Масаж

[Mozo]

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Масажът възниква още в дълбоката древност успоредно с народната медицина.
Праисторическият човек инстинктивно прилага някои масажни похвати като поглаждане и разтриване при наранявания, за да намали болката, или поглаждане на челото и главата – за успокояване. Тези похвати емпирично се развиват и постепенно са усъвършенствани.
Физиологичните проучвания относно произхода на термина “масаж” насочват към ранното му съществуване в почти всички древни езици – санскритски, древноеврейски, древногръцки, латински и арабски. В тях откриваме корена на думата масаж, който е близък по произношение, например в древноеврейски “мошеш” – опипвам, в древногръцки “массо” – меся, в латински “маса” – мачкам, поглаждам, в арабски “масш” – нежно натискане или разтриване.
Първият исторически паметник, който дава сведения за масажа, е папирусът на Еберо от Египет, датиращ от 5000 г. пр.н.е. Той свидетелства, че на египтяните са били известни основните видове масажни похвати.
В древнокитайския медицински трактат “Хуанди нейдзин” (“Въпросите на жълтия император за същността на лечението”), написан през 5000 г. пр.н.е., се съобщава, че убождането с остри камъни се е зародило в Източен Китай, билколечението – в Западен Китай, металните игли – в Южен Китай, моксирането – в Северен Китай, а масажът – в Централен Китай. В трактата е употребен терминът “анмо”, койко е най-старото наименование на масажа.
В древноиндуските книги “Сукрута” и ”Аджурведи” (книга за мъдростта) от 1800 г. пр.н.е. са описани похватите на масажа и показанията за неговото прилагане. Масажът, физическите упражнения и дихателната гимнастика са неразделна част от религиозните обреди в храмовете и по бреговете на р. Ганг.
В Древна Елада под названието “апатерапия” се разпространяват лечебният и спортният масаж. Върху много вази и фрески, запазени до наши дни, има изображения ,илюстриращи прилагането на масаж. В суровия древен режим на спартанските войници масажът задължително се прилага от самите тях един на друг. Именно този масаж може да се приеме като начало на спортния.
Пръв от лекарите в Елада, който се опитва да даде физиологична обосновка на масажа, е Херодик (488 – 425 г. пр.н.е.). Той препоръчва прилагането му при здрави и болни.
Хипократ (460 – 374 г. пр.н.е.) проверява на практика теоретичните постановки на Херодик. Така той подпомага по-нататъшното развитие на масажа, особено като средство за възстановяване и запазване на общата работоспособност на организма.
Със завладяването на Елада от могъщата Римска империя се взаимства и масажът.
Асклепий (156 – 128 г. пр.н.е.) усъвършенства техниката му и го съчетава с пасивните и активните движения. Той използва намазващи средства при прилагането му, както и вибрационен масаж.
Особено ценен за развитието на масажа е приносът на Целзий (І в. пр.н.е.). В неговия труд “За медицината” има цяла глава, посветена на значението му, а също и известна класификация.
Клавдий Гален (131 – 201 г.) – главен лекар на гладиаторска школа, описва 9 вида масаж. Той подробно разработва методиката за прилагането на поглаждането, разтриването и размачкването, показанията за утринния и вечерния масаж. Гален разграничава тренировъчия от възстановителния масаж, а преди излизането на гладиаторите на арената прилага предварителен масаж.
По време на разцвета на Римската империя масажът се използва в баните. Множеството исторически паметници по нашите земи от римската епоха – например балнеолечебниците при изворите с минерални води, показват, че и преди 2000 г . у нас масажът е бил на почит. Той се прилага не само за лечение, но и при физическото възпитание на юношите и войниците.
Сред славянските племена в стара Русия е разпространено къпането с удряне на тялото с клонки от бреза, дъб или клен за разтриване на кожата. Този вид масаж е популярен сред почти всички славянски народи.
След падането на Римската империя и развитието на християнството в европейските страни масажът и физическите упражнения са почти забравени. Нещо повече, църквата забранява използването на масажа при различните заболявания.
Арабските народи и мохамеданите прилагат масажа като лечебно и профилактично средство. Известни са трудовете на Ар-Рази (865 – 925 г.) и на Абу-Али-Сина Авицена (980 – 1037 г.). Ар-Рази описва 9 вида лечебен масаж, използван при лечение в една болница в Багдад. Авицена в известния си труд “Канони на медицинската наука” дава указания за прилагането на масажа при лечението на много заболявания. Той различава следните видове масаж: укрепващ, релаксиращ, тонизиращ, подготвителен преди физическо натоварване, възстановителен или успокояващ след физическо натоварване.
Развитието на масажа в Турция, Персия, Армения и другите източни страни е свързано с използването на обществените бани.
Методиката и техниката на масажа, използвани в Тибет, Корея, Индонезия и др., се характеризират с прилагането на поглаждането, разтриването и пасивните упражнеиня при лечение и възстановяване.
Сред карело-финските народи масажът е широкоразпространен и дори е възпят в народния епос. Техниката на финския масаж се отличава с характерни особености и методика – похватите са завършени, опростени и оказват добър ефект върху организма.
През ХІV – ХV в. в Европа се публикуват произведения за анатомията на човека и се възражда интересът към културата на тялото и масажа. През 1575 г. се издава многотомният труд на италианския учен Херонимиус Меркуриалис “Изкуството на гимнастиката”. В него е отделено голямо внимание на класическия масаж за запазване на здравето и за лечение на различните заболявания.
По същото време се появява книгата на Амбуаз Паре, в която авторът обосновава прилагането на масажа от анатомо-физиологични позиции.
Класическият лечебен масаж се развива в средата на ХІХ в. Свързан е с името на Петер Хенрих Линг (1776 – 1839), който успоредно с школата за лечебна гимнастика е използвал и масажа с лечебна цел. В своя труд “Основи на гимнаситката” той изтъква, че масажът е съставна част на всички движения, които оказват благотворно влияние върху човешкия организъм. В системата на лечебната гимнастика Линг го включва като средство за борба с умората и за лечение на двигателните нарушения след травми и хирургични операции.
Системата на П. Х. Линг е подложена на критика от П. Ф. Лесгафт (1837 – 1909 г.) по отношение на класификацията на похватите и тяхната научна обосновка, дозировка и оказанията за прилагане на масажа.
Историята на масажа през ХІХ в. е свързана с по-нататъшното развитие на биологичните науки, анатомията и физиологията. През този период масажът все по-широко се използва като лечебно средство при различните заболявания.
През втората половина на ХІХ в. научно е обосновано благоприятното влияние на физическите упражнения и на масажа върху човешкия организъм. През този период се систематизират похватите, разработват се показанията и противопоказанията за неговото прилагане. Масажът намира полагащото му се значително място като средство за по-бързото възстановяване след умора и за по-добрата подготовка на спортистите, участващи в състезания.
В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. в Русия масажът е високо оценен от известните лекари В. А. Манасейн, С. Б. Боткин, Е. А. Остроумов, Г. А. Захарин, Н. А. Веляминов и др. Защитени са докторски дисертации, в които се дава физиологична обосновка за въздействието на масажа върху организма и значението му при лечението на различните заболявания (И. З. Гопадзе – 1836; . К. Стабровски – 1887; И. В. Кияновски – 1839; Н. И. Гуревич – 1889; цит. по В. Е. Василева – 1975).
Особена роля през този период има руският лекар И. З. Заблудовски. През 1869 г. той защитава докторска дисертация на тема “Материали към въпроса за действието на масажа върху здрави хора”. С него се поставят основите на спортния масаж. Той се занимава и с физиологичните проблеми на масажа, с класификацията на похватите. Издадената от него книга “Техника на масажа” запазва своето значение и до днес. И. З. Заблудовски създава в Берлин първата държавна школа за изучаване на масажа (цит. по В. Е. Василева – 1975).
В редица европейски страни се провяваат значителен брой теоретични разработки, посветени на масажа, както и някои експериментални работи, в които се правят опити за научна обосновка на прилагането на масажа, неговата методика и т.н. (J. Mezger, B. Langenbeck, T. Billroth, F. Esmarch, V. Mosengeil, F. Kirchberg, J. Mackenzie – цит. Й. Н. Кордеса, ІІ Уибе, Б. Цайбиг – 1983).

Целият материал: