Кинезитерапия в ортопедия

[Mozo]

Малформации на Ребрата
В практиката се набдават най често хипоплазии , аплазия ,синостози,удвояване на ребрата, дефекти в артиклулацията с гръбначния стълб или допълнителни акцесорни ребра в шийния и по-рядко в лумбалните сегменти. Ребрената хипоплазия или аплазия е придружена от малформации на гръбначния стулб, гръдния кош и рамения пояс, аплазия на м пекроталие майор,но не може да се наблюдава и самостоятелно.Хипоплазията на ребрата най често се свързва с тази форма , при която хипопластичните ребране са свързани със стернума.Често тя е свързана и с отсъствие на интеркостални мускули или м. пекторалис майор или сератус антериор. Относително често и вилицовидното раздвоение на ребрата. Ребрената синостоза е същосравнително честа малформация , като тя може ли да бъде парциална и тогава е локализирана най често в средната част на ребрата или е тотално по цялата дължина на реброто.
Деформитетите на гръдния кош се свързват със значителните ребрени дефирмации и с мускулните аплазии. Големите деформитети могат да доведат до херниране на белия дроб, но най често водят, дори и в по лека степен, до асиметрия на гръдния кош.

Малформации на Стернума
Малформациите на стернума се свързват преди всичко с хипоплазия на осификационните ядра. Най-честата малформация на стернума е вкостяването на синхондрозите между манубриум стерни и корпус струни, или между корпус стерни и процесус ксифоидеус. Среща се и конгенитално развояване на стернума.

Обущарски Гърди
Стерно-ребрен деформитет, обхващащ сегмента на корпус стерни.Това е така нареченото депресионна деформация на гръдния кош. Деформитетът най често се забелязва между 6 и 10 годишна възраст, и по-често са засегнати момчетата. Наблюдават се симетрични и асиметрични форми, така че дълбока част на деформитета може да измести сърцето в ляво .
Етиология : Тя не е напълно изяснена предполага,че се касае за мезенхимална , стерно-костална дисплзия, съчетана е екзогении фактори, като интерутерилен натиск върху предната гръдна стена от свитите колене на ембриона. Деформацията може да настъпи не само от свитите колене на плода, но и при силно наведената му глава по време на вътреутробното развитие. Рахитът и професионалните обременявания често водят до това диспластично състояние.
Патоанатомия:Деформацията се изразява с хлътване на стернума като фуния навътре към гъдите, откъдето се нарича и фуниобразен гръден кош, с най-голяма дълбочина на хлътването между тялото на гръдната кост и мечовидния израстък.При тежкия случаи хлътването е толкова голямо, че разстоянието между гръдната кост и гръбначния стълб може да остане 2-3 см. Заедно с гръдната кост хлътва и хрущялната част на ребрата, залавяща се за нея .Тези функции водят до сърдечни смущения, чести бронхити астма, белодробна недостатъчност. Степента на хлутването може да се измери с количество течност, която при легнало положение се събира в дефекта . Това количество се движи от 50 дори 200 куб см.

Птичи /Кокоши/ Гърди.
Характеризира се с изпъкване на гръдната кост напред и стеснение на долната апертура на гръдния кош.Наблюдават се симетричен и асиметричен тип пектус каринатус.
Етиология: Тя не е напълно изяснена – рахита , процесът се задълбочава особено през периода на израстване на пубертет, може да се развие след прекаран спондилит.
Клинична картина:Характеризира се със силно изпъкнал напред гръден кош- като корабен кил.Под самата изпъкналост на стернума има добре изразена вдлъбнатина . Предно-задният диаметър на гръдния кош е по голямот напречния размер и ребрата се свързват почти под остър или прв ъгъл с гръдната кост. Тази деформация често продружава от по-къс труп, по-нисък ръст и непропорционално дълги крайници. Могат да се видят пулсациите на сърцето между четвъртото междуребрие, тъй като то се притиска до гръдната стена.

Плоски Гърди.
Това е деформация , която най-често се среща в практиката. Характеризира се с намаляване на предното-задния диаметър на гръдния кош. Гръдния кош остава симетричен и е достатъчно широк, развива се при индивиди водещи заседнал живот , ученици , чиновници, писатели и др .
Клинична картина: Характеризира се с вида на гръдния кош, който е сплеснат в предно-заден размер и увеличен встрани. Пациентите са хилави, астенични, пастьозни с приведена стойка и отпуснат корем.

