Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Съзнанието и духовната дейност на човека през призмата на митологичното

Безплатни доклади, есета, реферати, анализи и всякакви теми свързани с митологията.
Древногръцка митология, сравнителна митология, легенди, народни предания, съвременни митове, митология на народите, славянска митология, римска митология, египетска митология, скандинавска митология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173336
Местоположение: Somewhere In Time

Съзнанието и духовната дейност на човека през призмата на митологичното

Мнение от Mozo » нед мар 22, 2015 19:23

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:

„СЪЗНАНИЕТО И ДУХОВНАТА ДЕИНОСТ НА ЧОВЕКА,
ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА МИТОЛОГИЧНОТО”

ИЗГОТВИЛ:
/РАДКО РАДКОВ/
СПЕЦИАЛНОСТ …
КУРС …
Фак.№: …
УВОД

В древността хората са обяснявали природата, както и случващото се в нея, с помощта на митове. Te са свещенни истории, даващи редица отговори на вечните човешки въпроси. Един от тях е за сътворението на света и хората. Чрез митовете древните хора са представили тяхната представа за света около тях, за възникването на битието и на самите тях. Според тях света около нас е сътворен от свръхестествени същества или от така наречените богове. Те са подредили света такъв какъвто е, те са сътворили и нас - хората. Може би затова древния човек е имал дълбоко страхопочитание към обкръжаващата го природа, защото той и дарява човешка страст, поведение, дарява я с живот. В миналото митът се е възприемал за нещо истинско, реално. За тях, хората от миналото, митовете действително са се случили някога, тези събития за тях са свещенна история. Чрез митовете древните общества си обясняват тяхното съществуване, те са смятали че са резултат от митичните събития станали някога. За тях тези събития са тяхната свещенна история, в която действащите лица са свръхестествени същества. Митовете разказвали деянията на тези същества, за проявите на тяхното могъщество. Така митът определя форми на поведение и боговете стават модел на подръжаемия. Митът става символ на определени за човека ценности. Митовете представят неуспорима мъдрост на предците, и традициите които трябва да се спазват. Митът като начин на мислене-той не е само знанието му за света, а и за осмисляне на този свят.
По-късно дори и днес митът се смята за измислица, за фантазия. Днес хората не могат да си представят митичните същества разказани в различните митове. Обществото днес възприема митовете като фантастични разкази и приказки. Една група митове разказват за произхода на света и на хората. Това са два от вечните въпроси, които си задава човека. Въпреки, че днес голяма част от обществото смята тези митове за фантастика, те дават свои отговори на тези въпроси. Създаването на света например се представя като раждане на божества които съграждат и подреждат света.
Какъв е произхода на човека, как се е появил на този свят? Това са въпросите които ни вълнуват и днес. Различни са сюжетите за създаването на човека и човешкия род. Някои митове разказват как боговете или различни герои създават хората от различни материали: кости, дърво или глина. Има и други отговори дадени чрез митовете: защо човека е смъртен, за произхода на болестите, за съдбата и други. През последните деситилетия митологичното мислене е важен обект на философски, антропологични, психоаналитични и др. изследвания. Съвременните му изследвания все повече се кланят към концепцията, че митичното и теоритичното, или научно, мислене са две равноправни, равнопоставени и неизвеждаще се една от друга възможности на човешкото мислене изобщо. При това изводите се правят въз основа на изследването на т.н. диво мислене, или мислене на народи, причислени към първобитността, въз основа на особеностите на древногруцката митология и изследване на прехода от мита към логоса.

МИТ И ЛОГОС

Мит и логос – така обозначаваме двата полюса, между които пулсира човешкият духовен живот. Митическата представност и логическото мислене са противоположности. Първото – непроизволно и то несъзнатото творящо и формосъздаващо – образно, второто – преднамерено и съзнателно разчленяващо и свързващо – понятийно. Изначало митическото представообразуване е единствената форма, в която човек се опитва да направи разбираем, за себе си, своя външен и вътрешен свят. Всички процеси в двете области, изгревът и залезът на звездите, атмосферните явления, разтежът на растенията, проявите в живота на животните, здраве и болест, раждане и смърт, така както любов и омраза, храброст и страхливост, расъдливост и заслепение, сън и прехлас, възхищение и умопомрачение биват отдавани на демонични същества с помощта на персонификацията и пластичната фантазия. Както земната повърхност в началото била покрита с вода, която едва постепенно се отдръпвала и правела възможно възникването на острови и континенти, така и за примитивния човек обкръжаващият го свят и неговото собсвено същество били забулени с митически представен слой, който чак след дълги периоди от време отстъпил до там, че все по-големи области да бъдат разкривани и просветлявани от мислещият разсъдък.
Още отрано философите събирали край себе си ученици, които продължавали по-нататък техните мисли. Сократ се е движил изключително сред народа на пазара и по улиците. Софистиката превръща популяризирането на религиозно просвещение сред възрастните, а и сред младеща в една от главните си задачи. Възниква постепенно литература, която прокарва новите мисли във все по-широки кръгове посредством многобройни канали, не на последно място чрез театъра. Процесите на накърняване на страхопочитанието пред боговете, които се ограничават предимно в Атина, били само временна реакция на народната вяра срещу новото мислене. Но в края на краищата античната религия все пак се превръща в тлеещ и вече ненужен остатък, в издълбана отвътре обвивка с изсъхнала сърцевина. Йонийският дух, въплатен в Омир, който е най-блестящият представител на мита, сега извиква на преден план онези мъже, които довеждат до зрялост вече възвестената там проясненост на мисленето. Тук се полага основата за изграждането на нова философска и научна картина за света, която, изработена в следващите три века, завладява цялата по-късна древност и към която ьилядолетие по-късно, след упадъка на Римската империя, отново се присъединява вече нова епоха на европейската култура. И ако се постави въпрос, кой остава победител в дългото воюване мета и логоса, не може да има съмнение, че това е логосът, дал на многото хора, скъсали със старата религия, опора за животта в едно или друго от различно хюансираните направления на елинската философия.
Митологическото съзнание възприема веща, събитието, постъпката не толкова в съотфетствие с тяхната собствена природа, с тяхната собствена мярка и цялост. Колкото чрез отношението към някакъв външен мащаб, отвъдна реалност, чрез призмата на колективното родово съзнание, чрез отношението към традициите на рода, към авторите на неговия основател, тоез към ситуация, традиционно свързана с даденото нещо. Затова нещо се изявява и като символ, значението на който излиза извън пределите на самото нещо. Това значение не може да се прочете в своиствата на самото нещо. Тук логиката е безсилна. Тук работи фантазията.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 406 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Митология”