Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Спарта и Древна Елада

Безплатни доклади, есета, реферати, анализи и всякакви теми свързани с митологията.
Древногръцка митология, сравнителна митология, легенди, народни предания, съвременни митове, митология на народите, славянска митология, римска митология, египетска митология, скандинавска митология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
dark_angel
VIP
VIP
Мнения: 10308
Регистриран: нед ное 02, 2008 14:05
Репутация: 749
пол: Жена

Спарта и Древна Елада

Мнение от dark_angel »

Богове и герои на Древна елада
За елините светът бил населен от безсмъртни (богове) и смъртни (хора). Посредници помежду им били духовете (демони) и
полубоговете (герои). Боговете присъствали в живота на елините в мир и война, в сънищата, в молитвите и преданията им.
Олимпийските богове
Елините си представяли своите богове в човешки образ и вярвали, че те проявяват чувствата, страстите и слабостите, при-
същи на хората. Според митовете Гея (Земята) подучила Кронос и титаните да свалят от власт своя баща Уран (Небето) §. Синът на
Кронос - Зевс, на свой ред погубил титаните, запратил ги в Тартар и се възцарил над безсмъртните на планината Олимп. Дванайсетте
олимпийски богове живеели в блаженство и вечна младост, отпивайки от напитката на безсмъртието (амброзия).
Всевластен господар на Вселената бил Зевс, който в яростта си наказвал с мълнии. Към Олимпийския пантеон принадлежали
съпругата на Зевс - Хера, покровителка на семейството й, богът на морето и земетръсите Посейдон, вдъхновителят на войната Арес,
богът на ветровете, пътищата и водач на душите в отвъдното Хермес @, покровителят на занаятите Хефест, закрилницата на любовта
Афродита, богинята на мъдростта Атина 0, богът на светлината Аполон 0, богинята на лова Артемида, господарката на природата
Деметра и закрилницата на свещеното огнище Хестия. Някои от тези богове са споменати още в табличките с линейно писмо Б.
Столетия наред се разказвали митове за тяхното раждане, родословие и дела, а към VIII в. пр.Хр. Олимпийският пантеон се утвърдил в
цяла Елада.
Елинските мистерии
Отделно от олимпийците, богове на плодородието и подземното царство като Деметра, Персефона и Хадес (в Елевсина), т.нар.
Велики богове и Хермес (на о. Самотраки), както и Дионис били свързани с тайни свещенодействия, наречени мистерии 0. На учас-
тниците в мистериите се предавали знания за безсмъртието на душата, за вечното умиране и раждане като божествен закон. Подго-
товката включвала въздържание от храни, упражнение в мълчание, молитви, ритуално пречистване с вода, заучаване на „свещени
разкази". По време на тези тайнства посвещаваните (мисти) докосвали „свещени предмети", отпивали от „свещени напитки".
В Елада мистериите били колективни, защото в тях участвали мъже, жени, чужденци, роби, дори и деца. Част от тези учения
дошли от древна Тракия, но били пригодени към света на елините. Затова елините смятали тракийските герои Орфей и Евмолп за
свои духовни учители. Чрез мистериите човек придобивал вечното покровителство на боговете, ставал по-мъдър и добър.
Подвизите на героите
Митовете за подвизите на героите били свързани с точно определени места. Те били земни владетели, основатели на селища и
защитници от беди. Особено се прочули Персей - убиецът на Горгона Медуза 1, Белерофонт - укротителят на крилатия кон Пе-гас,
Тезей, който освободил атиняните от Минотавъра, Аргонавтите, водени от Язон в похода за златното руно. Но сред стотиците герои
малцина били почитани от всички елини като Херакъл, който извършил дванайсет подвига, и изкусния лечител Асклепий — син на
Аполон. Затова боговете дарили двамата герои с безсмъртие, а останалите получавали почести на богове едва след смъртта си. В
чест на героите на много места се устройвали състезания.
Най-голямо провинение било някой да поиска да стане безсмъртен или да дари смъртните с тайните на безсмъртието. Сизиф
измамил Хадес и Персефона и удължил живота си, ала в Тартара трябвало навеки да бута скала по стръмен склон, която все се тър-
каляла надолу. Тантал, който пък крадял от боговете амброзия и разгласявал тайните им, бил наказан вечно да страда от жажда и
глад. Но най-тежко било наказанието на човеколюбеца Прометей, който дал на хората огъня ОВ.
Оракули
Само боговете и най-вече богините на съдбата - Мойрите, и Зевс разполагали с бъднините на смъртните. Затова древните
често се допитвали до прорицалища (оракули). Най-старо било светилището на Зевс в Додона, където жрици гадаели бъдещето по шу-
моленето на листата на свещен дъб. Оракули имало още в Аполо-новите светилища в Делфи Ш, Ш и в Дидима край Милет (дн. Турция).
Те посрещали и много чужди пратеници от близки и далечни земи с богати дарове.
Религия и култ
Елините възприемали религията като общуване с боговете. От тях измолвали богата реколта и плодовитост сред хората и до-
битъка, здраве и покровителство над родовете си и държавата. В замяна устройвали пищни празници в светилища на открито или в
мраморни храмове П§, издигали статуи на боговете, принасяли щедри жертви на олтари, правели дарения. Славели боговете с ре-
лигиозни песни (химни), музика и танци Щ]. Жреците често били избирани за организиране на определен празник. Потомствените
жреци били рядкост в Елада.
Елините почитали много богове (политеизьм), които си представяли в човешки образ, затова и храмовете били „ домове
на боговете"'. Понякога един и същ бог бил почитан на едно място с различни нарицателни имена (епитети), под различни образи
и с различна цел.
Спарта
през VI-V в. пр.Хр.

Припомни си каква роля изиграло дорийското нашествие за упадъка на микенската цивилизация.
Дорийска Спарта, наричана още Лакедемон, възникнала през X в. пр.Хр. 9. Тя поела по самостоятелен път на развитие и се
превърнала в полиса с най-устойчиво управление в Елада.
Земята и хората
Спарта била обединение от пет села, разположени по долината на р. Еврота в областта Лакония §. В началото на VIII в.
пр.Хр. спартанците успели да се наложат над цяла Лакония. След тежка и продължителна война под спартанска зависимост
попаднало и населението на съседната област Месения. В средата на VII в. пр.Хр. месенците се вдигнали на въстание, но
претърпели неуспех. Тези, които останали по родните места, били превърнати в роби. Спарта завладяла едни от най-плодородните
земи в Елада и станала един от полисите с най-голяма територия.
Населението й се деляло на три групи §. Спартиатите били пълноправните граждани воини, които се занимавали единствено
с бойно изкуство и политика. Периеките (буквално „живеещи наоколо") били заварено ахейско население и чужденци, които обитавали
планините и крайбрежието в свои малки селища. Те нямали политически права. Прехранвали се от търговия и занаяти. Голяма част
от продукцията им отивала за войската. Многочислените ило-ти - поробените и безправни ахейци, обработвали земята на спар-
тиатите, като плащали половината от реколтата на господарите си. Като държавни роби те нито били продавани, нито
освобождавани. Спартиатите живеели в постоянен страх от илотите. За да ги държат в подчинение, им обявявали всяка година
символична война, като младежите имали право да се разправят жестоко със срещаните по пътя роби.
Спартанското устройство
Според древните „добрият закон" в Спарта бил дело на Ли-кург 1. Той издигнал ролята на старейшините (гсронти) и я прирав-
нил с властта на двамата пожизнени царе (базилевси). Геронтите и базилевсите съставлявали герузията, която решавала най-
важните въпроси в държавата. Законът ограничил произвола на двамата царе и овладял стремежа на народа да заеме цялата власт.
По силата на своя произход от рода на Херакъл царете правели жертвоприношения от името на държавата и предвождали
войската .Управлението на Спарта добило аристократичен и олигархичен характер.
Ликург ограничил със закон против разкоша различията в начина на живот на отделните спартанци и въвел „общи обеди". Тези, които
отказвали да присъстват, губели гражданските си права. Дори царете живеели скромно и им се оказвала единствено почест със
ставане на крака. Въпреки това аристократите винаги се стремели към повече власт и богатства. Затова през 754 г. пр.Хр! започнали
ежегодни избори на петима министри (ефори), които взели голям дял от властта и се постарали да превърнат Спарта в „община на
равните". Само ефорите имали право да наказват на място тези, които вършели противозакония, било то и царе. Воините провеждали
избори в народното събрание (апела) с викове 2-То се свиквало всеки месец при пълнолуние. Единство, равенство, безпрекословно
подчинение и постоянна надпревара в духовни и телесни умения били в основата на спартанския ред.
Спартанското възпитание
Възпитанието на спартанските деца и младежи било изключително сурово. В него наравно с момчетата участвали и моми-
четата, защото те били бъдещите майки на бъдещи храбри воини. Всеки спартанец бил еднакво настойник и на собствените си, и на
чуждите деца. Това имало своя смисъл - до 317 г. пр.Хр. Спарта нямала укрепления - „живата стена" срещу враговете били нейните
воини 3. Затова още с раждането си децата били изкъпвани във вино. Само здравите оцелявали.
На седемгодишна възраст всички деца били събирани в т.нар. стада, където привиквали на издръжливост. Имали едни дрехи
за цялата година, ходели боси и спели на рогозки, които сами изработвали от тръстика, накъсана с голи ръце. Дори и през нощта не
използвали факли, за да не се боят от тъмнината. Всички вярвали, че усилията се възнаграждават с непреходна слава [Е, Щ.
Спартанските младежи прекарвали времето си в спортни, ловни и бойни състезания пред погледа на възрастните. Вземали
участие в „общите обеди" на възрастните, за да се учат на достойно поведение ОД. Страхливците изпадали в немилост и търпели не-
чувани унижения.
Пелопонеският съюз
Славата на Спарта нараснала дотам, че в края на VI в. пр.Хр. тя оглавила военен съюз, наречен Пелопонески, защото в него
влезли най-големите дорийски полиси от полуострова като Коринт и Мегара Щ. Съюзната войска била предвождана от спартански
цар. Само в случай на заплаха представители на отделните полиси обсъждали бъдещите военни действия и събирали средства за
провеждането им. Съюзниците не се намесвали във вътрешните си по-лисни дела.
Спарта била изградена изцяло на военни основи и с това се превърнала в най-консервативния елински полис. „Общината
на равните " се затворила в себе си - почти не се допускали чужденци, спартанците нямали право да пътуват, войската рядко на-
пускала пределите па областта Лакония. При все това именно на Спарта предстояло да направлява повратите в
политическата история на цяла Елада.
Прикачени файлове
Спарта и Древна Елада.zip
(44.02 KиБ) Свален 21 пъти
Прочетено: 5299 пъти
  Of all the things I've lost, I miss my mind the most  
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение
  • Изкуството на Древна Гърция
    от Mozo » ср яну 31, 2024 01:31 » в Други
    Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн
    “Академик Дечко Узунов”

    РЕФЕРАТ

    НА ТЕМА: “ИЗКУСТВОТО НА ДРЕВЕНА ГЪРЦИЯ”
    ПО: ИСТОРИЯ НА...
    0 Отговори
    12 Преглеждания
    Последно мнение от Mozo
    ср яну 31, 2024 01:31
  • Изкуството на древна Гърция
    от Mozo » ср яну 31, 2024 01:29 » в Други
    Реферат
    На тема: Изкуството на древна Гърция

    Изкуството на древна Гърция
    Древногръцкото изкуство има много периоди и не една , а няколко кулминации...
    0 Отговори
    15 Преглеждания
    Последно мнение от Mozo
    ср яну 31, 2024 01:29
  • Изкуството на Древна Гърция
    от Mozo » ср яну 31, 2024 01:33 » в Други
    Великотърновски университет
    „Св. св. Кирил и Методий”
    ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

    КУРСОВА РАБОТА

    Учебна дисциплина:

    „Методика на обучението по...
    0 Отговори
    10 Преглеждания
    Последно мнение от Mozo
    ср яну 31, 2024 01:33

Върни се в “Митология”