Диагностика на деформитетите на гръдния кош:
Изследването на пациентите изисква стандартен подход, като е необходимо пациентът да е съблечен ,в положение на стоеж и ходене. Изследва се стойката за цялото тяло. Тя зависи от много фактори като възраст, пол, конституция, ръст на тялото, анатомични предпоставки като кости, стави, мускули,както и от нервно-мускулния контрол на ЦНС.
Огледът на тялото на пациента се извършва в изправено положение на същия , като се оглежда цялото тяло отпред , встрани и отзад. Обръща се внимание както на конституцията, хабитуса, ръста и телесната маса, така и на развитието на мускулната и мастната тъкан, на кожата и кожните гънки, отчита се окосмяването, налицието на бенки, невуси , белези и др .
Към отгледа на пациентите е необходимо да се направи и мануална диагностика: да се изследва кожата за температурата, влажност, дермографизъм, еластичност, зони на Хет. Опипва се мускулатурата за тонус, втвърдяване , болка при натиск, миогенози, периостални болки и др. Изследват се и бодилковите израстъци на гръбначните прешлени, напречните израстъци, костотрансверзалните стави, проучва се състоянието на сакро-илиачната става и др .
Различават се три вида стойки:
а) нормална или стойка А - при нея центърът на тежестта преминава вертикално през средата на тялото и опорната площ. Погледът е хоризонтален , раменете са прибрани , както и коремните мускули. Физиологичните кривини са в норма.
б) неправилна стоика В - характеризира се с леко увеличаване на физиологичните кривини, леко отпуснати рамене и коремни мускули.
в) неправилна стоика С - характеризира се със силно увеличаване на шийната и поясната лордози и гръдна кифоза. Раменете и коремните мускули са отпуснати, най-често центърът на тежестта на тялото преминава над опорната площ. Главата е отпусната, погледът е насочен надолу.Твърде често се съчетава с отклонение на тялото в страничната равнина.
Диагноза: Ренгенографският преглед на гръдния кош и гръбначния стълб на много важни за точната и прецизна диагноза. Данните от ренгенографиите определят вида и степента на гръдните деформитети и са основа за определяне плана на съвременното им лечение.
Лечение на гръдните деформации: то включва кинезитерапия , лечение с ортезни средства и оперативно-хирургическо лечение.
При обущарски гръден кош: най често се препоръчват консервативните методи, дихателна гимнастика , да се приучи детето да свиква на дихов инструмент , да плува , да играе гимнастика ,да надува балони , топки и др. Оперативно лечение се прилага след 3-4 годишна връзраст при по-тежко форми.
При птичите гърди: се препоръчват наи-често общоукрепващи мероприятия , висококалорична и витаминозна храна, активна гимнастика с притискане на гръдния кост, трениране на културизъм с цел развитие на гръдната мускулатура, използване на апарата на Манолов за притискане на гръдната кост и др .
При плоските гърди: Авторите изискват на първо място профилактика , както и премахване на външните фактори, спиращи или притискащи гръдния кош. Препоръчва се обучение в правилна стойка на чина или на работа, назначава се дихателна гимнастика и специални упражнения за увеличаване капацитета на белия дроб , трениране на плуване, академично гребане и културизъм.
Консервативното лечение да продължи дълго време – по време на растежа. Индикациите за оперативно лечение при пациенти с обущарски гърди са козметични , тъй като деформитетът създава, особено при момичетата , психологически комплекси. Козметичните операции се извършват при обущарските гърди с имплантиране на силиконови възглавнички подкожно по предварително изработен модел. Птичите гърди са индикирани за оперативно лечение само при екстремни деформации , като деца под 6 години, не са показани за оперативно лечение .

Кинезитерапия и ЛФК при гръдни деформации
Целта на кинезитерапията е коригиране и задържане на правилна позиция на гръбначния деформитет, предпазване от деформация на целия гръден кош и гръбначния стълб, запазване на жизнената вместимост на белите дробове, засилване на дихателната и междуребрената мускулатури , корекция на деформациите на гръбначния стълб и осъзнаване на дефекта с последваща правилна корекция на позицията на собственото тяло при покой и движение , мускулното тонизиране и засилване на муслулните на ОДА, възтановяване хоризонтална позиция на таза , възтановявавне правилната походка , регулиране на психо-емоционалното състояние. Средствата са дихателни упражнения с пасивни корекции на формата на гръдния кош, упражнения и игри за засилване на дихателната и междуребрената мускулатури, изотонични и изометрични упражнения за засилване на гръбната и коремната мускулатура , упражнения за мобилизация на гръбначния стълб и за възстановяване хоризонталната позиция на таза , упражнения за мобилизиране на гръбначния стълб в позиция на правилно телодържане, упражнения срещу плоскостъпие, обучение в правилно ходене и др . Избират се изходни положения , при които гръбначния стълб и гръдният кош са максимално разтоварени , а тазът е заел хоризонтална позиция, тилен лег, страничен, лицев лег, колянна опора, упражнения за шведска стена и други мобилизиращи упражнения с уред, като топки, гимнастически тояжки и др.

Гръбначни изкривявания
Най разпространените заболявания в детско-юношеска възраст.
Класификация на гръбначните изкривявания:
Класификацията на гръбначните изкривявания се извършват най-общо в две направления по степента на ангуларната деформация и според вида на промените.
В практиката се утвърдила класификацията на J. Gobb за определяне на степента на ангулация: 1 степен от 5 до 15 градуса, 2 степен от 15 до 30 градуса, 3 степен от 30 до 45 градуса и 4 та степен от 45 до 90 градуса и повече .
Класификация на гръбначните изкривявания според етиопатогенезата : Според А Казьмин изкривяванията се делят на три големи групи: миотонични , които се развиват след полиомиелит, сирингимиелия; гравитационните след гнойните плеврити, операции на белите дробове и травми на гръбнака и др. На дискогенни, за които непосредсвена причина се явява разместването на диска и пулпозното му ядро.
Класификацията на Коб разделя сколиозите на четери големи групи: миопатични , невропатични ,остеопатични,индиопатични. Понсети и Фридман ги разделят според кривините на такива с главна лумбална торако-лумбална , главна торакална ,комбинирани и др .
В класификацията си от 1972 година Джеймс ги разделя на: неструктурни от неправилна сойка и компенсаторни, транзисторни, ишиалгични, хистерични , вестибуларни , структорни едиопатични , конгенитални, които могат да бъдат вертебрални и екстравертебрални и на невро-мускулни, които са сирингомиелични.

Методи за изследване и прогнозиране на гръбначните изкривявания:
За ранното откриване на деформитетите на стойката и гръбначните изкривявания е необходим пълен антропометричен и соматоскопичен преглед , оглед, отпред, встрани и отзад на тялото. Особено е важен за точната диагноза е и пълният рентгенологичен преглед на целия гръбнак в предно задна проекция, с огъване в ляво или дясно, в легнало и право положение, с центаж на върховия прешлен на кривината . Страничните ренгенови снимки показват конгенитални аномалии Шоерманов гръбнак, кифози и др.

Целият материал: