваемост”. Космическата йерархия обикновено бива представена в следния вид: „ Бог – ангели – човек – животни – растения – неорганична природа” или по съкратено: „Бог – човек – природа”.
В рамките на тази субординация човекът заема определеното му „средно положение”, той е комбинация от животинско тяло и божествена душа, греховност и възвишеност, „долни” плътски съблазни ( тласкащи го нерядко към животински наслади и прегрешения) и стремеж към неопетнена духовност, към висша нравственост ( единствен път към мечтаното сливане и „отъждествяване” с върховния създател и повелител).
Така човекът е почти равен на животното, но е почти равен и на бога. От позицията именно на тази религиозна обосновка, че материалът, от който са направени животните и хората, е един и същ, но човекът носи частица и от божествената душа, се говори за душа и разум. Приблизително в тази линия се разгръща религиозното обосноваване на сходството и различието между човека и животното.
Отделните религии се различават помежду си само по някои несъществени детайли от прилаганата „технология” на създаването на човека, както и по наименованието на бога-творец. В древния Египет слънцето по принцип било разглеждано като „създател на всичко съществуващо по земята”. По-късно се появява представата, че „хората поотделно били направени от глина от бога Хнум” или от сълзите на бог Ра. Според някои от шумерските митове хората били съзадени от богинята Нинмах и бога на водата и мъдростта Енки. И тук, разбира се, глината също участва. Друг шумерски мит разказва как богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан – на върха на планината, а Ки – отдолу, в подножието й. Щом порастнали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание и създал хората. Една друга шумеро-акадска антропогоническа трактовка е със значително по-интересен сюжет: тя включва кървави конфликти между първите богове, организирани бунтове и жестоки убийства. След утихването на битката кръвта на убития бог Абзу се е смесила с глина и от тази смес възникнал първия човек. Този мит съществува в различни интерпретации, но във всички варианти „грънчарската технология” е спазена. Неизвестните автори на Библията вероятно са „редактирали” излишната жестокост и кръвожадност в този мит. Според тях Бог е „изваял” първия представител на човешкия род от червена глина и е вдъхнал в него частица от своя дух, дарявайки по този начин неговата душа с безсмъртие: „ И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”.
Мохамеданският мит, изложен в Корана, не се отграничава съществено от християнския; там само създателят е наречен с друго име. Иначе „ строителните материали” ( с малки изключения) и технологията на „одухотворяването” на първичната плът са същите. За разлика от Библията обаче в „ литературното произведение” на Мохамед поразява наличието на няколко многократно повтаряни и противоречиви варианти на божественото сътворение.В различни суни (глави) от Корана Бог сътворява човека ту от пръст, ту от „суха глина”, ту от смес от „суха глина и черна кал”, ту само от вода или съсирена кръв , ту от семе, после му дава определена форма и накрая вдъхва в него от своя дух.
Като същество, което осъзнава себе си, човекът още от древни времена се е стремил да разбере извечния порядък на нещата, да обясни света и себе си, да вникне в тайната на своя произход и да познае своето начало и предназначение. Типологизацията на митовете и легендите и периодизацията им от античността до днес е една необходима и важна стъпка за разбирането на човешката психика. В различните представи за възникването на човека водещото е начинът, по който културата на митологичния човек се отнася към природата и към своите божества. Отношението култура – природа е основно за разбиране на митологичното мислене. Митолотичният човек не се чувства обособен от природата както съвременния рационален човек. Модерните хора поставят между себе си и природата бариера, в днешно време човекът се е научил постоянно да изгражда прегради и създава илюзорен, нереален свят между себе си и социалния свят. Може би едно връщане към креационните и еволюционни митове ще допринесе за опознаването на дълбоката същност на човека и човешкото, ще разкрие важни архетипи в съзнанието на различните цивилизации и декодирайки символите на миналото, ще даде отговори на някои глобални проблеми на съвремието, а науката е доказала, че намерената истина руши бариери и развенчава илюзии.







Литература:
Василев, Н. Идеи за произхода на човека. С., 1990