Медицинска pехабилитация и ерготерапия при множествена склероза

[Mozo]

РЕФЕРАТ

на тема:


Mедицинска pехабилитация и ерготерапия при Множествена склероза

изготвил:Йорданка Вячиславова Тодорова
студентка по МРиЕТ , IV курс , фак. ном. 70

Мултиплената (множествената) склероза /МС/ е хронично възпалително автоимунно заболяване на ЦНС, което се характеризира с пръснати плаки на демиелинизация в бялото вещество на главния и гръбначния мозък и астроглиоза, при относителна съхраненост на аксоните, и пристъпно-ремитентен или прогредиентен ход на протичане.
Епидемиология. Най-често МС започва между 15 и 50 годишна възраст, с
пик във втора и трета декада, и само в 5% - под 10 и над 50 години. От МC
боледуват по-често жени, при съотношение жени: мъже = 2,2:1. МС се
характеризира с уникално географско и расово разпространение. МС не се среща в тропичните региони. Честотата се увеличава с отдалечаване от екватора и отнова намалява в полярните области. Най-висока е болестността /над 60-100:100 000/ в централна и северна Европа, южна Канада и северните части на САЩ и Нова Зеландия /250-300:100 000/. Умерена честота /5-30:100 000/ се установява в останалите части на Европа и САЩ. Ниска е честотата /под 5:100 000/ в Азия, Африка, Южна Америка. Това разпространение на МС се свързва с по-високото предразположение на бялата раса, както и вероятно с влиянието на екзогенни фактори като климат, състав на почвата и водата, начин на хранене, хигиенни навици и по-висока урбанизация.
Етиология и патогенеза. Етиологията на МС все още е неизвестна.
Допуска се действието на един или повече екзогенни фактори (вирусни инфекции,интоксикации и др.), които след дълъг латентен период предизвикват болестта у генетично предразположени индивиди. Епидемиологичните данни, миграционните проучвания, т.нар. точкови епидемии потвърждават участието както на екзогенен
фактор, така и на генетична предизпозиция.
Вирусология. От екзогенните фактори най-много привърженици има
хипотезата за вирусна етиология. Още през 1962 г. бе установен повишен титър на антитела към морбилния вирус, а скоро след това и към други вируси - паротитен,рубеолен, Herpes simplex, Varicella zoster, Eрstein-Barr, кучешки dystemper virus,вируса на кравешката шарка и др. Установено бе, че вирусно-специфичните антитела представляват само малка част от антителата в ликвора при МС. В подкрепа на теорията за вирусната инфекция са: 1) Наличието на демиелинизиращи
вирусни инфекции при животни, които са с подобна на МС клиника; 2) Вируси предизвикват хронични демиелинизиращи заболявания и при човека - HIV-енцефалопатия, HTLV-1-асоциирана миелопатия, JCV/Polyoma virus/-прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, субакутен склерозиращ паненцефалит.
Напоследък се обсъжда ролята на HHV-6 /Нuman herpes virus-6/, който е
открит в ядрата и в цитоплазмата на олигодендроцитите при МС, както и на HHV-8 /Нuman herpes virus/ и MSRV /MS-associated retrovirus/. Възможно е МС да е резултат на аберантен имунен отговор към този или други персистиращи вируси или да се касае за дефектен вирус, който избягва имунния надзор. Изказва се и предположението, че повече от един причинител/и могат да активират автореактивните Т-клетки.
Автоимунност. Приема се, че по време на онтогенезата автореактивните
лимфоцити се разпознават и претърпяват клонално изключване, а малка част се супресират и стават толерантни към собствените антигени, така че дори и в здрави индивиди персистират автореактивни Т- и В-лимфоцитни клетки. Когато толерансът на тези клетки към собствените антигени се наруши, възниква автоимунно заболяване. Образуването на автореактивни имунокомпетентни клетки може да стане по механизма на т.нар. молекулна мимикрия – сходство между собствени и чужди антигени, при което продуцираните антитела и активираните Т лимфоцити реагират и спрямо собствени клетки, или при неспецифична стимулация на автореактивните Т клетки със суперантигени.

Целият материал: