Теми физикална терапия

[Mozo]

1.Физиологично въздействие на физиологичните ф-ри.Същност на физикалната терапия, рехабилитация,кинезитерапия.Рехабил,екип.
Думата физиотерапия има гръцки произход и означава лечение с физикални фактори, нарича се и физикална терапия. Физиотерапията използва за лечение и профилактика непреформирани и преформирани физикални фактори-слънце, въздух и вода. Лечението с движения-кинезитерапия, развива се самостоятелно но се комбинира с тези фактори. Физиотерапията използва широко и преформираните физикални фактори-изкуствена светлина и топлина, електричество, ултразвук. Физиотерапията е тясно свързана с профилактиката на предотвратимата инвалидност, с лечението на заболяванията и подмомагането на инвалидите за постигане на физическа,психическа,професионална,социална или под общото название медицинска рехабилитация. Задачата на физиотерапията е да изследва физикалните фактори, да изучава тяхното действие върху човешкия организъм в здраво и в болестно състояние. Има следните раздели : електролечение, топлолечение,водолечение, светлолечение,кинезитерапия и курортно лечение.
Механизъм на действие на физикалните фактори: Механизмът все още не е изяснен напълно, но всички фактори поотделно или в комбинация действат на организма като дразнители и оказват своето лечебно и профилактично действие. Физикалните фактори лесно влизат в непосредствен допир с кожат, с лигавиците, със зрителния анализатое и обонятелния анализатор, а по рефлекторен път и с вътрешните органи. Дразненията се приемат от рецепторите заложени в тези органи и чрез различни отдели на периферната нервна система и гръбначният мозък стигат до кората на мозъчните полукълба. Оформят се във възприятие което повлиява дейността на ефекторните органи,има голямо значение за приспособяването на човешкия организъм към околната среда.
Физикалните фактори са специфични и неспецфични дразнители чрез които може да се промени реактивността на организма. тяхното въздействие от физическата характеристика на дразнителя, от методиката и дозировката на прилагането, от изходното състояние на болния и от тупа на нервната система. Физикалните фактори усилват въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна. Играят важна роля и в минералната обмян, като поддържат относително равновесие в организма и във физичния състав на вътрешната среда. Когато се използват правилно подбрани и дозирани могат да окажат не само профилактично и лечебно действие но и благоприятно въздействие върху растежа на подрастващите.
Рехабилитационен екип: Към постоянния състав обикновено спадат следните лица:
1. Лекуващ лекар. 2. Лекар специалист по физикална терапия и рехабилитация;
3. Кинезитерапевт; 4. Рехабилитатор.5. Социален работник;6. Медицинска сестра.
Към динамичния състав:
1. Друг лекар специалист, ако болният наред с основното си заболяване има и сериозно съпътстващо заболяване. 
2. Специалист по ТЕЛК
3. Медицински психолог
4. Логопед
5. Трудотерапевт.
6. Консултант по професионалните въпроси.
7. Протезист и др. в зависимост от изискванията, които поставя болният. 
2.Електролечение - Класификация на токовете по тяхната честота: *Токове с ↓напрежение и ↓честота (до 1000 херца)- 1.Прав ток – галваничен – електроните на този ток се движат постъпателно в 1постоянна посока и имат постоянно напрежение. П-са се нар. галванизация. Този ток има антибластно действие; 2. Прав пулсиращ ток – ондулиран- електроните при него се движат постъпателно в 1постоянна посока, но менят закономерно своето напрежение без то да спада до 0; 3. Прав прекъснат ток – импулсен- електроните при него менят своето напрежение, така че след като то стигне своят максимум спада до 0, следва пауза и нов импулс; *Токове със средна честота до 100 хил.херца (интерферентни и синусоидално-модулираяни); *Токове с ↑напрежение и ↑честота над 100 хил.херца (↑честотни, ултра↑честотни и свръх↑честотни); ↓честотни до 1000 херца (синусов-50 херца, фарадичен 20-30 херца). По дължина на вълната токовете биват: дълговълнови с дължина над 300 метра (Д’Арсонвал), средновълнови– 100-300 метра (диатермични), късовълнови– 11 до 100 метра (индуктотермия), ултракъсовълнови– от 1 до 11 метра и микровълнови и дециметрови от 1м до 10 см.
3.Галванизация
Галванизацията (ГЗ) е лечебен п-с с използване на галваничен ток,к' прониква основно през потните имастните жлези на тялото, той е прав, постоянен ток, като при него йоните се движат в една посока и имат постоянно напреж.Ефектът на този ток се явява благодарение на промени в йонната среда, което води до промени в биологичните процеси в орг. Физиолог. възд. се характеризира с явленията електрофореза, електроосмоза, образув. на малко колич. топлина, поляризация, която от своя страна не е желана. При нея се образ. поляризационни токове обратна на първоначалния ток посока. За да избегне този п-с при продължителни процедури се налага прекъсване на процедурата на 10-та или 11-та и евентуално на 18-20 мин. за интервал от 1 до 2 мин. Под въздействие на галваничния ток се образ. 3 зони: 1/Полярни- в които са характ. предимно явленията на електролиза; 2/Периполярни- които се характеризират с хиперемия--променена медиация в повърхостните тъканни зони 3/Интерполярни- характеризиращи се с ↑обмяната на в-вата, ↑трофиката на тъканите и ↑на клетъчния метаболизъм. Анода действа обезболяващо и успокояващо поради образ. на холинестераза. Под катода се образ.ацетилхолин, к'то води до силно дразнене, възбуда, тонизиране. По нервно-рефлекторен път галванизацията води до вазодилатация, хиперемия, подобряване на лимфния ток, подобрена трофика и аналгетично и спазмолитично действие. Стимулират се и регенеративните п-си в тъканите и се тонизират мускулите, повиш.се образув. на свободните. КС в организма. Под действието на ГТ се образ.отпадни продукти - под анода средата става кисела и се образ. солна к-на, а под катода натрупан.катиони пром.средата в алкална с образ. на натр.основа. Това предполага задължит.вкарване наелектродите в хидрофилни възгл., които поемат образуваните отпадни продукти и по този начин се избягва изгарянето на кожата. М-дики за Л: Обща галванизация- тази м-дика се постига чрез използване на 4-камерни галванични вани или чрез м-диката на Вермел, която се използва изключително ефективно при неврози, при прогресивна мускулна дистрофия, при рахит и др. Тя подобрява осезателно хемодинамиката. Местна галванизация: трансцеребрална галванизация по Бургиньон – тази м-дика се използва при Паркинсон, след инсултни, след енцефалитни, менингитни и др. заболявания на гл. мозък, както и при главоболие; полумаска на Бергоние – тази м-дика се използва при мн. неврити; яка по Щербак- тази м-дика се използва при неврози, хипетрония, мигрена, язвена болест и др; гащета по Щербак- тази м-дика се използва при цистити, простатити, възпаление на яйчниците и тръбите и др; галванизация на стомаха с поставяне на електроди в предно-задно положение; галванизация на млечните жлези при родилки и при нарушена менструация, хроничен мастит; ендоназална галванизация при язва на стомаха и дуоденума. Дозировка на процедурите: по преценка на д-р от 10-20 процедури. Противопоказания: диагностиц. Туморни формации, кръвотечения, свръхчувствит. и пейсмейкъри.
4.Електрофореза,(Йонофреза)
Тя представлява вкарване на лекарствени в-ва под формата на йони, колоидни частици, АБ и др. посредством Галваничен Ток. Не в/ки лек.в-ва могат да бъдат вкарани в орг.,а само тези, които дисоциират до йони във водна среда. Лекарств. йони преминават през всички участъци на кожата, но най-вече през потните и мастните жлези, като 1част остава в кожата или лигавицата, където се образува т.нар. кожно депо. Това депо излъчва лекарствено вещество в рамките на още 10-15 дни след приключване на Л. Чрез галваничния ток е възможно и обратното извличане на определени лекарствени в-ва– при дезинтоксикация. Количеството на лекарствените вещества, въведени по време на 1процедура ЙФ се измерва в мг. При йонофорезата няма нарушаване целостта на кожата, а лек. са много по-активни, отколк.вкарани по друг път. При този метод рядко има алергия,като най-ч.се проявява с пруритус. Недостатък: все още липсват прецизни м-ди за дозирано вкарване на лекарствените в-ва посредством галваничен ток. Показания за йонофореза: Яка на Щербак с калций- при травматична церебрастения, генерализирана остеопороза, неврастения, болест на Рейно, мигреноподобни главоболия и алергии; Гащета по Щербак с калций- при менструални разстройства, импотентност и др; Яка на Щербак с магнезий- при болест на Рейно, ↑очно налягане, състояние след черепно-мозъчни травми; Яка по Щербак с новокаин/лидокаин/- при атеросклероза, нарушаване на съня, шийна остеохондроза и др; Яка по Щербак с йод- при дисфункция на щитовидната жлеза, атеросклеротична хипертония и др; Яка по Щербак със салицилати- при възпалителни заболявания в цервикоторакалния преход, при Бехтерев и др; Яка по Щербах с бром- при неврастении, при фобии, при травмени енцефалопатиии, при нарушен сън и др; Назална електрофореза с вит.В1- при язвена болест на стомаха и дуоденума; Електрофореза със сяра- при дегенеративни ставни заболявания; Йонофореза с атропин и нивалин- при енурезис ноктурна; Йонофореза с нивалин- при атрофии, дискови хернии с парези и др; Йонофореза с мед- за реанимация при дисеминирана склероза. Брой на необходимите процедурите 10-18-20 и продължителност 12-20мин. Противопоказания: Хеморагии, тежки видове декомпенсации, напреднала бременност, данни за тумори или метастази, остри гнойни възпаления, пейсмейкъри. Йонофореза се прави не само с прави постоянни токове, но и с променливи при които 1компонента значителни превъзхожда др.Електростимулация се прави не само с ↓честотни токове, но и със средночестотни.



5.Лечение с диадинамични токове/ДДТ/ Диадинамичните токове са въведени в Л на определени заболявания през 1950г. от френския стоматолог Бернар. Те представляват комбинация от токове, като най-съществената съставка от които са постоянно пулсиращи токове с честота 50-100 херца, наслоени в/у 1постоянен ток. Те се определят още като пулсиращи, ондулиращи. Използват се главно за обезболяване, вазодилатация, диадинамофореза и определена електродиагностика. Модалности: MF-с /монофаз/ честота 50 херца при импулс 10мил/сек и пауза 10 мил/сек. Ефекта на тази модалност е свързана с потискане на болката и в/у спастични състояния свързани с болката. Тази модалност е сравнително по-рядко използваема; DF/ дифаз фикс/- тук честотата е 100 херца. Действието на тази честота е силно обезболяващо, съдово-разширяващо и потискащо симпатикуса; СР / къси п-ди /- при които за 1сек протича ток с честота 100 херца, а в следващата 50 херца. Действието на тази модалност е потискащо болката, стимулиращо резорбцията и мускулно детонизиращо при хипертонус на скелетната мускулатура; LP/дълги п-ди/- при които за 6-8сек протича ток с честота 100 херца, а за 4-6сек ток с честота 50херца. Действието на тези токове е силно потискащо болката; RS/ ритъм синкоп/ - при този ток за 1сек имаме честота 50 херца и 1 сек имаме пауза. Действието на тази модалност е дразнещо и стимулиращо; МР/средни вълни/- имаме протичане за 4сек на дифаз, последван от 2сек монофаз. Осн. лечебни въздействия на ДДТ: Мощно обезболяващо действие- Тези токове блокират рефлексната дъга на болката чрез отделни малки механични почуквания в/у кожата и от там в/у сетивните рецептори. В дълбочина са чрез вибрация, съкращение и отпускане на мускулите, разнасяне на едеми и освобождаване на притиснатите нервни окончания; Мощно вазодилатиращо действие- В проекцията на въздействието на тока се образуват биологични активни в-ва по нервните влакна и рецепторите. Хиперемията предизвикана от ДДТ ↓и изчезва не по-рано от ½ час след прекратяване на процедурата. ДДТ предизвикват електролиза и за това електродите са поставени в хидрофилни възглавнички. Започва се винаги с модулацията DF/ дифаз/, като въвеждаща процедура, която подобрява кожната проводимост и повдига болевия праг. Обикновено дифаз се последва от къси периоди СР, които имат още по-мощно обезболяващо действие в комбинация с резорбция и се последват от LP. ДДТ могат да бъдат използвани и за електрофореза, която се нар. диадинамо фореза. Показания: Заболявания със силен болков синдром- невралгии, радикулити, плексити, миалгии, замръзнало рамо и др; Заболяване на вегетативната НС- мигрена, атопични рани, акроцианоза и др; Рефлекторни м-дики- при бронхиална астма. Противопоказания: ТУ п-си, остър тромбофлебит, остри възпал. заболявания, пейсмейкъри, кръвотечения и др. Брой процедури 10-15.


6.Интерферентни токове/ ИФТ/ Интерферентните токове са открити от австрийския учен Ханс Немек през 1949г. характерно за тях е кръстосване на 2 средно честотни тока, като последните се въвеждат поотделно всеки сам за себе си. Единият ток се въвежда винаги при стабилна носеща честота от 4000 херца, докато др. варира м/у 4000 и 4100 херца, като изискването е, те да се кръстосват в/у подлежащата за Л част или орган. Предимства: Токът със средна честота, когато интензитета му е постоянен дори при голяма сила не предизвиква кожно дразнене под електродите и приложението му е абсолютно безболезнено; Този ток действа на дълбочина без да причинява вреда на повърхностните тъкани. Апаратура: Немектродин, Интерференцпулс, Интерферема, Интервак/ в комбинация с вакуумен масаж/. Биолог. и физиолог. въздействие на ИФТ: Постоянна честота от 100 херца– тя се усеща като леко вибриране, потиска симпатикуса на вегетативната НС и действа силно обезболяващо. Използва се при болеви синдроми и състояния на вазоспазъм. Използва се и като въвеждаща процедура за Л с ИФТ; Ритмична честота 90-100 херца– тази честота има същото действие, но с ритмичността се ↓привикването на тъканите към ИФТ; Ритмична честота 90-100 херца– действието е седативно, спазмолитично, засилва резорбцията при възпал. Заболявания; Ритмична честота под 50 херца- възбужда двигателните нерви, действа тетанизиращо, подобрява оросяването; Ритмична честота 1-10 херца- води до отделни мускулни контракции, симпатикотонично действие; Притежават и определено бактерицидно действие и са изключително ефективни при гнойни п-си в ухото, остеомиелит и др. гнойни заболявания; Мощното вазодилатативно действие с предизвикването на изявена хиперемия; Стимулиращо въздействие- стимулират се регенеративните п-си; Седативно действие върху ЦНС- при Л на хипертонична болест. Показания: вс. атртрозна болест свързана със силни болеви синдроми, при остеомиелит, при Зудек, при радикулити, при миозити, при тендовагинити и др. ИФТ с честота от 0-100 херца разнасят калциевите отлагания, а 90-100 херца стимулират остеогенезата. Възможни комбинации: ултразвук, вакуум, микровълни, пепоидотерапия. Противопоказания: ТУ п-си, кръвотечения, Паркинсон, карбункули, флегмони, остър тромбофлебит, бременност, пейсмейкъри и др

7.Нискочестотни токове
Като нискочестотен се определя токът с четота от 1 до 1000 херца. В рамките на този диапазон, в зависимост от честотата, ефектите на нисочестотните токове се различават. Най-гоямо приложение намират токовете с честота 100-150 херца. 
Най-общо, терапевтичните действия на нискочестотните импулсни токове могат да се разделят на дразнещи и подтискащи (инхибиращи). Какъв ще бъде ефектът зависи най-вече от честотата им. В организма нисочестотните токове влияят на електрически възбудимите структури като нервите и мускулите.
 
Приложението на токовете с ниска честота се осъществява посредством електроди, които се поставят върху увредения мускул, болезнената област или на мястото, на което се цели да се въздейства. В повечето случаи, електродите се поставят върху кожата. Възможно е, обаче, тяхното въвеждане във вагината, ректума или имплантиране в определени мускули, гръбначно-мозъчния канал, дори и в мозъка.
 Нормалният процес на възбуждане на нервните и мускулните клетки се реализира чрез промяна в заряда от двете страни на тяхната електровъзбудима мембрана. Прилагането на електричен ток с определени характеристики в близост до електровъзбудими структури има стимулиращ ефект върху тях. Локалният механизъм на действие на тока се обяснява именно с промяната на мембранния заряд на електровъзбудимите клетки.
 
Някои от токовете се използват за стимулация на мускули със запазена инервация. Например, при имобилизация при костни фрактури се развива инактивитетна хипотрофия (намален обем) и хипотония (намален тонус) на мускулите в съответната имобилизирана зона. Това е така, защото те не извършват движения и не се стимулират от нервите, които не са повредени по своя анатомичен ход.  
В тези случаи, приложеният нискочестотен ток предизвиква контракция на част от мускулните влакна. Това подобрява тяхното кръвоснабдяване и, до извесна степен, профилактира настъпването на тежка хипотрофия. Все пак, за да има такъв ефект, електростимулацията трябва да бъде прилагана достатъчно често. Друго условие за конкретното приложение е стимулираните мускули да са здрави и със запазена инервация.
 
Целият материал: